ОТЗИВ: Люди на Луне – книга на Виталий Егоров за пилотираните мисии до Луната
Книгата несъмнено ще се хареса на феновете на съветската документалистика. “Люди на Луне ” е книга, написана от руснак и е особено предопределена за съветските читатели – съгласно социологическите изследвания към 57% от жителите на Русия изпитват подозрение по отношение на достоверността на програмата “Аполо ”. Егоров регистрира особеностите на локалната народопсихология, само че е праволинеен във връзка с истината. Дори и да има хора, които отхвърлят пилотираните лунни кацания на НАСА заради патриотични подбуди, писателят припомня, че формалните управляващи на Русия в никакъв случай не са поставяли под подозрение дали човек е стъпвал на Луната. В края на книгата е поместена цяла глава с дословни цитати от президента Владимир Путин, когато той през разнообразни години се е изказвал изрично, че астронавтите на НАСА са летяли до Луната и няма никакво съображение да оспорваме този факт.
Следите от кацане на пилотираната експедиция “Аполо 16 ”, снимани от актуалната китайска задача “Чанг’e 2 ” (вляво) и от американската “Лунър Риконисънс Орбитър ” (вдясно). Photo credit: NASA/LROC/CLEP
Фактите имат значение, само че Егоров ни припомня, че методът ни към търсенето на истината постоянно би трябвало да регистрира всички доказателства дружно, а не поотделно. Изолираният подход не работи, така като на всеки мотив може да се показа контрааргумент. Например – астронавтите на НАСА слагат ретрорефлектор, който отразява изпратените от Земята лазерни лъчи. Съюз на съветските социалистически републики вършат същото с “Луноход 2 ”. Астронавтите събират голям брой проби от лунния грунд и ги доставят на Земята. Съветските станции от серията “Луна ” вършат същото, освен това в безпилотен режим. Аргументите и техните контрааргументи сами по себе си не ни оказват помощ да открием истината. Но в случай че вземем поради доказателствата като цялост – събраните скали, тяхното многообразие, оставените на Луната научни принадлежности, множеството висококачествени фотоси, снимани от разнообразни и отдалечени на голямо разстояние една от друга местности, изобилието от научни данни … тогава ние ще разберем, че няма по какъв начин всичко това да е било реализирано от роботизирана стратегия.
Егоров е засегнал необятен кръг въпроси – както тривиалните от вида на “Защо знамето се вее? ” и “Защо на фотосите от Луната няма звезди? ”, по този начин и строго механически – “Преминали ли са хора през радиационните пояси? ”, “Какъв е характерът на радиацията в окололунното пространство? ”, “Каква фототехника е употребена на Луната? ”. Сериозно внимание е обърнато по какъв начин актуалните задачи от други страни (японски, индийски, китайски) са съумели да фотографират местата на кацане на “Аполо ” и да открият оставените от астронавтите следи. Признавам си – това беше моят претекст да си купя книгата. Всички модерни задачи – “Чандраян 1 ” на Индия, “Чанг’e ” на Китай, “Кагуя ” на Япония са сполучили да снимат останките от долните степени на спускаемите модули на “Аполо ”, както и разорания от ботушите на астронавтите терен. Егоров изяснява за какво наземните и галактическите телескопи не могат да фотографират следите от “Аполо ”, само че все пак “Хъбъл ” е бил в положение да снима така наречен “хало ” – белите области на Луната, където моторите на лунните модули са издухали праха на повърхността. Такова “хало ” има към спускаемите места на всички експедиции “Аполо ”.
Манекенът, оборудван с сензори и гайгерови броячи, посредством който Съюз на съветските социалистически републики чрез задачата “Зонд 7 ” потвърждава, че е изцяло допустимо човек да прекоси радиационните пояси на Земята и да се завърне жив и здрав. Photo: Dallas Campbell/USSR Space Program
Писателят ясно и изрично оборва изказванията, че с цел да летиш до Луната, би трябвало да си обгърнат в двуметрова оловна обвивка. За да разкрие характерностите на радиацията в окололунното пространство, Егоров се базира освен на измерванията на американските задачи, само че и на тези на руските. Успях да науча нещо ново – задачата “Зонд 7 ” (вариант на кораба “Союз ”) лети до Луната през август 1969 година и въпреки че на борда ѝ няма космонавт, руските експерти изпращат човекоподобен манекен, оборудван с сензори. Събранните данни за галактическата радиация изрично потвърждават, че хора могат да летят до Луната и да се завърнат живи и здрави, без да са опаковани в дебела оловна обвивка.
Особено прелестно усещане ми направи фактът, че Егоров е осведомен с получените данни от българските принадлежности за проучване на галактическа радиация – като “РАДОМ ”, който хвърча до Луната на борда на индийската задача “Чандраян 1 ” през 2008 година и “Люлин-МО ”, който през днешния ден лети в орбита към Марс на борда на задачата “ЕкзоМарс-2016 ”. Нашите дозиметри са необятно ценени в целия свят и представляват един от най-големите приноси на българските учени към усвояването на космоса. Бях доста весел да науча, че Егоров не ни е пренебрегнал!
Най-фрапиращо за мен бе да се срещна какъв брой дълбоки корени са пуснали подправените вести. Егоров демонстрира няколко заглавия, които са се появявали в медиите през миналите години: “Съветник на президента на Съединени американски щати признал, че американци не са били на Луната ”, “Стенли Кубрик признал за лунния скрит план ”, “Жената на Стенли Кубрик признала за лунния скрит план ”, “Wikileaks разгласява видео от снимачната площадка на НАСА ” и т.н… Всички сходни заглавия произлизат от хумористични или сатирични издания от вида на “НеНовините ” или “Бъзикилийкс ” – в Съединени американски щати сходен уеб страница е World News Daily Report. Лошото е, че класическите медии препечатват тези сатирични текстове и ги показват като истина, без публицистите да създадат информация за източника на “новините ”. Съответно лаиците имат вяра на подправените изказвания, че Уикилийкс са разкрили конспирацията или че Стенли Кубрик е взел участие във кино фалшификация…
За мен най-скучните глави от книгата бяха тези, които се занимаваха с класическите въпроси – например “Защо знамето се вее? ”. Признавам, че тези страници ги прелистих по диагоналата, тъй като неведнъж сме обсъждали тези тематики. Но няма по какъв начин – “Люди на Луне ” е енциклопедична книга и би трябвало да ги засегне и тях.
Книгата можете да закупите на цена от 590 рубли в книжен или за 379 рубли в електронен вид. Аз избрах втория – за българските читатели излиза извънредно преференциално, под 10 лв.. Ако умеете да четете на съветски език, няма да съжалявате. Закупуването става от уеб страницата на издателя Alpina Book (линк)
Оценка: 5/5
