Богдан Милчев: Институциите трябва да носят отговорност със закон за пътната безопасност
„ Когато има смяна на атмосферните условия, когато пътят е влажен и хлъзгав, хората катастрофират “, съобщи пред радио „ Фокус “ Богдан Милчев, от Институтна по пътна сигурност. Това, съгласно него, е по този начин в целия свят. Адаптацията на водачите при смяна на атмосферните условия е друга и е обикновено да се вършат произшествия. Лошото е, че част от тях са с съдбовен край.
„ От сутринта имаме сигнали, още веднъж, за следващ път, че на едни и същи места стават злополуките. Хора, които десетки пъти са минавали по този път, позволяват някаква неточност и катастрофират. Идеята е да не умират, а ние виждаме, че в България те умират. Това е по този начин, тъй като този, който доставя пътя, не го доставя безвредно. Шофьорите постоянно, в даден миг, ще допуснем някаква неточност. Този, който доставя транспортната система не го схваща това “, посочи Милчев.
Той още веднъж даде образеца с злополуката на македонски рейс на Автомагистрала „ Струма “, 12 пъти преди този момент, на същото място е имало катастрофи и 13-тото се оказва съдбовно.
„ Това демонстрира, че този, който управлява автомагистралата, би трябвало да предприеме съответните ограничения. Да оцени къде е рисково. Ще водим този диалог до тогава, до момента в който на институциите в действителност не им бъде вменена със закон да носят отговорност за положението на пътната сигурност. В момента отговорността я носят водачите, а те нищо не могат да създадат и ще се молим да не сме ние идващия път. Винаги ще има някой, която да сбърка и ще направи неточност. Ние, от Института по пътна сигурност неотдавна инициирахме задача „ Безопасни пътища “, с цел да може идващото държавно управление да предприеме най-малко съответни дейности, с нов закон, главно ориентиран към институциите, нова конструкция за ръководство на пътищата. АПИ в този си тип да се разформирова, тя е тежка корумпирана машина, нужно е отвън систематичният надзор да стане легален, с цел да може да почнем да се противопоставяме, ние жителите, по отношение на пътната сигурност, нужна е отворена осведомителна система. За да се случи това, би трябвало да има парламент и държавно управление и хората да изискат повече сигурност. Проблемът не е в тях. Когато те отидат в друга страна, те карат по друг метод. Това значи, че средата е друга. А средата може да я трансформира този, който я доставя “, безапелационен е Милчев.
Той уточни, че по отношение на наказванията на водачите, които карат с висока скорост и пияни, би трябвало да има и ефикасен административен развой, с повече наказания. В момента административният развой още веднъж не работи в публичен интерес.
Освен това, на локалните места, където се кара с висока скорост, би трябвало да се слагат инженерни уреди, които физически да принудят водачите да не карат с висока скорост.
Но главното, с цел да няма катастрофи с съдбовен край е пътят да компенсира дефицитите с инженерни уреди, които да са съобразени с него.
От Института по пътна сигурност са създали „ Пътна карта за развиването на сигурността в България “ и в случай че идващото държавно управление я одобри, сред 50 и 100 индивида по-малко ще умират “, разясни Милчев.
„ От сутринта имаме сигнали, още веднъж, за следващ път, че на едни и същи места стават злополуките. Хора, които десетки пъти са минавали по този път, позволяват някаква неточност и катастрофират. Идеята е да не умират, а ние виждаме, че в България те умират. Това е по този начин, тъй като този, който доставя пътя, не го доставя безвредно. Шофьорите постоянно, в даден миг, ще допуснем някаква неточност. Този, който доставя транспортната система не го схваща това “, посочи Милчев.
Той още веднъж даде образеца с злополуката на македонски рейс на Автомагистрала „ Струма “, 12 пъти преди този момент, на същото място е имало катастрофи и 13-тото се оказва съдбовно.
„ Това демонстрира, че този, който управлява автомагистралата, би трябвало да предприеме съответните ограничения. Да оцени къде е рисково. Ще водим този диалог до тогава, до момента в който на институциите в действителност не им бъде вменена със закон да носят отговорност за положението на пътната сигурност. В момента отговорността я носят водачите, а те нищо не могат да създадат и ще се молим да не сме ние идващия път. Винаги ще има някой, която да сбърка и ще направи неточност. Ние, от Института по пътна сигурност неотдавна инициирахме задача „ Безопасни пътища “, с цел да може идващото държавно управление да предприеме най-малко съответни дейности, с нов закон, главно ориентиран към институциите, нова конструкция за ръководство на пътищата. АПИ в този си тип да се разформирова, тя е тежка корумпирана машина, нужно е отвън систематичният надзор да стане легален, с цел да може да почнем да се противопоставяме, ние жителите, по отношение на пътната сигурност, нужна е отворена осведомителна система. За да се случи това, би трябвало да има парламент и държавно управление и хората да изискат повече сигурност. Проблемът не е в тях. Когато те отидат в друга страна, те карат по друг метод. Това значи, че средата е друга. А средата може да я трансформира този, който я доставя “, безапелационен е Милчев.
Той уточни, че по отношение на наказванията на водачите, които карат с висока скорост и пияни, би трябвало да има и ефикасен административен развой, с повече наказания. В момента административният развой още веднъж не работи в публичен интерес.
Освен това, на локалните места, където се кара с висока скорост, би трябвало да се слагат инженерни уреди, които физически да принудят водачите да не карат с висока скорост.
Но главното, с цел да няма катастрофи с съдбовен край е пътят да компенсира дефицитите с инженерни уреди, които да са съобразени с него.
От Института по пътна сигурност са създали „ Пътна карта за развиването на сигурността в България “ и в случай че идващото държавно управление я одобри, сред 50 и 100 индивида по-малко ще умират “, разясни Милчев.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ