10 безценни съвета от големия Чарлз Буковски
Казвам огромен, не на вятъра! Охулван не един път поради метода си на живот, неналичието си на упоритости и прекомерното прехласване по алкохола и секса, Чарлз Буковски и до през днешния ден си остава един от най-обсъжданите писатели на предишния век.
Хенри Чарлз Буковски е роден в Андернах на Рейн, Германия. Майка му е германка, а татко му – американски военнослужещ от полски генезис. Когато е едвам на 2 години, фамилията се мести в Лос Анджелис.
Имал е 2 брака и 1 щерка, с чиято майка обаче не е бил женен в никакъв случай. Прекарва по-голяма си част от живота си като черноработник, лежал е в пандиза, поради пиене и един път в психиатрия. Историите му са автобиографични и постоянно цинични.
Навръх 102-годишнината му би било ненужно да разясняваме живота му, тъй като така и така Буковски в никакъв случай не е обичал да крие от читателите си нищо, в това число и половите си прекарвания. Днес би било по-полезно за всички нас, да си напомним тези негови 10 скъпи съвета за един, в случай че не друго, то цялостен с удоволствия живот.
1. Не бъдете крайни, във връзка с любовта.
„ Любовта е форма на фатализъм. Човек обича това, от което се нуждае, това, което го кара да се усеща добре, човек обича също и това, което му е елементарно и комфортно. Как можеш да кажеш, че обичаш един човек, когато на света има още 10 хиляди други, които би обичала повече от него, в случай че бе имала шанса да ги срещнеш? Само че в никакъв случай няма да ги срещнеш. “
2. Научете се да бездействате.
„ Независимо дали си артист, стопанка, нещо си… би трябвало да правиш огромни паузи сред интервалите, в които си най-деен – време, когато не правиш безусловно нищо. Просто лежиш в леглото си и зяпаш тавана. Това е доста, доста важно… просто да не правиш нищо. Това е извънредно значимо. Ала какъв брой от хората в това съвременно общество го вършат? Съвсем малко. Ето за какво са тотално откачени, фрустрирани, изпълнени с яд и ненавист. “
3. Жените вземат решение.
„ Докато мъжете гледаха футбол, пиеха бира или играеха на боулинг, те – дамите, мислеха за нас, съсредоточаваха се, изучаваха ни, взимаха решения — дали да ни одобряват, да ни отхвърлят, да ни заменят, да ни убият или просто да ни изоставен. “
4. Красотата е относителна.
„ Няма такова нещо като хубост, изключително в човешкото лице… това, което назоваваме физиономия. Всичко това е математическо и мислено нареждане на черти. Сякаш, в случай че носът не изпъква прекалено много, страните на лицето са пропорционални и в крайник с модата; в случай че меките елементи на ушите не са задоволително огромни, в случай че косата е прекомерно дълга… Това е някакъв генерализиращ мираж.
Хората смятат дадени физиономии за красиви, само че в действителност в последна сметка те не са. Това е нулево математическо уравнение. „ Истинската хубост “ идва, напълно естествено, от характера. А не според от метода, по който веждите са завършени. Та, по отношение на многото дами, за които са ми казвали, че са красиви… по дяволите, гледайки ги е все едно да гледаш в паница със чорба. Няма такова нещо като грозотия. Уродливост има, само че повърхностна „ грозотия “ не съществува. Казах. “
5. Съмненията не ви вършат услуга.
„ Проблемът на актуалния свят е, че възпитаните хора са цялостни със подозрения, а идиотите изпълнени с убеденост. “
6. Не усложнявайте!
„ Геният се крие в това да успееш да предадеш една философска мисъл по елементарен метод или даже да предадеш една елементарна мисъл по още по-прост метод. “
7. Мъже, внимавайте с разрушеното сърце на дамата!
„ След като дамата се обърне против теб, всичко е изгубено. Понякога в действителност те обичат, само че след това нещо се обръща в тях. Тогава могат да те видят по какъв начин умираш в канавката, блъснат от някоя кола, и няма да ти оказват помощ, а ще се изплюят върху теб. “
8. Днес не е краят на света. Спокойно!
„ Понякога ставате заран от леглото и си мислите, че няма да преживеете този ден. После обаче сами ще се смеете, като си спомняте своите подозрения. ”
9. Не се опасявайте от самотата!
„ Никога не съм бил уединен. Стоял съм в една стая, изпитвайки самоубийствени пориви. Бил съм депресиран. Чувствал съм се извънредно – но извънредно отвън всевъзможни общоприети показа – само че в никакъв случай не съм чувствал, че различен човек би могъл да влезе в тази стая и да излекува това, което ме мъчи… или че избран брой хора могат да влязат в тази стая и да трансформират нещо. С други думи, самотата е нещо, което в никакъв случай не ме е тормозило, тъй като аз постоянно съм имал онази особена краста да бъда самичък. Случвало се е на празненства или на игрища, цялостни с ликуващи хора, да изпитам самотност.
Тук ще изтъквам Ибсен: „ Най-силните хора са най-самотни “. Никога не съм си мислил – „ Ех в този момент в случай че пристигна една красива русокоска и ме изчука, да потърка топките ми и ще се усещам доста добре “. Не, това няма да помогне. Знаете по какъв начин мисли масата – „ Уау, през днешния ден е петък вечер, какво ще вършим. Няма просто да стоим тук, нали? “ Всъщност, да, ще заставам. Защото на открито действително няма нищо. Това е цялостна нелепост. Глупави хора се смесват с други глупави хора. Да ги оставим да глупеят дружно. Никога не ме е тормозела потребността да се хвърля във вечерта. Аз се криех в питейните заведения, тъй като не желаех да се укривам във фабриките. Това е всичко. Съжалявам за всички тези милиони хора, само че аз в никакъв случай не съм бил уединен. Аз одобрявам себе си. Аз съм най-хубавата форма за забавление, с която разполагам. Да пием още вино! “
10. Смъртта не е най-страшното!
„ Повечето хора не са подготвени за гибелта. Тя ги шокира, ужасява ги. По дяволите, въобще не би трябвало да я има. Аз нося гибелта в левия си джоб. Понякога я вадя и ѝ приказвам: „ Здрасти, бейби, по какъв начин си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те очаквам “. В гибелта няма нищо трагично, както няма нищо трагично и в растежа на едно цвете. Трагичното не е гибелта, а животът, който хората живеят или не изживяват до гибелта си. “