Васил Велев: 70% от обществените поръчки са нагласени, това е оценка на бизнеса
Когато има доходи, е обикновено да има и по-високи разноски. Важното е да се простираме съгласно чергата, първо и второ - въпросът е по какъв начин да увеличим приходите, с цел да има повече пари за харчене, разяснява в предаването "Неделя 150 " по "Хоризонт " ръководителят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, допълвайки:
Прогнозираният растеж, който се чака, от порядъка на близо 4% на Брутния вътрешен артикул ние го оценяваме като реален - той би могъл да бъде и по-висок, в случай че се решат трите значими казуса или в случай че има значителен прогрес по тях - трите казуса пред развиването на бизнеса са неналичието на човешки запаси, административните тежести и равнището на корупция.
По отношение на програмата за понижаване на административната тежест, оповестена от държавното управление, Велев означи, че тя се движи в положително движение: Ако се резервира или дори се форсира това движение, това ще е една от опциите за ускорение на растежа през идната година.
По въпроса за дефицита на квалифицирани фрагменти в стопанската система Велев изясни, че човешки запаси липсват по няколко аргументи, като най-главната от тях е емиграцията:
Над един милион работоспособни българи са напуснали страната ни в годините на прехода. Това не е неповторимо събитие единствено за България - за Централна и Източна Европа са напуснали общо 20 милиона, съгласно данни и оценки на Международния валутен фонд, което е довело до по-нисък растеж на Брутният вътрешен продукт със 7 процентни пункта. Но България, за разлика от останалите централно и източноевропейски страни, е затворила вратите си и е лимитирала е по всякакъв начин, изкуствено, в несъгласие с политиката на Европейския съюз имиграцията. Примерно, в едно дружество не могат да работят повече от 10% жители на трети страни - няма такова европейско ограничаване...
Синя карта има единствено за IT бранша, а има вопиющ дефицит на машинни инженери, на инженери по електроника и електротехника, даде образец Велев, като означи, че в образованието: Ние бълваме фрагменти със специалности "държавна администрация ", "икономика " и филантропични профили, а имаме голям дефицит на инженерно-технически фрагменти. В това отношение нашият апел за поредна година е да се възнамеряват в бюджета държавни стипендии за дефицитни специалности, тъй че да има стопански тласъци за младежите да се насочват към търсените в стопанската система специалности. В следствие, несъмнено, бизнесът ще предложи стипендии на тези, които останат след втори курс да учат механически науки, ще предложи съответни стипендии за съответни предприятия, само че те би трябвало да попаднат в университетите в тези специалности, с цел да може да бъде осъществена въобще тази среща.
Велев разяснява още, че бизнесът не е спирал да образова фрагменти, като добави: Въпросът е, че започваме да ги образоваме от първи курс на колеж, откакто идват при нас като инженери. Въпросът е доста сложен - в действителност приносът на бизнеса е в това, че заплаща налози и тези налози би трябвало да отиват за едно качествено обучение, което да дава отговор на потребностите на пазара на труда, на потребностите на стопанската система. В това отношение има още доста какво да се направи. Но дори незабавно да се направи една чудесна промяна в образованието, резултатите ще дойдат след 5 - 10 години, а на нас ни трябват хора незабавно. Затова ние споделяме, че би трябвало да се трансформират внезапно политиките по миграция - да спрем да насърчаваме износа на човешки запаси и да облекчим за вноса.
По отношение на огромния % младежи у нас, които нито учат, нито работят, Васил Велев означи: При нас има доста огромен % на ромско население, в действителност в България и Румъния е най-голям в целия Европейския съюз, и може да се търси корелация на тези два казуса - неучещи и неработещи младежи, които би трябвало да бъдат активизирани с общи старания. Ние предлагаме благоприятни условия, курсове за подготовка, само че би трябвало да има мотивация за това. Не може принудително да го обучим и да го сложим на работното място. В това отношение политиките на страната би трябвало да са такива, които да стимулират хората да се образоват и да работят, а не да чакат помощи и да недоволстват, че те са дребни.
Ще дам и образци - имаме закани, отправени към шефове на предприятия, че в случай че ги назначат, ще пострадат - т.е. желаят записка, че няма да бъде назначен на работа, макар че е изпратен от Бюрото по труда, с цел да може да продължава да получава помощи за незает. Или се записва в бюрото по труда с такава компетентност, по която няма търсене в тази община, с цел да може да получава помощи за безработица.
Той избира да получава помощи за незает и вероятно да работи в сивия бранш - ето тези политики би трябвало да бъдат лимитирани, с цел да могат активизирани хората, които нито учат, нито работят. Защото работа има в страната, има дефицит на хора, които да я правят тази работа.
По третия проблем, който спъва развиването на бизнеса у нас - корупцията, Васил Велев разяснява: Него го оставяме на политиците и гражданския бранш - битката с корупцията, само че там няма забележим прогрес, това също би трябвало да се регистрира. Според анкетите 70% от публичните поръчки са нагласени, това е оценка на бизнеса, уточни ръководителят на АИКБ,
Като означи, че няма нужда от съществена смяна в политиката по приходите у нас, Васил Велев повтори тезата на работодателите, че приходите порастват по-бързо от стопанската система и по-бързо от продуктивността:
При нас са възнагражденията порастват 2 до 3 пъти по-бързо, в сравнение с пораства продуктивността на труда. Ние имаме едно систематизиране, преразпределение на Брутния вътрешен артикул за обезщетения на заетите, което е покрай средноевропейското и е по-добро, по-благоприятно за хората на труда, в сравнение с е в множеството балкански и източноевропейски страни. То е повишено за последните 10 години най-вече от целия Европейския съюз. Тоест няма нужда от някакви изключителни ограничения по политиката по приходите - приходите порастват по-бързо, в сравнение с не пораства стопанската система, това е реалност./.../ Производителността пораства с 3-4% %, а приходите - с 10-11%.
България е измежду първите 30 % от страните в света съгласно размера на приходите, напомни Васил Велев и още веднъж прикани: И е извънредно време да престанем да се овайкваме какъв брой сме небогати и по какъв начин някой би трябвало да ни даде. Трябва да насърчим политиките, които водят до блян за повишение на обучение и подготовка, блян за полагане на един по-производителен труд, който да докара до по-високи растежи и по-високи хонорари, а не политики, които демотивират хората, които ги оставят в позата на протегната ръка към страната.
Прогнозираният растеж, който се чака, от порядъка на близо 4% на Брутния вътрешен артикул ние го оценяваме като реален - той би могъл да бъде и по-висок, в случай че се решат трите значими казуса или в случай че има значителен прогрес по тях - трите казуса пред развиването на бизнеса са неналичието на човешки запаси, административните тежести и равнището на корупция.
По отношение на програмата за понижаване на административната тежест, оповестена от държавното управление, Велев означи, че тя се движи в положително движение: Ако се резервира или дори се форсира това движение, това ще е една от опциите за ускорение на растежа през идната година.
По въпроса за дефицита на квалифицирани фрагменти в стопанската система Велев изясни, че човешки запаси липсват по няколко аргументи, като най-главната от тях е емиграцията:
Над един милион работоспособни българи са напуснали страната ни в годините на прехода. Това не е неповторимо събитие единствено за България - за Централна и Източна Европа са напуснали общо 20 милиона, съгласно данни и оценки на Международния валутен фонд, което е довело до по-нисък растеж на Брутният вътрешен продукт със 7 процентни пункта. Но България, за разлика от останалите централно и източноевропейски страни, е затворила вратите си и е лимитирала е по всякакъв начин, изкуствено, в несъгласие с политиката на Европейския съюз имиграцията. Примерно, в едно дружество не могат да работят повече от 10% жители на трети страни - няма такова европейско ограничаване...
Синя карта има единствено за IT бранша, а има вопиющ дефицит на машинни инженери, на инженери по електроника и електротехника, даде образец Велев, като означи, че в образованието: Ние бълваме фрагменти със специалности "държавна администрация ", "икономика " и филантропични профили, а имаме голям дефицит на инженерно-технически фрагменти. В това отношение нашият апел за поредна година е да се възнамеряват в бюджета държавни стипендии за дефицитни специалности, тъй че да има стопански тласъци за младежите да се насочват към търсените в стопанската система специалности. В следствие, несъмнено, бизнесът ще предложи стипендии на тези, които останат след втори курс да учат механически науки, ще предложи съответни стипендии за съответни предприятия, само че те би трябвало да попаднат в университетите в тези специалности, с цел да може да бъде осъществена въобще тази среща.
Велев разяснява още, че бизнесът не е спирал да образова фрагменти, като добави: Въпросът е, че започваме да ги образоваме от първи курс на колеж, откакто идват при нас като инженери. Въпросът е доста сложен - в действителност приносът на бизнеса е в това, че заплаща налози и тези налози би трябвало да отиват за едно качествено обучение, което да дава отговор на потребностите на пазара на труда, на потребностите на стопанската система. В това отношение има още доста какво да се направи. Но дори незабавно да се направи една чудесна промяна в образованието, резултатите ще дойдат след 5 - 10 години, а на нас ни трябват хора незабавно. Затова ние споделяме, че би трябвало да се трансформират внезапно политиките по миграция - да спрем да насърчаваме износа на човешки запаси и да облекчим за вноса.
По отношение на огромния % младежи у нас, които нито учат, нито работят, Васил Велев означи: При нас има доста огромен % на ромско население, в действителност в България и Румъния е най-голям в целия Европейския съюз, и може да се търси корелация на тези два казуса - неучещи и неработещи младежи, които би трябвало да бъдат активизирани с общи старания. Ние предлагаме благоприятни условия, курсове за подготовка, само че би трябвало да има мотивация за това. Не може принудително да го обучим и да го сложим на работното място. В това отношение политиките на страната би трябвало да са такива, които да стимулират хората да се образоват и да работят, а не да чакат помощи и да недоволстват, че те са дребни.
Ще дам и образци - имаме закани, отправени към шефове на предприятия, че в случай че ги назначат, ще пострадат - т.е. желаят записка, че няма да бъде назначен на работа, макар че е изпратен от Бюрото по труда, с цел да може да продължава да получава помощи за незает. Или се записва в бюрото по труда с такава компетентност, по която няма търсене в тази община, с цел да може да получава помощи за безработица.
Той избира да получава помощи за незает и вероятно да работи в сивия бранш - ето тези политики би трябвало да бъдат лимитирани, с цел да могат активизирани хората, които нито учат, нито работят. Защото работа има в страната, има дефицит на хора, които да я правят тази работа.
По третия проблем, който спъва развиването на бизнеса у нас - корупцията, Васил Велев разяснява: Него го оставяме на политиците и гражданския бранш - битката с корупцията, само че там няма забележим прогрес, това също би трябвало да се регистрира. Според анкетите 70% от публичните поръчки са нагласени, това е оценка на бизнеса, уточни ръководителят на АИКБ,
Като означи, че няма нужда от съществена смяна в политиката по приходите у нас, Васил Велев повтори тезата на работодателите, че приходите порастват по-бързо от стопанската система и по-бързо от продуктивността:
При нас са възнагражденията порастват 2 до 3 пъти по-бързо, в сравнение с пораства продуктивността на труда. Ние имаме едно систематизиране, преразпределение на Брутния вътрешен артикул за обезщетения на заетите, което е покрай средноевропейското и е по-добро, по-благоприятно за хората на труда, в сравнение с е в множеството балкански и източноевропейски страни. То е повишено за последните 10 години най-вече от целия Европейския съюз. Тоест няма нужда от някакви изключителни ограничения по политиката по приходите - приходите порастват по-бързо, в сравнение с не пораства стопанската система, това е реалност./.../ Производителността пораства с 3-4% %, а приходите - с 10-11%.
България е измежду първите 30 % от страните в света съгласно размера на приходите, напомни Васил Велев и още веднъж прикани: И е извънредно време да престанем да се овайкваме какъв брой сме небогати и по какъв начин някой би трябвало да ни даде. Трябва да насърчим политиките, които водят до блян за повишение на обучение и подготовка, блян за полагане на един по-производителен труд, който да докара до по-високи растежи и по-високи хонорари, а не политики, които демотивират хората, които ги оставят в позата на протегната ръка към страната.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ