Ленард Коен – гласът на вечността
Казват, че когато е на 35, гласът му звучи като на възрастен мъж. А на 82 звучи по този начин, като че ли е вечен. Зад тези думи се крие един несравним тембър, който оживява още веднъж даже след гибелта на създателя. Една негова мисъл се преражда в лирика, а след това – и в музиката, която най-малко един път сме чували, без да знаем, че именитият сетивен глас е негов. На Ленард Коен. Човекът, който възпя загубите, любовта, гибелта, войната, сексуалността, депресията и самотата по подобен метод, че тъгата да придобие лична философия с особена притегателна мощ. И в действителност Коен е една „ странстваща светлина “, както пее, която минава през света единствено с цел да ни накара да преоткрием възприятията си.
Ленард Коен е роден в Канада през 1934 година и произлиза от ортодоксално еврейско семейство. Майка му, Маша Клоницки, е щерка на равин, а татко му, който умира, когато Ленард е деветгодишен, има огромен магазин за дрехи. Заради фамилията си Коен не прекъсва връзките си с ортодоксалния юдаизъм. Сам твърди, че е възпитаван като потомък на първия първосвещеник Аарон. Но въпреки всичко насочва взор и към будизма, заявявайки, че не търси нова вяра. До девети клас учи в „ Розлин “ – главно учебно заведение, а по-късно – в еврейско образователно заведение.
Епохата, която оставя на света Ленард Коен, стартира през 1948 година Тогава той стартира своето обучение в областта на музиката и поезията в Уестмаунтската гимназия. В оня интервал огромно въздействие му оказва поезията на Федерико Гарсия Лорка. Тогава е и първият му допир с акустичната китара и той създава кънтри-фолк група на име „ Бъкскин Бойс “. Следват единствено възходи в света на музиката. Испански китарист го учи по какъв начин да „ изсвири няколко акомпанимента от испанско фламенко “. Поредните съдбоносни акомпанименти от музикалния живот на Коен. Заради тях минава на класическа китара, а майка му е неотслабващ източник на ентусиазъм. Тя пее вкъщи и го съпровожда на сбирки, където музиката му е главен акцент. През 1951 година постъпва в университета " Макгил ". Там става ръководител на студентското обединяване за диспути. По-важно обаче е друго достижение – печели литературно съревнование за две свои стихотворения. А през 1954 година разгласява творбите си в списание, с цел да може единствено след още две години да издаде и първата си стихосбирка. Тя е специфична заради още една причина. Това е първата книга, издадена от поетичната поредност на " Макгил ", и то единствено година след завършването му.
Ленард Коен продължава да твори лирика и през по-голямата част от 60-те години на ХХ век. Тогава той към този момент е закупил къщата си на гръцкия остров Хидра. Предпочита да води живот на съвсем цялостна самотност, до момента в който твори. В този собствен интервал основава стихосбирката „ Цветя за Хитлер “ и два романа – преведения и на български „ Красиви неудачници “ и The Favourite Game, който съдържа голям брой натуралистични полови подиуми и автобиографични детайли. След това се отдава най-вече на музикалната си кариера, като спорадично издава и литературни произведения.
1967-а е годината, в която Коен се мести в Съедниените щати. Тогава изпитва отчаяние от работата си на публицист. За него литературното творчество е като „ да бъдеш мечка, която заравя глава в кошер – мъчително е, само че има наслада, не е красиво и е неуместно, само че има нещо толкоз неизбежно в процеса “. Една от първите песни, с които се прочува, е Suzanne. Самият той счита, че това даже не е ария. Докато Джуди Колинс го открива и стартира да прави кавъри на песните му. Тя е и индивидът, който го показва на телевизионната публика в свое шоу. Забелязан от Columbia Records и добил известност, Коен издава първия си албум, озаглавен „ Песните на Ленард Коен “.
И още...
Ленард Коен е роден в Канада през 1934 година и произлиза от ортодоксално еврейско семейство. Майка му, Маша Клоницки, е щерка на равин, а татко му, който умира, когато Ленард е деветгодишен, има огромен магазин за дрехи. Заради фамилията си Коен не прекъсва връзките си с ортодоксалния юдаизъм. Сам твърди, че е възпитаван като потомък на първия първосвещеник Аарон. Но въпреки всичко насочва взор и към будизма, заявявайки, че не търси нова вяра. До девети клас учи в „ Розлин “ – главно учебно заведение, а по-късно – в еврейско образователно заведение.
Епохата, която оставя на света Ленард Коен, стартира през 1948 година Тогава той стартира своето обучение в областта на музиката и поезията в Уестмаунтската гимназия. В оня интервал огромно въздействие му оказва поезията на Федерико Гарсия Лорка. Тогава е и първият му допир с акустичната китара и той създава кънтри-фолк група на име „ Бъкскин Бойс “. Следват единствено възходи в света на музиката. Испански китарист го учи по какъв начин да „ изсвири няколко акомпанимента от испанско фламенко “. Поредните съдбоносни акомпанименти от музикалния живот на Коен. Заради тях минава на класическа китара, а майка му е неотслабващ източник на ентусиазъм. Тя пее вкъщи и го съпровожда на сбирки, където музиката му е главен акцент. През 1951 година постъпва в университета " Макгил ". Там става ръководител на студентското обединяване за диспути. По-важно обаче е друго достижение – печели литературно съревнование за две свои стихотворения. А през 1954 година разгласява творбите си в списание, с цел да може единствено след още две години да издаде и първата си стихосбирка. Тя е специфична заради още една причина. Това е първата книга, издадена от поетичната поредност на " Макгил ", и то единствено година след завършването му.
Ленард Коен продължава да твори лирика и през по-голямата част от 60-те години на ХХ век. Тогава той към този момент е закупил къщата си на гръцкия остров Хидра. Предпочита да води живот на съвсем цялостна самотност, до момента в който твори. В този собствен интервал основава стихосбирката „ Цветя за Хитлер “ и два романа – преведения и на български „ Красиви неудачници “ и The Favourite Game, който съдържа голям брой натуралистични полови подиуми и автобиографични детайли. След това се отдава най-вече на музикалната си кариера, като спорадично издава и литературни произведения.
1967-а е годината, в която Коен се мести в Съедниените щати. Тогава изпитва отчаяние от работата си на публицист. За него литературното творчество е като „ да бъдеш мечка, която заравя глава в кошер – мъчително е, само че има наслада, не е красиво и е неуместно, само че има нещо толкоз неизбежно в процеса “. Една от първите песни, с които се прочува, е Suzanne. Самият той счита, че това даже не е ария. Докато Джуди Колинс го открива и стартира да прави кавъри на песните му. Тя е и индивидът, който го показва на телевизионната публика в свое шоу. Забелязан от Columbia Records и добил известност, Коен издава първия си албум, озаглавен „ Песните на Ленард Коен “.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ