Коронавирусът - възможността на Китай да превземе Европа
Китай беше първата страна, съществено наранена от новия ковид. Страната предприе изключителни ограничения за изолираност и няколко седмици по-късно стартира да се връща към естествения си метод на живот, а новите случаи на болестта COVID-19 се записват от идващите си от чужбина жители, бягащи от икономическата криза, превземаща останалия свят.
Кризата е опция, гласи остаряла сентенция, идваща точно от Поднебесната империя. Сега, когато Европа, Съединени американски щати и като цяло " Западната цивилизация " е под строга карантина, това може би важи в цялостна мощ за китайските вложители. От години те се пробват да си купят наличието в Европа - информация пристанището в Пирея и други основни вложения, както и програмата " One belt, one road ", известна като " Новият път на коприната ".
Данните демонстрират, че в този момент, когато главните показатели на тържищата на Запада не престават своето свободно рухване, азиатските показатели не просто забавят спада си, а малко по малко стартират да чистят загубите. Сесията на 25 март да вземем за пример приключи с растеж на главния показател на борсата в Шанхай с над 2%, а NIKKEI (водещият показател на японския пазар) регистрира растеж с над 8%. Все отново вложителите са към момента деликатни, само че даже и по-бавно, факт е, че Китай върви по пътя на възобновяване на публичния и най-много на своя стопански живот. А на фона на сриващите се европейски пазари това е невиждана опция.
Може би ще се запитате какво от това, че китайски вложители ще купят европейски компании (на безценица), в случай че това е метод да се избави стопанската система на Стария континент? Трудно е да се каже, че това ще бъде тъкмо по този начин.
Да вземем за образец Италия - единствената страна от клуба на огромните (Г-7), която подписа съглашението за Новия път на коприната. Това стана през март 2019 година на фона на рецензии от " другарите ѝ: в клуба. Италианското държавно управление съобщи, че прави това по " стопански аргументи " - Рим от дълго време търси различен път за възобновяване. Данните на статистиката, представени от Bloomberg преди дни, обаче демонстрират нещо друго. За година износът на италианските компании към Китай понижава с 1%, а вносът пораства. Търговският недостиг се уголемява до 18,7 милиарда евро.
Очакванията на анализаторите от Deutsche Bank (DB) са рецесията в Европа да продължи минимум до втората половина на 2020 година. Една от аргументите е неналичието на вътрешните локомотиви за стопанските системи - обществената отдалеченост лимитира търсенето, което след края на повсевместната карантина ще бъде огромен проблем. А измежду най-застрашените са страните с огромна задлъжнялост - като Италия.
В същото време Китай, а и като цяло Азия, стартират стопански напредък и това към този момент се усеща от хората - международни медии оповестяват за завръщането на китайските жители вкъщи, подгонени от зараждащата се криза на Запада.
От аналитичното звено на DB, а и доста други стопански анализатори, приканват за нов План " Маршал " за Европа. Откъде ще дойдат средствата за възобновяване, откакто и " огромният брат " Съединени американски щати е в същото състояние? Отговорът несъмнено няма да е доста прелестен за мнозина. Вероятно изходът за Европа е разказан от барон Мюнхаузен и минава през впрягането на личните сили за възобновяване на стопанската система. Обаче незабавно изскачат още няколко казуса - да вземем за пример със обществените придобивки и екологичните задължения себестойността на европейските артикули би била по-висока от китайските. Пекин държи и още няколко коза - редките метали, които се употребяват при новите технологии.
Тук не слагаме в сметките и други страни, които в своето отвращение да съблюдават европейските правила могат да употребяват момента и да завладяват фирмите, изкупувайки акциите им на борсата.
Нещата по никакъв начин не са елементарни и още първите месеци на 2020 година демонстрират, че фактически китайската година на мишката ще се окаже преломна за хората, в очакване на новия международен ред.
Още: " НА ЖИВО: Последна информация и всичко за ковид, 25 март "
Кризата е опция, гласи остаряла сентенция, идваща точно от Поднебесната империя. Сега, когато Европа, Съединени американски щати и като цяло " Западната цивилизация " е под строга карантина, това може би важи в цялостна мощ за китайските вложители. От години те се пробват да си купят наличието в Европа - информация пристанището в Пирея и други основни вложения, както и програмата " One belt, one road ", известна като " Новият път на коприната ".
Данните демонстрират, че в този момент, когато главните показатели на тържищата на Запада не престават своето свободно рухване, азиатските показатели не просто забавят спада си, а малко по малко стартират да чистят загубите. Сесията на 25 март да вземем за пример приключи с растеж на главния показател на борсата в Шанхай с над 2%, а NIKKEI (водещият показател на японския пазар) регистрира растеж с над 8%. Все отново вложителите са към момента деликатни, само че даже и по-бавно, факт е, че Китай върви по пътя на възобновяване на публичния и най-много на своя стопански живот. А на фона на сриващите се европейски пазари това е невиждана опция.
Може би ще се запитате какво от това, че китайски вложители ще купят европейски компании (на безценица), в случай че това е метод да се избави стопанската система на Стария континент? Трудно е да се каже, че това ще бъде тъкмо по този начин.
Да вземем за образец Италия - единствената страна от клуба на огромните (Г-7), която подписа съглашението за Новия път на коприната. Това стана през март 2019 година на фона на рецензии от " другарите ѝ: в клуба. Италианското държавно управление съобщи, че прави това по " стопански аргументи " - Рим от дълго време търси различен път за възобновяване. Данните на статистиката, представени от Bloomberg преди дни, обаче демонстрират нещо друго. За година износът на италианските компании към Китай понижава с 1%, а вносът пораства. Търговският недостиг се уголемява до 18,7 милиарда евро.
Очакванията на анализаторите от Deutsche Bank (DB) са рецесията в Европа да продължи минимум до втората половина на 2020 година. Една от аргументите е неналичието на вътрешните локомотиви за стопанските системи - обществената отдалеченост лимитира търсенето, което след края на повсевместната карантина ще бъде огромен проблем. А измежду най-застрашените са страните с огромна задлъжнялост - като Италия.
В същото време Китай, а и като цяло Азия, стартират стопански напредък и това към този момент се усеща от хората - международни медии оповестяват за завръщането на китайските жители вкъщи, подгонени от зараждащата се криза на Запада.
От аналитичното звено на DB, а и доста други стопански анализатори, приканват за нов План " Маршал " за Европа. Откъде ще дойдат средствата за възобновяване, откакто и " огромният брат " Съединени американски щати е в същото състояние? Отговорът несъмнено няма да е доста прелестен за мнозина. Вероятно изходът за Европа е разказан от барон Мюнхаузен и минава през впрягането на личните сили за възобновяване на стопанската система. Обаче незабавно изскачат още няколко казуса - да вземем за пример със обществените придобивки и екологичните задължения себестойността на европейските артикули би била по-висока от китайските. Пекин държи и още няколко коза - редките метали, които се употребяват при новите технологии.
Тук не слагаме в сметките и други страни, които в своето отвращение да съблюдават европейските правила могат да употребяват момента и да завладяват фирмите, изкупувайки акциите им на борсата.
Нещата по никакъв начин не са елементарни и още първите месеци на 2020 година демонстрират, че фактически китайската година на мишката ще се окаже преломна за хората, в очакване на новия международен ред.
Още: " НА ЖИВО: Последна информация и всичко за ковид, 25 март "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ