Китовете, делфините и всички близки до този вид морски обитатели

Аборигените и австралийските заселници живяха в мир и свещена симбиоза с китовете

Китовете, делфините и всички близки до този тип морски жители ще бъдат описвани от античните гърци като кетос или „ големи риби “ и „ морски чудовища. Много години по-късно ще разберем, че те не са риби, а топлокръвни бозайници, дишащи О2 през бели дробове, раждащи своите дребни, а по-късно ги зареждат с мляко.

Преди повече от 50 милиона годили, най-вероятно в сегашен Пакистан, някои бозайници стартират да се връщат назад във водата. Това са били предците на първите китоподобни или кето, както са ги наричали. Тяхната четина и лапи се изравняват в годините на еволюция и даже се прибират до тялото, като идващите генерации просто ще се лишат от тях или ще ги трансфорат в перките, които сме виждали. Еволюцията и прекараното време там ще им разреши да трансфорат океаните в техния нов дом, като в никакъв случай повече няма да могат да оцелеят отвън нея. Разпространяват се по тропическите линии и могат да открият тайните от дълбините на океана.

Класифицират се на два типа според от тяхната уста. Имаме по този начин наречените зъбати китове – одонтоцети или „ морски чудовища със зъби “ и балински китове – такива с мустаци. Вторите се отделят от класа на китовете преди повече от 34 милиона години и заменят зъбите с малко по-големи и гъвкави израстъци построени напълно от кератин – материалът, който през днешния ден дава отговор за косата и ноктите ни. Балините са известни с това, че поемат големи количества морска вода и по този начин гълтам своята храна, само че в никакъв случай не дъвчат, тъй като в множеството случаи избират дребни организми, които стомахът им ще преработи.

Зъбатите китове са малко по-различна порода и откакто могат да атакуват със зъби, преследват други по-големи животни и хапят. Делфините са тъкмо подобен тип. При тях ще открием, че има породи с размерите на куче и през днешния ден са извънредно застрашени и стигаме до по този начин наречените кашалоти. Това е главното им разделяне и тъй като имаме разлика в метода за изхранване, плячката също е от друго естество.

Най-известният представител на този тип е точно китът-убиец или оркинус орка. Някои от тях ловуват по-малки риби, други преследват морски бозайници, а по този начин наречените сини китове употребяват каквото пожелаят – при тях просто няма спирка. Двата типа китове в никакъв случай не се срещат и избират да се заобикалят. Дори пътят на миграция се разграничава доста, само че това не пречи на зъбатите китове да чакат в дълбините и да посрещнат стадото и дребните, които се движат с тях.

Една такава локация е източното крайбрежие на Австралия. Това е пътят, който следват, с цел да доближат до по-наситените и хранителни води. И тъкмо тук идва забавният фактор, историята демонстрира, че някои от най-ранните цивилизации в Австралия са имали връзки с тези морски жители през последните 40 хиляди години. Връзката сред китовете и хората може да се забележи и опише от някои аборигенски общества, които са запазили някои доказателства, с цел да се считат за ранна цивилизация на планетата.

Оказва се, че първите туземци са измислили нови имена за тези морски чудовища и изненадата може да е огромна за мнозина, само че въпреки всичко – китовете стават „ братя “ за месните племена. В някои разкази ще открием, че има митове за изгубването на бреговата линия и потъването на айсбергите там. Това е краят на ледниковия интервал. Историята за смяната на климата се предава от потомство на потомство и следвайки този фолклор, учените в действителност могат да потвърдят по кое време е почнало стоплянето.

Аборигените от клана Юин имат редица поверия, празници и церемонии, с които посрещат и почитат китовете. Черно-белите рокли на войните са копирани напълно от окраските на китовите-убийци. Една странна традиция за приучване на същинския войник е да влезе в тялото на мъртва косатка, да престои измежду разлагащите се вътрешности, а по-късно да излезе през устата. В една от рисунките по скалите, където най-вероятно китовете са излизали малко на слънце, можем да открием кит с човек в него.

Европейските учени показват, че хората най-вероятно са прекарали хиляди години в проучване и поддържане на положителни връзки с китовете. Между април и ноември, китовете ще чакат миграцията на беззъбите си събратя. Чакат ги в плитчините и тесните притоци, с цел да са сигурни, че ще могат да се нахранят. Именно тук соленоводните хора са чакали жертвите, с цел да приберат месото и да употребяват скъпите кожи. Понякога са правели и засади от сушата, с цел да могат да набират своя улов.

Тогавашните племена са вярвали, че съборът на косатките идва с дарове за тях самите. Ето за какво идва и името „ беова “ или просто „ братя “. Не са били убийци – това име ще пристигна години по-късно, когато културата и активността в Австралия, както и на доста други места, бързо ще промени своята визия. Племето Катунгал постоянно награждава китовете, когато минават и от време на време хвърля риба с концепцията да чака по-сериозна плячка.

Преди 150 години идват първите европейски заселници и бързо стартират да колонизират крайбрежията. Те вършат дребни селца и докарват лодките си, тяхната задача е да набират толкоз скъпата китова мехлем. Новите хора в Австралия считали китовете-убийци за техни врагове и съперници. Някои шотландски заселници се чудили за какво множеството локални им се смеят, едвам по-късно почнали да ги наемат, с цел да схванат по какъв начин тъкмо се работи с хищниците и по какъв начин с лекост може да се завоюва повече, освен това без никакви старания.

Хората от племената получавали най-различни пиратски имена, едвам тогава схващат от тях, че в множеството случаи идващите хищници се преобладават от женските, а не от мъжките. Китовете са матриархална общественост и женските са водещи. Странно е, само че тези, които влизат в своята менопауза получават правото да водят, тъй като не са фокусирани към този момент върху размножаването.

За съпоставяне ще открием, че по Северното Американско крайбрежие има водачи като Л25, за която се твърди, че е на най-малко 93 години. Повечето туземци в Австралия, както и по-късните заселници ще знаят и познават всяка една женска, която се движи към корабите. Някои стартират да се социализират и да получават имена. Разпознава се даже полът, тъй като и до през днешния ден някои китоловни кораби имат спомен за кит с името „ Старият Том “.

Той е прочут с това, че обича да си играе с ловците, от време на време ги пръска с вода, различен път скача доста над водата, с цел да ги накара да се приближат и да улеснят техния лов. Нещо повече, остарелият морски жител постоянно издавал съответни звуци, с цел да накара моряците да го последват. Неговият военен зов се чувал на бряг Туфолд и бързо провел хората да се включат в преследването. Понякога даже ще изостави лова и ще минава покрай къщите, с цел да алармира, че изпускат една значима плячка.

Правил го е даже през нощта и тъкмо затова има редица фенери, които се насочват към водата, съпроводени с нощни пазачи, които бързо могат да вдигнат по паника цялото село. Китът чака хората, с цел да ги заведе до вярното място, най-често е засада, в която да посрещнат новите мигриращи жители. Том е толкоз чудноват образец, че от време на време даже ще тегли лодките до вярното място, употребявайки въжетата.

Днес от това завещание ще открием рисунки, дневници и даже фотографии, в които се вижда една страховита борба сред хора и животни, а сътрудник ще бъде един от най-уважаваните хищници в океана. Ето и нещо забавно, не са малко случаите, в които човек ще падне зад борда, не са и малко моментите, когато някой транспортен съд ще потъне. Ролята на китовете е да плуват в кръг към хората, с цел да може да ги пазят от акулите наоколо. С приключването на лова ще открием, че хората могат да вземат своя дял, до момента в който китовете си устройват подводен прием. Семейство Дейвидсън знае, че китовете обичат устните и големите езици на своите събратя, само че останалата част умерено може да бъде употребена от хората. Кожите и китовата мехлем са задоволителни, с цел да може да стартира охолният живот. Това е една странна и доста друга симбиоза, в която няма губещи, с изключение на жертвите.

Хората получават доста повече, тъй като китовете прекарват много часове в гонене и затваряне на плячката. Ето за какво и локалните назовават тази договорка „ Законът на езика “.

Красивата договорка продължава към 70 години сред 1840 и 1910 година Цели три генерации от семейство Дейвидсън се изхранват по този начин. Когато Джак Дейвидсън се дави, двама от неговите синове също скачат във водите. Повече от седмица никой не може да откри тялото. Тогава по мемоари на село Еден ще открият тялото на Джак в плитчините, а остарелият Том ще бъде видян на безвредно разстояние. Мнозина считат, че той също е тъгувал за своя другар.

Кооперативните ловни срещи сред хора и китове са описвани години наред, също така ще открием, че има и филми, които демонстрират странната връзка сред два напълно разнообразни типа. Алис Отън е на 103 година и през 2004 година ще излезе пред камерата, с цел да съобщи, че от време на време човек би трябвало да оказва помощ на природата, а не да се пробва да я унищожава, постигнатата естетика в Австралия би трябвало да е образец и за доста други фенове. В началото на XX век ще стартира да се следи и отдръпването на китовете-убийци.

Норвежки китоловни кораби ще атакуван прайда на остарелия Том и никой повече няма да ги види. Норвежците са били на път да се линчуват на сушата, само че те даже не са подозирали, че са почнали лова по своите лични другари. Австралийците са принудени да трансформират своите привички, отварят учебни заведения, индустриализират се и не помнят старите способи. Старият Том ще се появи още един път през 1923 година Историята е разказана от Джордж Дейвидсън. Джордж е със собствен другар на лов на риба, когато виждат Том да изплува и още по-интересното е, че китът е съумял да докара следващата жертва към харпуна на моряка.

Поради обстоятелството, че към този момент няма доста китове в залива, двамата се пробват да приберат плячката, преди да има опция за остарелия кит да вземе своя дял. Правят го и тъй като наближава стихия и не могат да чакат. При последната борба китът чупи няколко зъба и се отхвърля от храната си. Преди да си тръгнат, Джордж ще съобщи с горест, че е съумял да постави завършек на един доста античен контракт.

С това завършва и една от най-важните връзки сред морските жители и хората. Старият Том в никакъв случай повече не е видян и към този момент не е измежду живите, неговият скелет е открит на австралийския бряг и по-късно изпратен в музей. Китовете-убийци не се събират толкоз постоянно и към този момент не търсят хората за помощ, оправят се сами, а с това завършва и една традиция на хиляди години.