Ключът към базовото щастие е да държиш стреса на разстояние

Ключът към базовото благополучие е да държиш напрежението на разстояние посредством другарство с тези, на които имаш безусловно доверие и са поддръжка даже единствено с това, че ще те изслушат, сочи 84-годишно изследване на Харвардския университет
Здравето не е единствено липса на болест или на кусур, а положение на цялостно физическо, психическо и обществено благоденствие. Цитатът е част от устава на Световната здравна организация. Съответно отговорът на въпроса какво ни прави щастливи, е част от изискването да сме.

Привидно щастието е самостоятелна парадигма. Безспорно е по този начин, когато става дума за моментно положение, наслаждение от прекарване или положение. На екзистенциално равнище обаче важат елементарни и общовалидни фактори. Това е изводът от най-продължителното в света изследване на хиляди човешки животи, което навлиза в своята 85-а година.

Оказва се, че щастливият живот се свежда до това да правиш нещата, които обичаш, с хората, които харесваш. Това е късият отговор, който дава психиатърът доктор Робърт Уолдингер, сегашен шеф на проучването на Харвардския университет.

Най-вероятното пояснение на резултата е, че общуването в отзивчива среда ни оказва помощ да управляваме напрежението. Самото битие на подобен кръг от близки хора, колкото и дребен да е, е голяма поддръжка. Знаеш, че имаш на кого да се обадиш даже и единствено да изслуша страховете ти или да показа насладата ти.

Обратно - възприятието за самотност и изолация, неналичието на другарство са изтощителни за душeвността и вредят на здравето.

Темата какво ни прави щастливи - в частност здрави, е обширно разнищена в премиерната за седмицата книга в Съединени американски щати, написана от Уолдингер в съавторство със съидейника му и негова дясна ръка в изследването доктор Марк Шулц.

Чрез събраните данни от хиляди извършени изявленията през избрани шпации се стига до обяснението на до неотдавна иронично подминаваните изказвания, че поддържането на същински другарски връзки, на кръг от безусловно близки хора може да повлияе на човешката физиология до степен да понижи вероятността да развием коронарна артериална болест или артрит например. Видеото, в което Уолдингер излага вижданията си за връзката сред щастието и здравето, има над 44 милиона гледания.

Проучването стартира с концепцията да бъдат обединени в едно две проучвания, които в началото започват независимо през 1938 година в Съединени американски щати. Участниците в едното са студенти в Харвард, бели младежи от привилегировани фамилии (един от тях е бъдещият президент Джон Кенеди), в другото – момчета от бедните квартали в Бостън с проблематично държание или от фамилии в неравностойно състояние. С времето съставът се уголемява с дами и потомци на първичните участници.

През годините са били неведнъж проследявани в действително време: какво става с тяхното здраве, работа, пари, детайлности за другари и съпрузи, религиозни и политически убеждения, по какъв начин са се чувствали при раждането на децата си, защо са се тревожили измежду нощ и каквото още е хрумвало на откривателите.

Така изкристализира изводът, че трайният повсеместен фактор да се усещаме идеално са взаимоотношенията с други хора на база доверие и поддръжка. Не е значимо какъв брой другари имаш, с какъв брой хора общуваш по принцип, а какъв брой от тях чувстваш в действителност близки. Разбира се, това не изключва хедонистичната форма на благополучие - в този момент, в този миг, си извозвам отлично и се усещам благословен.

Нуждаем се и от двата типа приятност, само че водеща е първата.

А парите? Тези психиатри, които проучват щастието, толкоз ли са надалеч от действителния живот? Напротив, “снемат ” показания тъкмо от неговия въртоп през прекарванията на хора с друг обществен статус. Разбира се, каквито и изследвания да се вземат поради, хората са нещастни, когато се борят за оцеляване, само че остава невидимо, че над несъмнено равнище на приходи, което дава опция за естествен живот, щастието не се покачва значително.

Наблюденията от това най-продължително и задълбочено надлъжно проучване на човешкия живот, правено в миналото, са в естетика с констатациите в международните отчети за благополучие, изготвяни от Мрежата на Организация на обединените нации за решения за стабилно развиване.

В последния годишен отчет се засягат и другите фактори за благополучие. Генетични проучвания, включващи близнаци или кръвни родственици, разкриват, че около 30-40% от разликите в щастието сред хората в дадена страна се дължат на генетични разлики.

Търсят се и други пояснения на самостоятелните разлики в щастието и благосъстоянието на обособените хора.

Например някои изследвания позволяват, че положителните страсти са свързани по съответен метод с равнищата на хормоните - по-високи количества от хормона на щастието серотонин и по-ниски на хормона на напрежението кортизол. Докато хроничната интензивност на имунната система - постоянно синоним на възпалителни маркери, може да е причина за по-ниска задоволеност от живота.

Когато организации, учени или държавни управления се пробват да дефинират напредъка посредством основаване на нов набор от знаци, те все по-често включват щасктието. Това отразява мощния публичен вкус към модерната идея за напредък и възходящия пул данни за щастието, акцентират в отчета си създателите от мрежата за стабилно развиване.