Израелската левица, която не смее да изрече името си
Когато израелският министър председател Бенямин Нетаняху желае да уязви най-силния си избирателен противник, той му лепва етикета, който мнозина израелци считат за засегнатост: " Левичар ".
Израел бе учреден от левите, които преобладаваха в политическия живот през ранните години на страната. През 1992 година те завоюваха 61 от 120-те места в Кнесета - Народното събрание. Близо 30 години по-късно, прогнозата е, че те ще имат единствено към 25 места след изборите във вторник.
Левицата ближе раните си след серия от неуспехи - убийството на премиера Ицхак Рабин през 1995 година, неуспеха на подписаните от него мирни съглашения с палестинците в Осло през 1993 и 1995 година, многократните несполучливи договаряния и годините на кръвопролития, които единствено изостриха гнева и недоверието сред двете страни.
Сега единствено 12 % от израелците евреи се разпознават като ляво насочени, съгласно израелския Института за народна власт. Преди 15-ина години те бяха към двойно повече. 56 % в този момент споделят за себе си, че са дясно насочени - забележителен растеж от 40-те % по това време. Центристите резервират съвсем неизменен % си - 26,5 %.
Нетаняху е на власт през последните 10 години и единствено след няколко месеца, в случай че бъде избран отново, ще стане най-дълго управлявалия водач на страната - явен симптом, че десницата е във напредък.
Единственият претендент с шансове да го победи не е левичар. Бени Ганц - някогашен военачалник и дилетант в политиката, е представител на нова партия с центристка платформа. Стремейки се да притегли дясно насочени гласоподаватели, 59-годишният Ганц акцентира достиженията си като боен и е прагматик. Той бе отпред на израелската войска по време на войната в Газа през 2014 година сред Израел и радикалната ислямистка формация " Хамас ", при която бяха убити 2100 палестинци, а израелските жертви бяха 67 бойци и 6-има цивилни.
Генералът употребява тези обстоятелства в (предизборна) телевизионна реклама, в която особено акцентира броя на убитите палестинци при неговото командване.
Той внимава да не отблъсне центристките гласоподаватели и подробно сортира думите си по тематиката, която повече от всяка друга разделя десницата и левицата в Израел - така наречен двудържавно решение на израелско-палестинския спор. Ганц прави поклон към левицата, като споделя, че Израел би трябвало да се стреми към мир и да престане да опекунства над палестинците, само че млъква, когато стига до въпроса за палестинската държавност.
Повечето анкети сочат, че неговата партия " Синьо и бяло " води пред дясната " Ликуд " на Нетаняху в директна конкуренция сред двете. Но те демонстрират също, че предвожданият от Нетаняху алианс на всички десни партии има повече шансове да си обезпечи болшинство.
" ПРЕДАТЕЛИ "
Нетаняху се пробва да показа Ганц като слаб левичар, който ще заплаши сигурността на Израел, като направи териториални отстъпки на палестинците - нещо, което е анатема за десницата. Това е шаблонният метод на Нетаняху, споделят неговите съперници. " Думата " ляв " е инструмент за делегитимиране на всички и всеки, който е срещу Нетаняху, - споделя депутатът от левоцентристката Партия на труда Мерав Михаели. - Тя стана нещо като хула, тъй че не е изненадващо, че доста хора се пробват да я заобикалят. "
Подготвяйки се за изборите, Нетаняху подписа съюз с антиарабски и крайнодесни политици, някои от които са за анексиране на окупирания от Израел Западен бряг.
Най-отявленият критик на Нетаняху за обръщането му все по-надясно е последният " левичар ", който го е победил на избори - Ехуд Барак. И той, като Ганц, е някогашен боен. Оттеглилият се към този момент от политиката 77-годишен Барак споделя, че крайната десница е станала водеща мощ в израелската политика, сходно на " опашката, която води кучето ". Левицата, споделя той, е изпуснала парата.
" Левицата имаше визия за Израел - съвременно, ционистко, просветено общество в авангарда на развития свят, - сподели Барак, който беше министър председател от юли 1999 до март 2001 година - Десните имат своя лична визия, която е някак си мрачна, ултранационалистическа, ненапълно расистка и месианска. Но тя е изгаряща визия, и по този начин ги стимулира. "
Историкът Гади Тауб от факултета за обществена политика в Еврейския университет (в Йерусалим), се счита за някогашен левичар. Според него левицата е станала елитарна, свръхкритична към личното си общество и е изгубила връзка с елементарните израелци, които са надълбоко скептични по отношение на изгледите за мир с палестинците. " Масата израелци е прагматична. Тя си извлече заключения от неуспеха на лявата визия и промени посоката ", сподели Тауб.
НЯМА МИР
Много израелци считат, че Барак има основна виновност за упадъка на левицата. През 2000 година той и палестинският водач Ясер Арафат не съумяха да реализират спокойно съглашение. " От оня ден нататък масата израелци са уверени, че няма сътрудник (за преговори), че те (палестинците) не желаят мир, - сподели Анджела Годфри-Голдщайн, деец активистка на израелското придвижване за мир.
Избухването на палестинската интифада, или въстание, няколко месеца по-късно още повече разшири пропастта сред двете страни. Палестинците правиха набези с огнестрелно оръжие и самоубийствени бомбени атентати, а израелците отвръщаха с въздушни удари и армейски нападения.
Позициите още повече се втвърдиха, когато Израел изтегли войските и изселниците си от Газа през 2005 година Това докара до такава степен, че 2 година по-късно " Хамас " откри цялостен надзор над целия анклав, което още повече отдалечи изгледите за мир.
Ако желае да реализира победа, Ганц ще би трябвало да убеди гласоподавателите, че той е от същия " шаблон " на някогашни (армейски) командири, прескочили в политиката, като Рабин и Ариел Шарон, който беше министър председател от 2001 до април 2006 година
На предизборно събитие в Тел Авив във вторник Ганц бе помолен да направи съпоставяне сред себе си и Рабин. " Да бъда сравняван в Ицхак Рабин би бил най-големият комплимент, за който мога да си помисля " - отвърна той. - Рабин бе центрист, малко вляво, малко вдясно, съгласно това по какъв начин бихте желали да го определите. " /БТА
Израел бе учреден от левите, които преобладаваха в политическия живот през ранните години на страната. През 1992 година те завоюваха 61 от 120-те места в Кнесета - Народното събрание. Близо 30 години по-късно, прогнозата е, че те ще имат единствено към 25 места след изборите във вторник.
Левицата ближе раните си след серия от неуспехи - убийството на премиера Ицхак Рабин през 1995 година, неуспеха на подписаните от него мирни съглашения с палестинците в Осло през 1993 и 1995 година, многократните несполучливи договаряния и годините на кръвопролития, които единствено изостриха гнева и недоверието сред двете страни.
Сега единствено 12 % от израелците евреи се разпознават като ляво насочени, съгласно израелския Института за народна власт. Преди 15-ина години те бяха към двойно повече. 56 % в този момент споделят за себе си, че са дясно насочени - забележителен растеж от 40-те % по това време. Центристите резервират съвсем неизменен % си - 26,5 %.
Нетаняху е на власт през последните 10 години и единствено след няколко месеца, в случай че бъде избран отново, ще стане най-дълго управлявалия водач на страната - явен симптом, че десницата е във напредък.
Единственият претендент с шансове да го победи не е левичар. Бени Ганц - някогашен военачалник и дилетант в политиката, е представител на нова партия с центристка платформа. Стремейки се да притегли дясно насочени гласоподаватели, 59-годишният Ганц акцентира достиженията си като боен и е прагматик. Той бе отпред на израелската войска по време на войната в Газа през 2014 година сред Израел и радикалната ислямистка формация " Хамас ", при която бяха убити 2100 палестинци, а израелските жертви бяха 67 бойци и 6-има цивилни.
Генералът употребява тези обстоятелства в (предизборна) телевизионна реклама, в която особено акцентира броя на убитите палестинци при неговото командване.
Той внимава да не отблъсне центристките гласоподаватели и подробно сортира думите си по тематиката, която повече от всяка друга разделя десницата и левицата в Израел - така наречен двудържавно решение на израелско-палестинския спор. Ганц прави поклон към левицата, като споделя, че Израел би трябвало да се стреми към мир и да престане да опекунства над палестинците, само че млъква, когато стига до въпроса за палестинската държавност.
Повечето анкети сочат, че неговата партия " Синьо и бяло " води пред дясната " Ликуд " на Нетаняху в директна конкуренция сред двете. Но те демонстрират също, че предвожданият от Нетаняху алианс на всички десни партии има повече шансове да си обезпечи болшинство.
" ПРЕДАТЕЛИ "
Нетаняху се пробва да показа Ганц като слаб левичар, който ще заплаши сигурността на Израел, като направи териториални отстъпки на палестинците - нещо, което е анатема за десницата. Това е шаблонният метод на Нетаняху, споделят неговите съперници. " Думата " ляв " е инструмент за делегитимиране на всички и всеки, който е срещу Нетаняху, - споделя депутатът от левоцентристката Партия на труда Мерав Михаели. - Тя стана нещо като хула, тъй че не е изненадващо, че доста хора се пробват да я заобикалят. "
Подготвяйки се за изборите, Нетаняху подписа съюз с антиарабски и крайнодесни политици, някои от които са за анексиране на окупирания от Израел Западен бряг.
Най-отявленият критик на Нетаняху за обръщането му все по-надясно е последният " левичар ", който го е победил на избори - Ехуд Барак. И той, като Ганц, е някогашен боен. Оттеглилият се към този момент от политиката 77-годишен Барак споделя, че крайната десница е станала водеща мощ в израелската политика, сходно на " опашката, която води кучето ". Левицата, споделя той, е изпуснала парата.
" Левицата имаше визия за Израел - съвременно, ционистко, просветено общество в авангарда на развития свят, - сподели Барак, който беше министър председател от юли 1999 до март 2001 година - Десните имат своя лична визия, която е някак си мрачна, ултранационалистическа, ненапълно расистка и месианска. Но тя е изгаряща визия, и по този начин ги стимулира. "
Историкът Гади Тауб от факултета за обществена политика в Еврейския университет (в Йерусалим), се счита за някогашен левичар. Според него левицата е станала елитарна, свръхкритична към личното си общество и е изгубила връзка с елементарните израелци, които са надълбоко скептични по отношение на изгледите за мир с палестинците. " Масата израелци е прагматична. Тя си извлече заключения от неуспеха на лявата визия и промени посоката ", сподели Тауб.
НЯМА МИР
Много израелци считат, че Барак има основна виновност за упадъка на левицата. През 2000 година той и палестинският водач Ясер Арафат не съумяха да реализират спокойно съглашение. " От оня ден нататък масата израелци са уверени, че няма сътрудник (за преговори), че те (палестинците) не желаят мир, - сподели Анджела Годфри-Голдщайн, деец активистка на израелското придвижване за мир.
Избухването на палестинската интифада, или въстание, няколко месеца по-късно още повече разшири пропастта сред двете страни. Палестинците правиха набези с огнестрелно оръжие и самоубийствени бомбени атентати, а израелците отвръщаха с въздушни удари и армейски нападения.
Позициите още повече се втвърдиха, когато Израел изтегли войските и изселниците си от Газа през 2005 година Това докара до такава степен, че 2 година по-късно " Хамас " откри цялостен надзор над целия анклав, което още повече отдалечи изгледите за мир.
Ако желае да реализира победа, Ганц ще би трябвало да убеди гласоподавателите, че той е от същия " шаблон " на някогашни (армейски) командири, прескочили в политиката, като Рабин и Ариел Шарон, който беше министър председател от 2001 до април 2006 година
На предизборно събитие в Тел Авив във вторник Ганц бе помолен да направи съпоставяне сред себе си и Рабин. " Да бъда сравняван в Ицхак Рабин би бил най-големият комплимент, за който мога да си помисля " - отвърна той. - Рабин бе центрист, малко вляво, малко вдясно, съгласно това по какъв начин бихте желали да го определите. " /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ