Защо католиците празнуват Великден на различна дата?
Католическият свят отбелязва Възкресение Христово. В множеството случаи датата на Великден при католици и православни християни е друга. Каква е повода, както и малко повече за метода на празнуване при католиците и има ли разлика с отбелязването на празника при православните християни научаваме от изявлението с енорийския духовник отец Койчо Димов.
Отче, на 1 април Католическият свят отбелязва Великден. Какво в действителност значи Пасха?
Тази година на 1 април честваме най-големият празник в Християнството - това е Пасхата Христова. Ние назоваваме този огромен празник Великден, тъй като няма по-голям празник от празника Пасха. За да знаем тъкмо какво честваме би трябвало да се върнем доста обратно във предишното, тъй като корените на Християнската Пасха или Великден ги откриваме в Израилската Пасха. В основата на този празник, който постоянно се е чествал към пролетното равноденствие, стои освобождението на еврейския народ от робството в Египет, което е било 430 години и с помощта на Божията интервенция и избора на Моисей, народът е минал от иго в Египет към независимост. Тоест Бог е превел своя народ от иго към Обетованата земя на свободата. Това е Ханаанската земя или земята на днешния Израил. Именно това прекосяване на народа от иго към независимост значи Пасха. Това е било първата Пасха и Бог е наредил да се чества този празник на 14-я нисан - това е 14-тата луна или първата цялостна луна към пролетното равноденствие. Този празник при католиците се чества в продължение на 8 дни с безквасен самун и горчиви треви, които припомнят за горчивите години на иго в Египет. Еврейският народ е чествал този празник всяка година в продължение на 8 дни, както Бог е наредил. В първия ден на празника на безквасните хлябове, т.е. на Пасхата, се пренасяло в жертва пасхалното агне, което трябвало да бъде едногодишно, без никакви недостатъци, мъжко, взето от овце или кози. Пренасяли са го в жертва навръх залез слънце в навечерието или в първия ден на Пасхата.
Християнската Пасха има своите основи в тази Еврейска Пасха, тъй като нашият Господ Иисус Христос, в навечерието на своето страдалчество, е чествал тази Пасха, само че й е дал едно ново значение, тъй като за християнството към този момент това няма да е възпоменание на прекосяване от иго към независимост, а възпоменание на нашия Господ Иисус Христос от гибел на кръста към възкресение към безконечен живот. Тоест християнската Пасха съдържа в себе си тези три неща - страданието, гибелта и възкресението на Иисус Христос.
Въпросът е следният: Кога да се чества Християнската Пасха. И по тази тематика е имало разнообразни отзиви измежду първите християни, само че Църквата, на своя Първи космополитен събор, който се състоял в 325 година в град Никея – това е един дребен град наоколо до столицата на Източната Римска империя Константинопол /днешният Истанбул/, е взела едно решение – християните да честват по целия свят най-големия си празник Пасха в първата неделя след 14-тия нисан. Тоест когато луната се извърши към пролетното равноденствие и настава Еврейската Пасха, в първата неделя след нея би трябвало да се чества Християнската Пасха.
Защо датите на отбелязване на Великден при католиците и православните християни се разграничават?
Искам да вметна, че ние не честваме католически Великден и православен Великден. Ние, християните, честваме една Пасха, само че по два разнообразни календара. Православието, както и доста източни християни, чества Пасхата съгласно Юлианския календар, до момента в който католиците и протестантите честват съгласно Григорианския календар.
Юлианския календар се назовава по този начин, тъй като е учреден от император Юлий Цезар в 46-та година пр.Хр. Той следва лунната година и съгласно него всяка година има 365 дни и 6 часа, само че не е прецизен, тъй като се оказва, че астрономическата година е формирана от 365 дни 5 часа 48 минути и 46 секунди. Т.е. на 128 години се губи по цялостен един ден. В XVI в. към този момент е имало 10 дни, които са били изгубени и по тази причина тогавашният папа Григорий XIII, през 1682 година, е направил тази календарна промяна, съгласно която денят 4 октомври 1582 година (петък) се е следвал не от 5 октомври, а от 15 октомври, с цел да може да се отстрани тази огромна разлика от 10 дни, насъбрани за 128 години. Разбира се, тогавашният папа Григорий XIII, правейки тази промяна, я е съобразил с най-великите мозъци - астрономи, математици, даже с Николай Коперник, и по тази причина Григорианският календар е доста по-точен от Юлианския.
Лека-полека по този начин християните са почнали да честват Пасхата по Григорианския календар, съгласно който Великден е сред 22 март и 25 април, а Юлианският календар, който изостава на всеки 128 години с по 1 ден, чества по други калкулации, съгласно които Пасхата може да бъде сред 4 април и 10-11 май. Това е в резюме повода християните да честват най-големия си празник на две разнообразни дати. Искам отново да уточня, че това е един празник, който се пресмята по два разнообразни календара.
Всъщност разминаването в датите през множеството години идва поради Юлианския и Григорианския календар?
Точно по този начин.
А има ли други християнски празници, които се означават на разнообразни дати?
По принцип в Католическата черква всички празници - както преносими, по този начин и неподвижни, се честват по Григорианския календар. Българската Православна черква, която е друга от Руската, е приела да чества всички неподвижни празници, които не се трансформират, съгласно Григорианския календар. Именно по тази причина честваме Рождество Христово на 25 декември. Но преносимите празници, които зависят от Пасхата, да вземем за пример Възнесение Господне (Спасовден), Петдесетница и Свети Дух, православните християни ги честват, спазвайки античния Юлиански календар.
А има ли нещо друго в метода на отбелязване на Възкресение Христово? В България всички боядисваме яйца, хапваме зелени салати, коли се агне, само че има ли нещо характерно при католиците, което го няма при православните християни?
Празнуването на Християнския Великден както за православните, по този начин и за католиците, е идентично. Може би единствената разлика е, че при католиците Великден е на първо място извънредно фамилен празник – цялото семейство се събира на празничната софра откакто е взело участие на Великденската Пасхална литургия и несъмнено, както е остарялата традиция, се подаряват яйца. Носят се в църквата яйца, месо, курабии и сладки за благословение. Другата разлика е, че при католиците Великден се чества цели 8 дни като един единствен ден, тъй като цифрата 8 ни припомня за осмия ден - денят, в който е възкръснал Иисус Христос. Това е ден, който има начало, само че няма край, тъй като със своето възкресение Христос е минал от нашето време и пространство във вечността, която е влезнала в нашето време. Затова католиците честват тези 8 дни като един единствен ден. Така че от навечерието на Възкресение Христово до първата неделя, която е Томина неделя, се чества един празник - Великден. Цялото Пасхално време се чества 50 дни, т.е. от Пасхата до 50-я ден, който е празникът Петдесетница или Слизането на Светия Дух. През цялото това време се поздравяваме с Пасхалния церемониален привет „ Христос Воскресе! Наистина Воскресе! ”.
Как ще се обърнете към вярващите християни, които честват през днешния ден?
Искам да пожелая на всички християни ярко Възкресение Христово. Нека празникът на всички празници да извърши нашите души с тази Пасхална светлина и наслада, които възкръсналият Иисус даде на всички индивиди, тъй като както споделя един псалм от Стария завет „ Този ден е Господ сътворил да се зарадваме и развеселим в него. Великият ден на прекосяването на Иисус пред гибелта към Възкресението и безконечния живот ”. Нека това най-голямо празненство да го честваме като християни и да се поздравим с Пасхалния привет „ Христос Воскресе! Наистина Воскресе! Велика наслада донесе на всички умрели в гробовете живот безконечен подари. Амин! ”.
Отче, на 1 април Католическият свят отбелязва Великден. Какво в действителност значи Пасха?
Тази година на 1 април честваме най-големият празник в Християнството - това е Пасхата Христова. Ние назоваваме този огромен празник Великден, тъй като няма по-голям празник от празника Пасха. За да знаем тъкмо какво честваме би трябвало да се върнем доста обратно във предишното, тъй като корените на Християнската Пасха или Великден ги откриваме в Израилската Пасха. В основата на този празник, който постоянно се е чествал към пролетното равноденствие, стои освобождението на еврейския народ от робството в Египет, което е било 430 години и с помощта на Божията интервенция и избора на Моисей, народът е минал от иго в Египет към независимост. Тоест Бог е превел своя народ от иго към Обетованата земя на свободата. Това е Ханаанската земя или земята на днешния Израил. Именно това прекосяване на народа от иго към независимост значи Пасха. Това е било първата Пасха и Бог е наредил да се чества този празник на 14-я нисан - това е 14-тата луна или първата цялостна луна към пролетното равноденствие. Този празник при католиците се чества в продължение на 8 дни с безквасен самун и горчиви треви, които припомнят за горчивите години на иго в Египет. Еврейският народ е чествал този празник всяка година в продължение на 8 дни, както Бог е наредил. В първия ден на празника на безквасните хлябове, т.е. на Пасхата, се пренасяло в жертва пасхалното агне, което трябвало да бъде едногодишно, без никакви недостатъци, мъжко, взето от овце или кози. Пренасяли са го в жертва навръх залез слънце в навечерието или в първия ден на Пасхата.
Християнската Пасха има своите основи в тази Еврейска Пасха, тъй като нашият Господ Иисус Христос, в навечерието на своето страдалчество, е чествал тази Пасха, само че й е дал едно ново значение, тъй като за християнството към този момент това няма да е възпоменание на прекосяване от иго към независимост, а възпоменание на нашия Господ Иисус Христос от гибел на кръста към възкресение към безконечен живот. Тоест християнската Пасха съдържа в себе си тези три неща - страданието, гибелта и възкресението на Иисус Христос.
Въпросът е следният: Кога да се чества Християнската Пасха. И по тази тематика е имало разнообразни отзиви измежду първите християни, само че Църквата, на своя Първи космополитен събор, който се състоял в 325 година в град Никея – това е един дребен град наоколо до столицата на Източната Римска империя Константинопол /днешният Истанбул/, е взела едно решение – християните да честват по целия свят най-големия си празник Пасха в първата неделя след 14-тия нисан. Тоест когато луната се извърши към пролетното равноденствие и настава Еврейската Пасха, в първата неделя след нея би трябвало да се чества Християнската Пасха.
Защо датите на отбелязване на Великден при католиците и православните християни се разграничават?
Искам да вметна, че ние не честваме католически Великден и православен Великден. Ние, християните, честваме една Пасха, само че по два разнообразни календара. Православието, както и доста източни християни, чества Пасхата съгласно Юлианския календар, до момента в който католиците и протестантите честват съгласно Григорианския календар.
Юлианския календар се назовава по този начин, тъй като е учреден от император Юлий Цезар в 46-та година пр.Хр. Той следва лунната година и съгласно него всяка година има 365 дни и 6 часа, само че не е прецизен, тъй като се оказва, че астрономическата година е формирана от 365 дни 5 часа 48 минути и 46 секунди. Т.е. на 128 години се губи по цялостен един ден. В XVI в. към този момент е имало 10 дни, които са били изгубени и по тази причина тогавашният папа Григорий XIII, през 1682 година, е направил тази календарна промяна, съгласно която денят 4 октомври 1582 година (петък) се е следвал не от 5 октомври, а от 15 октомври, с цел да може да се отстрани тази огромна разлика от 10 дни, насъбрани за 128 години. Разбира се, тогавашният папа Григорий XIII, правейки тази промяна, я е съобразил с най-великите мозъци - астрономи, математици, даже с Николай Коперник, и по тази причина Григорианският календар е доста по-точен от Юлианския.
Лека-полека по този начин християните са почнали да честват Пасхата по Григорианския календар, съгласно който Великден е сред 22 март и 25 април, а Юлианският календар, който изостава на всеки 128 години с по 1 ден, чества по други калкулации, съгласно които Пасхата може да бъде сред 4 април и 10-11 май. Това е в резюме повода християните да честват най-големия си празник на две разнообразни дати. Искам отново да уточня, че това е един празник, който се пресмята по два разнообразни календара.
Всъщност разминаването в датите през множеството години идва поради Юлианския и Григорианския календар?
Точно по този начин.
А има ли други християнски празници, които се означават на разнообразни дати?
По принцип в Католическата черква всички празници - както преносими, по този начин и неподвижни, се честват по Григорианския календар. Българската Православна черква, която е друга от Руската, е приела да чества всички неподвижни празници, които не се трансформират, съгласно Григорианския календар. Именно по тази причина честваме Рождество Христово на 25 декември. Но преносимите празници, които зависят от Пасхата, да вземем за пример Възнесение Господне (Спасовден), Петдесетница и Свети Дух, православните християни ги честват, спазвайки античния Юлиански календар.
А има ли нещо друго в метода на отбелязване на Възкресение Христово? В България всички боядисваме яйца, хапваме зелени салати, коли се агне, само че има ли нещо характерно при католиците, което го няма при православните християни?
Празнуването на Християнския Великден както за православните, по този начин и за католиците, е идентично. Може би единствената разлика е, че при католиците Великден е на първо място извънредно фамилен празник – цялото семейство се събира на празничната софра откакто е взело участие на Великденската Пасхална литургия и несъмнено, както е остарялата традиция, се подаряват яйца. Носят се в църквата яйца, месо, курабии и сладки за благословение. Другата разлика е, че при католиците Великден се чества цели 8 дни като един единствен ден, тъй като цифрата 8 ни припомня за осмия ден - денят, в който е възкръснал Иисус Христос. Това е ден, който има начало, само че няма край, тъй като със своето възкресение Христос е минал от нашето време и пространство във вечността, която е влезнала в нашето време. Затова католиците честват тези 8 дни като един единствен ден. Така че от навечерието на Възкресение Христово до първата неделя, която е Томина неделя, се чества един празник - Великден. Цялото Пасхално време се чества 50 дни, т.е. от Пасхата до 50-я ден, който е празникът Петдесетница или Слизането на Светия Дух. През цялото това време се поздравяваме с Пасхалния церемониален привет „ Христос Воскресе! Наистина Воскресе! ”.
Как ще се обърнете към вярващите християни, които честват през днешния ден?
Искам да пожелая на всички християни ярко Възкресение Христово. Нека празникът на всички празници да извърши нашите души с тази Пасхална светлина и наслада, които възкръсналият Иисус даде на всички индивиди, тъй като както споделя един псалм от Стария завет „ Този ден е Господ сътворил да се зарадваме и развеселим в него. Великият ден на прекосяването на Иисус пред гибелта към Възкресението и безконечния живот ”. Нека това най-голямо празненство да го честваме като християни и да се поздравим с Пасхалния привет „ Христос Воскресе! Наистина Воскресе! Велика наслада донесе на всички умрели в гробовете живот безконечен подари. Амин! ”.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ