КНСБ настоява за отлагане на реформата за либерализация на пазара

КНСБ упорства за отсрочване на промяната за либерализация на пазара на електрическа енергия, поради редица неясноти по отношение на отбраната на битовите консуматори и финансирането на процеса по освобождение на пазара. Това оповестиха в своя позиция от синдикатите през днешния ден. Според тях е значимо да се обезпечи задоволително време за адаптиране към измененията, като се откри решение на няколко съществени провокации свързани с енергийната беднотия, фонд за поддръжка на уязвимите групи и редица други проблеми. Ето и цялостния текст на тяхната позиция:  В редица свои позиции КНСБ неведнъж е заявявала, че за осъществяването на такава промяна, като цялостна либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите консуматори, е нужна цялостна оценка на въздействието върху всички участници на пазара на електрическа енергия – семейства, производители, търговци. Припомняме, че под натиска на синдикатите в края на предходната година с Решение на Народно събрание от 8.11.2022 година битовите консуматори останаха на контролиран пазар до 31.12.2025 година По мотив инициираните промени в Закона за енергетиката, показани за публично разискване в края на юли 2023 година, в своя позиция КНСБ още веднъж акцентира, че премахването на контролираните цени за битовите консуматори ще докара до тежки обществени проблеми заради заплахата от внезапен скок на цените и невъзможността на битовите консуматори да се приспособяват към новите условия. Проектът на решение не дава изясненост по отношение на точния механизъм за отбрана на семействата, метода на финансирането му и нужните средства. Подобни мнения изрекоха от КЕВР и Омбудсманът на Републиката.     КНСБ упорства за отсрочване на промяната за либерализация на пазара на електрическа енергия, поради редица неясноти по отношение на отбраната на битовите консуматори и финансирането на процеса по освобождение на пазара. Това оповестиха в своя позиция от синдикатите през днешния ден. Според тях е значимо да се обезпечи задоволително време за адаптиране към измененията, като се откри решение на няколко съществени провокации свързани с енергийната беднотия, фонд за поддръжка на уязвимите групи и редица други проблеми. Единственото искане на протестиращите миньори и енергетици, което не откри място в Споразумението с държавното управление и част от партиите в Парламента от 3 октомври 2023 година, беше „ Отлагане на либерализацията на енергийния пазар за битови консуматори от януари 2026 година до постигане на средноевропейски равнища на семействата в състояние на енергийна беднотия. “ Направеното предложение за редакция от държавното управление беше безусловно недопустимо за синдикатите, заради което тази точка отпадна от Споразумението. Още на идващия ден след сключване на Споразумението - 4 октомври, на съвещание на Комисията по енергетика, беше признат ЗИД на ЗЕ, с който се отстраняват контролираните цени за битовите консуматори от началото на 2026 година КНСБ реагира неотложно с позиция, че не отстъпва от настояването за отсрочване на либерализацията на енергийния пазар за битови консуматори от януари 2026 г. Реформата в България касае към 1/3 от електроенергийния пазар в България и визира над 4,6 млн. битови клиенти (по данни на КЕВР от Годишния отчет до ЕК) и би следвало да е съответно премислена, както и да е планувано задоволително софтуерно време за осъществяването ѝ. По данни на Евростат над 2 млн. българи са енергийно небогати, 30% не могат да покрият разноските си за отопление, а 28% не поддържат дома си задоволително топъл. Имайки поради, че сме страната с най-високо равнище на енергийната беднотия в Европейски Съюз по всички индикатори, с цялостното извеждане на потребителите на свободния пазар в такива къси периоди се рискува България да затвърди челното си място и в класацията по беднотия на цялото население, а част от производителите и крайните доставчици да изпаднат в ликвидна рецесия. КНСБ упорства за отсрочване на промяната на пазара с оглед обезпечаване на задоволително време за адаптиране към измененията, като се планува следното:    - Създаване на фонд , който целево ще компенсира енергийно бедните семейства в изискванията на свободен пазар на електрическа енергия. Необходимо е да се регламентира и методът, по който този фонд ще финансира обезщетенията, както и да се създадат препратки към общественото законодателство в преходни и заключителни разпореждания, като се разреши енергийно бедните семейства и уязвими клиенти да бъдат обект на специфични схеми за компенсиране при свободен пазар. - Прилагане на диференциран метод и целеви обезщетения за енергийно бедните семейства , а не на всички битови клиенти. В противоположен случай тези семейства ще получават наедно обезщетения с всички останали семейства с по-високи приходи, което значи, че максимален размер обезщетения ще получат тези семейства с най-високо ползване. - Провеждане на спомагателна обществена политика или проект за деяние за отбрана на енергийно бедните семейства и уязвими клиенти в изискванията на свободен пазар на електрическа енергия при повишаване на цените на електрическа енергия (социални и/или енергийни помощи, финансова поддръжка, използване на ограничения за енергийна успеваемост или въвеждане на ВЕИ за такива потребители). Такава политика би следвало да е съобразена с дълготрайните цели на политиката за декарбонизация. - Изготвяне на Стратегия за понижаване на енергийната беднотия в България. Стратегията би трябвало да има ясно избрани цели за понижаване на енергийната беднотия, част от Интегрирания народен проект в региона на енергетиката и климата. Чрез тактиката ще се обезпечи опция за основаване на пакет от ограничения за реализиране на задачите, както и да се прави оценка въздействието на подхванатите ограничения и напредъка.  - Създаване на съответна скица за компенсиране на разликата сред пазарната стойност на електрическата сила и цената ѝ, изчислена по контролирани цени под себестойност. Липсата на такава скица води до неизясненост, при предстоящи разлики сред покупна (свободна) и продажна (регулирана) цена на силата, по какъв начин ще се подсигурява способността на крайните доставчици да си обезпечат нужния размер на оборотни средства за осъществяване на цикъла по доставяне на битовите клиенти. Същото слага под риск финансовата непоклатимост на сдруженията за осъществяване на законовите и лицензионните им отговорности. Механизмът за отплата би трябвало да подсигурява финансова непоклатимост на крайните доставчици, с цел да не изпаднат в ликвидна рецесия заради дефицит на финансови средства и да се заплаши сигурността на снабдяването. - Запазване на „ енергийния микс “ за контролирания пазар за по-дълъг интервал от време и опазване на опцията със заповед министърът на енергетиката да дефинира годишни количества сила, които НЕК ЕАД изкупува от Топлоелектрическа централа „ Марица изток 2 “ ЕАД. В противоположен случай, при неналичието на контрактуван механизъм за потенциал, съществено ще се заплаши действието на държавната Топлоелектрическа централа и „ Мини Марица-изток “ ЕАД в прорез с постигнатите договорености част от Споразумението от 3 октомври 2023 година и Решението на Народно събрание от 4.10.2023 г. Предвид предстоящото предоговаряне на НПВУ, необятният обсег на предвижданата промяна, нестабилната геополитическа конюнктура, КНСБ приканва ръководещите да се водят договаряния и да се упорства пред Европейската комисия за отлагането на промяната и обезпечаване на в допълнение софтуерно време за осъществяването ѝ. КНСБ упорства Комисията по енергетика в Народно събрание и народните представители да одобряват ветото на Президента на Република България и да преразгледат ЗИД на ЗЕ като отсрочат реализацията на промяната на пазара на електрическа енергия и запазят контролираните цени на електрическата енергия до постигане на средноевропейски равнища на семейства в състояние на енергийна беднотия!