Eurasia Review: ЕС контрира Русия в България, но за да успее трябва да изпълни важно условие
Когато Антонио Таяни, ръководител на Европейския парламент, посети България по-рано тази седмица, политическото управление на страната беше решено да покаже цялостната си отдаденост към Европейски Съюз, написа Eurasia Review, представен от " Фокус ". По време на визитата, министър председателят на България Бойко Борисов даже съобщи, че българите са измежду най- малко евроскептичните народи в Източна Европа.
Но в този случай, както всичко на Балканите, позицията на страната по отношение на Европейски Съюз не е толкоз ясна. В подтекста на експанзията на съветското въздействие в Източна Европа, не е толкоз ясно дали България ще остане с толкоз твърда позиция и в бъдеще.
През годините проучванията на публичното мнение посочваха, че отношението на българското общество към Европейски Съюз постоянно е много разграничено. Последния Евробарометър от септември 2017, да вземем за пример, демонстрира, че 55% от запитаните имат положително отношение към Съюза.
Въпреки че резултатът демонстрира възходяща наклонност по отношение на предходната година, такава дребна разлика никога не показва, че европейският път на София е твърдо определен. България, която постоянно е била с единия крайник на Запад, а с другия на Изток, ползва доста внимателен баланс сред Европейски Съюз и Русия.
Новоизбраният президент Румен Радев направи залог и на двете места, позиционирайки се в интерес на поддържането на другарски връзки с Русия, до момента в който постоянно акцентира евро-атлантическата си обвързаност. Докато това оставя същинската му позиция във връзка с Европейски Съюз противоречива, задграничните дипломати са на мнение, че наподобява малко евентуално Радев да промени проевропейския курс на България.
Независимо от това, времената станаха доста по-сложни и деликатно поддържаният баланс е в риск да се скапе. Европейски Съюз претърпява може би най-трудните времена след основаването си, а Съединени американски щати, с президент Доналд Тръмп, гледат да оправят връзките си с Москва, Съюза бързо губи ролята си на котва, държаща България привързана към Запада. Русия не се колебае да употребява опцията да завърти България – както и други източни членове на Европейски Съюз – на Изток и да притегли София по-близо до орбитата си.
В същото време издигащият се шовинизъм със мощно анти-европейски сантимент внезапно отслабва позициите на Радев. Няма огромни подозрения по отношение на това, че пламъците на национализма се разпалват от Русия. Между 2013 и 2016 година броят на евроскептичните и анти- натовски/САЩ изявления се усилиха, надлежно с 16 пъти и 34 пъти.
Междувременно про-руската агитация се е нараснала 144 пъти, което придава на българската медийна среда искрено про-руски аспект. Ефектите от подполната акция се усетиха доста ясно на парламентарните избори през 2017 година, когато в българското държавно управление за първи път се включиха крайно-десни националистически партии. Те се опълчват на глобите против Русия и заплашват да детонират държавното управление в случай че то поддържа анти-руски ограничения.
На президентските избори през 2016 година Красимир Каракачанов, употребявайки консервативна платформа, представляваща примес от шовинизъм и православие, стана трети. Това, дружно с огромното съветско население в България, значи, че неговата партия е евентуален притежател за Русия, която може да я употребява, с цел да придава анти-западен звук на обществените диспути.
Независимо от това, че Радев в последна сметка завоюва изборите, неговото поле за стратегически дейности срещу Русия е сериозно стеснено. България е доста уязвима към съветски напън, с помощта на обстоятелството, че съветските компании владеят българския енергиен пазар.
„ Газпром “ е единствения състезател на газовия пазар и управлява инфраструктура, с която доставя половината от газовите запаси в страната. „ Лукойл “ има сходни позиции на петролния пазар и има единствената петролна рафинерия и 50% от цялата мрежа за продажба на гориво. Не единствено, че енергийната сигурност на България е уязвима, само че казусът може и да се задълбочи.
Москва неотдавна предложи да даде нужното финансиране за модернизацията на българския енергиен бранш. Ако нейните упоритости се осъществят, Русия ще успее да хване крепко в хватката си България и да сложи Европа под още по-голяма енергийна опасност.
Руското господство в този бранш може да докара до повтаряне на 2009-а, когато тя отряза София и Югоизточна Европа от газови доставки. Независимо от горепосоченото, тъкмо това е мястото, където Брюксел има късмет да отслаби хватката на Москва. Чрез инструментите на Енергийния съюз, основан, с цел да увеличи енергийната сигурност на Европа посредством диверсификация на източниците, тя има евентуалната опция да отговори на съветските вложения с европейски.
Подкрепата и насочването от страна на Европейски Съюз несъмнено е належащо, с цел да се отстранен структурните енергийни проблеми на България. Включително забавянето в построяването на основна енергийна инфраструктура – пропуск, който Русия мощно желае да поправи. Като спомагателна изгода, Енергийният съюз прибавя юридическа тежест на изтласкването на съветските енергийни компании като „ Газпром “, които Европейски Съюз проверява за злоупотреби с пазарната си позиция, завишавайки извънредно високите цени на природния газ в България.
По-позитивно съдействие с България посредством Енергийния съюз ще помогне за намаляването на пропуските и в други основни сфери и надлежно зависимостта от Русия, изключително в областта на регулациите и надеждността на засегнатите управляващи.Инвеститорите непрекъснато сочат двойния стандарт в използването на законите като причина за отбягването на страната. Ясно обвързване с уговорката да се оказва помощ на България да се бори с проблемите си посредством
Механизма за подпомагане и верификация(МСВ) е извънредно уместно за поощряване на нужните промени, които ще създадат българския пазар по-привлекателен за Западните вложители. Освен това, съдействието с Енергийния съюз може фактически да докара до положителни резултати. Литва съумя да преодолее тежката си взаимозависимост от съветската сила като диверсифицира доставките с европейска помощ. Тя стартира да внася скандинавски газ през 2014 година и построи терминал за полутечен газ в Клайпеда, а също така откри връзка към електрическите мрежи на Полша и Швеция през 2016 година.
Всъщност посредством намесата на Европейски Съюз, България към този момент понижи зависимостта си от Русия, защото Енергийния съюз постепенно подкопава монопола на съветските енергийни компании. Европейски Съюз има късмет да блесне като сътвори положителни образци на дейностите си в страната и по този метод ще отвърна съветската атака за мозъците на българите. Ясно е, че дейностите през Енергийния съюз и МСВ може да са ефикасни единствено като част от по-широка тактика за възстановяване на икономическите и обществени благоприятни условия посредством присъединяване на Запада, а не на Русия.
Но в този случай, както всичко на Балканите, позицията на страната по отношение на Европейски Съюз не е толкоз ясна. В подтекста на експанзията на съветското въздействие в Източна Европа, не е толкоз ясно дали България ще остане с толкоз твърда позиция и в бъдеще.
През годините проучванията на публичното мнение посочваха, че отношението на българското общество към Европейски Съюз постоянно е много разграничено. Последния Евробарометър от септември 2017, да вземем за пример, демонстрира, че 55% от запитаните имат положително отношение към Съюза.
Въпреки че резултатът демонстрира възходяща наклонност по отношение на предходната година, такава дребна разлика никога не показва, че европейският път на София е твърдо определен. България, която постоянно е била с единия крайник на Запад, а с другия на Изток, ползва доста внимателен баланс сред Европейски Съюз и Русия.
Новоизбраният президент Румен Радев направи залог и на двете места, позиционирайки се в интерес на поддържането на другарски връзки с Русия, до момента в който постоянно акцентира евро-атлантическата си обвързаност. Докато това оставя същинската му позиция във връзка с Европейски Съюз противоречива, задграничните дипломати са на мнение, че наподобява малко евентуално Радев да промени проевропейския курс на България.
Независимо от това, времената станаха доста по-сложни и деликатно поддържаният баланс е в риск да се скапе. Европейски Съюз претърпява може би най-трудните времена след основаването си, а Съединени американски щати, с президент Доналд Тръмп, гледат да оправят връзките си с Москва, Съюза бързо губи ролята си на котва, държаща България привързана към Запада. Русия не се колебае да употребява опцията да завърти България – както и други източни членове на Европейски Съюз – на Изток и да притегли София по-близо до орбитата си.
В същото време издигащият се шовинизъм със мощно анти-европейски сантимент внезапно отслабва позициите на Радев. Няма огромни подозрения по отношение на това, че пламъците на национализма се разпалват от Русия. Между 2013 и 2016 година броят на евроскептичните и анти- натовски/САЩ изявления се усилиха, надлежно с 16 пъти и 34 пъти.
Междувременно про-руската агитация се е нараснала 144 пъти, което придава на българската медийна среда искрено про-руски аспект. Ефектите от подполната акция се усетиха доста ясно на парламентарните избори през 2017 година, когато в българското държавно управление за първи път се включиха крайно-десни националистически партии. Те се опълчват на глобите против Русия и заплашват да детонират държавното управление в случай че то поддържа анти-руски ограничения.
На президентските избори през 2016 година Красимир Каракачанов, употребявайки консервативна платформа, представляваща примес от шовинизъм и православие, стана трети. Това, дружно с огромното съветско население в България, значи, че неговата партия е евентуален притежател за Русия, която може да я употребява, с цел да придава анти-западен звук на обществените диспути.
Независимо от това, че Радев в последна сметка завоюва изборите, неговото поле за стратегически дейности срещу Русия е сериозно стеснено. България е доста уязвима към съветски напън, с помощта на обстоятелството, че съветските компании владеят българския енергиен пазар.
„ Газпром “ е единствения състезател на газовия пазар и управлява инфраструктура, с която доставя половината от газовите запаси в страната. „ Лукойл “ има сходни позиции на петролния пазар и има единствената петролна рафинерия и 50% от цялата мрежа за продажба на гориво. Не единствено, че енергийната сигурност на България е уязвима, само че казусът може и да се задълбочи.
Москва неотдавна предложи да даде нужното финансиране за модернизацията на българския енергиен бранш. Ако нейните упоритости се осъществят, Русия ще успее да хване крепко в хватката си България и да сложи Европа под още по-голяма енергийна опасност.
Руското господство в този бранш може да докара до повтаряне на 2009-а, когато тя отряза София и Югоизточна Европа от газови доставки. Независимо от горепосоченото, тъкмо това е мястото, където Брюксел има късмет да отслаби хватката на Москва. Чрез инструментите на Енергийния съюз, основан, с цел да увеличи енергийната сигурност на Европа посредством диверсификация на източниците, тя има евентуалната опция да отговори на съветските вложения с европейски.
Подкрепата и насочването от страна на Европейски Съюз несъмнено е належащо, с цел да се отстранен структурните енергийни проблеми на България. Включително забавянето в построяването на основна енергийна инфраструктура – пропуск, който Русия мощно желае да поправи. Като спомагателна изгода, Енергийният съюз прибавя юридическа тежест на изтласкването на съветските енергийни компании като „ Газпром “, които Европейски Съюз проверява за злоупотреби с пазарната си позиция, завишавайки извънредно високите цени на природния газ в България.
По-позитивно съдействие с България посредством Енергийния съюз ще помогне за намаляването на пропуските и в други основни сфери и надлежно зависимостта от Русия, изключително в областта на регулациите и надеждността на засегнатите управляващи.Инвеститорите непрекъснато сочат двойния стандарт в използването на законите като причина за отбягването на страната. Ясно обвързване с уговорката да се оказва помощ на България да се бори с проблемите си посредством
Механизма за подпомагане и верификация(МСВ) е извънредно уместно за поощряване на нужните промени, които ще създадат българския пазар по-привлекателен за Западните вложители. Освен това, съдействието с Енергийния съюз може фактически да докара до положителни резултати. Литва съумя да преодолее тежката си взаимозависимост от съветската сила като диверсифицира доставките с европейска помощ. Тя стартира да внася скандинавски газ през 2014 година и построи терминал за полутечен газ в Клайпеда, а също така откри връзка към електрическите мрежи на Полша и Швеция през 2016 година.
Всъщност посредством намесата на Европейски Съюз, България към този момент понижи зависимостта си от Русия, защото Енергийния съюз постепенно подкопава монопола на съветските енергийни компании. Европейски Съюз има късмет да блесне като сътвори положителни образци на дейностите си в страната и по този метод ще отвърна съветската атака за мозъците на българите. Ясно е, че дейностите през Енергийния съюз и МСВ може да са ефикасни единствено като част от по-широка тактика за възстановяване на икономическите и обществени благоприятни условия посредством присъединяване на Запада, а не на Русия.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ