Франция не е оставят на мира – надига се “Нова Африка”
Като домино, африканските страни, една по една, изпадат от оковите на неоколониализма. Чад, Гвинея, Мали, Буркина Фасо, Нигер и в този момент Габон споделят „ не “ на продължаващото владичество на Франция по финансовите, политическите, икономическите въпроси и проблемите на сигурността на Африка.
Срещата на върха на БРИКС, която се организира през август в Йоханесбург и разгласи разширението на членовете си, за следващ път сподели, че евразийската интеграция е неразривно обвързвана с афро-евразийската интеграция.
В момента Беларус предлага да бъде хазаин на взаимна среща на върха на страните от БРИКС-11, Шанхайската организация за съдействие и Евразийския стопански съюз. Визията на президента Александър Лукашенко за доближаване на тези многостранни организации може навреме да докара до срещите на върха на Майката на цялата многополярност.
Афро-Евразия обаче е доста по-сложно предложение. Африка към момента изостава от евразийските си братя по пътя към освобождение от оковите на неоколониализма.
Континентът през днешния ден е изправен пред големи провокации при оправянето с надълбоко вкоренените финансови и политически институции на колонизацията, изключително когато става въпрос за спиране на френската парична надмощие под формата на централноафриканския франк.
Доминото обаче пада едно след друго - Чад, Гвинея, Мали, Буркина Фасо, Нигер, а в този момент и Габон. Този развой към този момент трансформира президента на Буркина Фасо, капитан Ибрахим Траоре, в нов воин на многополюсния свят - слисаният и комплициран групов Запад даже не може да осъзнае какъв удар му нанесоха 8 преврата в Западна и Централна Африка за по-малко от 3 години.
Сбогом Бонго
Военните взеха решение да поемат властта в Габон, откакто хиперпрофренският президент Али Бонго завоюва спорни, " неблагонадеждни " избори. Държавните институции бяха разпуснати. Границите с Камерун, Екваториална Гвинея и Република Конго бяха затворени. Всички съглашения за сигурност с Франция бяха анулирани. Никой не знае какво ще се случи с френската военна база там.
Всичко беше национално дсо край: бойците излязоха по улиците на столицата Либревил, пеейки радостно, аплодирайки публиката.
Бонго и неговият татко, който го предшества, управляваха Габон от 1967 година Бонго е учил във френско частно учебно заведение и е приключил Сорбоната. Габон е дребна страна с население от 2,4 милиона и дребна войска от 5000 души, която може да се побере в мезонета на Доналд Тръмп. Повече от 30% от популацията живее с по-малко от 1 $ дневно, а повече от 60% от районите нямат достъп до опазване на здравето и питейна вода.
Военните описаха 14-годишното ръководство на Бонго като довело до " утежняване на общественото доближаване " и потопило страната в " безпорядък ".
След преврата френската минна компания “Ерамет ” спря активността си. Това е съвсем монопол. Габон е благосъстояние от изкопаеми: злато, диаманти, манган, уран, ниобий, желязна руда, да не приказваме за петрол, природен газ и водна сила. В Габон, който е част от ОПЕК, съвсем цялата стопанска система се върти към минната промишленост.
Ситуацията с Нигер е още по-сложна. Франция създава тук ресурси от уран и нефт с висока непорочност, както и други типове минерали. И американците са тук: в Нигер има три бази, където са ситуирани до 4000 бойци. Ключовият стратегически център на тяхната „ базова империя “ е базата за дронове в Агадез, известна като “Въздушна база 201 ”, втората по величина в Африка след Джибути.
Интересите на Франция и Съединени американски щати обаче се сблъскват, когато става дума за епопеята с Транссахарския газопровод. След като Вашингтон, бомбардирайки " Северен поток ", прекъсна стоманената пъпна шнур сред Русия и Европа, Европейски Съюз и изключително Германия имаха остра потребност от опция.
Доставките на алжирски газ едвам стигат за Южна Европа. Американският газ е извънредно безценен. Идеалното решение за европейците би било нигерийският газ да минава през Сахара и по-късно надълбоко в Средиземно море.
Нигерия, която има 5,7 трлн. кубически метра, има даже повече газ от Алжир и евентуално Венецуела. За съпоставяне Норвегия има 2 трлн. кубични метри. Но казусът на Нигерия е по какъв начин да изпомпва своя газ до далечни консуматори, тъй че Нигер се трансформира във значима директна страна.
Що се отнася до ролята на Нигер, енергетиката е доста по-важна игра от постоянно споменавания уран, който в действителност не е стратегически значим нито за Франция, нито за Европейски Съюз, защото Нигер е едвам 5-ият по величина снабдител на уран в света след Казахстан и Канада.
Основният призрачен сън на Франция обаче е загубата на доходоносни покупко-продажби с уран плюс малийския ремикс: Русия след Пригожин идва в Нигер в цялостна мощ с едновременното експулсиране на френската войска.
Добавянето [към огромната картина] на Габон единствено усложнява обстановката. Нарастващото съветско въздействие може да докара до разширени линии за доставки за бунтовниците в Камерун и Нигерия, както и до фаворизиран достъп до Централноафриканската република, където съветското наличие към този момент е мощно.
Не е изненадващо, че франкофилът Пол Бия, който е на власт в Камерун от 41 години, реши да прочисти въоръжените си сили след преврата в Габон. Камерун може да бъде идващото домино, което ще падне.
ЕКОВАС се среща с АФРИКОМ
Американците, както нормално, играят на сфинкс. Засега няма доказателства, че армията на Нигер желае да затвори базата в Агадес. Пентагонът влага съществено в своите бази, с цел да шпионира огромни елементи от Сахел и на първо място Либия.
Единственото нещо, за което Париж и Вашингтон са съгласни е, че под прикритието на ЕКОВАС (Икономическата общественост на западноафриканските държави) би трябвало да бъдат наложени най-строгите наказания на една от най-бедните страни в света (където единствено 21% от популацията има достъп до електричество ) - и те би трябвало да са доста по-лоши от тези, въведени против Кот д`Ивоар през 2010 година
Освен това има опасност от война. Представете си парадокса на нахлуването на ЕКОВАС в страна, която към този момент води две терористични войни на два разнообразни фронта: против “Боко Харам ” на югоизток и против “Ислямска страна ” в триграничния район.
ЕКОВАС, един от 8-те африкански политически и стопански съюза, е пословична неразбория. Включва 15 страни - френскоговорящи, англоговорящи и една португалоговоряща - в Централна и Западна Африка, и е цялостна с вътрешни разделения.
Първоначално французите и американците желаеха ЕКОВАС да нахлуе в Нигер като тяхна " мироопазваща " марионетка. Но не проработи заради натиска на популацията. След това минаха към дипломацията. Войските обаче остават в подготвеност за навлизане.
Ролята на Африканския съюз е още по-неясна. Първоначално те се опълчиха на преврата и прекратиха участието на Нигер. След това те се обърнаха и жигосаха допустимо навлизане, подкрепяно от Запада. Съседите затвориха границите си с Нигер.
ЕКОВАС ще се разпадне без поддръжката на Съединени американски щати, Франция и НАТО. Вече в действителност е беззъбо чихуахуа - изключително откакто Русия и Китай демонстрираха своята „ мека мощ “ в цяла Африка на срещата на високо ниво на БРИКС.
Политиката на Запада във водовъртежа на Сахел наподобява е да избави всичко, което може, от вероятно неизбежно крушение - даже когато стоическият народ на Нигер се опълчва на всевъзможен разказ, който Западът се пробва да измисли.
Важно е да се има поради, че главната партия на Нигер, Националното придвижване за отбрана на родината, водена от военачалник Абдурахаман Чиани, беше подкрепена от Пентагона през цялото време.
Пентагонът е надълбоко затвърден в Африка и е обвързван с 53 страни. Основната идея на Съединените щати от началото на 2000-те години постоянно е била милитаризацията на Африка и превръщането й във „ пушечно месо за войната против тероризма “. През 2002 година режимът на Дик Чейни съобщи: " Африка е стратегически приоритет в битката против тероризма. "
Това е основата за американското военно командване АФРИКОМ и безчет „ партньорства за съдействие “, заложени в двустранни съглашения. От практическа позиция АФРИКОМ окупира огромни региони на Африка от 2007 година
Колко сладостен е моят колониален франк
Абсолютно невероятно е за някой от Глобалния юг, Глобалното болшинство или Глобалния глобус (авторско право Лукашенко) да разбере настоящия африкански ужас, без да разбере същността на френския неоколониализъм.
Ключът, несъмнено, е центарлноафрикански франк - " колониалният франк ", въведен през 1945 година във френска Африка и оживял даже откакто благодарение на сполучлив терминологичен поврат - започнаха да приказват за " Африканската финансова общественост "
Целият свят помни, че след международната финансова рецесия от 2008 година либийският водач Муамар Кадафи прикани за основаването на панафриканска валута, обвързана със златото.
По това време Либия разполагаше с към 150 тона злато, което се съхраняваше вкъщи, а не в банки в Лондон, Париж или Ню Йорк. Ако имаше малко повече злато, тогава тази панафриканска валута щеше да има собствен самостоятелен финансов център в Триполи - и всичко щеше да се основава на суверенния златен запас.
За доста африкански страни това беше окончателният „ проект Б “ за заобикаляне на западната финансова система.
Целият свят помни какво се случи през 2011 година Първата офанзива против Либия е осъществена от френския изтребител “Мираж ”. Бомбардировките във Франция започнаха още преди края на незабавните договаряния в Париж сред западните водачи.
През март 2011 година Франция стана първата страна в света, която призна бунтовническия Национален временен съвет за законно държавно управление на Либия. През 2015 година хакнат имейл от някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Хилъри Клинтън разкри какво прави Франция в Либия: „ предпочитание да получи по-голям дял от производството на либийски нефт “, увеличение на френското въздействие в Северна Африка и блокиране на проектите на Кадафи да сътвори панафриканска валута, която да размени франка, отпечатан във Франция.
Нищо чудно, че груповият Запад се опасява от Русия в Африка – и освен поради промяната на караула в Чад, Мали, Буркина Фасо, Нигер и в този момент в Габон: Москва в никакъв случай не се е опитвала да ограби или пороби Африка.
Русия се отнася към африканците като към суверенни народи, не води безконечни войни, не източва запаси от Африка, плащайки стотинки за тях. Докато „ външната политика “ на френското разузнаване и Централно разузнавателно управление на САЩ се свежда до обстоятелството, че африканските водачи [в резултат на корупция] са покварени до основи, а неподкупните са унищожавани.
Имате право на парична политика
В съпоставяне с рекета на централноафриканския франк, мафията наподобява като улични пънкари. Това всъщност значи, че паричната политика на няколко суверенни африкански страни се управлява от френското министерство на финансите в Париж.
Първоначално централната банка на всяка африканска страна трябваше да държи минимум 65% от годишните си валутни запаси в „ оперативна сметка “ във френското министерство на финансите, плюс още 20% за покриване на финансови „ отговорности “.
Дори след леките „ промени “, въведени през септември 2005 година, от тези страни към момента се изисква да трансферират 50% от задграничната си валута плюс 20% Данък добавена стойност в Париж.
И ситуацията става все по-лошо. Централните банки на страните от района дефинират предел за кредитиране на всяка страна членка. Френското министерство на финансите влага тези африкански задгранични запаси от свое име на Парижката борса и прави големи облаги за сметка на Африка.
Безспорен факт е, че повече от 80% от валутните запаси на африканските страни от 1961 година насам са в „ оперативни сметки “, следени от френското министерство на финансите. С една дума, никоя от тези страни няма суверенитет върху своята парична политика.
Но кражбата не свършва дотук: френската хазна употребява африканските запаси, като че ли са френски капитал, като поръчителство при прекачване на активи, обезпечени с френски заплащания към Европейски Съюз и ЕЦБ.
В целия набор на „ френско-африканските “ връзки Франция към момента управлява валутата, златните и валутните запаси, компрадорските елити и комерсиалния бизнес.
Примерите за това са многочислени: френският конгломерат “Болоре ” управлява пристанищния и морския трафик в цяла Западна Африка, “Винчи ” преобладават в строителството и благоустройството, разпределението на вода и електричество, “Тотал ” има големи дялове в петрола и газа. И също така “Франс Телеком ” и огромните банкови структури - “Сосиете Женерал ”, “Греди Лион ”, “БНП Париба ” и така нататък
Франция де факто управлява по-голямата част от инфраструктурата във френскоговорящата Африка. Това е в директния смисъл на думата монополист.
“ФрансАфрик ” е корав неоколониализъм. Политиката се разгласява от президента на Република Франция и неговата " африканска клетка ". От времето на Шарл дьо Гол те нямат нищо общо с Народното събрание или какъвто и да било либерален развой.
Африканската клетка е тип Върховно командване. Те употребяват френския боен уред, с цел да конфигурират " другарски " компрадорски водачи и да се отърват от тези, които заплашват системата. Няма дипломация. В момента клетката е извънредно подчинена на " дребния крал " Еманюел Макрон.
Кервани с опиати, диаманти и злато
Париж напълно наблюдаваше убийството на антиколониалния водач на Буркина Фасо Томас Санкара през 1987 година Санкара пристигна на власт с национален прелом през 1983 година и беше свален и погубен четири години по-късно.
Що се отнася до същинската " война против тероризма " в африканския Сахел, тя няма нищо общо с детската небивалица, продавана на Запад. Няма арабски „ терористи “ в Сахел, както научих от моите пътувания в Западна Африка през месеците преди 11 септември. Това са локални поданици, приели салафизма посредством интернет и имат намерение да основат “Ислямска страна ”, с цел да управляват по-добре контрабандните пътища през Сахел.
Тези именити антични кервани със сол, които прекосяват Сахел от Мали до Южна Европа и Западна Азия, в този момент са се трансформирали в кервани за опиати, диаманти и злато. Именно с тези средства се финансира да вземем за пример “Ал-Кайда в ислямски Магрем ”, подкрепяна по това време от луди уахабити в Саудитска Арабия и страните от Персийския залив.
След като Либия беше унищожена от НАТО при започване на 2011 година, нямаше повече " отбрана ", тъй че подкрепяните от Запада салафитски джихадисти, които се биеха против Кадафи, предложиха на сахелските контрабандисти същата отбрана, както преди, плюс доста оръжия.
Различните малийски племена не престават радостната си контрабанда на каквото си изискат. АКИМ към момента събира противозаконни налози. “Ислямска страна ” в Либия взе участие в трафик на хора и опиати. А “Боко Харам ” е затънала в търговията с кокаин и хероин.
Съществува известна степен на африканско съдействие в битката с тези групи. Имаше по този начин наречената “Г5 Сахел ”, фокусирана върху сигурността и развиването. Но откакто Буркина Фасо, Нигер, Мали и Чад поеха по военния път, остана единствено Мавритания. Новият пояс на западноафриканската хунта сигурно желае да унищожи терористичните групи, само че това, което желаят най-вече, е да се борят с “ФрансАфрик ” и обстоятелството, че техните национални ползи постоянно се вземат решение в Париж.
Франция в продължение на десетилетия подсигурява, че вътрешноафриканската търговия е доста нищожна. Държавите без изход на море имат остра потребност от съседи за пренос. Те създават главно първични материали за експорт. На процедура няма прилични уреди за предпазване, неприятно енергоснабдяване, ужасна вътрешноафриканска транспортна инфраструктура - това е, което плановете на Китай " Един пояс, веднъж " целят да решат в Африка.
През март 2018 година 44 държавни глави предложиха основаването на Африканска континентална зона за свободна търговия, най-голямата в света във връзка с население (1,3 милиарда души) и географско местонахождение. През януари 2022 година беше основана Панафриканската система за заплащане и разплащания, фокусирана върху осъществяването на заплащания за компании в Африка в локални валути.
Така че в бъдеще те неизбежно ще преминат към единна валута. Познайте какво стои на пътя им: наложената от Париж финансова система.
Няколко козметични ограничения към момента подсигуряват директния надзор на френската хазна върху всяка допустима нова африканска валута, желания за френски компании в търгове, монополи и разполагане на френски войски. Превратът в Нигер е един тип " няма да поносим повече ".
Всичко нагоре илюстрира това, което незаменимият икономист Майкъл Хъдсън излага в своите трудове: силата на екстрактивния модел. Хъдсън сподели, че главното е контролът върху международните ресурси; това е, което дефинира една световна мощ, а в тази ситуация с Франция, световна мощ от междинен сан.
Франция сподели какъв брой елементарно е да се управляват ресурсите посредством надзор върху паричната политика и основаването на монополи в богати на запаси страни за рандеман и експорт, употребявайки виртуален рабски труд при цялостна липса на екологични и санитарни стандарти.
Също по този начин е значимо за експлоататорския неоколониализъм да попречи на тези богати на запаси страни да употребяват личните си запаси за развиване на личните си стопански системи. Но в този момент африканското домино най-сетне споделя: „ Играта завърши “. На хоризонта ли е най-сетне същинската деколонизация?
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Срещата на върха на БРИКС, която се организира през август в Йоханесбург и разгласи разширението на членовете си, за следващ път сподели, че евразийската интеграция е неразривно обвързвана с афро-евразийската интеграция.
В момента Беларус предлага да бъде хазаин на взаимна среща на върха на страните от БРИКС-11, Шанхайската организация за съдействие и Евразийския стопански съюз. Визията на президента Александър Лукашенко за доближаване на тези многостранни организации може навреме да докара до срещите на върха на Майката на цялата многополярност.
Афро-Евразия обаче е доста по-сложно предложение. Африка към момента изостава от евразийските си братя по пътя към освобождение от оковите на неоколониализма.
Континентът през днешния ден е изправен пред големи провокации при оправянето с надълбоко вкоренените финансови и политически институции на колонизацията, изключително когато става въпрос за спиране на френската парична надмощие под формата на централноафриканския франк.
Доминото обаче пада едно след друго - Чад, Гвинея, Мали, Буркина Фасо, Нигер, а в този момент и Габон. Този развой към този момент трансформира президента на Буркина Фасо, капитан Ибрахим Траоре, в нов воин на многополюсния свят - слисаният и комплициран групов Запад даже не може да осъзнае какъв удар му нанесоха 8 преврата в Западна и Централна Африка за по-малко от 3 години.
Сбогом Бонго
Военните взеха решение да поемат властта в Габон, откакто хиперпрофренският президент Али Бонго завоюва спорни, " неблагонадеждни " избори. Държавните институции бяха разпуснати. Границите с Камерун, Екваториална Гвинея и Република Конго бяха затворени. Всички съглашения за сигурност с Франция бяха анулирани. Никой не знае какво ще се случи с френската военна база там.
Всичко беше национално дсо край: бойците излязоха по улиците на столицата Либревил, пеейки радостно, аплодирайки публиката.
Бонго и неговият татко, който го предшества, управляваха Габон от 1967 година Бонго е учил във френско частно учебно заведение и е приключил Сорбоната. Габон е дребна страна с население от 2,4 милиона и дребна войска от 5000 души, която може да се побере в мезонета на Доналд Тръмп. Повече от 30% от популацията живее с по-малко от 1 $ дневно, а повече от 60% от районите нямат достъп до опазване на здравето и питейна вода.
Военните описаха 14-годишното ръководство на Бонго като довело до " утежняване на общественото доближаване " и потопило страната в " безпорядък ".
След преврата френската минна компания “Ерамет ” спря активността си. Това е съвсем монопол. Габон е благосъстояние от изкопаеми: злато, диаманти, манган, уран, ниобий, желязна руда, да не приказваме за петрол, природен газ и водна сила. В Габон, който е част от ОПЕК, съвсем цялата стопанска система се върти към минната промишленост.
Ситуацията с Нигер е още по-сложна. Франция създава тук ресурси от уран и нефт с висока непорочност, както и други типове минерали. И американците са тук: в Нигер има три бази, където са ситуирани до 4000 бойци. Ключовият стратегически център на тяхната „ базова империя “ е базата за дронове в Агадез, известна като “Въздушна база 201 ”, втората по величина в Африка след Джибути.
Интересите на Франция и Съединени американски щати обаче се сблъскват, когато става дума за епопеята с Транссахарския газопровод. След като Вашингтон, бомбардирайки " Северен поток ", прекъсна стоманената пъпна шнур сред Русия и Европа, Европейски Съюз и изключително Германия имаха остра потребност от опция.
Доставките на алжирски газ едвам стигат за Южна Европа. Американският газ е извънредно безценен. Идеалното решение за европейците би било нигерийският газ да минава през Сахара и по-късно надълбоко в Средиземно море.
Нигерия, която има 5,7 трлн. кубически метра, има даже повече газ от Алжир и евентуално Венецуела. За съпоставяне Норвегия има 2 трлн. кубични метри. Но казусът на Нигерия е по какъв начин да изпомпва своя газ до далечни консуматори, тъй че Нигер се трансформира във значима директна страна.
Що се отнася до ролята на Нигер, енергетиката е доста по-важна игра от постоянно споменавания уран, който в действителност не е стратегически значим нито за Франция, нито за Европейски Съюз, защото Нигер е едвам 5-ият по величина снабдител на уран в света след Казахстан и Канада.
Основният призрачен сън на Франция обаче е загубата на доходоносни покупко-продажби с уран плюс малийския ремикс: Русия след Пригожин идва в Нигер в цялостна мощ с едновременното експулсиране на френската войска.
Добавянето [към огромната картина] на Габон единствено усложнява обстановката. Нарастващото съветско въздействие може да докара до разширени линии за доставки за бунтовниците в Камерун и Нигерия, както и до фаворизиран достъп до Централноафриканската република, където съветското наличие към този момент е мощно.
Не е изненадващо, че франкофилът Пол Бия, който е на власт в Камерун от 41 години, реши да прочисти въоръжените си сили след преврата в Габон. Камерун може да бъде идващото домино, което ще падне.
ЕКОВАС се среща с АФРИКОМ
Американците, както нормално, играят на сфинкс. Засега няма доказателства, че армията на Нигер желае да затвори базата в Агадес. Пентагонът влага съществено в своите бази, с цел да шпионира огромни елементи от Сахел и на първо място Либия.
Единственото нещо, за което Париж и Вашингтон са съгласни е, че под прикритието на ЕКОВАС (Икономическата общественост на западноафриканските държави) би трябвало да бъдат наложени най-строгите наказания на една от най-бедните страни в света (където единствено 21% от популацията има достъп до електричество ) - и те би трябвало да са доста по-лоши от тези, въведени против Кот д`Ивоар през 2010 година
Освен това има опасност от война. Представете си парадокса на нахлуването на ЕКОВАС в страна, която към този момент води две терористични войни на два разнообразни фронта: против “Боко Харам ” на югоизток и против “Ислямска страна ” в триграничния район.
ЕКОВАС, един от 8-те африкански политически и стопански съюза, е пословична неразбория. Включва 15 страни - френскоговорящи, англоговорящи и една португалоговоряща - в Централна и Западна Африка, и е цялостна с вътрешни разделения.
Първоначално французите и американците желаеха ЕКОВАС да нахлуе в Нигер като тяхна " мироопазваща " марионетка. Но не проработи заради натиска на популацията. След това минаха към дипломацията. Войските обаче остават в подготвеност за навлизане.
Ролята на Африканския съюз е още по-неясна. Първоначално те се опълчиха на преврата и прекратиха участието на Нигер. След това те се обърнаха и жигосаха допустимо навлизане, подкрепяно от Запада. Съседите затвориха границите си с Нигер.
ЕКОВАС ще се разпадне без поддръжката на Съединени американски щати, Франция и НАТО. Вече в действителност е беззъбо чихуахуа - изключително откакто Русия и Китай демонстрираха своята „ мека мощ “ в цяла Африка на срещата на високо ниво на БРИКС.
Политиката на Запада във водовъртежа на Сахел наподобява е да избави всичко, което може, от вероятно неизбежно крушение - даже когато стоическият народ на Нигер се опълчва на всевъзможен разказ, който Западът се пробва да измисли.
Важно е да се има поради, че главната партия на Нигер, Националното придвижване за отбрана на родината, водена от военачалник Абдурахаман Чиани, беше подкрепена от Пентагона през цялото време.
Пентагонът е надълбоко затвърден в Африка и е обвързван с 53 страни. Основната идея на Съединените щати от началото на 2000-те години постоянно е била милитаризацията на Африка и превръщането й във „ пушечно месо за войната против тероризма “. През 2002 година режимът на Дик Чейни съобщи: " Африка е стратегически приоритет в битката против тероризма. "
Това е основата за американското военно командване АФРИКОМ и безчет „ партньорства за съдействие “, заложени в двустранни съглашения. От практическа позиция АФРИКОМ окупира огромни региони на Африка от 2007 година
Колко сладостен е моят колониален франк
Абсолютно невероятно е за някой от Глобалния юг, Глобалното болшинство или Глобалния глобус (авторско право Лукашенко) да разбере настоящия африкански ужас, без да разбере същността на френския неоколониализъм.
Ключът, несъмнено, е центарлноафрикански франк - " колониалният франк ", въведен през 1945 година във френска Африка и оживял даже откакто благодарение на сполучлив терминологичен поврат - започнаха да приказват за " Африканската финансова общественост "
Целият свят помни, че след международната финансова рецесия от 2008 година либийският водач Муамар Кадафи прикани за основаването на панафриканска валута, обвързана със златото.
По това време Либия разполагаше с към 150 тона злато, което се съхраняваше вкъщи, а не в банки в Лондон, Париж или Ню Йорк. Ако имаше малко повече злато, тогава тази панафриканска валута щеше да има собствен самостоятелен финансов център в Триполи - и всичко щеше да се основава на суверенния златен запас.
За доста африкански страни това беше окончателният „ проект Б “ за заобикаляне на западната финансова система.
Целият свят помни какво се случи през 2011 година Първата офанзива против Либия е осъществена от френския изтребител “Мираж ”. Бомбардировките във Франция започнаха още преди края на незабавните договаряния в Париж сред западните водачи.
През март 2011 година Франция стана първата страна в света, която призна бунтовническия Национален временен съвет за законно държавно управление на Либия. През 2015 година хакнат имейл от някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Хилъри Клинтън разкри какво прави Франция в Либия: „ предпочитание да получи по-голям дял от производството на либийски нефт “, увеличение на френското въздействие в Северна Африка и блокиране на проектите на Кадафи да сътвори панафриканска валута, която да размени франка, отпечатан във Франция.
Нищо чудно, че груповият Запад се опасява от Русия в Африка – и освен поради промяната на караула в Чад, Мали, Буркина Фасо, Нигер и в този момент в Габон: Москва в никакъв случай не се е опитвала да ограби или пороби Африка.
Русия се отнася към африканците като към суверенни народи, не води безконечни войни, не източва запаси от Африка, плащайки стотинки за тях. Докато „ външната политика “ на френското разузнаване и Централно разузнавателно управление на САЩ се свежда до обстоятелството, че африканските водачи [в резултат на корупция] са покварени до основи, а неподкупните са унищожавани.
Имате право на парична политика
В съпоставяне с рекета на централноафриканския франк, мафията наподобява като улични пънкари. Това всъщност значи, че паричната политика на няколко суверенни африкански страни се управлява от френското министерство на финансите в Париж.
Първоначално централната банка на всяка африканска страна трябваше да държи минимум 65% от годишните си валутни запаси в „ оперативна сметка “ във френското министерство на финансите, плюс още 20% за покриване на финансови „ отговорности “.
Дори след леките „ промени “, въведени през септември 2005 година, от тези страни към момента се изисква да трансферират 50% от задграничната си валута плюс 20% Данък добавена стойност в Париж.
И ситуацията става все по-лошо. Централните банки на страните от района дефинират предел за кредитиране на всяка страна членка. Френското министерство на финансите влага тези африкански задгранични запаси от свое име на Парижката борса и прави големи облаги за сметка на Африка.
Безспорен факт е, че повече от 80% от валутните запаси на африканските страни от 1961 година насам са в „ оперативни сметки “, следени от френското министерство на финансите. С една дума, никоя от тези страни няма суверенитет върху своята парична политика.
Но кражбата не свършва дотук: френската хазна употребява африканските запаси, като че ли са френски капитал, като поръчителство при прекачване на активи, обезпечени с френски заплащания към Европейски Съюз и ЕЦБ.
В целия набор на „ френско-африканските “ връзки Франция към момента управлява валутата, златните и валутните запаси, компрадорските елити и комерсиалния бизнес.
Примерите за това са многочислени: френският конгломерат “Болоре ” управлява пристанищния и морския трафик в цяла Западна Африка, “Винчи ” преобладават в строителството и благоустройството, разпределението на вода и електричество, “Тотал ” има големи дялове в петрола и газа. И също така “Франс Телеком ” и огромните банкови структури - “Сосиете Женерал ”, “Греди Лион ”, “БНП Париба ” и така нататък
Франция де факто управлява по-голямата част от инфраструктурата във френскоговорящата Африка. Това е в директния смисъл на думата монополист.
“ФрансАфрик ” е корав неоколониализъм. Политиката се разгласява от президента на Република Франция и неговата " африканска клетка ". От времето на Шарл дьо Гол те нямат нищо общо с Народното събрание или какъвто и да било либерален развой.
Африканската клетка е тип Върховно командване. Те употребяват френския боен уред, с цел да конфигурират " другарски " компрадорски водачи и да се отърват от тези, които заплашват системата. Няма дипломация. В момента клетката е извънредно подчинена на " дребния крал " Еманюел Макрон.
Кервани с опиати, диаманти и злато
Париж напълно наблюдаваше убийството на антиколониалния водач на Буркина Фасо Томас Санкара през 1987 година Санкара пристигна на власт с национален прелом през 1983 година и беше свален и погубен четири години по-късно.
Що се отнася до същинската " война против тероризма " в африканския Сахел, тя няма нищо общо с детската небивалица, продавана на Запад. Няма арабски „ терористи “ в Сахел, както научих от моите пътувания в Западна Африка през месеците преди 11 септември. Това са локални поданици, приели салафизма посредством интернет и имат намерение да основат “Ислямска страна ”, с цел да управляват по-добре контрабандните пътища през Сахел.
Тези именити антични кервани със сол, които прекосяват Сахел от Мали до Южна Европа и Западна Азия, в този момент са се трансформирали в кервани за опиати, диаманти и злато. Именно с тези средства се финансира да вземем за пример “Ал-Кайда в ислямски Магрем ”, подкрепяна по това време от луди уахабити в Саудитска Арабия и страните от Персийския залив.
След като Либия беше унищожена от НАТО при започване на 2011 година, нямаше повече " отбрана ", тъй че подкрепяните от Запада салафитски джихадисти, които се биеха против Кадафи, предложиха на сахелските контрабандисти същата отбрана, както преди, плюс доста оръжия.
Различните малийски племена не престават радостната си контрабанда на каквото си изискат. АКИМ към момента събира противозаконни налози. “Ислямска страна ” в Либия взе участие в трафик на хора и опиати. А “Боко Харам ” е затънала в търговията с кокаин и хероин.
Съществува известна степен на африканско съдействие в битката с тези групи. Имаше по този начин наречената “Г5 Сахел ”, фокусирана върху сигурността и развиването. Но откакто Буркина Фасо, Нигер, Мали и Чад поеха по военния път, остана единствено Мавритания. Новият пояс на западноафриканската хунта сигурно желае да унищожи терористичните групи, само че това, което желаят най-вече, е да се борят с “ФрансАфрик ” и обстоятелството, че техните национални ползи постоянно се вземат решение в Париж.
Франция в продължение на десетилетия подсигурява, че вътрешноафриканската търговия е доста нищожна. Държавите без изход на море имат остра потребност от съседи за пренос. Те създават главно първични материали за експорт. На процедура няма прилични уреди за предпазване, неприятно енергоснабдяване, ужасна вътрешноафриканска транспортна инфраструктура - това е, което плановете на Китай " Един пояс, веднъж " целят да решат в Африка.
През март 2018 година 44 държавни глави предложиха основаването на Африканска континентална зона за свободна търговия, най-голямата в света във връзка с население (1,3 милиарда души) и географско местонахождение. През януари 2022 година беше основана Панафриканската система за заплащане и разплащания, фокусирана върху осъществяването на заплащания за компании в Африка в локални валути.
Така че в бъдеще те неизбежно ще преминат към единна валута. Познайте какво стои на пътя им: наложената от Париж финансова система.
Няколко козметични ограничения към момента подсигуряват директния надзор на френската хазна върху всяка допустима нова африканска валута, желания за френски компании в търгове, монополи и разполагане на френски войски. Превратът в Нигер е един тип " няма да поносим повече ".
Всичко нагоре илюстрира това, което незаменимият икономист Майкъл Хъдсън излага в своите трудове: силата на екстрактивния модел. Хъдсън сподели, че главното е контролът върху международните ресурси; това е, което дефинира една световна мощ, а в тази ситуация с Франция, световна мощ от междинен сан.
Франция сподели какъв брой елементарно е да се управляват ресурсите посредством надзор върху паричната политика и основаването на монополи в богати на запаси страни за рандеман и експорт, употребявайки виртуален рабски труд при цялостна липса на екологични и санитарни стандарти.
Също по този начин е значимо за експлоататорския неоколониализъм да попречи на тези богати на запаси страни да употребяват личните си запаси за развиване на личните си стопански системи. Но в този момент африканското домино най-сетне споделя: „ Играта завърши “. На хоризонта ли е най-сетне същинската деколонизация?
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ