Кевин Янсон от Ботев обяви: Българското първенство е по-силн...
Кевин Янсон се утвърди като един от най-стабилните футболисти на Ботев Пловдив през този сезон. 21-годишният Янсон пристигна в отбора от датския Фремад Амагер. От началото на сезона е взел присъединяване във всичките 10 турнирни мача на канарчетата. Ползван е от треньора Азрудин Валентич като отбранителен халф и централен бранител. Младокът разкри за какво е приел офертата да пристигна в Пловдив в телефонно изявление пред „ Fotbolldirekt.se “.
„ Говоря с вас от терасата. В момента съм по къси панталони и тениска, тъй като е цели 25 градуса. Невероятно е “, споделя Янсон. И натъртва, че желае да остави своя диря във футбола, а името му да стане най-малко толкоз разпознаваемо, колкото на татко му – някогашния шведски национал Йеспер Янсон, който сега е състезателен шеф на Хамарби (б.р. – бил е началник и в Хелзингборг, както и шеф на скаутите в Копенхаген).
Кевин, колебаеше ли се, преди да приемеш офертата на Ботев Пловдив и да напуснеш Скандинавия?
– Не, тъй като това бе отлична опция за мен. Все отново отивах да играя в Европа. Бях доста насъскан от опцията. В момента сме на върха в класирането, започнахме чудесно сезона. Аз пък съм в отлична форма и задачите ми са огромни. Лигата е мощна, има доста футболисти, които имат отлични механически качества.
Колко значимо бе за теб треньор на тима да е Азрудин Валентин – човек, който те познава и може да беседва с теб на шведски?
– Разбира се, това е значимо и дава сигурност. Все отново приказваме за човек, който ме познава и като състезател, и като персона. Той ми оказа помощ доста. Помага ми и фактът, че с Па Конате сме в една стая по време на лагерите. Тук към този момент са и приятелките ни, което прави общественият ни живот още по-лесен. Това важи и за сезона. През предишния се борехме да останем в Първа лига. През този задачата е да сме в Топ 6 и да участваме в плейофите, борейки се за квота за евротурнирите. Имаме шансове, ще се борим до дъно. Лудогорец и ЦСКА са двата огромни любимеца. Но останалите тимове са по-добри, в сравнение с си мислите. Тук е необичайност да спечелиш с повече от 2 или три гола, всеки мач е сложен. Мога да направя съпоставяне с шведското състезание. Почти уверен съм, че българското е по-добро. Чувам, че и доста други мислят по същия метод.
- Пътят ти до излизането в чужбина не е толкоз обичаен…
-Така е. От Хелзинборг отидох в Мялби. Там не играх доста (б.р. – 3 турнирни мача през 2019-а), само че научих доста за професионалния футбол, за което съм признателен. След това за година бях във втородивизионния датски Фремад Амагер (б.р. – клубът е благосъстоятелност на боса на Ботев Пд Антон Зингаревич). След това пристигнах в България и съм тук към този момент повече от 9 месеца. Най-вероятно в никакъв случай не съм бил футболистът, който се отличава в един тим. Точно и по тази причина като че ли минах „ под радара “, с цел да стигна дотук. Аз обаче имах вяра в себе си и качествата, които владея. Полагах доста старания през последните 2-3 години и в този момент всичко стартира да се отплаща. Човекът, който значи най-вече за мен досега, е Азрудин Валентич. Той не стопира да работи с мен. Да, дебютирах в професионалния футбол при различен треньор, само че той е този, който ме изведе на друго равнище. И в този момент към този момент съм „ на радара “. Хората ме виждат, което е хубаво.
- Как е „ новият живот “?
– Чувствам се доста добре. Това, че приятелката ми е тук, го прави доста по-лесен. Не е единствено да се върнеш от подготовка и да седнеш на дивана (смее се). Всичко е на равнище. Климатът е топъл, а храната добра. Понякога е малко самотно без фамилията и приятелите, само че това е животът, който самичък съм си избрал. Знам, че ще би трябвало да претърпявам и удари, и някои неналичия, само че към този момент всичко се отплаща и няма от какво да се окайвам.
- Колко още време се виждаш в Пловдив?
– Искам да заиграя в някое от огромните шампионати. Договорът ми е до лятото на 2023 година. Ще забележим какъв брой дълго ще остана. Искам да продължа да играя в Европа, да направя свое лично име. В Ботев пораствам, това е превъзходен клуб.
- Баща ти Йеспер Янсон е добре прочут – в случай че не в цяла Европа, то най-малко в шведския футбол. Доколко има принос и взе участие ли в развиването на кариерата ти?
– Той несъмнено е огромна част от живота ми като цяло, само че относително дребна част от футболния. Аз и сътрудникът ми държим всички карти. Много непосредствен съм с татко си, като това има преимущества и дефекти (смее се). Той ми дава препоръки, само че се стреми да стои настрани.
- Значи нямаш „ безвъзмезден билет “ за титулярния състав на елитния шведски Хамарби, по този начин ли?
– (смее се) Нямам. Разбрали сме се, че в никакъв случай няма да работим в един и същи клуб.
- Като погледнем състава на младежкия народен тим на Швеция, виждаме, че в него има много момчета, които не играят постоянно. Ти обаче си титуляр, а не си повикан…
– Надявам се, че ще получа късмет. Не бива да забравяме, че националите се показват добре. Аз ще продължа да демонстрирам какво мога в България. И нека един ден селекционерът се свърже с Азрудин Валентич и се поинтересува за качествата ми.
„ Говоря с вас от терасата. В момента съм по къси панталони и тениска, тъй като е цели 25 градуса. Невероятно е “, споделя Янсон. И натъртва, че желае да остави своя диря във футбола, а името му да стане най-малко толкоз разпознаваемо, колкото на татко му – някогашния шведски национал Йеспер Янсон, който сега е състезателен шеф на Хамарби (б.р. – бил е началник и в Хелзингборг, както и шеф на скаутите в Копенхаген).
Кевин, колебаеше ли се, преди да приемеш офертата на Ботев Пловдив и да напуснеш Скандинавия?
– Не, тъй като това бе отлична опция за мен. Все отново отивах да играя в Европа. Бях доста насъскан от опцията. В момента сме на върха в класирането, започнахме чудесно сезона. Аз пък съм в отлична форма и задачите ми са огромни. Лигата е мощна, има доста футболисти, които имат отлични механически качества.
Колко значимо бе за теб треньор на тима да е Азрудин Валентин – човек, който те познава и може да беседва с теб на шведски?
– Разбира се, това е значимо и дава сигурност. Все отново приказваме за човек, който ме познава и като състезател, и като персона. Той ми оказа помощ доста. Помага ми и фактът, че с Па Конате сме в една стая по време на лагерите. Тук към този момент са и приятелките ни, което прави общественият ни живот още по-лесен. Това важи и за сезона. През предишния се борехме да останем в Първа лига. През този задачата е да сме в Топ 6 и да участваме в плейофите, борейки се за квота за евротурнирите. Имаме шансове, ще се борим до дъно. Лудогорец и ЦСКА са двата огромни любимеца. Но останалите тимове са по-добри, в сравнение с си мислите. Тук е необичайност да спечелиш с повече от 2 или три гола, всеки мач е сложен. Мога да направя съпоставяне с шведското състезание. Почти уверен съм, че българското е по-добро. Чувам, че и доста други мислят по същия метод.
- Пътят ти до излизането в чужбина не е толкоз обичаен…
-Така е. От Хелзинборг отидох в Мялби. Там не играх доста (б.р. – 3 турнирни мача през 2019-а), само че научих доста за професионалния футбол, за което съм признателен. След това за година бях във втородивизионния датски Фремад Амагер (б.р. – клубът е благосъстоятелност на боса на Ботев Пд Антон Зингаревич). След това пристигнах в България и съм тук към този момент повече от 9 месеца. Най-вероятно в никакъв случай не съм бил футболистът, който се отличава в един тим. Точно и по тази причина като че ли минах „ под радара “, с цел да стигна дотук. Аз обаче имах вяра в себе си и качествата, които владея. Полагах доста старания през последните 2-3 години и в този момент всичко стартира да се отплаща. Човекът, който значи най-вече за мен досега, е Азрудин Валентич. Той не стопира да работи с мен. Да, дебютирах в професионалния футбол при различен треньор, само че той е този, който ме изведе на друго равнище. И в този момент към този момент съм „ на радара “. Хората ме виждат, което е хубаво.
- Как е „ новият живот “?
– Чувствам се доста добре. Това, че приятелката ми е тук, го прави доста по-лесен. Не е единствено да се върнеш от подготовка и да седнеш на дивана (смее се). Всичко е на равнище. Климатът е топъл, а храната добра. Понякога е малко самотно без фамилията и приятелите, само че това е животът, който самичък съм си избрал. Знам, че ще би трябвало да претърпявам и удари, и някои неналичия, само че към този момент всичко се отплаща и няма от какво да се окайвам.
- Колко още време се виждаш в Пловдив?
– Искам да заиграя в някое от огромните шампионати. Договорът ми е до лятото на 2023 година. Ще забележим какъв брой дълго ще остана. Искам да продължа да играя в Европа, да направя свое лично име. В Ботев пораствам, това е превъзходен клуб.
- Баща ти Йеспер Янсон е добре прочут – в случай че не в цяла Европа, то най-малко в шведския футбол. Доколко има принос и взе участие ли в развиването на кариерата ти?
– Той несъмнено е огромна част от живота ми като цяло, само че относително дребна част от футболния. Аз и сътрудникът ми държим всички карти. Много непосредствен съм с татко си, като това има преимущества и дефекти (смее се). Той ми дава препоръки, само че се стреми да стои настрани.
- Значи нямаш „ безвъзмезден билет “ за титулярния състав на елитния шведски Хамарби, по този начин ли?
– (смее се) Нямам. Разбрали сме се, че в никакъв случай няма да работим в един и същи клуб.
- Като погледнем състава на младежкия народен тим на Швеция, виждаме, че в него има много момчета, които не играят постоянно. Ти обаче си титуляр, а не си повикан…
– Надявам се, че ще получа късмет. Не бива да забравяме, че националите се показват добре. Аз ще продължа да демонстрирам какво мога в България. И нека един ден селекционерът се свърже с Азрудин Валентич и се поинтересува за качествата ми.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ