Александър Йорданов: Млъкнете, фарисеи! Аз съм от СДС!
Като евродепутат от Съюз на демократичните сили, а и като политик, взел участие в основаването на тази политическа мощ преди 30 години, не ми е безразлично до каква степен може да стигне в подлата си завист и надменност към нас така наречен Демократична България. Това, че са се вманиачили, че единствено те са демократите в България, е добре известно. Това, че не са те демократите в България пък е повече от ясно. И освен поради алените фамилни биографии на мнозина от тях. А тъй като демократите по принцип са хора диалогични, които могат да сплотяват, да подават ръка за единодушие и съгласие. А от Демократична България това не го могат. И не го желаят. Това написа в профила си във „ Facebook “ Александър Йорданов.
Антидемократите имат доста лица и превъплащения. В предаването „ Референдум “ на Българска национална телевизия атакистът Сидеров ругаеше като каруцар своите довчерашни сътрудници от Вътрешна македонска революционна организация, въпреки точно с гласовете на техни гласоподаватели той да е през днешния ден в Народното събрание. Атанасов и Иванов от Демократична България правят същото с претенцията, че го вършат подлярски интелигентно. Те пишат донос, с който желаят да спрат присъединяване на представител на Съюз на демократичните сили в предаването „ Панорама “ на Българска национална телевизия. „ Аргументите “ им са като „ слънце “ – дребнаво клеветничество. Те считат, че Съюз на демократичните сили им е политически съперник и по тази причина още напролет отхвърлиха предлагането ни за основаване на необятна демократична коалиция, която през днешния ден би имала най-малко трима евродепутати. Тоест, най-малко толкоз колкото има Движение за права и свободи. Или най-малко двама – колкото има Вътрешна македонска революционна организация. Предложение за такова обединяване тогава направи освен Съюз на демократичните сили, само че и гражданската организация Атлантически съвет на България. Тази концепция стартира и Български земеделски народен съюз с водач Николай Ненчев, а по този начин също и партията ДОСТ. След злополуката на парламентарните избори, това бе изцяло демократично и разумно. Тогава от Демократична България отхвърлиха предлагането на Съюз на демократичните сили, не удостоиха с внимание и АСБ. Заявиха, че са си самодостатъчни, че обединението им е „ приключена “ и даже „ съвършенна “. Крайният резултат на европейските избори бе, че цялата „ голяма “ коалиция Демократична България има всичко на всичко един евродепутат, т.е. толкоз, колкото има и „ несъществуващият „, съгласно тях, Съюз на демократичните сили. В такива случаи нашият интелигентен народ споделя: напънала са планината и родила мишка. Но пък аз съм щастлив, като виждам Радан Кънев да заседава дружно с мен в една парламентарна група – тази на Европейската национална партия. От време в точния момент разменяме по някоя приказка, като не изключвам да имаме даже общи начинания. Що е време – пред нас е. Следващият месец, да вземем за пример, дружно ще бъдем на конгрес на ЕНП в Загреб. Заедно ще гласуваме. И по този начин ще е, без значение от деликатната обстановка в която се намира Радан. А е деликатна тя, тъй като бидейки в дясната Европейска национална партия, където членуват ГЕРБ, Съюз на демократичните сили и ДСБ, Радан Кънев в това време би трябвало да отстоява и вижданията на тези свои гласоподаватели, които се дефинират като зелени или такива за които „ няма ляво и няма дясно “. Иначе кабинетите ни в Брюксел са кажи речи през една врата, един до различен, в един кулоар.
Основна полезност на дясното е разбирателството, добротворството и солидарността. Дясното постоянно протяга ръка за единодушие, а лявото е това, което постоянно отблъсква. Дясното постоянно изпитва подозрения в личната си справедливост, колебае се, търси съвет, намира компромисно решение, само че има значима задача – да не позволява до властта левите партии. В български условия това значи десните партии да водят такава политика, че да не позволяват до властта Българска социалистическа партия – нито на локално, нито на национално ниво. Лявото политическо държание е от край до край уверено. Там постоянно се работи без да се мисли. Но лява или дясна е тогава мисълта на водачите на Демократична България, кагото са решили да попречат на представител на Съюз на демократичните сили да взе участие в „ Пнорама “? Нямам визия кой от Съюз на демократичните сили е трябвало да взе участие в това предаване, само че съм сигурен, че който и да е той, в него би защитил демократични позиции. А каква по-демократична позиция преди локалните избори, с изключение на позицията ние, демократите, да се противопоставим на упоритостите на Българска социалистическа партия да вземе кметското място в столицата, откакто завоюва президентския пост. Какво неприятно би имало, в случай че от телевизионния екран и Съюз на демократичните сили, и Демократична България, и ГЕРБ, пазят тази позиция? Или от Демократична България не мислят по този начин? Не мога да допускам, че са толкоз отнесени от нарцистичния ураган, та живеят с илюзията, че като отстранят Съюз на демократичните сили от екрана на Българска национална телевизия и автоматизирано техният претендент за кмет ще бие като резултат международният връх на Стефка Костадинова.
Антидемократите имат доста лица и превъплащения. В предаването „ Референдум “ на Българска национална телевизия атакистът Сидеров ругаеше като каруцар своите довчерашни сътрудници от Вътрешна македонска революционна организация, въпреки точно с гласовете на техни гласоподаватели той да е през днешния ден в Народното събрание. Атанасов и Иванов от Демократична България правят същото с претенцията, че го вършат подлярски интелигентно. Те пишат донос, с който желаят да спрат присъединяване на представител на Съюз на демократичните сили в предаването „ Панорама “ на Българска национална телевизия. „ Аргументите “ им са като „ слънце “ – дребнаво клеветничество. Те считат, че Съюз на демократичните сили им е политически съперник и по тази причина още напролет отхвърлиха предлагането ни за основаване на необятна демократична коалиция, която през днешния ден би имала най-малко трима евродепутати. Тоест, най-малко толкоз колкото има Движение за права и свободи. Или най-малко двама – колкото има Вътрешна македонска революционна организация. Предложение за такова обединяване тогава направи освен Съюз на демократичните сили, само че и гражданската организация Атлантически съвет на България. Тази концепция стартира и Български земеделски народен съюз с водач Николай Ненчев, а по този начин също и партията ДОСТ. След злополуката на парламентарните избори, това бе изцяло демократично и разумно. Тогава от Демократична България отхвърлиха предлагането на Съюз на демократичните сили, не удостоиха с внимание и АСБ. Заявиха, че са си самодостатъчни, че обединението им е „ приключена “ и даже „ съвършенна “. Крайният резултат на европейските избори бе, че цялата „ голяма “ коалиция Демократична България има всичко на всичко един евродепутат, т.е. толкоз, колкото има и „ несъществуващият „, съгласно тях, Съюз на демократичните сили. В такива случаи нашият интелигентен народ споделя: напънала са планината и родила мишка. Но пък аз съм щастлив, като виждам Радан Кънев да заседава дружно с мен в една парламентарна група – тази на Европейската национална партия. От време в точния момент разменяме по някоя приказка, като не изключвам да имаме даже общи начинания. Що е време – пред нас е. Следващият месец, да вземем за пример, дружно ще бъдем на конгрес на ЕНП в Загреб. Заедно ще гласуваме. И по този начин ще е, без значение от деликатната обстановка в която се намира Радан. А е деликатна тя, тъй като бидейки в дясната Европейска национална партия, където членуват ГЕРБ, Съюз на демократичните сили и ДСБ, Радан Кънев в това време би трябвало да отстоява и вижданията на тези свои гласоподаватели, които се дефинират като зелени или такива за които „ няма ляво и няма дясно “. Иначе кабинетите ни в Брюксел са кажи речи през една врата, един до различен, в един кулоар.
Основна полезност на дясното е разбирателството, добротворството и солидарността. Дясното постоянно протяга ръка за единодушие, а лявото е това, което постоянно отблъсква. Дясното постоянно изпитва подозрения в личната си справедливост, колебае се, търси съвет, намира компромисно решение, само че има значима задача – да не позволява до властта левите партии. В български условия това значи десните партии да водят такава политика, че да не позволяват до властта Българска социалистическа партия – нито на локално, нито на национално ниво. Лявото политическо държание е от край до край уверено. Там постоянно се работи без да се мисли. Но лява или дясна е тогава мисълта на водачите на Демократична България, кагото са решили да попречат на представител на Съюз на демократичните сили да взе участие в „ Пнорама “? Нямам визия кой от Съюз на демократичните сили е трябвало да взе участие в това предаване, само че съм сигурен, че който и да е той, в него би защитил демократични позиции. А каква по-демократична позиция преди локалните избори, с изключение на позицията ние, демократите, да се противопоставим на упоритостите на Българска социалистическа партия да вземе кметското място в столицата, откакто завоюва президентския пост. Какво неприятно би имало, в случай че от телевизионния екран и Съюз на демократичните сили, и Демократична България, и ГЕРБ, пазят тази позиция? Или от Демократична България не мислят по този начин? Не мога да допускам, че са толкоз отнесени от нарцистичния ураган, та живеят с илюзията, че като отстранят Съюз на демократичните сили от екрана на Българска национална телевизия и автоматизирано техният претендент за кмет ще бие като резултат международният връх на Стефка Костадинова.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ