СКАНДАЛ! Лидерите на ПП си осигуряват електорална подкрепа чрез фалшива реформаторска риторика
Кирил и Асен направиха толкоз доста безобразия в ръководството на страната, че човек дълго би трябвало да ги изброява и все ще е пропуснал някое фрапантно безсрамие. Лидерите на Политическа партия си обезпечават електорална поддръжка посредством подправена реформаторска реторика за битка с корупцията, за диверсификация, за сякаш смяна на политическия модел, а в действителност прикриват напълно персонални схеми. Тъй като Кирил Петков непрестанно изговаря погрешни неща освен това, придавайки им нервен и предопределен подтекст, взех решение да обърна внимание на офанзивата му против Николай Павлов.
Бившият началник на „ Булгаргаз “ е упрекнат от Политическа партия, че се е отказал от евтиния азерски газ. Каква е истината?! „ Булгаргаз “ има подписан контракт за 1 милиарда куб. метра газ с компанията AGSC (Azerbaijan Gas Supply Company), която за малко ще назовавам „ азерската страна “. По контракт азерската страна уведомява „ Булгаргаз “ шест месеца по-рано, че ще стартира да извършва контракта си, т.е., да доставя газ в точката на доставка, посочена в договора – IGB връзката до Комотини. Тъй като интерконекторът към момента не е построен, „ Булгаргаз “ би трябвало да предприеме някакви дейности, тъй като съществува клаузата take-or-pay, а също и банкови гаранции за стотици милиони долари.
Екипът на „ Булгаргаз “ стартира да мисли за различни трасета. Печелим потенциал при гърците, само че азерската страна отхвърля да промени точката си на доставка. След комплицирани дипломатически совалки склонява да достави една трета от газа на ниските цени в точката на свързване сред ТАП и системата на DESFA (гръцкия оператор) с ангажимент и риск напълно за България да си го прекара газа през системата на Гърция, с цел да влезе у нас. „ Булгаргаз “ съумява да контракти за останалите две трети от газа да отпадне клаузата take-or-pay. Защото в противоположен случай България ще заплаща, без да употребява. При втория анекс, чийто период е до 30 юни 2022 година, гърците затварят твърдия потенциал и оставят единствено прекъсваемия потенциал. Тоест, в случай че мрежата вътре е претрупана, Гърция автоматизирано стопира нашите доставки.
Все отново „ Булгаргаз “ съумява да качи количествата с 15%, а азерската страна към този момент предлага да доставя и останалите две трети, само че на пазарни цени, които са няколко пъти по-високи от цените по контракт и по-високи от цените на съветския газ към оня миг. Логично е „ Булгаргаз “ да откаже, защото тогава към момента имаме тръбопроводен съветски газ и никой не знае по какъв начин войната в Украйна ще промени обстановката на газовия пазар. Фактът, който Кирил и Асен пропущат да кажат, е, че с анексите на „ Булгаргаз “ в действителност азерската страна се съгласява да губи едни съществени суми, поради жест към България, доставяйки газ на ниски цени на точка на доставка, друга от тази в контракта. Можехме просто да си платим цялото количество газ, без да го получим.
На 18 декември предходната година, по думите на самия Николай Павлов, той е извикан в Министерски съвет, където Кирил, Асен, енергийният министър Александър Николов и Лена му държат сметка за какво не е изискал цялото количество азерски газ. Те упорстват да дадем азерската страна на арбитраж за контракт, който ние не изпълняваме! Отново наблягам, азерите нямат никакво обвързване да ни доставят газ, откакто клаузата за посочената точка на приемане не е изпълнена. „ Булгаргаз “ разисква, в това число и с британски консултанти на БЕХ, които изследват контракта и откриват, че България няма късмет да завоюва сходен арбитраж. При решение за арбитраж азерската страна ще приключи контракта, ще си дръпне парите по банковата гаранция, а може да претендира и за всички неустойки до края на контракта. Асен Василев възразява, като споделя, че има опит с арбитража и е карал курсове по британско право.
Никой не слага под подозрение курсовете на Асен по британско право, само че доста хора слагаме под подозрение хубавичко душeвност в управническата логичност на ръководителите от Политическа партия. Целият този скандал се прави, с цел да бъде отхвърлен Николай Павлов, а „ Булгаргаз “ – вкаран в схеми с медиатори за LNG. Още през февруари търговецът МЕТ има резервирани 10 слота на Ревитуса за 1 милиарда куб. метра газ. Междувременно Кирил и Лена отпътуват за Азербайджан, с цел да договарят спомагателни количества азерски газ.
Всъщност, нищо не договарят, а просто се съгласяват да получаваме останалите две-трети от азерския газ, само че на цена, четири пъти по-висока от тази в контракта. Трябва да се подчертае, че договорът не е междудържавен. Компанията AGSC от азерска страна, включва сътрудниците от находището „ Шах Дениз “. Там SOCAR, държавната енергийна компания на Азербайджан, има присъединяване едвам 20%. В компанията съдружници са още BP (British Petroleum) с 23,99%, LUKOIL с 15,99%, TPPD (Türkiye Petrolleri) с 15,2%, още две дъщерни сдружения на SOCAR със надлежно с 11,48% и 5,33%, както и 8% принадлежат на NICO (Iran’s Naftiran Intertrade Company).
Азербайджан има надзор над по-малко от 40%. Когато приказваме за проблема „ Николай Павлов и азерския газ “, гласоподавателят доста добре схваща какво значи диверсификация, схваща форсмажорните условия на войната в Украйна, схваща какво е да променяш контракт с уговорка take-or-pay, където нямаш запас за влияние и разчиташ на благоволението на отсрещната страна, само че гласоподавателят не би могъл да одобри лъжата и измамата. Кирил Петков упреква Николай Павлов, че е работил в интерес на „ Газпром “, в същото време точно марионетната власт на Петков вкара медиатори в газовия бранш, свързани тясно с „ Газпром “.
Коментар на журналистката Калина Андролова
Бившият началник на „ Булгаргаз “ е упрекнат от Политическа партия, че се е отказал от евтиния азерски газ. Каква е истината?! „ Булгаргаз “ има подписан контракт за 1 милиарда куб. метра газ с компанията AGSC (Azerbaijan Gas Supply Company), която за малко ще назовавам „ азерската страна “. По контракт азерската страна уведомява „ Булгаргаз “ шест месеца по-рано, че ще стартира да извършва контракта си, т.е., да доставя газ в точката на доставка, посочена в договора – IGB връзката до Комотини. Тъй като интерконекторът към момента не е построен, „ Булгаргаз “ би трябвало да предприеме някакви дейности, тъй като съществува клаузата take-or-pay, а също и банкови гаранции за стотици милиони долари.
Екипът на „ Булгаргаз “ стартира да мисли за различни трасета. Печелим потенциал при гърците, само че азерската страна отхвърля да промени точката си на доставка. След комплицирани дипломатически совалки склонява да достави една трета от газа на ниските цени в точката на свързване сред ТАП и системата на DESFA (гръцкия оператор) с ангажимент и риск напълно за България да си го прекара газа през системата на Гърция, с цел да влезе у нас. „ Булгаргаз “ съумява да контракти за останалите две трети от газа да отпадне клаузата take-or-pay. Защото в противоположен случай България ще заплаща, без да употребява. При втория анекс, чийто период е до 30 юни 2022 година, гърците затварят твърдия потенциал и оставят единствено прекъсваемия потенциал. Тоест, в случай че мрежата вътре е претрупана, Гърция автоматизирано стопира нашите доставки.
Все отново „ Булгаргаз “ съумява да качи количествата с 15%, а азерската страна към този момент предлага да доставя и останалите две трети, само че на пазарни цени, които са няколко пъти по-високи от цените по контракт и по-високи от цените на съветския газ към оня миг. Логично е „ Булгаргаз “ да откаже, защото тогава към момента имаме тръбопроводен съветски газ и никой не знае по какъв начин войната в Украйна ще промени обстановката на газовия пазар. Фактът, който Кирил и Асен пропущат да кажат, е, че с анексите на „ Булгаргаз “ в действителност азерската страна се съгласява да губи едни съществени суми, поради жест към България, доставяйки газ на ниски цени на точка на доставка, друга от тази в контракта. Можехме просто да си платим цялото количество газ, без да го получим.
На 18 декември предходната година, по думите на самия Николай Павлов, той е извикан в Министерски съвет, където Кирил, Асен, енергийният министър Александър Николов и Лена му държат сметка за какво не е изискал цялото количество азерски газ. Те упорстват да дадем азерската страна на арбитраж за контракт, който ние не изпълняваме! Отново наблягам, азерите нямат никакво обвързване да ни доставят газ, откакто клаузата за посочената точка на приемане не е изпълнена. „ Булгаргаз “ разисква, в това число и с британски консултанти на БЕХ, които изследват контракта и откриват, че България няма късмет да завоюва сходен арбитраж. При решение за арбитраж азерската страна ще приключи контракта, ще си дръпне парите по банковата гаранция, а може да претендира и за всички неустойки до края на контракта. Асен Василев възразява, като споделя, че има опит с арбитража и е карал курсове по британско право.
Никой не слага под подозрение курсовете на Асен по британско право, само че доста хора слагаме под подозрение хубавичко душeвност в управническата логичност на ръководителите от Политическа партия. Целият този скандал се прави, с цел да бъде отхвърлен Николай Павлов, а „ Булгаргаз “ – вкаран в схеми с медиатори за LNG. Още през февруари търговецът МЕТ има резервирани 10 слота на Ревитуса за 1 милиарда куб. метра газ. Междувременно Кирил и Лена отпътуват за Азербайджан, с цел да договарят спомагателни количества азерски газ.
Всъщност, нищо не договарят, а просто се съгласяват да получаваме останалите две-трети от азерския газ, само че на цена, четири пъти по-висока от тази в контракта. Трябва да се подчертае, че договорът не е междудържавен. Компанията AGSC от азерска страна, включва сътрудниците от находището „ Шах Дениз “. Там SOCAR, държавната енергийна компания на Азербайджан, има присъединяване едвам 20%. В компанията съдружници са още BP (British Petroleum) с 23,99%, LUKOIL с 15,99%, TPPD (Türkiye Petrolleri) с 15,2%, още две дъщерни сдружения на SOCAR със надлежно с 11,48% и 5,33%, както и 8% принадлежат на NICO (Iran’s Naftiran Intertrade Company).
Азербайджан има надзор над по-малко от 40%. Когато приказваме за проблема „ Николай Павлов и азерския газ “, гласоподавателят доста добре схваща какво значи диверсификация, схваща форсмажорните условия на войната в Украйна, схваща какво е да променяш контракт с уговорка take-or-pay, където нямаш запас за влияние и разчиташ на благоволението на отсрещната страна, само че гласоподавателят не би могъл да одобри лъжата и измамата. Кирил Петков упреква Николай Павлов, че е работил в интерес на „ Газпром “, в същото време точно марионетната власт на Петков вкара медиатори в газовия бранш, свързани тясно с „ Газпром “.
Коментар на журналистката Калина Андролова
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ