Елиф Шафак: Предпочитам да използвам думите, за да лекувам, да свързвам, да изграждам мостове между хората
Книгите и пресичат националности, култури и религии, трансформирайки се в бестселъри в целия свят. Продала е над 100 млн. копия, четат я на 55 езика, феминистка и космополит, непримиримо бореща се за равенството сред половете и свободата на словото - тя е Елиф Шафак.
Истинското име на Елиф Шафак е Елиф Билгин. Родена е в Страсбург, Франция, в фамилията на философа Нури Билгин и Шафак Атайман, която по-късно става посланик. След развода на родителите си Елиф Шафак остава при майка си. Тийнейджърските си години прекарва в Мадрид и Аман, след което се връща в Турция. Живяла е в Бостън, Мичигaн, Аризона, Истанбул, Лондон... и това повлиява на писането ѝ. Световноизвестната писателка приключва Техническия университет в Анкара, пази дисертация по философия, преподава поредно в няколко американски университета. Отличена с голям брой литературни награди, Елиф Шафак е създател на деветнайсет книги, като дванайсет от тях са романи. Доктор е по политически науки, почетен член на колежа " Сейнт Ан ", Оксфорд. Романът й " Любов " е включен от Би Би Си в влиятелната селекция на " 100-те романа, които трансформираха нашия свят ".
Вижте какво показа Елиф Шафак пред Диана Любенова в предаването " Тази събота и неделя ".
Надявам се да Ви е толкоз прелестно да разговаряте с мен, колкото Ви е било с Анджелина Джоли! Гледах общото Ви изявление! Как се чувствахте, когато говорихте с тази холивудска звезда, имахте ли доста общо между тях? Споделяхте ли идентична позиция за света, за дамите? Какво си говорихте с нея?
Да, беше доста вдъхновяващо прекарване за мен. Ние се свързахме посредством правата на дамите и проблемите с правата на хората. И както знаете, тя е била доста дейна в тази сфера от доста дълго време. Също по този начин и за дами, които са потърпевши от война, принуждение, свирепост. Това са значимите проблеми, за които тя приказва, както и аз. Така че тук се припокрихме. Обожавам, когато дами от доста друга среда се събират към споделени паники, с цел да създадат дамите по-гласовити. Беше доста значимо за мен!
Кога осъзнахте силата на думите?
Мисля, че я осъзнах, когато бях дете. По това време, несъмнено, не знаех, че желая да посветя живота си на писането на книги. Бях доста самотно дете, отгледана от самотна работеща майка, тъй че майка ми постоянно я нямаше и баба ми полагаше грижи за мен. Баба ми беше доста добър повествовател на истории. Тя не беше добре образована жена, на нея й е било отказано уместно обучение поради това, че е била момиче. Но тя доста вярваше в образованието за девойките и дамите. Баба ми беше доста суеверна жена, доста обичайната - ненапълно беше лечителка и къщата й беше магична. Мисля, че израснах, наблюдавайки я в този религиозен свят, в който думите имат значение и това ми остави отпечатък. Никога не съм омаловажавала словесната просвета, в никакъв случай не съм омаловажавала обичайна просвета на бабите и има една част от мен, която е обвързвана с този свят.
Какво наследихте от тези две мощни дами – Вашата баба и Вашата майка?
Те са доста разнообразни. Майка ми е с доста по-западно мислене - доста рационална, доста добре образована в действителност, съвременна, градска жена. А баба е в доста степени противоположното. Както загатнах - по-традиционна, по-малко образована, по-суеверна, по-ирационална. Тези две дами се подкрепяха взаимно. Така че това, което остана в мен, най-важното, което съм видяла, беше сестринството - или дами, които се поддържат и са солидарни - изключително в случай че са имали сложни моменти в живота си. Ние можем да получим поддръжка от други дами. Или в случай че поддържаме други дами, отпечатъкът на тази взаимност е оттатък поколенията. Когато баба ми е подкрепяла майка ми в сложен миг, тя е трансформирала освен живота на майка ми, само че и моя. Това положително въздействие отива генерации напред. Така че аз имам вяра в сестринството и в дамите, които поддържат други дами.
Пазите ли към момента тази лилава тетрадка, която Вашата майка Ви е подарила и въодушевила да пишете?
Ще ми се да я пазех, само че имах много номадски живот, не можех да вардя книги и предмети дълго време. Но това, което резервирах в мен, е концепцията, че думите и въображението ми ме съпровождат на всички места. Това бяха времената, в които си споделих, че разказването на истории е единственият ми куфар.
Вие пишете на турски и на британски. Ще ми кажеш ли обичаната си дума на британски и на турски?
Какъв прелестен въпрос! Това е изумителен въпрос! Това, което съзнавам през годините е, че намирам " потиснатост ", " тъга ", " блян " по-лесни за пояснение на турски. Но когато стане дума за " комизъм “, който е доста значим за мен, обичам " комизъм ", " подигравка, " ирония " - намирам тези по-лесни за пояснение на британски. По-скоро е културна разлика, а не езикова. Така че, аз се усещам привързана към всеки език по друг метод, моята връзка с турския е по-скоро прочувствена, а тази с британския – по-интелектуална. Аз съм преселник в британския език. Аз постоянно съм наясно с това, което съм способна да кажа, само че и с това, което не мога да кажа. И мисля, че в писането ми има танц сред меланхолията и хумора.
Ще Ви върна за силата на думите. Каква мислите, че е силата на изречението " Обичам те! "? И какво е мнението Ви за хората, които никогане са чували това изречение в живота си?
Представете си, в случай че в никакъв случай не са ви казвали, че сте заслужен за обич, в случай че в никакъв случай не са се отнасяли с теб по този метод - какво предизвиква това на душата, на сърцето ви като човешко създание? Думите имат значение, тъй че, това в никакъв случай да не чуеш „ Обичам те! “ има въздействие, само че дано ви отведа малко по-нататък. Това постоянно да чуваш отрицателни думи, да бъдеш омаловажаван поради твоята раса, поради твоя пол, поради твоя етнос, да вземем за пример, поради неща, с които си роден - в случай че хората се отнасят с теб друго, показа си какво въздействие има това, какъв брой мъчително може да бъде това. Така че това, което се пробвам да кажа, е, че посредством думите ние можем да увековечим дискриминация, неравноправие, неправда. Аз бих предпочела да употребявам думите по противоположния метод – да церя, да свързвам, да построявам мостове сред хората.
Знам, че през 2005 година сте била изправена пред съда поради думите, които героите в книгата " Копелето на Истанбул ". Как Ви накара да се чувствате това и по-късно внимавате ли с думите?
Това беше доста мъчно време за мен. Беше прочувствено предизвикателство и доста мъчително. Написах „ Копелето на Истанбул “, тъй като обичах историята и желаех да опиша историята през очите на турските дами, само че и на арменските дами, на генерации дами. Това е книга за паметта и амнезията. Разбира се, в Турция имаме доста дълга и богата история и пазим мощна памет. Но мисля, че ние сме общество с групова амнезия и има доста неща от нашето минало, за които ние сме не запомнили. Не е мъчно да приказваш за хубостите, само че и за варварството на предишното. Но би трябвало спомените са отговорност. Когато книгата излезе, бях изправена пред съда поради засегнатост към турското общество, макар че никойне знае какво тъкмо значи това. Но има член в нашата конституция, който пази „ турското “ против обиди. Много учени и историци са били изправяни пред съда поради този член, само че това беше първият път, в който художествена творба беше изправена пред съда. Беше изцяло ненадейно! Беше също по този начин и нереално. Така че думите на арменските ми герои бяха извадени от книгата като доказателство пред съда. Турският ми юрист трябваше да пази думите на измислените арменски герои. Накрая всички бяхме оневинени, само че една година имаше групи хора на улицата - националистически групи, плюещи по фотосите ми, изгарящи знамето на Европейския съюз. Арменският геноцид е доста комплицирана тематика в Турция, прочувствено заредена тематика е - цялото това прекарване беше много нараняващо за мен. Бях доста засегната, само че през това време получавах доста позитивни известия от читателите - от хората, които в действителност четат литература.
Това ли беше най-трудният интервал в персоналния и професионалния Ви живот?
Това беше сложен интервал, само че в случай че би трябвало да съм почтена, не мога да кажа… Може би ще се изразя по този начин – мисля, че е мъчно да си турски публицист, думите тежат, думите са тежки в Турция. Но в случай че би трябвало да съм почтена, мисля, че е по-тежко да бъдеш жена публицист в Турция. Когато пишеш за пол, когато пишеш за половост, принуждение върху дами, още веднъж можеш да засегнеш управляващите. Преди две години и половина още веднъж работата ми беше разследвана от прокурор и полицейски офицери нахлуха в издателството ми в Турция, с цел да вземат книгите и да видят дали не е закононарушение. Този път бяха изследвани за така наречен вулгарност, тъй като аз пиша за насилието над дами, насилието над деца, за детските права… Пиша за тези проблеми, тъй като те се случват, това е част от действителността. Вместо да се направи нещо по въпроса, вместо да се отворят приюти за пострадали от принуждение, вместо да се трансформират законите, вместо да се приложи Истанбулската спогодба - фактът, че управляващите изследват художествени писатели, които пишат за тези проблеми, е откачено. Така че това, което се пробвам да кажа, е, че е мъчно да се написа по политически проблеми, само че е също мъчно да се написа и за пол и половост. В Турция един публицист може да засегне която и да е власт, тъй като думите са тежки и няма независимост на словото.
Независимо от всичко, Вие сте най-четената писателка в Турция и вторият най-четен създател след Орхан Памук. Какво е възприятието да имаш любовта на хората?
Мисля, че е доста трогващо, тъй като в Турция книгата не е персонална движимост, тъй че в случай че един четец хареса книга, той не я поставя назад на лавицата, а я дава на вуйна си, лелята я дава на съседката, съседката я дава на сина си. Страхотно е да видиш по какъв начин едно и също копие пътува. Виждала съм копия на книгите си, подчертани с разнообразни писалки, тъй като доста хора са ги чели. Това е красиво, това е доста скъпо - и мисля, че думите имат значение, историите имат значение, също и свободата на словото има значение - и когато нямаш това, е доста сложна конюнктура за един създател.
Знам, че сега лекувате душата си, до момента в който пишете. Кога можем да чакаме новата Ви книга, чух, че ще е през август?
Така е. Излиза през август. Озаглавена е " Островът на изчезналите дървета ". Историята се развива в Кипър и Англия. Преди всичко това е книга за обич - за неразрешената обич, само че също така и за война, за разделяне, за разлики, за паметта сред поколенията. Това е и книга за едно смокиново дърво, приказва се за корените, за изкореняването. Разказва историята начовешкия тип през погледа на дървото.
Истинското име на Елиф Шафак е Елиф Билгин. Родена е в Страсбург, Франция, в фамилията на философа Нури Билгин и Шафак Атайман, която по-късно става посланик. След развода на родителите си Елиф Шафак остава при майка си. Тийнейджърските си години прекарва в Мадрид и Аман, след което се връща в Турция. Живяла е в Бостън, Мичигaн, Аризона, Истанбул, Лондон... и това повлиява на писането ѝ. Световноизвестната писателка приключва Техническия университет в Анкара, пази дисертация по философия, преподава поредно в няколко американски университета. Отличена с голям брой литературни награди, Елиф Шафак е създател на деветнайсет книги, като дванайсет от тях са романи. Доктор е по политически науки, почетен член на колежа " Сейнт Ан ", Оксфорд. Романът й " Любов " е включен от Би Би Си в влиятелната селекция на " 100-те романа, които трансформираха нашия свят ".
Вижте какво показа Елиф Шафак пред Диана Любенова в предаването " Тази събота и неделя ".
Надявам се да Ви е толкоз прелестно да разговаряте с мен, колкото Ви е било с Анджелина Джоли! Гледах общото Ви изявление! Как се чувствахте, когато говорихте с тази холивудска звезда, имахте ли доста общо между тях? Споделяхте ли идентична позиция за света, за дамите? Какво си говорихте с нея?
Да, беше доста вдъхновяващо прекарване за мен. Ние се свързахме посредством правата на дамите и проблемите с правата на хората. И както знаете, тя е била доста дейна в тази сфера от доста дълго време. Също по този начин и за дами, които са потърпевши от война, принуждение, свирепост. Това са значимите проблеми, за които тя приказва, както и аз. Така че тук се припокрихме. Обожавам, когато дами от доста друга среда се събират към споделени паники, с цел да създадат дамите по-гласовити. Беше доста значимо за мен!
Кога осъзнахте силата на думите?
Мисля, че я осъзнах, когато бях дете. По това време, несъмнено, не знаех, че желая да посветя живота си на писането на книги. Бях доста самотно дете, отгледана от самотна работеща майка, тъй че майка ми постоянно я нямаше и баба ми полагаше грижи за мен. Баба ми беше доста добър повествовател на истории. Тя не беше добре образована жена, на нея й е било отказано уместно обучение поради това, че е била момиче. Но тя доста вярваше в образованието за девойките и дамите. Баба ми беше доста суеверна жена, доста обичайната - ненапълно беше лечителка и къщата й беше магична. Мисля, че израснах, наблюдавайки я в този религиозен свят, в който думите имат значение и това ми остави отпечатък. Никога не съм омаловажавала словесната просвета, в никакъв случай не съм омаловажавала обичайна просвета на бабите и има една част от мен, която е обвързвана с този свят.
Какво наследихте от тези две мощни дами – Вашата баба и Вашата майка?
Те са доста разнообразни. Майка ми е с доста по-западно мислене - доста рационална, доста добре образована в действителност, съвременна, градска жена. А баба е в доста степени противоположното. Както загатнах - по-традиционна, по-малко образована, по-суеверна, по-ирационална. Тези две дами се подкрепяха взаимно. Така че това, което остана в мен, най-важното, което съм видяла, беше сестринството - или дами, които се поддържат и са солидарни - изключително в случай че са имали сложни моменти в живота си. Ние можем да получим поддръжка от други дами. Или в случай че поддържаме други дами, отпечатъкът на тази взаимност е оттатък поколенията. Когато баба ми е подкрепяла майка ми в сложен миг, тя е трансформирала освен живота на майка ми, само че и моя. Това положително въздействие отива генерации напред. Така че аз имам вяра в сестринството и в дамите, които поддържат други дами.
Пазите ли към момента тази лилава тетрадка, която Вашата майка Ви е подарила и въодушевила да пишете?
Ще ми се да я пазех, само че имах много номадски живот, не можех да вардя книги и предмети дълго време. Но това, което резервирах в мен, е концепцията, че думите и въображението ми ме съпровождат на всички места. Това бяха времената, в които си споделих, че разказването на истории е единственият ми куфар.
Вие пишете на турски и на британски. Ще ми кажеш ли обичаната си дума на британски и на турски?
Какъв прелестен въпрос! Това е изумителен въпрос! Това, което съзнавам през годините е, че намирам " потиснатост ", " тъга ", " блян " по-лесни за пояснение на турски. Но когато стане дума за " комизъм “, който е доста значим за мен, обичам " комизъм ", " подигравка, " ирония " - намирам тези по-лесни за пояснение на британски. По-скоро е културна разлика, а не езикова. Така че, аз се усещам привързана към всеки език по друг метод, моята връзка с турския е по-скоро прочувствена, а тази с британския – по-интелектуална. Аз съм преселник в британския език. Аз постоянно съм наясно с това, което съм способна да кажа, само че и с това, което не мога да кажа. И мисля, че в писането ми има танц сред меланхолията и хумора.
Ще Ви върна за силата на думите. Каква мислите, че е силата на изречението " Обичам те! "? И какво е мнението Ви за хората, които никогане са чували това изречение в живота си?
Представете си, в случай че в никакъв случай не са ви казвали, че сте заслужен за обич, в случай че в никакъв случай не са се отнасяли с теб по този метод - какво предизвиква това на душата, на сърцето ви като човешко създание? Думите имат значение, тъй че, това в никакъв случай да не чуеш „ Обичам те! “ има въздействие, само че дано ви отведа малко по-нататък. Това постоянно да чуваш отрицателни думи, да бъдеш омаловажаван поради твоята раса, поради твоя пол, поради твоя етнос, да вземем за пример, поради неща, с които си роден - в случай че хората се отнасят с теб друго, показа си какво въздействие има това, какъв брой мъчително може да бъде това. Така че това, което се пробвам да кажа, е, че посредством думите ние можем да увековечим дискриминация, неравноправие, неправда. Аз бих предпочела да употребявам думите по противоположния метод – да церя, да свързвам, да построявам мостове сред хората.
Знам, че през 2005 година сте била изправена пред съда поради думите, които героите в книгата " Копелето на Истанбул ". Как Ви накара да се чувствате това и по-късно внимавате ли с думите?
Това беше доста мъчно време за мен. Беше прочувствено предизвикателство и доста мъчително. Написах „ Копелето на Истанбул “, тъй като обичах историята и желаех да опиша историята през очите на турските дами, само че и на арменските дами, на генерации дами. Това е книга за паметта и амнезията. Разбира се, в Турция имаме доста дълга и богата история и пазим мощна памет. Но мисля, че ние сме общество с групова амнезия и има доста неща от нашето минало, за които ние сме не запомнили. Не е мъчно да приказваш за хубостите, само че и за варварството на предишното. Но би трябвало спомените са отговорност. Когато книгата излезе, бях изправена пред съда поради засегнатост към турското общество, макар че никойне знае какво тъкмо значи това. Но има член в нашата конституция, който пази „ турското “ против обиди. Много учени и историци са били изправяни пред съда поради този член, само че това беше първият път, в който художествена творба беше изправена пред съда. Беше изцяло ненадейно! Беше също по този начин и нереално. Така че думите на арменските ми герои бяха извадени от книгата като доказателство пред съда. Турският ми юрист трябваше да пази думите на измислените арменски герои. Накрая всички бяхме оневинени, само че една година имаше групи хора на улицата - националистически групи, плюещи по фотосите ми, изгарящи знамето на Европейския съюз. Арменският геноцид е доста комплицирана тематика в Турция, прочувствено заредена тематика е - цялото това прекарване беше много нараняващо за мен. Бях доста засегната, само че през това време получавах доста позитивни известия от читателите - от хората, които в действителност четат литература.
Това ли беше най-трудният интервал в персоналния и професионалния Ви живот?
Това беше сложен интервал, само че в случай че би трябвало да съм почтена, не мога да кажа… Може би ще се изразя по този начин – мисля, че е мъчно да си турски публицист, думите тежат, думите са тежки в Турция. Но в случай че би трябвало да съм почтена, мисля, че е по-тежко да бъдеш жена публицист в Турция. Когато пишеш за пол, когато пишеш за половост, принуждение върху дами, още веднъж можеш да засегнеш управляващите. Преди две години и половина още веднъж работата ми беше разследвана от прокурор и полицейски офицери нахлуха в издателството ми в Турция, с цел да вземат книгите и да видят дали не е закононарушение. Този път бяха изследвани за така наречен вулгарност, тъй като аз пиша за насилието над дами, насилието над деца, за детските права… Пиша за тези проблеми, тъй като те се случват, това е част от действителността. Вместо да се направи нещо по въпроса, вместо да се отворят приюти за пострадали от принуждение, вместо да се трансформират законите, вместо да се приложи Истанбулската спогодба - фактът, че управляващите изследват художествени писатели, които пишат за тези проблеми, е откачено. Така че това, което се пробвам да кажа, е, че е мъчно да се написа по политически проблеми, само че е също мъчно да се написа и за пол и половост. В Турция един публицист може да засегне която и да е власт, тъй като думите са тежки и няма независимост на словото.
Независимо от всичко, Вие сте най-четената писателка в Турция и вторият най-четен създател след Орхан Памук. Какво е възприятието да имаш любовта на хората?
Мисля, че е доста трогващо, тъй като в Турция книгата не е персонална движимост, тъй че в случай че един четец хареса книга, той не я поставя назад на лавицата, а я дава на вуйна си, лелята я дава на съседката, съседката я дава на сина си. Страхотно е да видиш по какъв начин едно и също копие пътува. Виждала съм копия на книгите си, подчертани с разнообразни писалки, тъй като доста хора са ги чели. Това е красиво, това е доста скъпо - и мисля, че думите имат значение, историите имат значение, също и свободата на словото има значение - и когато нямаш това, е доста сложна конюнктура за един създател.
Знам, че сега лекувате душата си, до момента в който пишете. Кога можем да чакаме новата Ви книга, чух, че ще е през август?
Така е. Излиза през август. Озаглавена е " Островът на изчезналите дървета ". Историята се развива в Кипър и Англия. Преди всичко това е книга за обич - за неразрешената обич, само че също така и за война, за разделяне, за разлики, за паметта сред поколенията. Това е и книга за едно смокиново дърво, приказва се за корените, за изкореняването. Разказва историята начовешкия тип през погледа на дървото.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ