Рождество на свети Иоан, Предтеча и Кръстител Господен
Когато Незалязващото Слънце на правдата - нашият Спасител - поискал да възсияе за света и към този момент преклонил небесата и се вселил в пречиста девическа вътрешност, в това време трябвало да бъде роден от неплодна свети Иоан Предтеча - Неговата зорница. Той като предвъзвестител трябвало да предшества явяването на Господа, като проповядва и приказва: " след мене иде по-силният от мене ".
И ето, когато пристигнало времето света Елисавета да роди, тя родила наследник в старостта си, от застаряла вътрешност, както в антични времена Сара родила Исаак. Така едното знамение предхожда другото: преди Девата да роди Христос, остарялата ражда Предтечата на Христа, с цел да може, като видят свръхестественото раждане от остарялата, да повярват и на надестественото раждане от небрачна Девица и да си кажат: " всемогъщата Божия Десница, развързала неплодието на старицата, е мощна да направи по този начин, че нетленната Дева да стане чиста Майка. "
Затова чудното раждане на Спасителя на света се предшества от чудното раждане на Предтечата. Това трябвало да стане, с цел да може с едното знамение да се приготви света за възприемането на другото знамение. Като видят жена, станала майка към този момент на остарели години, хората да станат по-подготвени за лицезрението на Приснодевата, родила Син. Станали очевидци на дивното раждане от престарялата Елисавета, те се приготвят за вестта за " странното " раждане на Христа от Дева. Защото в едното и в другото събитие - по волята на Всемогъщия Бог, на Когото се покорява всяко естество - методът на раждането е победил законите на естеството.
Когато Елисавета родила Христовия Предтеча, всички нейни сродници, съседи и познати, като чули за това раждане, се радвали дружно с нея, тъй като Господ и сторил велика благосклонност, свалил от нея " подигравките за бездетство ". Така се изпълнили думите на Божия архангел Гавриил, който споделил на Захария: " жена ти Елисавета ще ти роди наследник... и мнозина ще се зарадват за раждането му ".
Тогава се радвали както сродниците на Захария, по този начин и тези, които били изпълнени с енергично очакване на Месията Избавител. Защото, въпреки те да не знаели за към този момент осъществената загадка на въплъщението на Сина Божий, духът им - окрилян под въздействието на Светия Дух със самото събитие на раждането на Предтеча, тайнствено бил обзет от наслада, и те видели в това събитие някакво увещание, че ще дочакат дълго чакания Месия.
На осмия ден от раждането на Предтеча, в дома на Захария пристигнали свещениците и роднините му, с цел да вземат участие в обреда на обрязването на младенеца. Те желали да го нарекат с името на татко му - Захария. Но майката на младенеца не се съгласявала с това. Света Елисавета имала мъж - оракул, и родила наследник - оракул, и сама била изпълнена с оракулски подарък, и съгласно пророческото предведение упорствала синът им да бъде наименуван с това име, с което ангелът заповядал да бъде наименуван. Тя не би могла да чуе за това от своя мъж, тъй като Захария се върнал от храма като със обвързван език, и не могъл да опише на брачната половинка си, че е видял ангела, който му благовестил за зачеването на сина, и освен това заповядал да му назова име Иоан.
И по този начин, наставлявана от Светия Дух, светата майка назовава младенеца Иоан - оракулски, както тя и преди оракулски познала, че при нея идва Божията Майка, когато споделила: " И от кое място ми е това - да пристигна при мене майката на моя Господ ". Тогава свещениците и роднините почнали със знаци да питат Захария по какъв начин би желал да бъде наречено детето. Тогава той изискал дъсчица и написал на нея: " Иоан му е името ". И незабавно устата и езикът на Захария се развързали, и той почнал да приказва, като славел Бога.
Всички се удивявали на толкоз доста чудеса, на които били очевидци - изумявали се, че остарялата е родила младенец, и на това, че онемелият татко мислел за името на сина си еднообразно с майката, и на това, че немият, откакто написал името, почнал да приказва, и това, което написал с ръка, произнесъл с език, като че ли името на Иоан било ключ за устата на бащата, които откакто Захария написал това име, се разтворили, с цел да популяризират Бога. Като слушали думите на Захария, всички се дивили и ужасявали още повече и разказали на всички за това, което са видели и чули, в цялата горна иудейска страна, в рамките на свещения град Хеврон, в който бил домът на Захария.
Този град, дружно с покрайнината му, още от дните на Иисус Навин, бил обособен за свещеническия жанр на Аарон. Той бил далечен от Иерусалим на разстояние осем часа път и бил ситуиран малко по-далече от Витлеем, на издигнато място. Наричал се " Планински град " поради високите планини, на които той бил ситуиран. Освен това рамките му били наричани " планинска страна ", както за това е написано в Евангелския роман за пътуването на Пресвета Богородица при нейната родственица Елисавета: " И като стана Мариам през тия дни, отиде небрежно в планинската страна, в град Иудин ", т.е. в Хеврон, " и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета ". Там, в Хеврон, в планинския град на Иудовото коляно, измежду планинската страна - станали всички тези изумителни и чудесни събития, за които бе разказано нагоре.
И всички, които слушали за тези събития, доста се удивявали и с неразбиране мислели: " какво ли ще бъде тоя младенец ". И ръката Господня била с новородения отрок, умножавала в него действието на Божията берекет и го пазела от меча на Ирод. Защото слухът за чудесното раждане на Иоан достигнал и до Ирод, и той доста се чудел на това, и си казвал " какво ли ще бъде тоя младенец "!
Когато се родил нашият Господ Иисус Христос във Витлеем Иудейски, и от изток пристигнали влъхвите и разпитвали за новородения Цар иудейски, тогава Ирод изпратил във Витлеем воини, на които било заповядано да избият всички деца от мъжки пол. Той си спомнил и за Иоан - сина на Захария, за който бил слушал доста чудни неща, и почнал да размишлява: " не е ли това бъдещият иудейски цар ", по тази причина, като изгарял от завист, той замислил да убие и него. С тази цел изпратил убийци в Хеврон, в дома на Захария, само че изпратените не намерили Иоан. Когато във Витлеем почнали безбожните убийства на деца, гласовете и воплите от Витлеем достигнали и до Хеврон, далечен от града Давидов на неголямо разстояние. Там разбрали и повода за този рев. Света Елисавета взела Иоан и бързо се отправила в най-високите планини на пустинята (в това време Захария се намирал в Иерусалим и изпълнявал чредата на своето служение). Света Елисавета се скрила в планините и със сълзи се молела на Бога, и Го молела да я отбрани с детето й. И когато от височината на планината тя видяла приближаващите се воини, се обърнала към каменната канара и извикала:
- Планина Божия! Приеми майката с детето!
И тутакси скалата се разделила, приела Елисавета с детето Иоан, и по този начин ги скрила от настигащите ги убийци. Воините, като не ги намерили, се върнали с празни ръце.
Тогава Ирод изпратил в храма при Захария своя оръженосец да му каже: " дай ми сина си ".
Захария дал отговор:
- Аз послужвам на Господа Бога Израилев, а къде е в този момент моят наследник - това не зная.
Ирод доста се разгневил и още веднъж изпратил при Захария оръженосеца да му каже, че в случай че не даде сина си, самичък ще почине. Тогава при него пристигнали воините, свирепи като зверове, подготвени да изпълнят заповедта на беззаконния цар, и с гняв говорели на Божия духовник:
- Къде си скрил своя наследник? Дай ни го, тъй като царят заповяда да убием тебе, в случай че не ни дадеш твоя наследник.
На това Захария мъжествено дал отговор:
- Вие ще убиете тялото, Господ ще одобри душа ми.
Убийците, изпълнявайки беззаконната заповед, се хвърлили с гняв към свещеника и го умъртвили сред църквата и олтара. Пролятата му кръв пропила мрамора и станала като камък, за удостоверение на закононарушението на Ирод и за негово постоянно наказание.
Междувременно Елисавета, скрита от Бога дружно с Иоан, обитавала в разтворилата се канара. В нея, по Божия заповед, се образувала пещера за тях. Близо до пещерата се появил извор и израснала финикова палма, цялостна с плодове. Всеки път, когато настъпвало времето за храна, дървото се навеждало и откакто откъснели плодове, се изправяло.
Четиридесет дни след убийството на Захария света Елисавета се преставила пред Господа в упоменатата пещера. Оттогава, до пълнолетието си, Иоан бил хранен от ангел и защитаван до деня, в който се явил на Израилския народ. Така Божията ръка пазела и покривала Предтеча, с цел да върви пред лицето Господне в силата и духа на Илия, и да Му подготви пътя, когато пристигна да избавя човешкия жанр. За всичко това да бъде популярност на Христос, нашия Бог и Спасител, с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
И ето, когато пристигнало времето света Елисавета да роди, тя родила наследник в старостта си, от застаряла вътрешност, както в антични времена Сара родила Исаак. Така едното знамение предхожда другото: преди Девата да роди Христос, остарялата ражда Предтечата на Христа, с цел да може, като видят свръхестественото раждане от остарялата, да повярват и на надестественото раждане от небрачна Девица и да си кажат: " всемогъщата Божия Десница, развързала неплодието на старицата, е мощна да направи по този начин, че нетленната Дева да стане чиста Майка. "
Затова чудното раждане на Спасителя на света се предшества от чудното раждане на Предтечата. Това трябвало да стане, с цел да може с едното знамение да се приготви света за възприемането на другото знамение. Като видят жена, станала майка към този момент на остарели години, хората да станат по-подготвени за лицезрението на Приснодевата, родила Син. Станали очевидци на дивното раждане от престарялата Елисавета, те се приготвят за вестта за " странното " раждане на Христа от Дева. Защото в едното и в другото събитие - по волята на Всемогъщия Бог, на Когото се покорява всяко естество - методът на раждането е победил законите на естеството.
Когато Елисавета родила Христовия Предтеча, всички нейни сродници, съседи и познати, като чули за това раждане, се радвали дружно с нея, тъй като Господ и сторил велика благосклонност, свалил от нея " подигравките за бездетство ". Така се изпълнили думите на Божия архангел Гавриил, който споделил на Захария: " жена ти Елисавета ще ти роди наследник... и мнозина ще се зарадват за раждането му ".
Тогава се радвали както сродниците на Захария, по този начин и тези, които били изпълнени с енергично очакване на Месията Избавител. Защото, въпреки те да не знаели за към този момент осъществената загадка на въплъщението на Сина Божий, духът им - окрилян под въздействието на Светия Дух със самото събитие на раждането на Предтеча, тайнствено бил обзет от наслада, и те видели в това събитие някакво увещание, че ще дочакат дълго чакания Месия.
На осмия ден от раждането на Предтеча, в дома на Захария пристигнали свещениците и роднините му, с цел да вземат участие в обреда на обрязването на младенеца. Те желали да го нарекат с името на татко му - Захария. Но майката на младенеца не се съгласявала с това. Света Елисавета имала мъж - оракул, и родила наследник - оракул, и сама била изпълнена с оракулски подарък, и съгласно пророческото предведение упорствала синът им да бъде наименуван с това име, с което ангелът заповядал да бъде наименуван. Тя не би могла да чуе за това от своя мъж, тъй като Захария се върнал от храма като със обвързван език, и не могъл да опише на брачната половинка си, че е видял ангела, който му благовестил за зачеването на сина, и освен това заповядал да му назова име Иоан.
И по този начин, наставлявана от Светия Дух, светата майка назовава младенеца Иоан - оракулски, както тя и преди оракулски познала, че при нея идва Божията Майка, когато споделила: " И от кое място ми е това - да пристигна при мене майката на моя Господ ". Тогава свещениците и роднините почнали със знаци да питат Захария по какъв начин би желал да бъде наречено детето. Тогава той изискал дъсчица и написал на нея: " Иоан му е името ". И незабавно устата и езикът на Захария се развързали, и той почнал да приказва, като славел Бога.
Всички се удивявали на толкоз доста чудеса, на които били очевидци - изумявали се, че остарялата е родила младенец, и на това, че онемелият татко мислел за името на сина си еднообразно с майката, и на това, че немият, откакто написал името, почнал да приказва, и това, което написал с ръка, произнесъл с език, като че ли името на Иоан било ключ за устата на бащата, които откакто Захария написал това име, се разтворили, с цел да популяризират Бога. Като слушали думите на Захария, всички се дивили и ужасявали още повече и разказали на всички за това, което са видели и чули, в цялата горна иудейска страна, в рамките на свещения град Хеврон, в който бил домът на Захария.
Този град, дружно с покрайнината му, още от дните на Иисус Навин, бил обособен за свещеническия жанр на Аарон. Той бил далечен от Иерусалим на разстояние осем часа път и бил ситуиран малко по-далече от Витлеем, на издигнато място. Наричал се " Планински град " поради високите планини, на които той бил ситуиран. Освен това рамките му били наричани " планинска страна ", както за това е написано в Евангелския роман за пътуването на Пресвета Богородица при нейната родственица Елисавета: " И като стана Мариам през тия дни, отиде небрежно в планинската страна, в град Иудин ", т.е. в Хеврон, " и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета ". Там, в Хеврон, в планинския град на Иудовото коляно, измежду планинската страна - станали всички тези изумителни и чудесни събития, за които бе разказано нагоре.
И всички, които слушали за тези събития, доста се удивявали и с неразбиране мислели: " какво ли ще бъде тоя младенец ". И ръката Господня била с новородения отрок, умножавала в него действието на Божията берекет и го пазела от меча на Ирод. Защото слухът за чудесното раждане на Иоан достигнал и до Ирод, и той доста се чудел на това, и си казвал " какво ли ще бъде тоя младенец "!
Когато се родил нашият Господ Иисус Христос във Витлеем Иудейски, и от изток пристигнали влъхвите и разпитвали за новородения Цар иудейски, тогава Ирод изпратил във Витлеем воини, на които било заповядано да избият всички деца от мъжки пол. Той си спомнил и за Иоан - сина на Захария, за който бил слушал доста чудни неща, и почнал да размишлява: " не е ли това бъдещият иудейски цар ", по тази причина, като изгарял от завист, той замислил да убие и него. С тази цел изпратил убийци в Хеврон, в дома на Захария, само че изпратените не намерили Иоан. Когато във Витлеем почнали безбожните убийства на деца, гласовете и воплите от Витлеем достигнали и до Хеврон, далечен от града Давидов на неголямо разстояние. Там разбрали и повода за този рев. Света Елисавета взела Иоан и бързо се отправила в най-високите планини на пустинята (в това време Захария се намирал в Иерусалим и изпълнявал чредата на своето служение). Света Елисавета се скрила в планините и със сълзи се молела на Бога, и Го молела да я отбрани с детето й. И когато от височината на планината тя видяла приближаващите се воини, се обърнала към каменната канара и извикала:
- Планина Божия! Приеми майката с детето!
И тутакси скалата се разделила, приела Елисавета с детето Иоан, и по този начин ги скрила от настигащите ги убийци. Воините, като не ги намерили, се върнали с празни ръце.
Тогава Ирод изпратил в храма при Захария своя оръженосец да му каже: " дай ми сина си ".
Захария дал отговор:
- Аз послужвам на Господа Бога Израилев, а къде е в този момент моят наследник - това не зная.
Ирод доста се разгневил и още веднъж изпратил при Захария оръженосеца да му каже, че в случай че не даде сина си, самичък ще почине. Тогава при него пристигнали воините, свирепи като зверове, подготвени да изпълнят заповедта на беззаконния цар, и с гняв говорели на Божия духовник:
- Къде си скрил своя наследник? Дай ни го, тъй като царят заповяда да убием тебе, в случай че не ни дадеш твоя наследник.
На това Захария мъжествено дал отговор:
- Вие ще убиете тялото, Господ ще одобри душа ми.
Убийците, изпълнявайки беззаконната заповед, се хвърлили с гняв към свещеника и го умъртвили сред църквата и олтара. Пролятата му кръв пропила мрамора и станала като камък, за удостоверение на закононарушението на Ирод и за негово постоянно наказание.
Междувременно Елисавета, скрита от Бога дружно с Иоан, обитавала в разтворилата се канара. В нея, по Божия заповед, се образувала пещера за тях. Близо до пещерата се появил извор и израснала финикова палма, цялостна с плодове. Всеки път, когато настъпвало времето за храна, дървото се навеждало и откакто откъснели плодове, се изправяло.
Четиридесет дни след убийството на Захария света Елисавета се преставила пред Господа в упоменатата пещера. Оттогава, до пълнолетието си, Иоан бил хранен от ангел и защитаван до деня, в който се явил на Израилския народ. Така Божията ръка пазела и покривала Предтеча, с цел да върви пред лицето Господне в силата и духа на Илия, и да Му подготви пътя, когато пристигна да избавя човешкия жанр. За всичко това да бъде популярност на Христос, нашия Бог и Спасител, с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ