Китайската криза Интересен, но не случаен е фактът, че думата

Китайската рецесия

Интересен, само че не инцидентен е фактът, че думата „ рецесия “ на китайски език има две смисли – „ заплаха “ и „ опция “. Китайците (или не точно) ни пуснаха по линията на заплахата. От нас зависи дали ще оползвотворим и другото значение на рецесията. Някои към този момент го вършат, влизащи в ролята на спасители. И в случай че всяка рецесия е и опция, всеки си избира в каква роля да бъде.

Психологически и обществено видяно, една спешна обстановка изкарва нескрито пропуканите мисловни модели и тактики за справяне на обособения човек и на цялата нация.

С всеки боязън (независимо от ковид, от естествени бедствия, от бежанци, от съседа или от шарка в детската градина), изродил се в суматоха, губим връзка с действителните условия и по този метод пропущаме опцията: – първо, да измерим съответно степента на опасност; – второ, да се предпазим съответно от действителната опасност; – трето, да променим съответно мисловните си схеми.

По този метод си подсигуряваме повтарящи се рецесии с предвидими и необратими последствия.

По спиралата надолу

Когато човек изпадне в положение на неустановеност се появява тревога. Когато положението на неустановеност добие по-ясни контури, т.е имаме обект, в тази ситуация -вирусно заболяване, тревогата се конкретизира и се демонстрира в боязън. Когато страхът заеме огромни, неконтролируеми размери, се стига до психическото положение суматоха (от гръцки: πανικός – неукротим боязън, произлиза от древногръцкия господ Пан,) и е положение на неочакван боязън, провокиран от действителна или мислена опасност, който надвива над трезвата мисъл/*Уикипедия/. Може да обгръща както единствено един човек, по този начин и огромна група от хора. Разновидност на груповия боязън е всеобщата неуравновесеност. Масовата неуравновесеност не е толкоз динамично събитие като суматохата, тя се развива последователно и трайно, основава се на илюзия или на мощно преувеличаване или деформиране на обстоятелствата и е мъчно да бъде овладяна от рационални причини.

Лицата на страха

Неконтролируемият подтик за бягство от действителността, за оказване на надзор над нещо, което не е напълно в нашата власт, в сегашния миг се вижда отчетливо в следните насоки:

– Презапасяване : Презапасяването с хранителни артикули, защитни маски, дезинфектанти.

– Чувство за комизъм : Това е един от по-завоалираните способи човек да се оправи със страховете си. Този феномен доста ясно се вижда в обществените мрежи, в които доста интензивно обстановката се разяснява през смеха. Чувството за комизъм е един от най-ясните ориентири за дадена народопсихология. Обърнете внимание с какво се майтапи българинът и ще видите най-уязвимите му места.

– Свръхинформираност: Изключително илюзорно чувство, че се предпазваме. В устрема си да се уверим, че сме оптимално осведомени, в началото се успокояваме, а по-късно ни се коства, че и още нещо не знаем, че сме пропуснали нещо жизненоважно от осведомителния поток. Друга клопка на нуждата от свръхинформираност е, че ни принуждава да се тревожим непрекъснато и по този метод се заблуждаваме, че тревожейки се, също взимаме ограничения.

– Отказ от приемане на всякаква информация , обвързвана с ковид и поддържане на концепцията, че „ мен това не ме визира “: Това държание е на другата прекаленост на свръхинформираността, поддържаща скрито настройките „ по-добре да не отивам на доктор, с цел да не ми открие нещо “, или „ ще мисля положително и иска ми се случват единствено хубави неща “.

– Избягващо държание, изолираност: Започват да се заобикалят действия и държания, които не са свързвани с съответната евентуална заплаха, само че превключил в режим „ заплаха “, мозъкът си набира доказателства в противното;

Рационализъм и отговорност в деяние

Критичните обстановки постоянно разклащат възприятието ни за сигурност. В такива интервали реакциите и настройките ни са подбудени от някаква предстояща опасност, а не от действителната обстановка. Безспорно, заплаха съществува. Но ирационалният боязън настава единствено и само, когато ние мощно имаме вяра, че няма да се оправим, че сме толкоз уязвими и че нямаме ресурса да понесем вероятно предизвикателство.

Когато опцията за заплаха е преекспонирана, продължителното очакване нещо неприятно да се случи, отключва психологични разстройства като здравна тревога, обсесивно-компулсивно разстройство, меланхолия.

В тези интервали сме длъжни и виновни и пред детската душeвност. Децата, чувайки редовно информация за заплаха от болест, я интерпретират от позицията на своя нежен прочувствен свят и си построяват устойчиви деструктивни модели за своето здраве, за света и за другите, с които ще живеят години напред.

Епидемии постоянно е имало. Затова, наред с персоналната хигиена е добре да имаме и хигиена на душeвността.

Различното на нашето време е, че започнахме да живеем повече виртуално, в сравнение с действително и в този момент, повече от всеки път, сме пренаситени с информация. В такива обстановки е добре да използваме информацията по-отговорно.

Понякога, осведомен, не значи избавен, а сакат – душевен и физически. За да се оправим по допустимо най-зрелия и здравословен метод, може към общоприетите защитни ограничения да прибавим ограничения и за психологичното си здраве, и да се замислим:

-По какъв метод и в какви количества усвояваме информацията;

-Как поддържаме връзка, какви послания получаваме (и изпращаме)и по какъв начин ги интерпретираме– рационално или катастрофално;

– Какви са уменията ни за инспекция и информация с реалността;

– Имаме ли съответна преценка за личната си накърнимост и ресурсите си за справяне;/psiholozi.com