В земята на розовия домат
Климатичните промени могат да наложат преориентиране на развъждането от полето към оранжериите. Докато България внася домати от прилежащи страни, някои от родните производители изнасят цялата си продукция в Европа. Бъдещето на розовия домат не е толкоз розово и поради липса на млади производители.
" Пред вас виждате 500 стадиона " Васил Левски ". Това са отводнени площи с капково напояване ", споделя Димитър Ангелинов, притежател на компания " Дерони ", на среща с производители и преработватели на домати покрай село Богомилово, Стара Загора. 500-те стадиона, или повече от 3000 дка земеделска земя, са част от насажденията с домати в тракийското равно поле, което ражда повече от половината полски и оранжерийни домати в България по данни на Министерството на земеделието за 2022 година
Климатичните промени могат да наложат преориентиране на развъждането от полето към оранжериите. Докато България внася домати от прилежащи страни, някои от родните производители изнасят цялата си продукция в Европа. Бъдещето на розовия домат не е толкоз розово и поради липса на млади производители.
" Пред вас виждате 500 стадиона " Васил Левски ". Това са отводнени площи с капково напояване ", споделя Димитър Ангелинов, притежател на компания " Дерони ", на среща с производители и преработватели на домати покрай село Богомилово, Стара Загора. 500-те стадиона, или повече от 3000 дка земеделска земя, са част от насажденията с домати в тракийското равно поле, което ражда повече от половината полски и оранжерийни домати в България по данни на Министерството на земеделието за 2022 година
Въпреки това обаче преработвателите на домати в България не могат да запълнят потенциала на своите заводи съгласно Антоанета Божинова, изп. шеф на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. " Мощностите, които съществуват в България все още, за жалост, са натоварени надалеч под индустриалния си потенциал и една от тези аргументи е дефицит на суровината ", споделя Божинова. Производствените мощности се допълват посредством импорт на доматено пюре. А в това време съгласно Божинова сред 75 и 80% от създадените консерви, в това число лютеница и консервиран нарязан домат, се изнасят.
Пловдив и районът бележат растеж в развъждането на домати, само че това не би трябвало да заблуждава, че всичко е наред. Оказва се, че доматеният парадайс споделя същите несгоди като други елементи на страната.
Реклама Неизбежните вредители
Венцислав Петков, който се занимава с развъждането на домати от повече от 15 години, е придобил задоволително опит да се оправи с заболяванията и вредителите по доматите. " Напоследък биопрепаратите превъзхождат стандартните, даже работим единствено с биологични. Малко по скъпи са, само че пък за сметка на това са съвсем без карантинен период. Пръскаме и след няколко дни умерено си берем и продаваме ", споделя Петков. Той е безапелационен, че развъждането в оранжерия е по-лесно, когато става въпрос за вредители.
Не същото могат да кажат хората, които отглеждат на полето. " Полето е безкрайно. В момента, в който комбайните ожънат зърното, всички вредители идват при нас и няма прекъсване. Последните години се видяхме в знамение, до момента в който намерим подобаващи препарати ", споделя самият Петков, който до преди осем години е обработвал и полски насаждения.
Допълнително. " То е като при хората. При ниски температури доматите мъчно се развиват. При високи температури пък не са устойчиви на заболявания, по-лесно ги атакуват инсекти ", споделя агрономът Кристиан Атанасов.
Почвата също е от голяма важност за развиването на вредителите, защото те се настаняват там и при следващо засаждане със същата просвета на същото място се основават удобни условия за развиването им. " Ако не се смени полето, може да се наложат почвени патогени и някои вредители, само че не е наложително да понижат фрапантно реколтата ", споделя Атанасов. Най-често насаждането с домати се редува със зърнено-житни култури. Но е допустимо същото поле да бъде засадено със зеленчука две следващи години, в случай че се търси несъмнено количество домати.
Реклама От 100 сонди вода
" Ако се стремиш към високи добиви, водата е от главно значение. Без вода нищо не става и без вярно поливане. Особено тук, в този регион. Дори като напояваш, като няма въздушна влага, отново е проблем ", безапелационен е Атанасов.
Някога по време на на ТКЗС-тата земеделската земя е напоявана от канали около нивите. Трактори са засмуквали вода от тях посредством помпи и са я предавали на дъждовали. Те са осигурявали отмерено разпространяване на водата, което е нужно за ефикасното поливане на доматите. Сега обаче напоителните канали се разрушават, а земеделците употребяват други способи за напояване - с макари и с въртящи се струи. " За зеле става, само че за домати не е практично, не се полива отмерено ", споделя Петков.
Друг метод за напояване са сондите, които изпомпват вода от под земята източник. Така и Петков напоява неговите оранжерии. Но този метод е безценен - една сонда може да коства до 5000 лв.. Това включва административните такси, приемането на разрешителни и техническото осъществяване. След това се заплаща такса към Басейнова дирекция от 2 стотинки на пространствен метър вода.
От полето към оранжериите поради климатичните промени
Според Петков смяната в климата може да докара до преориентиране на производителите повече към оранжериите. " Последните няколко години се следи огромна въздушна мокрота. Дъждовете са отвън всевъзможни правила. След хладните нощи всяка заран растенията са потънали във влага, в роса. Това води до бактериални болести, вирусни болести, това е нелечимо. Част от продукцията умира. Много фермери се отхвърлиха, други се преориентираха в оранжерийно произвеждане ", споделя Петков.
" Пред вас виждате 500 стадиона " Васил Левски ". Това са отводнени площи с капково напояване ", споделя Димитър Ангелинов, притежател на компания " Дерони ", на среща с производители и преработватели на домати покрай село Богомилово, Стара Загора. 500-те стадиона, или повече от 3000 дка земеделска земя, са част от насажденията с домати в тракийското равно поле, което ражда повече от половината полски и оранжерийни домати в България по данни на Министерството на земеделието за 2022 година
Климатичните промени могат да наложат преориентиране на развъждането от полето към оранжериите. Докато България внася домати от прилежащи страни, някои от родните производители изнасят цялата си продукция в Европа. Бъдещето на розовия домат не е толкоз розово и поради липса на млади производители.
" Пред вас виждате 500 стадиона " Васил Левски ". Това са отводнени площи с капково напояване ", споделя Димитър Ангелинов, притежател на компания " Дерони ", на среща с производители и преработватели на домати покрай село Богомилово, Стара Загора. 500-те стадиона, или повече от 3000 дка земеделска земя, са част от насажденията с домати в тракийското равно поле, което ражда повече от половината полски и оранжерийни домати в България по данни на Министерството на земеделието за 2022 година
Въпреки това обаче преработвателите на домати в България не могат да запълнят потенциала на своите заводи съгласно Антоанета Божинова, изп. шеф на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. " Мощностите, които съществуват в България все още, за жалост, са натоварени надалеч под индустриалния си потенциал и една от тези аргументи е дефицит на суровината ", споделя Божинова. Производствените мощности се допълват посредством импорт на доматено пюре. А в това време съгласно Божинова сред 75 и 80% от създадените консерви, в това число лютеница и консервиран нарязан домат, се изнасят.
Пловдив и районът бележат растеж в развъждането на домати, само че това не би трябвало да заблуждава, че всичко е наред. Оказва се, че доматеният парадайс споделя същите несгоди като други елементи на страната.
Реклама Неизбежните вредители
Венцислав Петков, който се занимава с развъждането на домати от повече от 15 години, е придобил задоволително опит да се оправи с заболяванията и вредителите по доматите. " Напоследък биопрепаратите превъзхождат стандартните, даже работим единствено с биологични. Малко по скъпи са, само че пък за сметка на това са съвсем без карантинен период. Пръскаме и след няколко дни умерено си берем и продаваме ", споделя Петков. Той е безапелационен, че развъждането в оранжерия е по-лесно, когато става въпрос за вредители.
Не същото могат да кажат хората, които отглеждат на полето. " Полето е безкрайно. В момента, в който комбайните ожънат зърното, всички вредители идват при нас и няма прекъсване. Последните години се видяхме в знамение, до момента в който намерим подобаващи препарати ", споделя самият Петков, който до преди осем години е обработвал и полски насаждения.
Допълнително. " То е като при хората. При ниски температури доматите мъчно се развиват. При високи температури пък не са устойчиви на заболявания, по-лесно ги атакуват инсекти ", споделя агрономът Кристиан Атанасов.
Почвата също е от голяма важност за развиването на вредителите, защото те се настаняват там и при следващо засаждане със същата просвета на същото място се основават удобни условия за развиването им. " Ако не се смени полето, може да се наложат почвени патогени и някои вредители, само че не е наложително да понижат фрапантно реколтата ", споделя Атанасов. Най-често насаждането с домати се редува със зърнено-житни култури. Но е допустимо същото поле да бъде засадено със зеленчука две следващи години, в случай че се търси несъмнено количество домати.
Реклама От 100 сонди вода
" Ако се стремиш към високи добиви, водата е от главно значение. Без вода нищо не става и без вярно поливане. Особено тук, в този регион. Дори като напояваш, като няма въздушна влага, отново е проблем ", безапелационен е Атанасов.
Някога по време на на ТКЗС-тата земеделската земя е напоявана от канали около нивите. Трактори са засмуквали вода от тях посредством помпи и са я предавали на дъждовали. Те са осигурявали отмерено разпространяване на водата, което е нужно за ефикасното поливане на доматите. Сега обаче напоителните канали се разрушават, а земеделците употребяват други способи за напояване - с макари и с въртящи се струи. " За зеле става, само че за домати не е практично, не се полива отмерено ", споделя Петков.
Друг метод за напояване са сондите, които изпомпват вода от под земята източник. Така и Петков напоява неговите оранжерии. Но този метод е безценен - една сонда може да коства до 5000 лв.. Това включва административните такси, приемането на разрешителни и техническото осъществяване. След това се заплаща такса към Басейнова дирекция от 2 стотинки на пространствен метър вода.
От полето към оранжериите поради климатичните промени
Според Петков смяната в климата може да докара до преориентиране на производителите повече към оранжериите. " Последните няколко години се следи огромна въздушна мокрота. Дъждовете са отвън всевъзможни правила. След хладните нощи всяка заран растенията са потънали във влага, в роса. Това води до бактериални болести, вирусни болести, това е нелечимо. Част от продукцията умира. Много фермери се отхвърлиха, други се преориентираха в оранжерийно произвеждане ", споделя Петков.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ