Иран не отправи ултиматум, а зов за помощ
Когато министърът на външните работи на Ислямска република Иран Мохамад Зариф съобщи обществено, че страната му стопира да се преценява с наредбите от Ядреното съглашение, касаещи количеството обогатен уран и " тежка " вода, които страната има право да складира, то този негов ход бе пояснен като ултиматум, подложен по отношение на Европа. Именно Англия и Франция (като нуклеарни страни и като непрекъснати членки на Съвета за сигурност на ООН), плюс Германия и дружно с Европейския съюз като цяло, са страни по подписаното съглашение с Техеран през 2015-та година.
Но в действителност това, което съобщи Зариф, а след това и президентът Хасан Роухани, не бе толкоз ултиматум, колкото вик за помощ. И този обществен стон не бе ориентиран към Европейски Съюз и главните страни в съюза, колкото към другите страни от Ядреното съглашение - Русия и Китай.
Когато си в по-слаба позиция, ултиматумите не са работещ метод. А Техеран е тъкмо в такава разтърсена обстановка, тъй като американските наказания не просто хапят, а напряко късат " части месо " от петролния и банков бранш на страната, които, паралелно с други производства и износ, са под обсега на наказателните ограничения на Вашингтон. Именно Съединени американски щати при започване на месеца отхвърлиха да възобновят така наречен " отсрочвания " на редица страни, изкупуващи нефт и природен газ от Иран (сред които съществени клиенти са Китай, Индия и Турция).
По този метод за една календарна година - от април 2018-та година, когато стана ясно, че Съединени американски щати ще преустановят присъединяване си в Ядрената договорка и ще възобновят глобите си против Иран, до този април - износът на ирански нефт понижа сензитивно: от 2.5 млн. барела дневно до към този момент под 1 млн. А за какво продажбата на " черното злато " е значимо за Техеран си даваме сметка от това, че за предходната фискална година постъпилите средства от износа на нефт са формирали 33.3% от приходите в бюджета на Иран.
На този декор, отежнявайки обстановката в страната, равнищата на инфлацията в нея доближиха до 51.4% през април месец тази година, което е най-високата стойност от 1995-та насам. Ако прибавим към това и настоящите проблеми, породени от огромните наводнения в страната, по този начин както и хроничните й проблеми като високата безработица и неналичието на твърда валута, картината добива напълно тъмен привидно.
Но това е логически резултат от конфликта на американската политика на " оптимален напън ", инициирана от президента Доналд Тръмп, с иранската политика на " съпротивителна стопанска система ", присъща за настанилия се след революцията през 1979 година в Техеран ислямски режим.
Когато президентът Роухани съобщи, че иранският народ би трябвало да бъде подготвен за обстановка, даже по-лоша от тази по времето на ирано-иракската война, той несъмнено не употребява метафора (особено имайки поради повишаването и на военното напрежение сред Съединени американски щати и Иран).
Оттук външният министър Мохаммад Зариф нямаше кой знае какъв избор. Той е като колоездач, който одеве е паднал от велосипеда си, и не може да се качи назад на него, натискайки педалите. Напротив, той е претърпял тежка травма, която допуска изкълченият колоездач по-скоро да потърси помощ от другите участници в трасето, в сравнение с да им се заканва и да им насочва ултиматуми.
Затова в деня на общественото оповестяване на проверката на уговорките на Техеран по отношение на Ядрената договорка посланик номер едно на Иран бе в Москва. Там той несъмнено е потърсил уверенията на Русия, че Росатом няма да се повлияе от налаганите американски наказания и ще продължи да построява и уголемява настоящата иранска нуклеарна централа в Бушер. Но сигурно Зариф получи това, което искаше: еднопосочна поддръжка от своя сътрудник, съветският външен министър Сергей Лавров, който съобщи, че Съединени американски щати са отговорни за по този начин създалата се обстановка.
Затова Мохаммад Зариф през днешния ден към този момент e и в Индия, с която Иран създава основен взаимен план на пристанището си в Чабахар, чиято цел е да се трансформира в един от комерсиалните направления в посока Централна Азия (поради анти-китайското измерение на плана, той към този момент остава отвън обсега на глобите на САЩ).
Не би било учудващо, в случай че програмата на иранския външен министър претърпи и неочаквана смяна, включваща в себе си и посещаване в Китай. Техеран и Пекин остават на челните места в черния лист на републиканската администрация в Съединени американски щати, което автоматизирано прави по този начин, че двете столици бързо да смекчават разликите, които имат между тях.
При по този начин създалата се обстановка, слагането на ултиматум на Европейски Съюз би било нелепост, каквато иранската дипломация няма по какъв начин да си разреши.
Един път, заради това, че Техеран добре усеща съмнението, което имат някои страни в Европейски Съюз (като Англия и Франция), които стартират да вършат втори прочит - този път не толкоз сериозен - на твърдата американска позиция против Ядреното съглашение. Ако решението на Иран да не съблюдава някои от уговорките си по договорката не бе вик за помощ, а ултиматум, то той по-скоро би довел до приобщаване към Съединени американски щати на тези и други страни от Европейски Съюз.
Втори път, когато става дума за Ядреното съглашение, Иран схваща (без да харесва) безпомощната обстановка, в която се намират Англия, Франция, Германия и Европейски Съюз като цяло. Правителствата на същите останаха в Ядреното съглашение с Иран, само че европейските бизнеси са доста надалеч от това да последват образеца им: те не престават да напущат иранския пазар на интензивен ход (от фирмите, свързани с телекомуникации, през тези за самолетостроене, до петролните и т.н.).
Нито една от огромните европейски компании не намерения и да дочака изработването на INSTEX (The Instrument in Support of Trade Exchanges) - механизмът на Европейски Съюз за заобикаляне на американските наказания (всъщност канал за осъществяване на плащания). Този механизъм, една година след уговорката за неговото основаване от Брюксел, към момента не е действен и не е ясно по кое време ще стане. В допълнение, няма огромна компания, която би рискувала достъпа си до американския пазар поради все по-ограничените и скромни благоприятни условия на иранския.
И трети път, в случай че Иран искаше да насочва ултиматуми, то той щеше да направи нещо друго: просто нямаше да допусне представителите на Международната организация за атомна сила (IAEA) да извършат следващата инспекция в страната във връзка с това дали Иран съблюдава уговорките си по Ядрената договорка. Следващата инспекция ще се организира в края на този месец.
Но този метод бе рисков с това, че тогава Техеран щеше да направи поддръжката си от Русия и Китай по-сложна за отдаване.
А междувременното скупчване на военни сили и от страна на Съединени американски щати, и от тази на Иран в Персийския залив прави ситуацията още по-рисково. Вашингтон е изпратил натам стрелкова група, лидирана от самолетоносача " Ейбрахам Линкълн ", плюс транспортиращия " Арлингтън " зенитния комплекс " Пейтриът ", на фона на ситуирани към този момент бомбардировачи Б-52 в Катар и ОАЕ. Иран пък насища крайбрежието си с ракети с дребен и междинен обхват, а може би и с бойци в това число от ливанската Хизбула (каквито информации се появиха). А и Вашингтон, и Техеран към този момент публично оповестиха основни съставни елементи от военните структури на другата страна като със статут на терористични организации.
Единственият по-лош спор от икономическия е военният. Европейски Съюз евентуално ще измисли механизъм за отбягване и на военния спор, само че в случай че този механизъм е като оня, то евентуално, до момента в който той влезе в деяние, войната към този момент ще е завършила.
Мартин Табаков , news.bg
Но в действителност това, което съобщи Зариф, а след това и президентът Хасан Роухани, не бе толкоз ултиматум, колкото вик за помощ. И този обществен стон не бе ориентиран към Европейски Съюз и главните страни в съюза, колкото към другите страни от Ядреното съглашение - Русия и Китай.
Когато си в по-слаба позиция, ултиматумите не са работещ метод. А Техеран е тъкмо в такава разтърсена обстановка, тъй като американските наказания не просто хапят, а напряко късат " части месо " от петролния и банков бранш на страната, които, паралелно с други производства и износ, са под обсега на наказателните ограничения на Вашингтон. Именно Съединени американски щати при започване на месеца отхвърлиха да възобновят така наречен " отсрочвания " на редица страни, изкупуващи нефт и природен газ от Иран (сред които съществени клиенти са Китай, Индия и Турция).
По този метод за една календарна година - от април 2018-та година, когато стана ясно, че Съединени американски щати ще преустановят присъединяване си в Ядрената договорка и ще възобновят глобите си против Иран, до този април - износът на ирански нефт понижа сензитивно: от 2.5 млн. барела дневно до към този момент под 1 млн. А за какво продажбата на " черното злато " е значимо за Техеран си даваме сметка от това, че за предходната фискална година постъпилите средства от износа на нефт са формирали 33.3% от приходите в бюджета на Иран.
На този декор, отежнявайки обстановката в страната, равнищата на инфлацията в нея доближиха до 51.4% през април месец тази година, което е най-високата стойност от 1995-та насам. Ако прибавим към това и настоящите проблеми, породени от огромните наводнения в страната, по този начин както и хроничните й проблеми като високата безработица и неналичието на твърда валута, картината добива напълно тъмен привидно.
Но това е логически резултат от конфликта на американската политика на " оптимален напън ", инициирана от президента Доналд Тръмп, с иранската политика на " съпротивителна стопанска система ", присъща за настанилия се след революцията през 1979 година в Техеран ислямски режим.
Когато президентът Роухани съобщи, че иранският народ би трябвало да бъде подготвен за обстановка, даже по-лоша от тази по времето на ирано-иракската война, той несъмнено не употребява метафора (особено имайки поради повишаването и на военното напрежение сред Съединени американски щати и Иран).
Оттук външният министър Мохаммад Зариф нямаше кой знае какъв избор. Той е като колоездач, който одеве е паднал от велосипеда си, и не може да се качи назад на него, натискайки педалите. Напротив, той е претърпял тежка травма, която допуска изкълченият колоездач по-скоро да потърси помощ от другите участници в трасето, в сравнение с да им се заканва и да им насочва ултиматуми.
Затова в деня на общественото оповестяване на проверката на уговорките на Техеран по отношение на Ядрената договорка посланик номер едно на Иран бе в Москва. Там той несъмнено е потърсил уверенията на Русия, че Росатом няма да се повлияе от налаганите американски наказания и ще продължи да построява и уголемява настоящата иранска нуклеарна централа в Бушер. Но сигурно Зариф получи това, което искаше: еднопосочна поддръжка от своя сътрудник, съветският външен министър Сергей Лавров, който съобщи, че Съединени американски щати са отговорни за по този начин създалата се обстановка.
Затова Мохаммад Зариф през днешния ден към този момент e и в Индия, с която Иран създава основен взаимен план на пристанището си в Чабахар, чиято цел е да се трансформира в един от комерсиалните направления в посока Централна Азия (поради анти-китайското измерение на плана, той към този момент остава отвън обсега на глобите на САЩ).
Не би било учудващо, в случай че програмата на иранския външен министър претърпи и неочаквана смяна, включваща в себе си и посещаване в Китай. Техеран и Пекин остават на челните места в черния лист на републиканската администрация в Съединени американски щати, което автоматизирано прави по този начин, че двете столици бързо да смекчават разликите, които имат между тях.
При по този начин създалата се обстановка, слагането на ултиматум на Европейски Съюз би било нелепост, каквато иранската дипломация няма по какъв начин да си разреши.
Един път, заради това, че Техеран добре усеща съмнението, което имат някои страни в Европейски Съюз (като Англия и Франция), които стартират да вършат втори прочит - този път не толкоз сериозен - на твърдата американска позиция против Ядреното съглашение. Ако решението на Иран да не съблюдава някои от уговорките си по договорката не бе вик за помощ, а ултиматум, то той по-скоро би довел до приобщаване към Съединени американски щати на тези и други страни от Европейски Съюз.
Втори път, когато става дума за Ядреното съглашение, Иран схваща (без да харесва) безпомощната обстановка, в която се намират Англия, Франция, Германия и Европейски Съюз като цяло. Правителствата на същите останаха в Ядреното съглашение с Иран, само че европейските бизнеси са доста надалеч от това да последват образеца им: те не престават да напущат иранския пазар на интензивен ход (от фирмите, свързани с телекомуникации, през тези за самолетостроене, до петролните и т.н.).
Нито една от огромните европейски компании не намерения и да дочака изработването на INSTEX (The Instrument in Support of Trade Exchanges) - механизмът на Европейски Съюз за заобикаляне на американските наказания (всъщност канал за осъществяване на плащания). Този механизъм, една година след уговорката за неговото основаване от Брюксел, към момента не е действен и не е ясно по кое време ще стане. В допълнение, няма огромна компания, която би рискувала достъпа си до американския пазар поради все по-ограничените и скромни благоприятни условия на иранския.
И трети път, в случай че Иран искаше да насочва ултиматуми, то той щеше да направи нещо друго: просто нямаше да допусне представителите на Международната организация за атомна сила (IAEA) да извършат следващата инспекция в страната във връзка с това дали Иран съблюдава уговорките си по Ядрената договорка. Следващата инспекция ще се организира в края на този месец.
Но този метод бе рисков с това, че тогава Техеран щеше да направи поддръжката си от Русия и Китай по-сложна за отдаване.
А междувременното скупчване на военни сили и от страна на Съединени американски щати, и от тази на Иран в Персийския залив прави ситуацията още по-рисково. Вашингтон е изпратил натам стрелкова група, лидирана от самолетоносача " Ейбрахам Линкълн ", плюс транспортиращия " Арлингтън " зенитния комплекс " Пейтриът ", на фона на ситуирани към този момент бомбардировачи Б-52 в Катар и ОАЕ. Иран пък насища крайбрежието си с ракети с дребен и междинен обхват, а може би и с бойци в това число от ливанската Хизбула (каквито информации се появиха). А и Вашингтон, и Техеран към този момент публично оповестиха основни съставни елементи от военните структури на другата страна като със статут на терористични организации.
Единственият по-лош спор от икономическия е военният. Европейски Съюз евентуално ще измисли механизъм за отбягване и на военния спор, само че в случай че този механизъм е като оня, то евентуално, до момента в който той влезе в деяние, войната към този момент ще е завършила.
Мартин Табаков , news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ