Казанлък. Шипченската епопея в дните от средата на август –

Казанлък. Шипченската епопея в дните от средата на август – тогава 9-13 август, по – късно 21 – 25 август, е повратен миг в хода на войната, сподели за Радио „ Фокус “ професорът по история във Великотърновския университет Петко Петков. Той разясни, че в случай че проходът не е бил удържан и се бяха осъществили турските замисли 40-хилядната войска на Сюлейман паша да премине в Северна България и да се съедини със също толкоз османски постоянни бойци в Плевен и доста повече в огромните замъци Русе, Шумен и Варна, войната щеше да завърши до месеци: „ Провален е главният турски план и то по един метод, който наподобява на всички експерти неосъществим, тъй като там се борят 27-хилядна войска на османската страна и 5 500 руси и опълченци първоначално. Българските опълченци и русите показват като че ли желанието на нацията да се покаже на света и да съобщи, че е почтена за независима страна. Ние би трябвало да се признателни “. В този смисъл проф. Петков обърна внимание на обстоятелството, че неслучайно първите монументи стартират да се издигат директно след войната, а опълченските сдружения още при започване на 20 век стартират да градят монументи на своите приятели. И най-големият израз на поклонение на българския народ е дългогодишната подготовка и градеж, разкриване и освещаване на Паметника на свободата, изработен по решение на Учредителното заседание в Търново.
Проф. Петков разясни, че предлагането за този монумент е на един от депутатите отвън българските земи, от Браила, Стефан Берон, и става въпрос за това, на връх Свети Никола, тъй като е и незабравим, тъй като е и най-голям в прохода, да се издигне монумент на нашата благодарност на починалите в боевете. Подкрепят го Петко Славейков и другите депутати. Това става на съвещанието на 13 април 1879 година. Забавя се самата процедура, която стартира в 20-те години на 20 век, строи се постепенно и мъчно, тъй като е висок връх Свети Никола. Паметникът на свободата се открива тържествено през август през 1934 година, като на откриването участва персонално цар Борис III. „ Той се радва на голяма респект и почитание и до през днешния ден, тъй като там е събрано цялото ни поклонение пред тези бранители. Неслучайно Шипченският общински съвет през 1934 година подарява цялата околност 1 180 декара общински земи на върховете Свети Никола и Шипка за изработката на монумент, на парк и за спомен на тези наши герои “, сподели проф. Петков.
Славяна ГАЙДАРОВА