Казваха следвай мечтите си“, изпълни съдбата си“, постигни целта на

Казваха „ следвай фантазиите си “, „ извърши ориста си “, „ постигни задачата на живота си “, „ слушай същинското предпочитание на сърцето си “, „ следвай пристрастеността си “ и в никакъв случай не разбрах какво, по дяволите, имат поради...
Имах работа, където се усещах полумъртъв и живот толкоз, толкоз надалеч от чудото на съществуването. Творчеството, приключенията и пристрастеността желаеха да избухнат от мен, само че нямах визия по какъв начин да ги улесня или освободя, а също така бях прекомерно изплашен да отприщя тези сили, с цел да не нарушат прекалено много статуквото... или да не ме унищожат изцяло.
Казах си, „ живот, цялостен с завършения, не е вероятен за мен. Аз съм прекомерно интровертен, прекомерно изплашен, прекомерно слаб, прекомерно противен, незадоволително образован, незадоволително смел… ” Утешавах се с духовни концепции като „ няма избор “, „ всичко е предопределено “ и живях всеки ден в очакване на вечерите, „ остатъците от деня “, когато мога да вдишвам още веднъж и да бъда достоверно себе си за няколко къси мига.
Каква беше моята орис? Какво в действителност искаше сърцето ми? Каква беше задачата на живота ми? Къде беше моята пристрастеност? Не знаех от кое място да стартира. Всички останали наподобява имаха отговори, а аз нямах нито един. Какво не беше наред с мен?
Чувствах се скован и отегчен в работата си, само че най-малко се усещах в сигурност. Криех се от опцията, само че най-малко идваха пари. Аз се „ вписвах “ и натрупах солидна история за мен, която можех да повторя в вежлив диалог. Но в това нямаше риск. Бях премрял и едвам на двайсет. Често мислех за самоубийство. Тогава най-малко щях да се усещам жив, въпреки и единствено за няколко мига.
Какво да вършим с този единствен, драгоценен, краткотраен подарък - живота? Това е въпросът. Да бъда, или да не бъда, или да бъда, само че единствено на половина, живеейки от непрекъснатите „ би трябвало “ на другите?
А отговорът е елементарен, тъй като животът е къс. Правете всичко, което ви кара да се чувствате буйно живи. Намерете метод – колкото и да би трябвало да се борите първоначално – да си изкарвате прехраната от същински живот. Почитайте неповторимите си гении и качества. Правете това, което ви движи и ви свързва с най-дълбоката истина за вас самите. Доверете се на просперитета и пристрастеността и ги сложете преди облагата, комфорта и утвърждението на другите, тъй като цялото утвърждение на света е незначително, в случай че е за нещо, в което сърцето ви в никакъв случай не е било значимо.
Измъкването от познатото може да бъде ужасяващо и може да загубите това, което сте считали за свое, а изваяните облици на самите вас може да се стопят в огъня на новото и може да се сблъскате със боязън и боязън, неустановеност и подозрение, отменяне и даже подбив. Може да се наложи да се научите по сложния метод да се отворите за повече болежка и животът може да стане по-неудобен от всеки път... до момента в който не се влюбите в дълбокия комфорт на несигурността. И в сигурността да вършиме това, което основава живота подобен, че да си коства да се живее.
Ще плувате в незнайното, само че ще сте необятни и живи. Ще почувствате още веднъж животът да тече във вените ви – както когато сте били млади и към момента непримирили се с живот на взаимни отстъпки, гледане на часовник и оправдания за тихото ви обезсърчение. И ще насочите тази жизнеспособност назад в творението.
Ще вършиме нещо неповторимо, което никой различен не може да направи, най-малко не по същия метод като вас. Ще създавате нещо автентично и свежо, връщайки своята дан към живота, почитайки своята уникалност и гении, тъй че да не се чувствате втора употреба, плебей на другите, парче дърво, самичък измежду непознати...И дълбокото доверие в живота ще размени страховете ви от неуспех и беднотия. Цинизмът и завистта ви към другите ще умрат изцяло.
Почитайте този живот, който се пробва да изрази себе си във вас и посредством вас.  Източник