КНСБ подкрепя напълно идеята, че следва да се подобри контролът

...
КНСБ подкрепя напълно идеята, че следва да се подобри контролът
Коментари Харесай

Ще има ли негативи за работника от обявяване на всичките му доходи

КНСБ поддържа изцяло концепцията, че следва да се усъвършенства контролът от страна на държавните институции и да се води по- ефикасна битка против всички форми на отбягване на осигурителни отговорности, в това число посредством използване на тъй наречените цивилен контракти, когато  се уреждат правни отношения, които по своята същина са „ трудови “. Но ще се въздържим от поддръжка на този текст по няколко кардинални съображения.

Това се споделя в мнение на синдиката по предлаганите промени в няколко данъчни закона от Министерство на финнасите.

От КНСБ не одобряват метода, при който с преходни и заключителни разпореждания на данъчен закон се вършат промени в Кодекса за обществено обезпечаване. Второ, според член 36, алинея 1, т. 4 от същия Кодекс, плановете на нормативни актове по Държавното публично обезпечаване, каквото е безспорно изменението в член 4 КСО, се утвърждават от Надзорния съвет на Института, нещо което не е сторено. Наред с това има прекалено много “технически ” неясноти по отношение на правата и отговорностите на лицата за интервала на деяние на прикритото трудово отношение, както и тези на работодателите им, написа в мнението.
 
„ На второ място, имаме известни терзания по отношение на разширението на условията за даване на информация за необлагаемите самостоятелни приходи. Както е известно, съгласно член 24, алинея 1 ЗДДФЛ, необлагаеми приходи са такива приходи като безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура; безплатната защитна храна и противоотровите – също в натура; цената на специфичното работно облекло и персоналните защитни средства; цената на работното, униформеното и представителнто облекло; командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), вноски на работодателя за непринудено обезпечаване и мн. други.

Възниква въпросът за какви цели ще се употребява тази информация и ще има ли тя отрицателно влияние върху политиките на обществена поддръжка. Това за КНСБ е доста значим въпрос, на който не намираме задоволително съответен и прецизен отговор. Нещо повече, считаме, че обществените задължения на предприятията/работодателите не трябва да се употребяват като предлог за някакво оттегляне от уговорките за обществена поддръжка от страна на страната. Ето за какво на този стадий КНСБ ще се въздържи от поддръжка и по този въпрос “, показват от синдиката.
 istock istock
Относно измененията в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, станала известна като донос против бонус, от синдиката слагат следните въпроси:

    При съществуването на към този момент действителен механизъм за уведомяване от страна на жителите за нередности, свързани с укриването на обществени отговорности, въвеждането на спомагателен подобен дали няма да докара до повтаряне на законодателни текстове?

    Също по този начин концепцията за стимулирането на подаващия сигнал с материална облага (под формата на парични средства) може да предизвика користни дейности от страна на избрана част от обществото.

Предлагат нарастване на осигуровките по цивилен контракти

    Публикуваната концепция в плана на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс за приемането на спомагателни доходи за предоставена информация опонира на кардиналната идея, че подаването на сигнал от страна на обособения жител към съответните органи (когато последният има информация за нередности, свързани с укриването на обществени задължения), е безвъзмезден акт, който е разследване на желанието му да извърши своя цивилен дълг.

    Не би било прекомерно пресилено да се заключи, че приемането на нещо в подмяна на осъществен гражданския дълг води до разрушаването на устоите на едно демократично общество.

    На последващо място глобата за лицето, подаващо погрешен сигнал, е несъразмерно дребна по отношение на евентуалните вреди, които неговото деяние може да нанесе на лицето (ФЛ и ЮЛ), против което е той е подаден.
 istock istock
    В показаните претекстове не е отразен какъв спомагателен потенциал от проверяващи лица ще е нужен за реализирането на тази активност, в случай че се осъществят предстоящите от вносителя резултати – а точно да се увеличи „ интензивността на жителите в дейностите по подпомагане на данъчната администрация за определяне на укрити приходи и данъчни измами “.

    Също по този начин не са известни и спомагателните финансовите средства, които ще постъпят в Национална агенция за приходите и дали ще се откри решение на проблема за салдото сред напъните за надзор и действителната събираемост (ефектът на т. нар „ противоречие “ сред запас и резултат).
На база на изложените причини КНСБ не поддържа по този начин препоръчаните текстове в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и смята, че този текст не би трябвало да става част от българското законодателство.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР