В последните години България три пъти е правила реверанси към „Газпром“ за огромни суми
Като чух, че ни следва да бъдем ощастливени с неизбежни и сложни, само че евентуално сполучливи договаряния с Газпром, не знам за какво се сетих за една преживелица отпреди 12 години.
Тогава преговаряхме за АЕЦ Белене и един от най-спорните въпроси беше за ескалационните показатели на цената за времето на строителство. В взаимозависимост от композицията им, крайната цена щеше да е с милиард и половина $ повече или по-малко.
Веднъж на една среща в доста стеснен кръг получихме предложение за закрепена цена без ескалации, която беше … с още половин милиард по-висока от най-високата при най-неблагоприятния вид за ескалации. Казах им, че са луди и че хората, които наблюдават тематиката незабавно ще видят, че офертата е неуместна (оказа се, че не съм прав – когато я оповестиха обществено, доминираха радостните възгласи от специалисти и политици, макар че аз като министър не я приех). Интересното обаче е това, което ми споделиха тогава на срещата: „ Не се тормозете, господин министър, във всички медии ще написа, че сте провели извънредно сложни и комплицирани договаряния с нас и сте постигнали необикновено огромен триумф по изискванията. “
И още една прилика, във връзка със задаващия се арбитраж. На арбитража за АЕЦ Белене през 2014 година, един от причините на българската страна беше, че даже техническият план не е бил лицензиран от Агенцията за нуклеарно контролиране до прекратяването на плана (наистина, последният драфт беше върнат с няколко хиляди забележки). По време на арбитража обаче, от управлението на АЯР се скъсаха обществено да изясняват, че в действителност техническият план е щял аха-аха да бъде утвърден и на процедура си е бил утвърден. И това, несъмнено, беше употребявано против нас.
Що се отнася до Газпром, в последните години българската страна три пъти е правила, без рационална причина реверанси за големи суми: първо когато директният контракт беше непринудено изменен в наш ущърб през 2006 г, след това при договарянето на Турски поток, когато се отказахме непринудено от клаузата транзитирай-или-плати при предварителното преустановяване на преноса по трансбалканския газопровод и най-после през 2017 г, когато вследствие от приключилото произвеждане на Европейската комисия против Газпром за нелоялна конкуренция в Източна Европа имахме период, в който да желаяме обезщетения за понесените вреди от противозаконните практики, само че не го направихме. Само от тези три дейности загубите са почти към пет милиарда $. Запазвам искрица вяра, въпреки и дребна, че това няма да се случи още един път.
Текстът е оповестен във фейсбук профила на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Тогава преговаряхме за АЕЦ Белене и един от най-спорните въпроси беше за ескалационните показатели на цената за времето на строителство. В взаимозависимост от композицията им, крайната цена щеше да е с милиард и половина $ повече или по-малко.
Веднъж на една среща в доста стеснен кръг получихме предложение за закрепена цена без ескалации, която беше … с още половин милиард по-висока от най-високата при най-неблагоприятния вид за ескалации. Казах им, че са луди и че хората, които наблюдават тематиката незабавно ще видят, че офертата е неуместна (оказа се, че не съм прав – когато я оповестиха обществено, доминираха радостните възгласи от специалисти и политици, макар че аз като министър не я приех). Интересното обаче е това, което ми споделиха тогава на срещата: „ Не се тормозете, господин министър, във всички медии ще написа, че сте провели извънредно сложни и комплицирани договаряния с нас и сте постигнали необикновено огромен триумф по изискванията. “
И още една прилика, във връзка със задаващия се арбитраж. На арбитража за АЕЦ Белене през 2014 година, един от причините на българската страна беше, че даже техническият план не е бил лицензиран от Агенцията за нуклеарно контролиране до прекратяването на плана (наистина, последният драфт беше върнат с няколко хиляди забележки). По време на арбитража обаче, от управлението на АЯР се скъсаха обществено да изясняват, че в действителност техническият план е щял аха-аха да бъде утвърден и на процедура си е бил утвърден. И това, несъмнено, беше употребявано против нас.
Що се отнася до Газпром, в последните години българската страна три пъти е правила, без рационална причина реверанси за големи суми: първо когато директният контракт беше непринудено изменен в наш ущърб през 2006 г, след това при договарянето на Турски поток, когато се отказахме непринудено от клаузата транзитирай-или-плати при предварителното преустановяване на преноса по трансбалканския газопровод и най-после през 2017 г, когато вследствие от приключилото произвеждане на Европейската комисия против Газпром за нелоялна конкуренция в Източна Европа имахме период, в който да желаяме обезщетения за понесените вреди от противозаконните практики, само че не го направихме. Само от тези три дейности загубите са почти към пет милиарда $. Запазвам искрица вяра, въпреки и дребна, че това няма да се случи още един път.
Текстът е оповестен във фейсбук профила на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ