Клеопатра, най-умелата владетелка на Египет
Клеопатра VII (24 ноември 69 година прочие н. е. – 12 август 30 година прочие н. е.), последната представителка на династията на Птолемеите в Египет, в реалност била гъркиня. Културна и цивилизована, тя се позовавала повече на интелекта и чара си, с цел да покорява мъжете воини, а не разчитала толкоз на своята физическа хубост. Желаела да завладее и престола на Египет с поддръжката на римската войска. Нейните изключителни качества да печели съдружници, в това число посредством своята обаятелност, предизвиквали боязън и ненавист у всички нейни съперници, измежду които преди всичко бил Римският сенат.
През 51 година прочие н. е. Клеопатра спечелила римския пълководец Гай Юлий Цезар в поддръжка против брат си Птолемей XIII, с който управлявали взаимно. Така се стигнало до завладяването на Александрия от римската войска през 47 година прочие н. е. Легендата споделя, че Клеопатра била доставена увита в килим на Цезар и той, покорен от нея, не устоял на чара й. Така почнала любовта им. По-късно тя родила наследник от него – Цезарион. Тази връзка дотолкоз разярила Птолемей и неговите поддръжници, че те обсадили двойката в двореца. Част от най-голямата библиотека на античния свят изгоряла в последвалите боеве, които предиздвикали Цезар да потуши с кръв протеста и да утвърди Клеопатра като едноличен монарх, както и като клиент на Рим. Клеопатра отпътувала при Цезар в Рим през 45 година прочие н. е., само че се завърнала в Египет скоро след гибелта му. Започнали гражданските войни, последвали убийството на Гай Юлий Цезар.
Клеопатра и синът й Цезарион, изображение от храма в Дендера, Египет
През 41 прочие н. е. Марк Антоний, един от триумвирите, ръководещи Рим по това време, усетил вакуума в римската власт след гибелта на Цезар и решил да извлече оптимални дивиденти от създалото се състояние. Клеопатра го призовала да се срещне с него в Тарс, с цел да отговори на въпросите му за лоялността й. Царицата пристигнала с превъзходен транспортен съд, в охолно облекло и със скъпи украшения, които очаровали Антоний. След срещата с нея той избрал да прекара зимата на 41-40 година прочие н. е. с египетската владетелка в Александрия.
Клеопатра желаела да резервира властта в Египет и най-много престолонаследието на сина си Цезарион. Тя погубила сестра си Арсиноя през 41 година прочие н. е. на стълбите на храма на Артемида и това осквернение скандализирало и ужасило Рим. На 25 декември 40 година прочие н. е. Клеопатра родила близнаци от Антоний. Четири години по-късно, на път да води война с партите, Антоний още веднъж посетил Александрия. Той възобновил връзката си с Клеопатра и от тази позиция гледал на Александрия като на роден дом. Римският държател се оженил за Клеопатра съгласно египетските ритуали, макар че по това време бил женен за Октавия, сестра на сътрудника му триумвир Октавиан. Марк Антоний оповестил Клеопатра за “царица на царете ” – той считал, че в съюз с тази последна представителка на династията, учредена от един от наследниците на Александър Македонски, ще може по-скоро да се добере до едноличната власт над териториите, които преди време влизали в монархията на Александър, както и тези на римската република.
Монети с лика на Клеопатра VІІ
Антоний обществено съобщил пред сената за брака си с Клеопатра. Той почнал да я подарява с обособени елементи от източните римски провинции и сечал монети със своя и нейния лик. Римският сенат оповестил открита война на египетската кралица, а тъй като Антоний защитил своята съюзница и жена, на собствен ред бил разгласен за “враг на републиката ”. Антоний и Клеопатра се отправили с армията и флота си към западните крайбрежия на Гърция, откъдето считали да се трансферират в Италия. Но военачалникът на Октавиан – Марк Агрипа, ги пресрещнал край брега на Епир при Амбракийския залив. В лагера на Антоний се разразила битка сред неговите римски съратници от една страна и Клеопатра и обкръжението й от друга. Отделни римски воини, недоволни от своите главнокомандващи, почнали да минават в лагера на Октавиан. Виждайки това, Клеопатра настояла за ускорение на събитията.
" Смъртта на Клеопатра ", картина на Жан Риксен, 1847 година
На 2 септември 31 година прочие н. е. край нос Акций флотът на Антоний влезнал в пердах с ескадрата на Октавиан. По време на багра Клеопатра ненадейно заповядала на своите кораби да излязат от борбата и да се насочат за Египет. Антоний я догонил и се опитал да върне египетския флот на полесражението, само че царицата го убедила да я последва. Така приключил боят, решил значително хегемонията и новия международен ред в Средиземноморския свят.
Антоний траял битката, само че до него достигнало уведомление, че Клеопатра се е самоубила. Той самичък се хвърлил върху острието на един меч и получил смъртоносна рана. Умирайки, заповядал да го отнесат при Клеопатра, само че се оказало, че тя е жива. Царицата го уверила, че ще последва неговия образец и след гибелта на Марк Антоний изпратила на Октавиан известие за своята капитулация. Впоследствие схванала, че за нея са поръчани златни вериги, с които трябвало да върви в триумфалната върволица на Октавиан в Рим – и също се самоубила, само че посредством захапване от змия, свещеното животно на господ Амон. Цезарион също бил убит, а останалите й деца от Антоний били отведени.
От историческата сцена слязла вечно една изключителна жена, чаровна и привлекателна, само че и властолюбива и подла. Въпреки това Клеопатра останала в историята като най-обаятелната и най-славната владетелка на Египет.
През 51 година прочие н. е. Клеопатра спечелила римския пълководец Гай Юлий Цезар в поддръжка против брат си Птолемей XIII, с който управлявали взаимно. Така се стигнало до завладяването на Александрия от римската войска през 47 година прочие н. е. Легендата споделя, че Клеопатра била доставена увита в килим на Цезар и той, покорен от нея, не устоял на чара й. Така почнала любовта им. По-късно тя родила наследник от него – Цезарион. Тази връзка дотолкоз разярила Птолемей и неговите поддръжници, че те обсадили двойката в двореца. Част от най-голямата библиотека на античния свят изгоряла в последвалите боеве, които предиздвикали Цезар да потуши с кръв протеста и да утвърди Клеопатра като едноличен монарх, както и като клиент на Рим. Клеопатра отпътувала при Цезар в Рим през 45 година прочие н. е., само че се завърнала в Египет скоро след гибелта му. Започнали гражданските войни, последвали убийството на Гай Юлий Цезар.
Клеопатра и синът й Цезарион, изображение от храма в Дендера, Египет
През 41 прочие н. е. Марк Антоний, един от триумвирите, ръководещи Рим по това време, усетил вакуума в римската власт след гибелта на Цезар и решил да извлече оптимални дивиденти от създалото се състояние. Клеопатра го призовала да се срещне с него в Тарс, с цел да отговори на въпросите му за лоялността й. Царицата пристигнала с превъзходен транспортен съд, в охолно облекло и със скъпи украшения, които очаровали Антоний. След срещата с нея той избрал да прекара зимата на 41-40 година прочие н. е. с египетската владетелка в Александрия.
Клеопатра желаела да резервира властта в Египет и най-много престолонаследието на сина си Цезарион. Тя погубила сестра си Арсиноя през 41 година прочие н. е. на стълбите на храма на Артемида и това осквернение скандализирало и ужасило Рим. На 25 декември 40 година прочие н. е. Клеопатра родила близнаци от Антоний. Четири години по-късно, на път да води война с партите, Антоний още веднъж посетил Александрия. Той възобновил връзката си с Клеопатра и от тази позиция гледал на Александрия като на роден дом. Римският държател се оженил за Клеопатра съгласно египетските ритуали, макар че по това време бил женен за Октавия, сестра на сътрудника му триумвир Октавиан. Марк Антоний оповестил Клеопатра за “царица на царете ” – той считал, че в съюз с тази последна представителка на династията, учредена от един от наследниците на Александър Македонски, ще може по-скоро да се добере до едноличната власт над териториите, които преди време влизали в монархията на Александър, както и тези на римската република.
Монети с лика на Клеопатра VІІ
Антоний обществено съобщил пред сената за брака си с Клеопатра. Той почнал да я подарява с обособени елементи от източните римски провинции и сечал монети със своя и нейния лик. Римският сенат оповестил открита война на египетската кралица, а тъй като Антоний защитил своята съюзница и жена, на собствен ред бил разгласен за “враг на републиката ”. Антоний и Клеопатра се отправили с армията и флота си към западните крайбрежия на Гърция, откъдето считали да се трансферират в Италия. Но военачалникът на Октавиан – Марк Агрипа, ги пресрещнал край брега на Епир при Амбракийския залив. В лагера на Антоний се разразила битка сред неговите римски съратници от една страна и Клеопатра и обкръжението й от друга. Отделни римски воини, недоволни от своите главнокомандващи, почнали да минават в лагера на Октавиан. Виждайки това, Клеопатра настояла за ускорение на събитията.
" Смъртта на Клеопатра ", картина на Жан Риксен, 1847 година
На 2 септември 31 година прочие н. е. край нос Акций флотът на Антоний влезнал в пердах с ескадрата на Октавиан. По време на багра Клеопатра ненадейно заповядала на своите кораби да излязат от борбата и да се насочат за Египет. Антоний я догонил и се опитал да върне египетския флот на полесражението, само че царицата го убедила да я последва. Така приключил боят, решил значително хегемонията и новия международен ред в Средиземноморския свят.
Антоний траял битката, само че до него достигнало уведомление, че Клеопатра се е самоубила. Той самичък се хвърлил върху острието на един меч и получил смъртоносна рана. Умирайки, заповядал да го отнесат при Клеопатра, само че се оказало, че тя е жива. Царицата го уверила, че ще последва неговия образец и след гибелта на Марк Антоний изпратила на Октавиан известие за своята капитулация. Впоследствие схванала, че за нея са поръчани златни вериги, с които трябвало да върви в триумфалната върволица на Октавиан в Рим – и също се самоубила, само че посредством захапване от змия, свещеното животно на господ Амон. Цезарион също бил убит, а останалите й деца от Антоний били отведени.
От историческата сцена слязла вечно една изключителна жена, чаровна и привлекателна, само че и властолюбива и подла. Въпреки това Клеопатра останала в историята като най-обаятелната и най-славната владетелка на Египет.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ