Моята вяра забрани взирането в затъмнението. Сега това вдъхновява моето изкуство.
Като дете, израснало в общността на Харе Кришна в Съединените щати, ми беше неразрешено да съм на открито по време на слънчево затъмнение.
В нашата версия на ведическата астрономия се счита, че затъмненията са извънредно неподходящо време, когато обезглавената глава на демона Раху преследва слънцето и луната. В това гонене главата на Раху закрива или гълтам слънцето. Висцералният боязън щеше да опустоши нашата общественост с наближаването на затъмнение. Ние се тълпяхме във вътрешното светилище на храма, с цел да рецитираме молебствия, надявайки се да противодействаме на силите на мрака, които гълтаха нашата галактика. Докато цялостността ни обгръщаше, дълбокото възприятие на единение сред нашата общественост и Бог Кришна се развихри. Докато Раху се отдалечаваше, слънцето последователно разпръсна тъмнината, носейки групово облекчение, защото силите на положителното победиха над хаоса още един път.
концепции като атома, цикличната природа н...Прочетете целия текст »
