Седмицата: Смирете се, бе… Ама не!
Като да се смирихме през миналата седмица, удивени по какъв начин Господ „ избра “ земният път на духовния ни лидер патриарх Неофит да завърши таман в този момент - символно. В тия дни, в тази седмица на всеопрощението, на Прошката, дето не иде отникъде, а е сред нас – от всеки за всеки. Като да се смирихме от това всеопрощаващото и символно, и напълно непосредствено още приживе години наред, „ наследство “ на Дядо Неофит - да се сдобряваме, да се смиряваме, като умеем да водим разговор и да се обичаме един различен. И то освен в избрания ден за Прошка, като да е влаченето на китка на 8 март.
И зачакахме! Бууум - прошката, смирението, простичкото великодушие, да ни падне от Небето. Като облага от тотото, без обаче и един филантроп „ фиш “ да сме пуснали. То и за тоз механизъм се е изказала така наречен национална мъдрост – Господ дава, но в кошара не вкарва.
И хоп, единствено няколко часа преди календарно да изтече „ денят на Прошката “ и по-малко от 24 часа, откогато земно се простихме с патриарха ни, държавната кошара се взриви с цялата й (не)прощаваща никому политпартийност. Тъкмо заради обстоятелството, че същата тази целокупна политпартийност счита, че баш Господ им е задължен баш те да са в кошарата.
По-накратко казано (според Сътворението) Божествената разглобена Сглобка шест дни отново се сглобява, даже се опрощава, а на седмия не седна най-малко малко да си отпочине, а си разруши кошарата с тропот. За което „ паството “ научи под стремително включените в късната доба светлини на прожекторите – в две обособени конференции на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Само с цел да си трансферират „ ламкането, хамкането “ не на яйцето, на халвата от традицията на Сирни заговезни за примирение и здраве, а на запъртъците си и дрис-халвата, дето не стопират безрезултатно да ги мътят и дробят.
И по този начин часове преди връчването на първия изследователски мандат за сформиране сякаш на ново държавно управление на Сглобката в името на смирението най-малко откъм нови и нови кухи предварителни избори, смиряването завърши. А ръководещата (не)коалиция издрънча още по на кухо. От ГЕРБ-СДС показаха, че не се е получила равнопоставеността във властта. А от ПП-ДБ, че нещо се е препънало подписването на съглашението за тая власт. Което просто значи, че договарянията сред двете елементи на (не)сглобяването нищо не са договорили – нито персоналния състав на новото държавното управление в остарялата ротация, нито документа, който най-сетне трябваше да официализира това сякаш споделено ръководство.
Та по този начин ето какво е ситуацията със смирението. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ в действителност го реализираха това заветно 50:50. Което сякаш трябваше да е посред им във властта. А след (не)прошката им в неделя, го разделиха с миряните(си) – гласоподаватели. Сега като погледнем синонимите на „ примирение “ за тях остава политпартийното канско успокоение – без покорност, примирителност, благост, невзискателност. А на гласоподавателите отново им се пада примирие, смирение, смирение, изпълнителност.
Но пък остана един синоним на „ примирение “ отвън подялбата – „ самообладание “. Под формата на (не)търпимост – която примерно отново да си я измерим по жълтите павета, до момента в който страната ни отново остане в позата 100:100 ни крачка напред.
И зачакахме! Бууум - прошката, смирението, простичкото великодушие, да ни падне от Небето. Като облага от тотото, без обаче и един филантроп „ фиш “ да сме пуснали. То и за тоз механизъм се е изказала така наречен национална мъдрост – Господ дава, но в кошара не вкарва.
И хоп, единствено няколко часа преди календарно да изтече „ денят на Прошката “ и по-малко от 24 часа, откогато земно се простихме с патриарха ни, държавната кошара се взриви с цялата й (не)прощаваща никому политпартийност. Тъкмо заради обстоятелството, че същата тази целокупна политпартийност счита, че баш Господ им е задължен баш те да са в кошарата.
По-накратко казано (според Сътворението) Божествената разглобена Сглобка шест дни отново се сглобява, даже се опрощава, а на седмия не седна най-малко малко да си отпочине, а си разруши кошарата с тропот. За което „ паството “ научи под стремително включените в късната доба светлини на прожекторите – в две обособени конференции на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Само с цел да си трансферират „ ламкането, хамкането “ не на яйцето, на халвата от традицията на Сирни заговезни за примирение и здраве, а на запъртъците си и дрис-халвата, дето не стопират безрезултатно да ги мътят и дробят.
И по този начин часове преди връчването на първия изследователски мандат за сформиране сякаш на ново държавно управление на Сглобката в името на смирението най-малко откъм нови и нови кухи предварителни избори, смиряването завърши. А ръководещата (не)коалиция издрънча още по на кухо. От ГЕРБ-СДС показаха, че не се е получила равнопоставеността във властта. А от ПП-ДБ, че нещо се е препънало подписването на съглашението за тая власт. Което просто значи, че договарянията сред двете елементи на (не)сглобяването нищо не са договорили – нито персоналния състав на новото държавното управление в остарялата ротация, нито документа, който най-сетне трябваше да официализира това сякаш споделено ръководство.
Та по този начин ето какво е ситуацията със смирението. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ в действителност го реализираха това заветно 50:50. Което сякаш трябваше да е посред им във властта. А след (не)прошката им в неделя, го разделиха с миряните(си) – гласоподаватели. Сега като погледнем синонимите на „ примирение “ за тях остава политпартийното канско успокоение – без покорност, примирителност, благост, невзискателност. А на гласоподавателите отново им се пада примирие, смирение, смирение, изпълнителност.
Но пък остана един синоним на „ примирение “ отвън подялбата – „ самообладание “. Под формата на (не)търпимост – която примерно отново да си я измерим по жълтите павета, до момента в който страната ни отново остане в позата 100:100 ни крачка напред.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ