. Когато казвате Майната му на онова, което наистина достига до

.

Когато казвате Майната му на това, което в действителност доближава до нас и ни допира /тоест има прекомерно огромно значение за нас/, ние реализираме нравствен акт. Майната му е идеалният западен еквивалент на източните духовни хрумвания за избавление, разпределяне и релаксиране от всичко това, в което сме се вкопчили.

Всъщност ние споделяме Майната му, когато се отхвърляме от нещо, което ни предизвиква болежка или ни мъчи. Можем да кажем Майната му и когато спрем да бъдем индивидът, който не желаеме да бъдем. Можем да кажем Майната му и когато откажем да се тормозим за нещо, за което преди сме мислели, че би трябвало да ни пука.

Храната е проблем в развитите страни. /А несъмнено, неналичието на храна е още по-голям проблем за разрастващите се страни, но…/ Ако пък не сме затлъстели, то се стремим да се храним вярно поради безбройните непоносимости и алергии, следвайки препоръките, идващи от кое място ли не.

В последните години супермаркетите създадоха цялостен подбор от храни, които, наподобява, не съдържат това, което ние си мислим, че би трябвало да съдържат и което в последна сметка ядем.

макаронени произведения без глутен

шоколад без какао

безкофеиново кафе

подсладители без захар

самун без брашно

сладолед без млечни артикули

торти без захар

бисквити без мазнини

безмесни салами и хамбургери

Толкова е занимателно. Очаквам с неспокойствие да се появи и следното разяснение: БЕЗ ХРАНА. Нямам самообладание да опитам лазаня без храна, пица без храна, тирамису без храна. Ще настане стихия. Точно както всички артикули без глутен и захар са за хора, на които им е казано, че не би трябвало да ги ядат, само че те не могат да устоят без тях, по този начин и стоките без храна са предопределени за хора, които постят или желаят да ядат по-малко, само че имат потребност да минат през целия развой на закупуване на храна от супермаркета, отварянето на пакета и мятане на наличието.

Лазанята без храна ми е обичаната. Съдържа кутийка за микровълнова печка. Пробивате пластмасовия похлупак с вилица, мушкате нещото в микровълновата за към минута и готово. Махате капака и вътре откривате единствено някакви остатъци от лазаня. Хвърляте я право в коша. И в действителност имате чувството, че сте минали през целия развой на хранене.

Това е казусът с постенето.

Вие пропускате цялото наслаждение към храненето Когато спрете да ядете за малко, внезапно се оказвате с толкоз свободно време. И ние не знаем какво да вършим с него. Това е просто време, което прекарвате в мисли за храната, която не ядете. Така че намажете чинията с кетчуп и преминете към миенето. Ще откриете, че постенето ви ще премине доста по-леко.

Защо са всички тези смешки ли? Защото ние просто сме увлечени в мисли за храната. И аз намирам това за доста занимателно. Ако ние, хората, мислим за секс един път на всеки 10 секунди, считам, че мислим за храна минимум в седем от станалите секунди. Чудно е даже по какъв начин изобщо вършим някаква работа. 

Ние сме развили фикс идея към храната. А това е неуместно.

Храната /заедно с любовта и секса/ е натоварена с голяма значителност за нас, макар че множеството хора евентуално ще го отрекат. Ако ни накарат да изброим нещата, които в действителност са значими за нас, евентуално няма да включим храната измежду тях. И въпреки всичко тя има значение.

Първо, тя е огромният ни утешител.

Ако изпитвате дискомфорт, няма нищо по-успокоително от шоколад, бисквити или парче торта. А толкоз доста хора през днешния ден изпитват дискомфорт, само че не желаят да се изправят пред своите усеща.

Освен че ви дава прилив на сила и възприятие на благополучие, храната ви и засища. Ние се тъпчем, до момента в който не можем да поберем повече. Тъпчем се, до момента в който се почувстваме заболели. Тъпчем се, тъй като колкото повече го вършим, толкоз по-малко мислим и усещаме. И в случай че се почувстваме зле, тогава да усещаме е последното нещо, което бихме желали да вършим. Тъпчем се, до момента в който се вдървим. Така няма да ни остане място за нищо друго.

Освен това храната оказва директно влияние върху нашето здраве.

Много заболявания са породени или са мощно повлияни от храните, които одобряваме. Благодарение на актуалния метод на хранене нашите тела са станали прекомерно киселинни и са се трансформирали в плодородна почва за развиване на болести. Затова не е чудно, че се стараем да ядем тази или онази „ добра “ храна и се опитваме да понижим другите харни. 

Трето, храната, която одобряваме, е определяща за формата на тялото ви.

За разлика от явно позитивния и неотложен резултат, когато храната ни успокоява, отрицателният резултат от натрупването на килограми се усеща по-късно. Може да се тъпчете в продължение на седмици, само че резултатът върху тялото ви ще е релативно еволюционен. Той обаче е сигурен. Прекомерното ястие води до надебеляване. И ние живеем в боязън от това. А когато към този момент сме с наднормено тегло, започваме да живеем с непрекъснати опити да ядем по-малко. Само че в борбата с храната факторът време постоянно печели: вие се тъпчете, удоволствието е краткотрайно, само че болката се появява по-късно. А когато се опитате да ядете по-малко, болката става непрекъсната, а удоволствието се забавя.

Кажете Майната му и престанете да гледате на храната като на проблем.

Болестта, както знаете, е напрежение в тялото.

Напрежението, което изпитвате, когато ядете неверната или даже вярната храна, се отразява върху развиването на заболявания тъкмо толкоз, колкото и всяко нещо, което поставяте в устата си.

Толкова доста е изписано за диетите и резултатът от тях не е кой знае какъв. Хората употребяват диетите толкоз лакомо, колкото храната, която книгите с диети им споделят да не ядат.

Е, време е да кажем Майната му на диетите.

Всички книги с диети са безполезни, а и за основаването им са унищожени сума гори. Така че изхвърлете всички книги за диети в кошчето и засадете дърво. Всъщност засадете дърво с плодове, а след това изяжте плодовете. Ще отслабнете и ще извършите положително на света.

Точно както и при здравето, и във външния свят напрежението е това, което основава казуса.

Така че първо приемете нещата такива, каквито са: може би сте леко пълнички или даже сте същинско прасе; просто се приемете такива, каквито сте. Поне за няколко минути… После се върнете към самоомразата и по този начин до момента в който приемането надделее. Опитайте.

Приемете питателните си привички.

Знаете, че яденето за вас е като въртележка. Изглежда, най-после към този момент нямате никакъв надзор. След като за малко сте се хранили по-малко, внезапно излапвате един рафт бисквити /и приказваме за рафт от супермаркет, не за рафтче в кухненския ви долап./

Заслужава си да го приемете – повече или по-малко  като всяко друго човешко създание на тази земя, вие сте прецакани. Имате прочувствени проблеми, паники, неврози, страхове, ниско самочувствие… Каквото и да е там, вие не сте прекомерно щастливи със себе си и с живота си и ядете, с цел да се почувствате по-добре.

Повечето от нас го вършат. Повечето от нас не го признават. Но вижте единствено тази дума – множеството. Значи не сте сами. Прецакани сте – да, само че и вие сте хора.

Приемането на всичко това ще ви накара да се отпуснете малко.

Кажете Майната му на вашата диета. И на гласовете в мозъка ви, когато те се появят. 

Обзалагам се, че откакто можете да ядете всичко, което, по дяволите, желаете, няма да имате потребност да тъпчете цялата торта едновременно в устата си, тъй като ще знаете, че можете да я хапнете по-късно, или на следващия ден, в случай че желаете.

Обзалагам се, че откакто към този момент няма да има толкоз напрежение към въпроса коя храна е „ добра “ и коя „ неприятна “, може да деянията желание към храни, за които са ви споделили, че са потребни, само че преди не са ви се нравили. Ще откриете, че в реалност ви харесва Но не започвайте да мислите, че тези храни са положителни – просто хапвайте каквото ви се прииска, и вижте какво ще се случи.

Бас пипвам, че най-после ще отслабнете. Ако към момента продължавате да казвате Майната му, не би трябвало да ви пука доста. Щом няма чак такова значение за вас, че качвате кг, тогава би трябвало да има и по-малко значение, в случай че ги сваляте. Сигурен съм,че ще се подсмихнете, когато видите показанията на кантара… само че към момента можете да кажете Майната му и да го отпразнувате с парче шоколад.

Така че пратете диетата си по дяволите и започнете да казвате Майната му.

Приемете нещата, такива, каквито са, приемете себе си, тъй като всичко е положително такова, каквото е. Нека тематиките към храната и формата на тялото ви да нямат кой знае какво значение за вас. И се убедете в това, което всякакви дзен видове мърморят от толкоз дълго време: щом загубите желанието си за нещо, това е моментът, когато стартирате да го получавате.

из „ Философията Майната му„