Св. мъченик Акакий Серски
Когато излязла заръка от римския император Максимилиан (305–311 г.) да бъдат принуждавани християните да се покланят на езическите богове, началниците на полковете повиквали при себе си всички служещи в тяхното ведомство, с цел да узнаят има ли сред тях християни. В един полк стотникът с висок глас декларирал на началника, че той от детинство е християнин и нява да се отхвърли от вярата си. Всички усилия да го склонят да се отхвърли останали напразни. Тогава го свързали и отправили при воеводата Вивиан. Този християнин се казвал Акакий.
На увещанията на воеводата, Акакий дал отговор с твърдо изповядване на вярата си. “Аз ще заповядам грубо да те мъчак – споделил воеводата, - в случай че не послушаш царската заръка и не се поклониш на нашите богове, по чиято благосклонност царете царуват и спечелилите тържествуват. Нима ти мислиш, че си по-умен от всички ни? Вразуми се и престани на вятъра да се надяваш на индивида, именуван Христос, Който по закон бил наказан и разпнат!”
- Ти се заблуждаваш – дал отговор Акакий – и тежко грешиш, като казваш, че по благосклонност на езическите богове царете царуват. Те царуват по волята на нашия преблаг Господ. А що се отнася до моето очакване на Иисуса Христа, Когото ти наричаш човек, то цнай, че Господ наи Иисус Христос е Син Божи. Той поради нашето избавление пристигнал на земята, станал човек и непринудено претърпял кръстна гибел. Но това ти ще схванеш единствено тогава, когато станеш християнин.
- А по какъв начин твоят Бог не санкционира смъртно царете, които му се противят – попитал воеводата, - в случай че Той е всесилен?
- По това точно би трябвало да познаете Неговата мощ и доброта – дал отговор Акакий. – Оскърбяван от вас, езичниците, Той дълго търпи туй, с цел да могат вярващите в него да правят своя героизъм.
Воеводата се учудил на разсъдъка на християнина и го запитал дали се е учил.
- Не – дал отговор той, - аз умея да чета единствено молебствия. Но Бог оказва помощ на Своите раби. От самото начало за проповядване на Своето слово Той не избрал ни знатни, ни богати люде, ни учени и мъдри философи, а люде елементарни и неучени, небогати риболовци, с цел да може Неговато непостижима мощ и премъдрост да се прояви в тяхната отпадналост – тях ги ръководел и научавал Светия Дух.
- Остави безполезното празнословие – споделил воеводата – и ми кажи: ще се покориш на царската заръка и ще се поклониш ли на боговете?
- Както по-рано ти отговорих, по този начин и в този момент ти споделям: Аз съм християнин и на идоли не придавам жертва!
- Жал ми е за твоята младост, тъй като виждам, че не си на повече от 25 години, и не бих желал да те мъча. Но ти ше ме принудиш към това, в случай че не се откажеш от своето безумство.
- Не безумство, а здравомислие е да останеш правилен на Бога, Който до момента ме е пазил посредством Своето състрадание – дал отговор християнинът.
Воеводата дълго увещавал Акакия и се стараел да промени неговите убеждения. Но младият християнин, просвещаван от Светия Дух, му отговарял с мъдрост и непоколебима неотстъпчивост. Воеводата заповядал грубо да го бият, като споделил:”Да забележим, ще му помогне ли Бог!” Кръвта на мъченика се леела под тежките удари, само че той единствено повтарял:”Спасителю Христи, помогни на твоя преклонен раб! Господи Боже, не ме оставяй!” – и търпеливо понесъл изтезанията. Като го видял притеснен и оцветен от кръв, воеводата му споделил:”Ще се поклониш ли в този момент на боговете?”
- Не! – дал отговор мъченикът. – Аз имам Господ, Който ме укрепява. Преди изтезанието ме смущаваше прочут срах. Но когато започнах да пострадвам, Господ ме укрепи посредством Своята помощ, и аз съм подготвен всичко да понеса, като твърдо се надявам на моя Бог.
Разгневеният воевода заповядал да усилят още повече мъченията на Акакий, само че с нище не можал да победи вярата му и да го склони да се отхвърли от Христа. След изтезанието той бил затворен в тюрма. Една седмица по-късно воеводата получил заръка от началника си да дойде в гр. Византион и да докара със себе си нарушителите, с цел да бъдат съдени. Воеводата взел и Акакия дружно с другите. Изнемогващият от рани, от дълъг път и от жадност страдалец с вопли зовял Господа, като Го молел за помощ; и ненадейно се чули от небето думите:”Бъди неустрашим, Акакий!” Тия думи чули и някои от спътниците на Акакий, които паднали пред нозете му и го молили да ги научи на закона Христов.
- Аз сам съм човек необразован и неучен – казвал им мъченикът. – Но помня това, на което са ме научи свещеникът.
И поучавал своите спътници на Онова, което знаел за Христа, и някои то тях повярвали. На другия ден след идването на пандизчиите в гр. Византион воеводата заповядал на тъмничния жандарм да заключи Акакий настрана във вътрешна тюрма, да го окове във вериги и няколко дни да не му дава храна. С апетит и жадност той мислел да пречупи волята му и да го принуди да се отхвърли от вярата си. Заповедите на воеводата били изпълнени, само че през прозореца на вътрешната тюрма другите пандизчии видели, че мястото, където е затворен Акакий, е огряно от чудна светлина, че ангели измиват и превързват раните му и му оферират храна и пиво. Те споделили това на стражаря, който видял същото, само че като влезнал в тъмницата, намерил Акакий да стои самичък.
След една седмица Акакий бил извикан на съд. Като го видял здрав и жизнен, воеводата почнал да мъмри стражаря, че той за пари е пускал при пандизчията родственици и другари, които му донасяли всичко нужно. И стражарят и всички пандизчии разказали на воеводата за чудните гости, които всяка нощ се явявали в тъмницата, където е затворен мъченикът. Воеводата предал още веднъж акакий на жестоки изтезания. Но когато всичко се оказало на вятъра, той решил да го изпрати на тракийския шеф Флакин. Той му написал писмо, в което обяснил, че не бил в положение да склони тоя боец да извърши царската воля, и по тази причина го праща при директния собствен шеф, който има по-голяма власт. Тракийският шеф затворил Акакий в тюрма, само че по ходатайството на жена си, която била християнка, не го подложил на мъчения. Като прочел в писмото на воеводата сведенията за страданията на Акакий, тракийският шеф схванал, че е невероятно да го склони да се отхвърли от Христа и го осъдил на гибел. Флакин бил толкоз изумен от непоколебимата устойчивост на мъченика при страшните премеждия, че даже строго укорил Вивиана, че е подложил на такива мъчения един римски офицер, а не го е осъдил и предал неотложно на свърт.
Изведен вън от град Византион – бъдещия Цариград, на избраното за смъртно наказване място, Акакий застанал на колене и извикал: ”Слава на Тебе, Боже! Благословено да бъде името Ти, Господи, загдето мене, недостойния, Ти удостои с достойнството да се назовавам страдалец Христов!” Светият страдалец бил посечен с меч на 8 май 303 година. Християните благоговейно погребали тялото му.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
На увещанията на воеводата, Акакий дал отговор с твърдо изповядване на вярата си. “Аз ще заповядам грубо да те мъчак – споделил воеводата, - в случай че не послушаш царската заръка и не се поклониш на нашите богове, по чиято благосклонност царете царуват и спечелилите тържествуват. Нима ти мислиш, че си по-умен от всички ни? Вразуми се и престани на вятъра да се надяваш на индивида, именуван Христос, Който по закон бил наказан и разпнат!”
- Ти се заблуждаваш – дал отговор Акакий – и тежко грешиш, като казваш, че по благосклонност на езическите богове царете царуват. Те царуват по волята на нашия преблаг Господ. А що се отнася до моето очакване на Иисуса Христа, Когото ти наричаш човек, то цнай, че Господ наи Иисус Христос е Син Божи. Той поради нашето избавление пристигнал на земята, станал човек и непринудено претърпял кръстна гибел. Но това ти ще схванеш единствено тогава, когато станеш християнин.
- А по какъв начин твоят Бог не санкционира смъртно царете, които му се противят – попитал воеводата, - в случай че Той е всесилен?
- По това точно би трябвало да познаете Неговата мощ и доброта – дал отговор Акакий. – Оскърбяван от вас, езичниците, Той дълго търпи туй, с цел да могат вярващите в него да правят своя героизъм.
Воеводата се учудил на разсъдъка на християнина и го запитал дали се е учил.
- Не – дал отговор той, - аз умея да чета единствено молебствия. Но Бог оказва помощ на Своите раби. От самото начало за проповядване на Своето слово Той не избрал ни знатни, ни богати люде, ни учени и мъдри философи, а люде елементарни и неучени, небогати риболовци, с цел да може Неговато непостижима мощ и премъдрост да се прояви в тяхната отпадналост – тях ги ръководел и научавал Светия Дух.
- Остави безполезното празнословие – споделил воеводата – и ми кажи: ще се покориш на царската заръка и ще се поклониш ли на боговете?
- Както по-рано ти отговорих, по този начин и в този момент ти споделям: Аз съм християнин и на идоли не придавам жертва!
- Жал ми е за твоята младост, тъй като виждам, че не си на повече от 25 години, и не бих желал да те мъча. Но ти ше ме принудиш към това, в случай че не се откажеш от своето безумство.
- Не безумство, а здравомислие е да останеш правилен на Бога, Който до момента ме е пазил посредством Своето състрадание – дал отговор християнинът.
Воеводата дълго увещавал Акакия и се стараел да промени неговите убеждения. Но младият християнин, просвещаван от Светия Дух, му отговарял с мъдрост и непоколебима неотстъпчивост. Воеводата заповядал грубо да го бият, като споделил:”Да забележим, ще му помогне ли Бог!” Кръвта на мъченика се леела под тежките удари, само че той единствено повтарял:”Спасителю Христи, помогни на твоя преклонен раб! Господи Боже, не ме оставяй!” – и търпеливо понесъл изтезанията. Като го видял притеснен и оцветен от кръв, воеводата му споделил:”Ще се поклониш ли в този момент на боговете?”
- Не! – дал отговор мъченикът. – Аз имам Господ, Който ме укрепява. Преди изтезанието ме смущаваше прочут срах. Но когато започнах да пострадвам, Господ ме укрепи посредством Своята помощ, и аз съм подготвен всичко да понеса, като твърдо се надявам на моя Бог.
Разгневеният воевода заповядал да усилят още повече мъченията на Акакий, само че с нище не можал да победи вярата му и да го склони да се отхвърли от Христа. След изтезанието той бил затворен в тюрма. Една седмица по-късно воеводата получил заръка от началника си да дойде в гр. Византион и да докара със себе си нарушителите, с цел да бъдат съдени. Воеводата взел и Акакия дружно с другите. Изнемогващият от рани, от дълъг път и от жадност страдалец с вопли зовял Господа, като Го молел за помощ; и ненадейно се чули от небето думите:”Бъди неустрашим, Акакий!” Тия думи чули и някои от спътниците на Акакий, които паднали пред нозете му и го молили да ги научи на закона Христов.
- Аз сам съм човек необразован и неучен – казвал им мъченикът. – Но помня това, на което са ме научи свещеникът.
И поучавал своите спътници на Онова, което знаел за Христа, и някои то тях повярвали. На другия ден след идването на пандизчиите в гр. Византион воеводата заповядал на тъмничния жандарм да заключи Акакий настрана във вътрешна тюрма, да го окове във вериги и няколко дни да не му дава храна. С апетит и жадност той мислел да пречупи волята му и да го принуди да се отхвърли от вярата си. Заповедите на воеводата били изпълнени, само че през прозореца на вътрешната тюрма другите пандизчии видели, че мястото, където е затворен Акакий, е огряно от чудна светлина, че ангели измиват и превързват раните му и му оферират храна и пиво. Те споделили това на стражаря, който видял същото, само че като влезнал в тъмницата, намерил Акакий да стои самичък.
След една седмица Акакий бил извикан на съд. Като го видял здрав и жизнен, воеводата почнал да мъмри стражаря, че той за пари е пускал при пандизчията родственици и другари, които му донасяли всичко нужно. И стражарят и всички пандизчии разказали на воеводата за чудните гости, които всяка нощ се явявали в тъмницата, където е затворен мъченикът. Воеводата предал още веднъж акакий на жестоки изтезания. Но когато всичко се оказало на вятъра, той решил да го изпрати на тракийския шеф Флакин. Той му написал писмо, в което обяснил, че не бил в положение да склони тоя боец да извърши царската воля, и по тази причина го праща при директния собствен шеф, който има по-голяма власт. Тракийският шеф затворил Акакий в тюрма, само че по ходатайството на жена си, която била християнка, не го подложил на мъчения. Като прочел в писмото на воеводата сведенията за страданията на Акакий, тракийският шеф схванал, че е невероятно да го склони да се отхвърли от Христа и го осъдил на гибел. Флакин бил толкоз изумен от непоколебимата устойчивост на мъченика при страшните премеждия, че даже строго укорил Вивиана, че е подложил на такива мъчения един римски офицер, а не го е осъдил и предал неотложно на свърт.
Изведен вън от град Византион – бъдещия Цариград, на избраното за смъртно наказване място, Акакий застанал на колене и извикал: ”Слава на Тебе, Боже! Благословено да бъде името Ти, Господи, загдето мене, недостойния, Ти удостои с достойнството да се назовавам страдалец Христов!” Светият страдалец бил посечен с меч на 8 май 303 година. Християните благоговейно погребали тялото му.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ