Когато говорим за знаменити българки, в представите ни изплуват най-често

Когато приказваме за популярни българки, в визиите ни изплуват най-често тези смели и героични дами от Възраждането, освободителните битки, дамите от хайлайфа и културата на следосвобожденска България. Имена като Баба Тонка Обретенова, Анастасия Димитрова, като Сирма, Румена, Райна Попгеоргиева, Лора Каравелова, Евгения Марс, Мара Белчева. Това са дами, отдадени на народа, на обществото, на благотворителни дела.

Но в нашата история има и други популярни дами. Онези първи дами на науката, на военното дело, на огромната игра на дипломацията. Жени, които са проправили път и са въодушевили към обучение и кариера хиляди девойки - да изкарват хляба си с работа и познание. Истински смели жени-пионери.

Анка Василева Ламбрева (22 февруари 1895 – 18 февруари 1976) е пътешественичка, здравна сестра, писателка. Тя е първата жена, прелетяла със аероплан над Ламанша (не като водач, а като пътник), както и първата българка, обиколила света. Анка е направила две околосветски пътешествия, като по пътя си не стопира да приказва с обич за България. Легендарни са нейните сказки в Нова Зеландия, с които разпространява българската история и просвета, даже основава безвъзмезден кръжок по бродиране, в който англичанки, американски се учат на български шевици. Анка Ламберва яздела кон, камила, карала мотоциклет. Нейната история е толкоз невероятна, че ви я представям в това видео.


С жена-маор



Надежда Станчова (неизв. дата, 1894 година - 15 април 1957) е първата жена в света, професионален посланик. Тя произлиза от богат и фамозен жанр - щерка е на българския политик и посланик Димитър Станчов и френската графиня Ана дьо Грено, която е в България в ролята си на придворна дама на княгиня Мария-Луиза и кралица Елеонора. Тъй като знаела 8 езика и е имала нужната класа и контакти, Александър Стамболийски я взима за собствен преводачка, секретарка, само че въздействието й е било голямо. Тя е секретар-преводач на българската делегация за подписването на печалния Ньойския контракт.


След като гибелта на Стамболийски Надежда Станчова подава оставка като първи секретар на българската легация във Вашингтон и съгласно сведения на околните й, Надежда е работила като публицист и продуцент в Би Би Си. През 1924 година тя се омъжва за шотландския лорд Александър Мюър. Лейди Надежда Мюър урежда известното посещаване на цар Борис III и кралица Йоанна в английското кралско имение Балморал в Шотландия през 1938 година По време на Втората международна война лейди Мюър трансформирала родовото имение Блеър Дръмънд в болница за възстановяващи се английски бойци.

Елисавета Карамихайлова (септември 1897 година - 24 април 1968) произлиза от фамилията на Иван Карамихайлов и англичанката Мери Слейд. Баща й е изтъкнат хирург. През 1917 година Елисавета Карамихайлова приключва Първа софийска девическа гимназия, а през 1922 година - физика и математика с докторска степен във Виенския университет. Още през 1921 година тя стартира да работи в специалността радиология в Института за радиеви проучвания във Виена под управлението на Карл Пшибрам. През 1938-1939 година Карамихайлова прави два несполучливи опита да стане доцент по физика в Института по физика на Софийския университет.


В последна сметка, през декември 1939 година тя стартира да чете лекции по пробна атомна физика и радиоактивност, ставайки първата жена хабилитиран учител в университета в компетентност нуклеарна физика и радиология. Последните години на кариерата си прекарва в Българска академия на науките. След кончината си (умира от рак) Елисавета Карамихайлова завещава цялото си имущество, в това число и бащината си къща, на Българска академия на науките.

Тота Венкова Чехларова (неизв. дата, 1855 година - 23 декември 1921 г.) е първата българка – дипломирана лекарка. През 1871 година стартира да учи в основното девическо учебно заведение в Габрово като стипендиантка на женското благотворително сдружение „ Майчина грижа “, при изискване да стане учителка, където бъде разпределена. През 1873 година Тота Венкова приключва с отличие и Училищното настоятелство я назначава в 5-класното девическо учебно заведение, където тя учителства до 1878 година По време на Руско – Турската Освободителна война Тота Венкова е самарянка във военния санитарен пункт (Априловска гимназия).

По време на интервенция

Там виждат интереса й към медицината и тя отпътува още веднъж със стипендия в Санкт Петербург. Венкова има няколко специализации и работи в няколко града. В предсмъртната си воля тя подарява цялото си имущество за щедрост.

Люба Огненова (17 юни 1922 година - 18 ноември 2012 г.) е първата жена-подводен археолог и евентуално въобще първата жена-археолог в България, нейна компетентност е Антична и тракийска археология. Тя приключва история и класическа лингвистика с профил археология в СУ " Св. Климент Охридски ". Монорафията й за античната бронзова пластика, издадена на френски, е водещо проучване в света по тематиката. Заедно с проф. Велизар Велков Огненова работи по разкопките в Несебър, като тя се гмурка наедно с опитните водолази.

Огненова провежда и организира редица подводни археологически проучвания край брега на Несебър, поради което е оповестена за почетен жител на града.

Мария Георгиева Атана̀сова (26 декември 1926 — 11 април 2000 г.) е български летец-пилот, първата жена пълководец на тежък вид аероплан в света, първата българка цивилен водач. Родена е в Калековец, област Пловдив на 26 декември 1926 година През 1950 година приключва в първата група дами водачи на Висшето национално военновъздушно учебно заведение в Долна Митрополия. До 1952 година работи като инструктор в учебното заведение. Тогава приключва школата за водачи изтребители. Между 1953 и 1974 година лети като водач и пълководец на самолетите „ Ли-2 “, „ Ил-14 “, „ Ил-18 “, и „ Ту-134 “ по маршрутите на „ БГА Балкан “. Общият ѝ полет наброява 13 999 часа. През 1965 година става първата жена, приземила пътнически аероплан на лондонското летище „ Хийтроу “, което става при рискови условия.