„2001: Космическа одисея“ нa 51
Кино-литературният фестивал Cinelibri стана на 5 години и още веднъж ни радва с подбрани филми, въодушевени от книги. Освен новите заглавия, които са ни приготвили ценителите от Cinelibri, ще можем да се насладим и на една безконечна класика. Приета спорно още при излизането си, „ Космическата авантюра “, която Стенли Кубрик прави дружно с фантаста Артър Кларк, не стопира да впечатлява фена и до през днешния ден. През 2018 година се навършиха 50 години от премиерата на кино лентата и въпреки да сме навлезли с цялостна мощ в новия век, въпросите за бъдещето, които слага лентата, остават към момента без своя отговор...
Никога няма да ни омръзва да гледаме образния шедьовър, изключително на огромен екран. Затова означаваме в календара и трите дати на прожекциите за всеки случай: 10.10 - „ Дом на киното “, 12.10 - „ Одеон “ и 14.10 в кино „ Люмиер Лидъл “. Какво още са ни приготвили уредниците на единствения по рода си фестивал, можете да откриете тук и на страницата на Cinelibri.
На 2 април 1968 година е премиерата на „ 2001: Kосмическа авантюра “ на режисьора Стенли Кубрик. Филмът е приет за едно от най-влиятелните творби в историята на киното. Сега е елементарно да приказваме за „ Одисеятa “ като за популярен шедьовър, трансформирал се в неразделна част от поп културата на нашето съвремие, само че началото му е много мъчно.
До 1964 година режисьорът Стенли Кубрик има няколко документални и игрални кино лентата зад тила си, измежду които се отличават добре признатият „ Д-р Стрейнджлав или по какъв начин престанах да се опасявам и обикнах атомната бомба “, спореният „ Лолита “ и комерсиалният триумф „ Спартак “ – филм, който Кубрик обаче недолюбва и за чието снимане наследява уволнения режисьор Антъни Ман.
Идеята за основаването на научнофантастичен епос датира още от 1960 година – Кубрик се обръща към писателя Артър Кларк за сюжета и избира като основа описа му „ Пазителя “ (The Sentinel). Част от сюжета Кларк употребява за не по-малко грандиозния разказ „ Една авантюра в Космоса през 2001 година “, излязъл скоро след премиерата на кино лентата.
Генезис
Стенли Кубрик работи по лентата дълги години и я приключва в последния вероятен миг. Той действително гледа кино лентата в крайния му тип единствено седмица преди формалната му премиера. Снимките с актьорите приключват през 1966 година и идващите две години Кубрик прекарва в снимането на специфичните резултати, а те са в действителност нещо извънредно за времето си. Той е претенциозен във всичко, снима постепенно и държи на абсолютния надзор на снимачната площадка. „ Прекарахме цяла година в опит да разберем по какъв начин да накараме маймуните да наподобяват безапелационни, а освен като стандартна гримьорска работа “ – ще показа по-късно известният режисьор. Друг забавен факт е, че в една от сцените на кино лентата се появява и шестгодишната му дъщеричка Вивиан, както той се показва, „ без да й заплати нито цент “. Работата по кино лентата се проточва прекомерно дълго, бюджетът е надвишен с няколко милиона, а закъснението на премиерата е съвсем две години.
Премиера
„ Одисеята “ незабавно поляризира мненията – някои критици са напряко жестоки в своите оценки, до момента в който други го възхваляват като нечовешко достижение. Да не забравяме, че това са времена, в които рецензията има силата да качи на фундамент, само че и да срине в праха някое художествено произведение. Особено крайни в своите отрицателни оценки са критиците от някои огромни нюйоркски издания, които окачествяват кино лентата като „ несъвършен, придирчив и прекомерно дълъг “. Стенли Кубрик постоянно се е славил с острия си език на човек, който не се опасява да влезе в спор с който и да било. Мнението му за рецензиите за кино лентата не прави изключение: „ Рецензиите в Америка и по света са 95% позитивни. Може би в Ню Йорк е цялостно с лумпени и атеисти литератори, толкоз тясно свързани със Земята, че анатемосват всичко, което разкрива величието на пространството и безбройните секрети на Космоса. Филмът е на път да стане най-големият комерсиален триумф в историята на MGM („ Метро Голдуин Майер “ – бел.ред). Не е ли най-важното, че точно феновете са тези, които най-добре ще оценят моята работа? “.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛЕДАЙТЕ ОЩЕ:
1971 година „ Портокал с часовников механизъм “ (A Clockwork Orange)
Лентата по книгата на Антъни Бърджис. Смятан за един от най-великите филми на Кубрик. Гротескно тъжна история за насилието, свободата и всеобщия надзор на страната върху всички. Умопомрачително мощна роля на Малкълм Макдауъл.
Обвинения
Най-много рецензии „ Одисеята “ получава по тази причина, че разговорите са сведени до най-малко и че сюжетът е надали не предумишлено комплициран. Кубрик отново не остава задължен: „ Това в своята същина е образно, невербално прекарване. Филмът заобикаля интелектуалната вербализация и доближава до подсъзнанието на фена по метод, който всъщност е лиричен и метафизичен. Всъщност той работи на равнище доста по-близо до музиката и живописта, в сравнение с до словото, и несъмнено, филмите имат опцията да предават комплицирани концепции и абстракции, без да разчитат на думите. Филмът не е спектакъл “. Колкото до обвиняванията, че филмът надали не преднамерено е неясен, Кубрик още веднъж е пределно явен: „ Никога не съм търсил неяснотата, това просто бе неизбежно. Мисля, че в подобен филм избрана степен на двусмислие е скъпа, тъй като разрешава на публиката да „ вмъкне “ себе си в творбата. Неяснотата е неизбежна, само че това е двусмислието на цялото изкуство. Например за хубава музика или картина не ви трябват писмени инструкции от композитора или от художника, с цел да си ги разтълкувате “. След премиерата Артър Кларк и Стенли Кубрик даже влизат в неприсъствен спор по тематиката. Кларк твърди, че „ в случай че някой го разбере при първото гледане, очевидно ние не сме съумели в желанията си “, на което Кубрик отвръща: „ Не съм склонен с това изказване на Артър – цялата концепция, че един филм би трябвало да се гледа единствено един път, е продължение на нашето обичайно разбиране за киното като за обикновено забавление, а не като за образно произведение на изкуството. Не имаме вяра, че би трябвало да чуем велика ария единствено един път, или един път да забележим велика живопис, или даже да прочетем велика книга единствено веднъж, нали по този начин? “.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛЕДАЙТЕ ОЩЕ:
1980 година „ Сиянието “ (The Shining)
Отново по едноименен разказ – този път на Стивън Кинг. Филмът шокира освен с неподправения смут и незабравими подиуми, само че и с превъзходното осъществяване на Джак Никълсън.
Филмът
Колкото и Кубрик да не счита това за неотложно, някои пояснения за самия филм са нужни изключително в наши дни, когато обичаме всичко да ни се сервира смляно, а по опция основните герои непрекъснато да ни изясняват какво се случва. Нека достойнството да обобщи своето произведение дадем на неговия основател: „ Започвате с артефакт, оставен на Земята преди четири милиона години от извънземни откриватели, които преди време са следили държанието на маймуните и са решили да повлияят на еволюционното им развиване. След това имате втори артефакт, заровен надълбоко на лунната повърхнина и програмиран, с цел да алармира за първите бебешки стъпки на индивида във Вселената – един тип галактическа тревога. И най-после стигаме до трети артефакт, подложен в орбита към Юпитер и чакащ времето, когато индивидът е стигнал до външния борд на личната си Слънчева система. Когато астронавтът Бауман доближава Юпитер, този артефакт го трансформира в силово поле или звезда и го хвърля в безпределно пътешестване и най-после го придвижва в друга част на галактиката. Там той е подложен в наподобяваща болница земна среда, формирана от личните му фантазии, мемоари и въображение. В един сякаш безконечен миг животът му минава от междинната му възраст през напреднала възраст и до гибел. После той е прероден – свръхсъщество, звезда, ангел, супермен, в случай че щете, и се завръща на Земята, квалифициран за идващия скок напред в човешката еволюционна орис “. Трудно можем да си представим по-сбито и тъкмо изложение на този научнофантастичен епос, задаващ толкоз въпроси за основаването на индивида, за еволюцията и не на последно място – за изкуствения разсъдък.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛЕДАЙТЕ ОЩЕ:1987 година „ Пълно бойно снаряжение “ (Full Metal Jacket)
Лентата е по автобиографичния разказ The Short-Timers (1979 г.) на Густав Хасфорд. Хващащ те за гърлото филм за войната, преди тя да е почнала. И не, не очаквайте хепиенд…
Изкуствен разсъдък
Една от най-силните подиуми във кино лентата е тази с „ лоботомията “ на изкуствения разсъдък на кораба, колкото и това да звучи парадоксално. Цялата сюжетна линия с компютърния мозък HAL задава някои въпроси, които през днешния ден са извънредно настоящи. Критики има и тук, че компютърът е надали не по-централен воин в историята от самите астронавти. Кубрик споделя за HAL: „ Ако той беше човешко създание, би било явно за всички, че е най-интересният воин. Той изпада в остра прочувствена рецесия, тъй като не съумява да одобри доказателствата за личната си неточност. Идеята за невротични компютри не е необикновена – най-напредналите компютърни теоретици считат, че откакто имате компютър, който е по-интелигентен от индивида и кадърен да се учи от опит, е неизбежно да развие равностоен набор от прочувствени реакции – боязън, обич, ненавист, злоба и така нататък Такава машина може в последна сметка да стигне до нервозен срив – като HAL във кино лентата “.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛЕДАЙТЕ ОЩЕ:
1999 година „ Широко затворени очи “(Eyes Wide Shut)
След излизането на последния му филм Кубрик (вече посмъртно) е упрекнат в придирчивост и предумишлено разграничаване от феновете. Но всички признават осъществяването на блестящата Никол Кидман. Постепенно обаче филмът се приема като образован, въпреки и чудноват, дразнещ и извънредно трогателен.
Бог и еволюция
„ Одисеята “ излиза в психеделичната епоха, в която митингите против войната във Виетнам са залели улиците, убити са Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди. По-късно 1968 година ще бъде определяна като една от най-смутните години освен в Америка, само че и в целия свят. В тези времена на митинги, принуждение и боязън от бъдещето, когато цар е LSD, „ Одисеята “ ще съобщи самоуверено, че Бог в действителност съществува, само че в много по-различен, извънземно-еволюционен подтекст. Стенли Кубрик сплотява в удивително цяло необятните простори и мраз на Космоса с по-конкретните разбирания за висшата мощ, която ги е основала: „ Божествената идея е в основата на този филм. Само си помислете – има 100 милиарда звезди и 100 милиарда галактики във забележимата Вселена. Всяка звезда е слънце, сходно на нашето, евентуално с планети към нея. Помислете за типа на живота, който може да е зародил на тези планети в продължение на хилядолетия, и за гигантските софтуерни стъпки, които човек е направил през шестте хиляди години на своята записана цивилизация – интервал, който е по-малък от песъчинка в галактическия часовник. Във времена, когато животът на Земята се е зараждал, несъмнено е имало цивилизации във Вселената, изпращащи своите звездни кораби, с цел да изследват най-отдалечените елементи на Космоса и да овладеят всички секрети на природата. Такива галактически същества биха могли да бъдат в непрекъсната телепатична връзка във Вселената, да реализират цялостна власт над материята, тъй че да се придвижват през милиарди светлинни години пространство. В крайната си форма те биха могли да съществуват без телесна обвивка – като безсмъртно галактическо схващане. И като се замислим – тъкмо тези качества на тези извънземни същества приписваме на Бог “.
Космическа oдисея вечно
През 2018 година татко и наследник гледат „ 2001: Космическа авантюра “ – 50 година след премиерата на кино лентата. В един миг детето пита: „ Защо филмът е на пауза? “. Бащата усмихнато дава отговор: „ Не е на пауза… “ Тази същинска преживелица е показателна за това по какъв начин би се възприел филмът в този момент от закърмените с игри и комикс екшъни младежи. На множеството от тях той ще се стори отегчителен, муден и трудноразбираем. Дали има учредения за терзания, че въздействието на този епос ще избледнее във времето на технологиите, някои от които самата „ Одисея “ предсказва? Това е повече от подозрително, тъй като едва ли има филм, който да показа в такива мащаби необятните за нашите разбирания Космос и време, само че в същото време да съобщи, че въпреки и мимолетни песъчинки в Космоса, ние можем да се родеем с боговете. А това е постоянно.
Потопете се в приказния свят на киното с фестивала Cinelibri до 20 октомври!
Никога няма да ни омръзва да гледаме образния шедьовър, изключително на огромен екран. Затова означаваме в календара и трите дати на прожекциите за всеки случай: 10.10 - „ Дом на киното “, 12.10 - „ Одеон “ и 14.10 в кино „ Люмиер Лидъл “. Какво още са ни приготвили уредниците на единствения по рода си фестивал, можете да откриете тук и на страницата на Cinelibri.
На 2 април 1968 година е премиерата на „ 2001: Kосмическа авантюра “ на режисьора Стенли Кубрик. Филмът е приет за едно от най-влиятелните творби в историята на киното. Сега е елементарно да приказваме за „ Одисеятa “ като за популярен шедьовър, трансформирал се в неразделна част от поп културата на нашето съвремие, само че началото му е много мъчно.
До 1964 година режисьорът Стенли Кубрик има няколко документални и игрални кино лентата зад тила си, измежду които се отличават добре признатият „ Д-р Стрейнджлав или по какъв начин престанах да се опасявам и обикнах атомната бомба “, спореният „ Лолита “ и комерсиалният триумф „ Спартак “ – филм, който Кубрик обаче недолюбва и за чието снимане наследява уволнения режисьор Антъни Ман.
Идеята за основаването на научнофантастичен епос датира още от 1960 година – Кубрик се обръща към писателя Артър Кларк за сюжета и избира като основа описа му „ Пазителя “ (The Sentinel). Част от сюжета Кларк употребява за не по-малко грандиозния разказ „ Една авантюра в Космоса през 2001 година “, излязъл скоро след премиерата на кино лентата.
Генезис
Стенли Кубрик работи по лентата дълги години и я приключва в последния вероятен миг. Той действително гледа кино лентата в крайния му тип единствено седмица преди формалната му премиера. Снимките с актьорите приключват през 1966 година и идващите две години Кубрик прекарва в снимането на специфичните резултати, а те са в действителност нещо извънредно за времето си. Той е претенциозен във всичко, снима постепенно и държи на абсолютния надзор на снимачната площадка. „ Прекарахме цяла година в опит да разберем по какъв начин да накараме маймуните да наподобяват безапелационни, а освен като стандартна гримьорска работа “ – ще показа по-късно известният режисьор. Друг забавен факт е, че в една от сцените на кино лентата се появява и шестгодишната му дъщеричка Вивиан, както той се показва, „ без да й заплати нито цент “. Работата по кино лентата се проточва прекомерно дълго, бюджетът е надвишен с няколко милиона, а закъснението на премиерата е съвсем две години.
Премиера
„ Одисеята “ незабавно поляризира мненията – някои критици са напряко жестоки в своите оценки, до момента в който други го възхваляват като нечовешко достижение. Да не забравяме, че това са времена, в които рецензията има силата да качи на фундамент, само че и да срине в праха някое художествено произведение. Особено крайни в своите отрицателни оценки са критиците от някои огромни нюйоркски издания, които окачествяват кино лентата като „ несъвършен, придирчив и прекомерно дълъг “. Стенли Кубрик постоянно се е славил с острия си език на човек, който не се опасява да влезе в спор с който и да било. Мнението му за рецензиите за кино лентата не прави изключение: „ Рецензиите в Америка и по света са 95% позитивни. Може би в Ню Йорк е цялостно с лумпени и атеисти литератори, толкоз тясно свързани със Земята, че анатемосват всичко, което разкрива величието на пространството и безбройните секрети на Космоса. Филмът е на път да стане най-големият комерсиален триумф в историята на MGM („ Метро Голдуин Майер “ – бел.ред). Не е ли най-важното, че точно феновете са тези, които най-добре ще оценят моята работа? “.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛЕДАЙТЕ ОЩЕ:
1971 година „ Портокал с часовников механизъм “ (A Clockwork Orange)
Лентата по книгата на Антъни Бърджис. Смятан за един от най-великите филми на Кубрик. Гротескно тъжна история за насилието, свободата и всеобщия надзор на страната върху всички. Умопомрачително мощна роля на Малкълм Макдауъл.
Обвинения
Най-много рецензии „ Одисеята “ получава по тази причина, че разговорите са сведени до най-малко и че сюжетът е надали не предумишлено комплициран. Кубрик отново не остава задължен: „ Това в своята същина е образно, невербално прекарване. Филмът заобикаля интелектуалната вербализация и доближава до подсъзнанието на фена по метод, който всъщност е лиричен и метафизичен. Всъщност той работи на равнище доста по-близо до музиката и живописта, в сравнение с до словото, и несъмнено, филмите имат опцията да предават комплицирани концепции и абстракции, без да разчитат на думите. Филмът не е спектакъл “. Колкото до обвиняванията, че филмът надали не преднамерено е неясен, Кубрик още веднъж е пределно явен: „ Никога не съм търсил неяснотата, това просто бе неизбежно. Мисля, че в подобен филм избрана степен на двусмислие е скъпа, тъй като разрешава на публиката да „ вмъкне “ себе си в творбата. Неяснотата е неизбежна, само че това е двусмислието на цялото изкуство. Например за хубава музика или картина не ви трябват писмени инструкции от композитора или от художника, с цел да си ги разтълкувате “. След премиерата Артър Кларк и Стенли Кубрик даже влизат в неприсъствен спор по тематиката. Кларк твърди, че „ в случай че някой го разбере при първото гледане, очевидно ние не сме съумели в желанията си “, на което Кубрик отвръща: „ Не съм склонен с това изказване на Артър – цялата концепция, че един филм би трябвало да се гледа единствено един път, е продължение на нашето обичайно разбиране за киното като за обикновено забавление, а не като за образно произведение на изкуството. Не имаме вяра, че би трябвало да чуем велика ария единствено един път, или един път да забележим велика живопис, или даже да прочетем велика книга единствено веднъж, нали по този начин? “.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛЕДАЙТЕ ОЩЕ:
1980 година „ Сиянието “ (The Shining)
Отново по едноименен разказ – този път на Стивън Кинг. Филмът шокира освен с неподправения смут и незабравими подиуми, само че и с превъзходното осъществяване на Джак Никълсън.
Филмът
Колкото и Кубрик да не счита това за неотложно, някои пояснения за самия филм са нужни изключително в наши дни, когато обичаме всичко да ни се сервира смляно, а по опция основните герои непрекъснато да ни изясняват какво се случва. Нека достойнството да обобщи своето произведение дадем на неговия основател: „ Започвате с артефакт, оставен на Земята преди четири милиона години от извънземни откриватели, които преди време са следили държанието на маймуните и са решили да повлияят на еволюционното им развиване. След това имате втори артефакт, заровен надълбоко на лунната повърхнина и програмиран, с цел да алармира за първите бебешки стъпки на индивида във Вселената – един тип галактическа тревога. И най-после стигаме до трети артефакт, подложен в орбита към Юпитер и чакащ времето, когато индивидът е стигнал до външния борд на личната си Слънчева система. Когато астронавтът Бауман доближава Юпитер, този артефакт го трансформира в силово поле или звезда и го хвърля в безпределно пътешестване и най-после го придвижва в друга част на галактиката. Там той е подложен в наподобяваща болница земна среда, формирана от личните му фантазии, мемоари и въображение. В един сякаш безконечен миг животът му минава от междинната му възраст през напреднала възраст и до гибел. После той е прероден – свръхсъщество, звезда, ангел, супермен, в случай че щете, и се завръща на Земята, квалифициран за идващия скок напред в човешката еволюционна орис “. Трудно можем да си представим по-сбито и тъкмо изложение на този научнофантастичен епос, задаващ толкоз въпроси за основаването на индивида, за еволюцията и не на последно място – за изкуствения разсъдък.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛЕДАЙТЕ ОЩЕ:1987 година „ Пълно бойно снаряжение “ (Full Metal Jacket)
Лентата е по автобиографичния разказ The Short-Timers (1979 г.) на Густав Хасфорд. Хващащ те за гърлото филм за войната, преди тя да е почнала. И не, не очаквайте хепиенд…
Изкуствен разсъдък
Една от най-силните подиуми във кино лентата е тази с „ лоботомията “ на изкуствения разсъдък на кораба, колкото и това да звучи парадоксално. Цялата сюжетна линия с компютърния мозък HAL задава някои въпроси, които през днешния ден са извънредно настоящи. Критики има и тук, че компютърът е надали не по-централен воин в историята от самите астронавти. Кубрик споделя за HAL: „ Ако той беше човешко създание, би било явно за всички, че е най-интересният воин. Той изпада в остра прочувствена рецесия, тъй като не съумява да одобри доказателствата за личната си неточност. Идеята за невротични компютри не е необикновена – най-напредналите компютърни теоретици считат, че откакто имате компютър, който е по-интелигентен от индивида и кадърен да се учи от опит, е неизбежно да развие равностоен набор от прочувствени реакции – боязън, обич, ненавист, злоба и така нататък Такава машина може в последна сметка да стигне до нервозен срив – като HAL във кино лентата “.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛЕДАЙТЕ ОЩЕ:
1999 година „ Широко затворени очи “(Eyes Wide Shut)
След излизането на последния му филм Кубрик (вече посмъртно) е упрекнат в придирчивост и предумишлено разграничаване от феновете. Но всички признават осъществяването на блестящата Никол Кидман. Постепенно обаче филмът се приема като образован, въпреки и чудноват, дразнещ и извънредно трогателен.
Бог и еволюция
„ Одисеята “ излиза в психеделичната епоха, в която митингите против войната във Виетнам са залели улиците, убити са Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди. По-късно 1968 година ще бъде определяна като една от най-смутните години освен в Америка, само че и в целия свят. В тези времена на митинги, принуждение и боязън от бъдещето, когато цар е LSD, „ Одисеята “ ще съобщи самоуверено, че Бог в действителност съществува, само че в много по-различен, извънземно-еволюционен подтекст. Стенли Кубрик сплотява в удивително цяло необятните простори и мраз на Космоса с по-конкретните разбирания за висшата мощ, която ги е основала: „ Божествената идея е в основата на този филм. Само си помислете – има 100 милиарда звезди и 100 милиарда галактики във забележимата Вселена. Всяка звезда е слънце, сходно на нашето, евентуално с планети към нея. Помислете за типа на живота, който може да е зародил на тези планети в продължение на хилядолетия, и за гигантските софтуерни стъпки, които човек е направил през шестте хиляди години на своята записана цивилизация – интервал, който е по-малък от песъчинка в галактическия часовник. Във времена, когато животът на Земята се е зараждал, несъмнено е имало цивилизации във Вселената, изпращащи своите звездни кораби, с цел да изследват най-отдалечените елементи на Космоса и да овладеят всички секрети на природата. Такива галактически същества биха могли да бъдат в непрекъсната телепатична връзка във Вселената, да реализират цялостна власт над материята, тъй че да се придвижват през милиарди светлинни години пространство. В крайната си форма те биха могли да съществуват без телесна обвивка – като безсмъртно галактическо схващане. И като се замислим – тъкмо тези качества на тези извънземни същества приписваме на Бог “.
Космическа oдисея вечно
През 2018 година татко и наследник гледат „ 2001: Космическа авантюра “ – 50 година след премиерата на кино лентата. В един миг детето пита: „ Защо филмът е на пауза? “. Бащата усмихнато дава отговор: „ Не е на пауза… “ Тази същинска преживелица е показателна за това по какъв начин би се възприел филмът в този момент от закърмените с игри и комикс екшъни младежи. На множеството от тях той ще се стори отегчителен, муден и трудноразбираем. Дали има учредения за терзания, че въздействието на този епос ще избледнее във времето на технологиите, някои от които самата „ Одисея “ предсказва? Това е повече от подозрително, тъй като едва ли има филм, който да показа в такива мащаби необятните за нашите разбирания Космос и време, само че в същото време да съобщи, че въпреки и мимолетни песъчинки в Космоса, ние можем да се родеем с боговете. А това е постоянно.
Потопете се в приказния свят на киното с фестивала Cinelibri до 20 октомври!
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ