Как Китай пробива опитите за сдържане с добросъседство и взаимноизгодни проекти
Китай развива сполучлива дипломация освен на световно равнище с крупни интернационалните артисти като Европейския съюз, Русия или пък страните от Близкия изток, само че и изключително с страните в своя район, с които споделя хиляди години взаимна история. Факт е, че страните от Индокитай, огромни елементи от Тихоокеанския район, и, несъмнено, Япония и Корея, са проникнати от китайската просвета и мощно повлияни през вековете от конфуцианската мисъл, от даоизма, от будизма, който идва в тях през Китай, както и от китайската държавна, икономическа и социална традиция. И през днешния ден тези връзки не са изстинали, макар моментните геополитически конюктури.
Доказателство за това е визитата на китайския президент Си Дзинпин във Виетнам. Нещо повече, виетнамският официоз " Нян Зан " даже разгласява публикация на китайския водач, озаглавена " Да изградим стратегическа общественост на споделена орис сред Китай и Виетнам и открием нова страница в модернизацията на двете страни ". Материалът е извънредно забавен и е фокусиран върху приоритетността на китайско-виетнамските връзки фактът, че основаването на общественост на споделената орис би трябвало да стартира точно в Азия, и точно сред Пекин и Ханой.
Не би трябвало да се не помни също, че двете страни са близки освен географски, само че и културно-цивилизационно, а също и като идеология и държавно устройство, бидейки социалистически страни. Важно е също, че връзките сред Китай и Виетнам се интензифицират в ера, в която трети страни, които не са от района (САЩ), се пробват да основават изкуствени проблеми в Южнокитайско море, в това число сред Китай и Виетнам - явно без резултати.
Китайско-виетнамските връзки, които са от стратегическа значимост за мира и стабилността в Източна и Югоизточна Азия просто са един от маркерите на по-широката китайска районна политика, която е фокусирана върху построяването на система от другарски междудържавни връзки, основаващи се на търговията и взаимната полза, вместо на остарели или нови вражди.
Тази година се навършват и 15 години от установяването на Китайско-виетнамското всеобхватно стратегическо партньорство за съдействие, а фактът, че високопоставените делегации и контакти не престават непрестанно, е доказателство, че това не е единствено на хартия. Според Виетнамската новинарска организация, в китайско-виетнамските връзки има голям капацитет за търговия и развиване.
Според някогашния министър-съветник във виетнамското посолство в Китай, Буй Трон Ван, икономико-търговското съдействие сред Ханой и Пекин е израснало от елементарна търговия до едно по-високо и комплицирано равнище на съдействие, тясно обвързвано с индустриалните и логистични вериги. През 2000 година, стокооборотът сред двете страни надминава 2 милиарда $. През 2021 година стокооборотът сред Китай и Виетнам е 230,2 милиарда $. Колосално нарастване, което потвърждава задълбочаването и стратегическия темперамент на китайско-виетнамските връзки.
Освен повишаване на търговията, има и насърчаване на инфраструктурата, изключително пристанищната такава, която във Виетнам се развива точно с китайска помощ. Трансграничните пристанища сред двете страни към този момент са взаимосвързани и с автомагистрали, а китайските високоскоростни жп линии стигат до граничните с Виетнам градове, с цел да улеснят връзката.
Пак съгласно виетнамска статистика, единствено за първите 10 месеца на тази година, износът на плодове и зеленчуци от Виетнам за Китай е достигнал 3,18 милиарда $ - нарастване с цели 165 % по отношение на предходната година. Шестият максимален задграничен вложител във Виетнам е Китай с цели 3949 дейни плана и общо регистриран капитал, надхвърлящ 25,8 милиарда $. И това бързо се трансформира в още по-положителна посока.
Тази година като цяло е изключително знаменателна за връзките в Източна Азия от една страна, тъй като се навършват 20 години от влизането на Китай в Споразумението за другарство и съдействие в Югоизточна Азия, а въпреки това, тъй като се навършват 10 години от началото на стратегическата световна самодейност " Един пояс, Един път ", която свързва Китай, Югоизточна Азия, Тихоокеанския район, Централна Азия, Близкия изток, Африка, Европа, Русия и други райони с мрежа от инфраструктурни връзки, засилвайки търговията и положителните междудържавни връзки, а също и променяйки живота на милиони хора в посока на по-висок стандарт, повече успокоение и мир.
Показателно за китайското отношение към прилежащите страни, е провеждането на скорошен почитан симпозиум през октомври месец, на който и самият Си Дзинпин изпрати обръщение, озаглавено " Приятелство, откровеност, взаимна полза и приобщаване: нови измерения, нов прогрес и нова визия ".
Тогава той съобщи, че " Китай ще продължи да следва правилата на другарството, искреността, взаимната полза и инклузивността, както и да работи с другите страни в района, с цел да построи една азиатска татковина на мира, спокойствието, просперитета, хубостта и приятелското взаимно битие, както и с цел да напише взаимно с другите нова глава в насърчаването на построяването на общественост на споделената орис за Азия и за човечеството ".
Според Си Дзинпин, главната и основна политика на Китай в неговия си " квартал ", е да преследва другарство и партньорство със прилежащите страни. Това, би трябвало да отбележим внезапно контрастира с опитите на нерегионални фактори като Съединените щати и Англия, да основават военни и квази-военни блокове като АУКУС и КВАД, ориентирани към политики на " въздържане " и основаване на нови противодействия.
И явно китайската тактика, която опълчва на " сдържането " и милитаризацията, търговия, инфраструктура и екстензивна приложимост на дипломацията като инструмент, работи добре. Нека дадем съответните образци за това.
За последните 30 години Китай да вземем за пример е съумял да развие превъзходни връзки с АСЕАН, където членуват такива стратегически значими страни като Индонезия, Тайланд, Малайзия, Сингапур, Филипините и Виетнам, както и други. Фактически общото пространство на Китай и страните от АСЕАН включва близо 2 милиарда души. През 1991 година Китай и АСЕАН откриват " Отношения за разговор АСЕАН-Китай ". Това лято генералният-секретар на АСЕАН доктор Као Ким Хурн съобщи, че Китай е един от най-ключовите сътрудници на общността. Според него, Китайската национална република е " нашият максимален търговски сътрудник през последните 14 години, и по същия метод, АСЕАН е доста огромен търговски сътрудник на Китай ".
В духа на тези връзки беше и извършеното Китайско-АСЕАН експо, което означи тази година своята двадесета годишнина, както акцентира доктор Као Ким Хурн. Факт е също, че всичките 10 страни от АСЕАН са се подписали под споразуменията с Китай, свързани с самодейността " Един пояс, Един път ", която се трансформира в най-големия геоикономически план в човешката история.
Проектите, по които са част страните от АСЕАН включват високоскоростни жп линии, основаването с китайска помощ на летища, пристанища, пътища, логистични центрове и доста други неща, които генерират благосъстояние и разцвет в страните от Югоизточна Азия и района.
И за огромно отчаяние на Съединените щати, които се пробват да тласнат най-малко няколко страни от АСЕАН в посока на Студена война с Китай, генералният секретар на организацията съобщи следното: " Нашите водачи са доста ясни по този въпрос: Те желаят един район, който е постоянен, сигурен, кротичък и свободен от нуклеарни оръжия ".
Нека да споменем и малко съответни числа, тъй като търговията е най-показателна за междудържавните връзки. Става ясно, че макар отрицателните резултати от Ковид пандемията, Китай и страните от АСЕАН са нараснали своята търговия. Стокооборотът е повишен от 641,5 милиарда $ през 2019 година на 975,3 милиарда $ през 2022 година.
По сходен метод, Китай се стреми да развива и своите комплицирани връзки с Южна Корея. Въпреки че имаше недоразумения, да вземем за пример опитите за исторически мистификации към Корейската война, както и по вътрешнокитайския въпрос за Тайван, направени пред Конгреса на Съединени американски щати от южнокорейския президент Юн Сук-йол, връзката сред Пекин и Сеул продължава да е стратегически значима. Китай, несъмнено, пази историческата истина и не дава на Южна Корея да се меси в Тайванския проблем, само че в същото време Пекин неведнъж показва волята си да работи с южнокорейците.
Южна Корея и Китайската национална република са сътрудници в границите на Регионалното всеобхватно икономическо партньорство, което е най-голямото съглашение за свободна търговия в човешката история. Двете страни са свързани от хилядолетна взаимна история, а конфуцианството и други китайски въздействия, са към момента извънредно значими за корейците. Нещо повече, 20 % от износа на Южна Корея е за Китай, с което КНР става незаместим сътрудник. Самоп рез 2021 стокооборотът сред двете страни, макар Ковид, е бил 140 милиарда $. През 2022 година той нараства до 162,62 милиарда $, с което Китай заема 25 % от търговията на Южна Корея.
Специфични, само че значими за целия свят са и китайско-индийските връзки. От една страна двете великански страни имат в действителност териториални разногласия, а Съединени американски щати се пробват да въвлекат Индия и в антикитайски военни съюзи. От друга страна обаче, Китай и Индия са сътрудници във все по-разширяващия се и стратегически значим блок БРИКС. Фактът, че БРИКС съумява да реализира избрани резултати, да се уголемява и да добива въздействие, е самичък по себе си доказателство, че китайско-индийските връзки се развиват и не буксуват. Освен това, макар районните им разногласия, Си Дзинпин неведнъж е подчертавал, че Китай не преследва надмощие и няма колониални упоритости. Нещо повече, двете цивилизации се проникват взаимно и имат връзки от близо 3000 години. Все отново будизмът влиза в Китай точно от Индия.
В съвремието индийско-китайските връзки не престават да се задълбочават и израз на това е комерсиалният стокооборот, който през 2022 година е бил 135,98 милиарда $ - нарастване с едни 8,4 % по отношение на 2021 година. Тази търговия, както и партньорството в БРИКС и ШОС, прави Китай и Индия по-взаимосвързани, в сравнение с им се желае на Съединените щати, за които най-голямата геополитическа вяра е да вкарат Индия, Япония и Австралия във военна случка против КНР.
В резюме може да се каже, че макар опитите на англосаксонските ястреби за основаването на нова Студена война и Желязна завеса, този път към Китай, Пекин съумява да пробие обръча на " сдържането " с другарска и доброжелателна политика, предлагайки на своите съседи търговия, вложения и планове от съвместен интерес, вместо безрезултатни разногласия и геополитически игри. Китай се е трансформирал в първостепенният търговско-икономически сътрудник в действителност за всичките си съседи, а неповторимите връзки сред КНР, страните от АСЕАН, Индия, двете Кореи и даже Япония, са от стратегическо значение за цялата световна стопанска система и за световния мир. Центърът на международната тежест се трансферира точно в тези страни и точно там ще е моторът на човешкото развиване - икономическо, софтуерно и културно, през 21-и век.
Доказателство за това е визитата на китайския президент Си Дзинпин във Виетнам. Нещо повече, виетнамският официоз " Нян Зан " даже разгласява публикация на китайския водач, озаглавена " Да изградим стратегическа общественост на споделена орис сред Китай и Виетнам и открием нова страница в модернизацията на двете страни ". Материалът е извънредно забавен и е фокусиран върху приоритетността на китайско-виетнамските връзки фактът, че основаването на общественост на споделената орис би трябвало да стартира точно в Азия, и точно сред Пекин и Ханой.
Не би трябвало да се не помни също, че двете страни са близки освен географски, само че и културно-цивилизационно, а също и като идеология и държавно устройство, бидейки социалистически страни. Важно е също, че връзките сред Китай и Виетнам се интензифицират в ера, в която трети страни, които не са от района (САЩ), се пробват да основават изкуствени проблеми в Южнокитайско море, в това число сред Китай и Виетнам - явно без резултати.
Китайско-виетнамските връзки, които са от стратегическа значимост за мира и стабилността в Източна и Югоизточна Азия просто са един от маркерите на по-широката китайска районна политика, която е фокусирана върху построяването на система от другарски междудържавни връзки, основаващи се на търговията и взаимната полза, вместо на остарели или нови вражди.
Тази година се навършват и 15 години от установяването на Китайско-виетнамското всеобхватно стратегическо партньорство за съдействие, а фактът, че високопоставените делегации и контакти не престават непрестанно, е доказателство, че това не е единствено на хартия. Според Виетнамската новинарска организация, в китайско-виетнамските връзки има голям капацитет за търговия и развиване.
Според някогашния министър-съветник във виетнамското посолство в Китай, Буй Трон Ван, икономико-търговското съдействие сред Ханой и Пекин е израснало от елементарна търговия до едно по-високо и комплицирано равнище на съдействие, тясно обвързвано с индустриалните и логистични вериги. През 2000 година, стокооборотът сред двете страни надминава 2 милиарда $. През 2021 година стокооборотът сред Китай и Виетнам е 230,2 милиарда $. Колосално нарастване, което потвърждава задълбочаването и стратегическия темперамент на китайско-виетнамските връзки.
Освен повишаване на търговията, има и насърчаване на инфраструктурата, изключително пристанищната такава, която във Виетнам се развива точно с китайска помощ. Трансграничните пристанища сред двете страни към този момент са взаимосвързани и с автомагистрали, а китайските високоскоростни жп линии стигат до граничните с Виетнам градове, с цел да улеснят връзката.
Пак съгласно виетнамска статистика, единствено за първите 10 месеца на тази година, износът на плодове и зеленчуци от Виетнам за Китай е достигнал 3,18 милиарда $ - нарастване с цели 165 % по отношение на предходната година. Шестият максимален задграничен вложител във Виетнам е Китай с цели 3949 дейни плана и общо регистриран капитал, надхвърлящ 25,8 милиарда $. И това бързо се трансформира в още по-положителна посока.
Тази година като цяло е изключително знаменателна за връзките в Източна Азия от една страна, тъй като се навършват 20 години от влизането на Китай в Споразумението за другарство и съдействие в Югоизточна Азия, а въпреки това, тъй като се навършват 10 години от началото на стратегическата световна самодейност " Един пояс, Един път ", която свързва Китай, Югоизточна Азия, Тихоокеанския район, Централна Азия, Близкия изток, Африка, Европа, Русия и други райони с мрежа от инфраструктурни връзки, засилвайки търговията и положителните междудържавни връзки, а също и променяйки живота на милиони хора в посока на по-висок стандарт, повече успокоение и мир.
Показателно за китайското отношение към прилежащите страни, е провеждането на скорошен почитан симпозиум през октомври месец, на който и самият Си Дзинпин изпрати обръщение, озаглавено " Приятелство, откровеност, взаимна полза и приобщаване: нови измерения, нов прогрес и нова визия ".
Тогава той съобщи, че " Китай ще продължи да следва правилата на другарството, искреността, взаимната полза и инклузивността, както и да работи с другите страни в района, с цел да построи една азиатска татковина на мира, спокойствието, просперитета, хубостта и приятелското взаимно битие, както и с цел да напише взаимно с другите нова глава в насърчаването на построяването на общественост на споделената орис за Азия и за човечеството ".
Според Си Дзинпин, главната и основна политика на Китай в неговия си " квартал ", е да преследва другарство и партньорство със прилежащите страни. Това, би трябвало да отбележим внезапно контрастира с опитите на нерегионални фактори като Съединените щати и Англия, да основават военни и квази-военни блокове като АУКУС и КВАД, ориентирани към политики на " въздържане " и основаване на нови противодействия.
И явно китайската тактика, която опълчва на " сдържането " и милитаризацията, търговия, инфраструктура и екстензивна приложимост на дипломацията като инструмент, работи добре. Нека дадем съответните образци за това.
За последните 30 години Китай да вземем за пример е съумял да развие превъзходни връзки с АСЕАН, където членуват такива стратегически значими страни като Индонезия, Тайланд, Малайзия, Сингапур, Филипините и Виетнам, както и други. Фактически общото пространство на Китай и страните от АСЕАН включва близо 2 милиарда души. През 1991 година Китай и АСЕАН откриват " Отношения за разговор АСЕАН-Китай ". Това лято генералният-секретар на АСЕАН доктор Као Ким Хурн съобщи, че Китай е един от най-ключовите сътрудници на общността. Според него, Китайската национална република е " нашият максимален търговски сътрудник през последните 14 години, и по същия метод, АСЕАН е доста огромен търговски сътрудник на Китай ".
В духа на тези връзки беше и извършеното Китайско-АСЕАН експо, което означи тази година своята двадесета годишнина, както акцентира доктор Као Ким Хурн. Факт е също, че всичките 10 страни от АСЕАН са се подписали под споразуменията с Китай, свързани с самодейността " Един пояс, Един път ", която се трансформира в най-големия геоикономически план в човешката история.
Проектите, по които са част страните от АСЕАН включват високоскоростни жп линии, основаването с китайска помощ на летища, пристанища, пътища, логистични центрове и доста други неща, които генерират благосъстояние и разцвет в страните от Югоизточна Азия и района.
И за огромно отчаяние на Съединените щати, които се пробват да тласнат най-малко няколко страни от АСЕАН в посока на Студена война с Китай, генералният секретар на организацията съобщи следното: " Нашите водачи са доста ясни по този въпрос: Те желаят един район, който е постоянен, сигурен, кротичък и свободен от нуклеарни оръжия ".
Нека да споменем и малко съответни числа, тъй като търговията е най-показателна за междудържавните връзки. Става ясно, че макар отрицателните резултати от Ковид пандемията, Китай и страните от АСЕАН са нараснали своята търговия. Стокооборотът е повишен от 641,5 милиарда $ през 2019 година на 975,3 милиарда $ през 2022 година.
По сходен метод, Китай се стреми да развива и своите комплицирани връзки с Южна Корея. Въпреки че имаше недоразумения, да вземем за пример опитите за исторически мистификации към Корейската война, както и по вътрешнокитайския въпрос за Тайван, направени пред Конгреса на Съединени американски щати от южнокорейския президент Юн Сук-йол, връзката сред Пекин и Сеул продължава да е стратегически значима. Китай, несъмнено, пази историческата истина и не дава на Южна Корея да се меси в Тайванския проблем, само че в същото време Пекин неведнъж показва волята си да работи с южнокорейците.
Южна Корея и Китайската национална република са сътрудници в границите на Регионалното всеобхватно икономическо партньорство, което е най-голямото съглашение за свободна търговия в човешката история. Двете страни са свързани от хилядолетна взаимна история, а конфуцианството и други китайски въздействия, са към момента извънредно значими за корейците. Нещо повече, 20 % от износа на Южна Корея е за Китай, с което КНР става незаместим сътрудник. Самоп рез 2021 стокооборотът сред двете страни, макар Ковид, е бил 140 милиарда $. През 2022 година той нараства до 162,62 милиарда $, с което Китай заема 25 % от търговията на Южна Корея.
Специфични, само че значими за целия свят са и китайско-индийските връзки. От една страна двете великански страни имат в действителност териториални разногласия, а Съединени американски щати се пробват да въвлекат Индия и в антикитайски военни съюзи. От друга страна обаче, Китай и Индия са сътрудници във все по-разширяващия се и стратегически значим блок БРИКС. Фактът, че БРИКС съумява да реализира избрани резултати, да се уголемява и да добива въздействие, е самичък по себе си доказателство, че китайско-индийските връзки се развиват и не буксуват. Освен това, макар районните им разногласия, Си Дзинпин неведнъж е подчертавал, че Китай не преследва надмощие и няма колониални упоритости. Нещо повече, двете цивилизации се проникват взаимно и имат връзки от близо 3000 години. Все отново будизмът влиза в Китай точно от Индия.
В съвремието индийско-китайските връзки не престават да се задълбочават и израз на това е комерсиалният стокооборот, който през 2022 година е бил 135,98 милиарда $ - нарастване с едни 8,4 % по отношение на 2021 година. Тази търговия, както и партньорството в БРИКС и ШОС, прави Китай и Индия по-взаимосвързани, в сравнение с им се желае на Съединените щати, за които най-голямата геополитическа вяра е да вкарат Индия, Япония и Австралия във военна случка против КНР.
В резюме може да се каже, че макар опитите на англосаксонските ястреби за основаването на нова Студена война и Желязна завеса, този път към Китай, Пекин съумява да пробие обръча на " сдържането " с другарска и доброжелателна политика, предлагайки на своите съседи търговия, вложения и планове от съвместен интерес, вместо безрезултатни разногласия и геополитически игри. Китай се е трансформирал в първостепенният търговско-икономически сътрудник в действителност за всичките си съседи, а неповторимите връзки сред КНР, страните от АСЕАН, Индия, двете Кореи и даже Япония, са от стратегическо значение за цялата световна стопанска система и за световния мир. Центърът на международната тежест се трансферира точно в тези страни и точно там ще е моторът на човешкото развиване - икономическо, софтуерно и културно, през 21-и век.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ