Легенда за местността “Кичика” край Рудозем
Кметът Румен Пехливанов разгласи туризма за неоспорим приоритет Крепостта " Козник " влезнала в борбата за императорски престол
Има една община в Родопите, в която щедростта на природата и благосъстоянието на историята вървят ръка за ръка. Богат държател със златна каляска, тракийско светилище, в което се принасят блага за богове, средновековна цитадела, влезнала в борбата за трона на Константинопол, вкаменени братя, не дали сестра си на състоятелен грък, вавилонска кула, строена от роми.Това са единствено част от митовете и легендите за едно от най-живописните места на Източните Родопи, в което всеки камък има своето минало.
Местността се назовава Кичика и е до Рудозем
- общината, чиито кмет Румен Пехливанов от дълго време е оповестил туризма за неоспорим собствен приоритет.Правоъгълна яма, изсечена в скалата с улей надолу по скалния склон ясно демонстрира, че на това място е имало тракийско светилище. Ямата е обредна вана, в която траките принасяли своите блага към боговете и гадаели какво бъдеще ги чака.Името на местността се свързва с тракийския господ Ерми. Според Херодот " знатните траки изграждали светилища на Ерми и свързвали произхода и рода си с него ".Скалният връх над тях е посипан с типичните за времето на траките хоризонтални ниши, които са употребявани за ритуали.В подножието му лежат останките на средновековната цитадела Козник. Според легендата тя е обвързвана с
изобилно богатия локален държател Ерим Папа
който обикалял близките местности и селища със златна каляска. При завладяването на крепостта, Ерим съумял да вземе единствено това, което могат да носят 15 от неговите магарета. Поради тази причина голямото му благосъстояние, както и златната му каляска, останали скрити в скалите на местността.Тези предания от години притеглят иманярите, въодушевени и до през днешния ден да търсят съкровището.Крепостта е била наричана от локалното население Кечикая. Това е единственото по рода си място в Южните Родопи, откъдето има панорама при завъртане на 360 градуса. При изгрев през лятото може да се види отражението на слънчевите лъчи в Бяло море.
Крепостта Козник има стратегическо разположение
Източната половина е съвсем непристъпна - висока, скалиста, с отвесни скатове, обрасла с дъб и бук. В предишното стените са били с височина до 170 см, през днешния ден е непокътната единствено основата на южната част. Зидовете са издигнати от необработени ломени камъни от местността и са споени с бял хоросан.Според исторически данни, Козник е била обвързвана със самопровъзгласилия се за византийски император военачалник Йоан Кантакузин в средата на ХIV век. Той водил война за трона в Константинопол с овдовялата императрица Анна Савойска. Крепостта е една от деветте родопски защитни уреди, предадени от съперниците на Кантакузин на българския цар Иван Александър поради обещаната военна помощ.
Две 30-метрови скални формирания
преобладават над цялата околност. Тези скали са известни с наименованието Братята. Недалеч от тях е и друга особена канара, която назовават Главата. Гледана от изток, тя прилича изсечен профил на човешка глава.Причудливите скални формирания са свързани с различен мит към местността. Според легендата в далечното минало паралия от Беломорието тръгнал да дири лек за болните дробове на своя обичан наследник. Чистият планински въздух на местността Кичика предиздвикал бащата да се засели точно там.
Синът му се влюбил в дъщерята на пастир
и младите тръгнали да бягат, знаейки че няма да получат позволение от бащите. Засекли ги двамата й братя. Младата красива Кичика заронила парещи сълзи и намерила избавление само в отвесната канара пред нея.Като схванал какво е станало, татко й изрекъл тежко проклинание, след което двамата му сина се вкаменили и по този начин се появили Братята, а застиналият от смут пастир се трансформирал в скалата Главата.След тази трагична история, сълзите на девойката се обърнали на бисери, които потънали в земята. Млякото от овцете също потънало, което е повода регионът да е толкоз богат на руда.Бащата и синът напуснали мястото, а хората в близост почнали на назовават местността " Кичика " - на името на девойката, намерила своя край там.
Има една община в Родопите, в която щедростта на природата и благосъстоянието на историята вървят ръка за ръка. Богат държател със златна каляска, тракийско светилище, в което се принасят блага за богове, средновековна цитадела, влезнала в борбата за трона на Константинопол, вкаменени братя, не дали сестра си на състоятелен грък, вавилонска кула, строена от роми.Това са единствено част от митовете и легендите за едно от най-живописните места на Източните Родопи, в което всеки камък има своето минало.
Местността се назовава Кичика и е до Рудозем
- общината, чиито кмет Румен Пехливанов от дълго време е оповестил туризма за неоспорим собствен приоритет.Правоъгълна яма, изсечена в скалата с улей надолу по скалния склон ясно демонстрира, че на това място е имало тракийско светилище. Ямата е обредна вана, в която траките принасяли своите блага към боговете и гадаели какво бъдеще ги чака.Името на местността се свързва с тракийския господ Ерми. Според Херодот " знатните траки изграждали светилища на Ерми и свързвали произхода и рода си с него ".Скалният връх над тях е посипан с типичните за времето на траките хоризонтални ниши, които са употребявани за ритуали.В подножието му лежат останките на средновековната цитадела Козник. Според легендата тя е обвързвана с
изобилно богатия локален държател Ерим Папа
който обикалял близките местности и селища със златна каляска. При завладяването на крепостта, Ерим съумял да вземе единствено това, което могат да носят 15 от неговите магарета. Поради тази причина голямото му благосъстояние, както и златната му каляска, останали скрити в скалите на местността.Тези предания от години притеглят иманярите, въодушевени и до през днешния ден да търсят съкровището.Крепостта е била наричана от локалното население Кечикая. Това е единственото по рода си място в Южните Родопи, откъдето има панорама при завъртане на 360 градуса. При изгрев през лятото може да се види отражението на слънчевите лъчи в Бяло море.
Крепостта Козник има стратегическо разположение
Източната половина е съвсем непристъпна - висока, скалиста, с отвесни скатове, обрасла с дъб и бук. В предишното стените са били с височина до 170 см, през днешния ден е непокътната единствено основата на южната част. Зидовете са издигнати от необработени ломени камъни от местността и са споени с бял хоросан.Според исторически данни, Козник е била обвързвана със самопровъзгласилия се за византийски император военачалник Йоан Кантакузин в средата на ХIV век. Той водил война за трона в Константинопол с овдовялата императрица Анна Савойска. Крепостта е една от деветте родопски защитни уреди, предадени от съперниците на Кантакузин на българския цар Иван Александър поради обещаната военна помощ.
Две 30-метрови скални формирания
преобладават над цялата околност. Тези скали са известни с наименованието Братята. Недалеч от тях е и друга особена канара, която назовават Главата. Гледана от изток, тя прилича изсечен профил на човешка глава.Причудливите скални формирания са свързани с различен мит към местността. Според легендата в далечното минало паралия от Беломорието тръгнал да дири лек за болните дробове на своя обичан наследник. Чистият планински въздух на местността Кичика предиздвикал бащата да се засели точно там.
Синът му се влюбил в дъщерята на пастир
и младите тръгнали да бягат, знаейки че няма да получат позволение от бащите. Засекли ги двамата й братя. Младата красива Кичика заронила парещи сълзи и намерила избавление само в отвесната канара пред нея.Като схванал какво е станало, татко й изрекъл тежко проклинание, след което двамата му сина се вкаменили и по този начин се появили Братята, а застиналият от смут пастир се трансформирал в скалата Главата.След тази трагична история, сълзите на девойката се обърнали на бисери, които потънали в земята. Млякото от овцете също потънало, което е повода регионът да е толкоз богат на руда.Бащата и синът напуснали мястото, а хората в близост почнали на назовават местността " Кичика " - на името на девойката, намерила своя край там.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ