Татяна Лолова празнува рожден ден
" Като ми каже някой, че не ме обича, аз не му имам вяра ". Казва го самата тя - Царицата на комедията, великата Татяна Лолова. И е изцяло права. Няма човек, който да не я обича. Присъствието ѝ на сцената, на екрана и измежду хората те кара да седиш и да се хилиш с една такава налудничава усмивка, но не тъй като си вманиачен, а тъй като тя дава криле на хората към нея като че ли всеки може да лети, написа Дарик.
" Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш ". Нима някой може да я опише по-добре. Тя е толкоз ярка, че сама приказва за себе си. Няма потребност някой да я хвали. Отново е права. Тя не остарява. Днес става на 87 години, само че носи душа - лека като на дете.
" Не съм звезда, аз съм слънце ". Тя е същински владетел на комедията и сатирата. Не е звезда, а доста повече и го знае, тъй като е специфична. Тя е жива легенда - неповторима и недостижима.
" Не можеш самичък да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества ". Нея я обичат милиони, тъй като обича първо тя. Татяна Лолова е същинска хала, която се раздава до край. Отдадена е на " работата ", на живота, на хората, на комедията. За нея нищо не е просто работа, просто живот, за нея няма даже намръщени хора. Тя е дамата с розовите очила и разпръсква лъч от тази положителна светлина, която има в обилие.
Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 година в София. Майка ѝ е от руско-украински генезис, а татко ѝ Желязко Лолов е счетоводител, само че неговият братовчед адаш е прочут сценичен артист в Пловдив. Татяна Лолова приключва актьорско майсторство през 1955 година в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва дружно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни артисти. През 1955 – 1956 година играе в Драматичен спектакъл „ Сава Огнянов “ в Русе.
През 1957 година става първата актриса, публично назначена в новоформираната натрупа на Сатиричния спектакъл, където играе до 1976 година От 1977 – 1989 година е в спектакъл „ София “. После още веднъж в Сатиричния спектакъл (от 1989). Играе и на сцената на Театър 199, където означи 10 години на хитовия моноспектакъл „ DUENDE “ по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и други, режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Пак там играе в постановките: “Старомодна комедия” от Алесей Арбузов и “Нищо не помня” от Артър Милър.
Има голям брой награди: Заслужил актьор (1972); Народен актьор (1986); Орден „ Кирил и Методий “ – III степен (1963); „ Награда на Съюз на артистите в България за женска роля “ за (Лиди Василевна) в постановката „ Старомодна комедия “ (1977); „ Награда на Съюз на артистите в България за женска роля “ за (Уини) в постановката „ Щастливи дни “ (1992); „ Аскеер за женска роля “ за (Уини) в постановката „ Щастливи дни “ (1992); „ III премия за актьорско майсторство “ на I народен обзор на камерните театрални постановки (Враца, 1977); Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) в кино лентата Авантюра на фестивала Златната ракла (1992); Орден „ Стара планина “.
" Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш ". Нима някой може да я опише по-добре. Тя е толкоз ярка, че сама приказва за себе си. Няма потребност някой да я хвали. Отново е права. Тя не остарява. Днес става на 87 години, само че носи душа - лека като на дете.
" Не съм звезда, аз съм слънце ". Тя е същински владетел на комедията и сатирата. Не е звезда, а доста повече и го знае, тъй като е специфична. Тя е жива легенда - неповторима и недостижима.
" Не можеш самичък да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества ". Нея я обичат милиони, тъй като обича първо тя. Татяна Лолова е същинска хала, която се раздава до край. Отдадена е на " работата ", на живота, на хората, на комедията. За нея нищо не е просто работа, просто живот, за нея няма даже намръщени хора. Тя е дамата с розовите очила и разпръсква лъч от тази положителна светлина, която има в обилие.
Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 година в София. Майка ѝ е от руско-украински генезис, а татко ѝ Желязко Лолов е счетоводител, само че неговият братовчед адаш е прочут сценичен артист в Пловдив. Татяна Лолова приключва актьорско майсторство през 1955 година в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва дружно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни артисти. През 1955 – 1956 година играе в Драматичен спектакъл „ Сава Огнянов “ в Русе.
През 1957 година става първата актриса, публично назначена в новоформираната натрупа на Сатиричния спектакъл, където играе до 1976 година От 1977 – 1989 година е в спектакъл „ София “. После още веднъж в Сатиричния спектакъл (от 1989). Играе и на сцената на Театър 199, където означи 10 години на хитовия моноспектакъл „ DUENDE “ по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и други, режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Пак там играе в постановките: “Старомодна комедия” от Алесей Арбузов и “Нищо не помня” от Артър Милър.
Има голям брой награди: Заслужил актьор (1972); Народен актьор (1986); Орден „ Кирил и Методий “ – III степен (1963); „ Награда на Съюз на артистите в България за женска роля “ за (Лиди Василевна) в постановката „ Старомодна комедия “ (1977); „ Награда на Съюз на артистите в България за женска роля “ за (Уини) в постановката „ Щастливи дни “ (1992); „ Аскеер за женска роля “ за (Уини) в постановката „ Щастливи дни “ (1992); „ III премия за актьорско майсторство “ на I народен обзор на камерните театрални постановки (Враца, 1977); Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) в кино лентата Авантюра на фестивала Златната ракла (1992); Орден „ Стара планина “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ