Разбулиха мистерията на Кървавите водопади в Антарктида
Кървавите водопади озадачаваха учените в продължение на десетилетия. След изследване на ледника Тейлър в Антарктида те имат вяра, че най-сетне са разбулили мистерията, написа pochivka.blitz.bg.
Ледникът Тейлър е едно от най-изумителните места в света за всички времена. Скрит в дебрите на антарктическата пустота, лървавочервен поток тече през ледените масиви.
Червеният водопад е наименуван „ Кървавите водопади “ поради злокобния метод, по който наподобява. Само си представете – тъмночервен поток на фона на безкрайната белота на Антарктида.
Водопадът се намира в Сухуте долини МакМъдро. Открит е за пръв път през 1911 година, когато за естествения феномен се знаело прекомерно малко. Преди век учените считали, че водораслите във водата са трансформирали цвета си.
Сега, обаче, откривателите имат вяра, че са разгадали изцяло загадката. За да схванат какво се крие в морската вода, те взели проби от мястото. Те били оценени от специалисти, които забелязали, че водата има високо наличие на желязо. Наличието на този детайл евентуално се дължи на неналичието на светлина и О2.
Богатите на желязо течности се окисляват, когато имат допир с въздуха, което предизвиква наслойка. Този развой е повода за аления цвят на водопада.
Откритията са оповестени в списание “Journal of Geophysical Research: Biogeosciences ”.
Тази част от света е необитаема поради извънредно тежките климатични условия. Смята се, че дребните микроби са единствените живи организми, които могат да оцелеят на ледника Тейлър. Въпреки това има туристи, които се осмеляват да посетят Сухите долини.
Единственият метод да посетите Кървавите водопади е с хеликоптер, излитащ от американската база Макмъдро. Алтернативен вид е туристите да тръгнат от новозеландската база „ Скот “ или да се качат на круиз през морето Рос.
Сухите долини са ситуирани сред високите над 4000 м. Трансарктически планини, които блокират опцията ледът от изток до постигане морето Рос. Няколко ледника се промъкват през пролуките, само че всеки лед, който се разпада от ледниците, бързо минава от твърди към изпарения в суха атмосфера. Уникалните условия в сухите долини са породени и от катабатични ветрове. Те се появяват, когато студеният, компактен въздух се изтегля надолу от силата на гравитацията. Вятърът може да доближи скорост от 320 километра в час, да загрява при втурване и да изпарява цялата вода, лед и сняг.
Първоначално сухите долини се считали за лишени от какъвто и да е било живот. Изследователят Робърт Скот, който открива долините през 1903 година, поглеждайки над една от тях я е нарекъл „ Долина на гибелта “.
По-късно откривателите разкрили, че сухите долини са дом на разнообразни екстремофили - организми, които живеят в рискови условия. Сред тях са лишеите и мъховете, разнообразни типове микроби и микроскопични червеи. Тези организми са претърпели дълбоки еволюционни промени, които им разрешават да оцелеят в една от най-суровите и тежки среди на планетата.
Ледникът Тейлър е едно от най-изумителните места в света за всички времена. Скрит в дебрите на антарктическата пустота, лървавочервен поток тече през ледените масиви.
Червеният водопад е наименуван „ Кървавите водопади “ поради злокобния метод, по който наподобява. Само си представете – тъмночервен поток на фона на безкрайната белота на Антарктида.
Водопадът се намира в Сухуте долини МакМъдро. Открит е за пръв път през 1911 година, когато за естествения феномен се знаело прекомерно малко. Преди век учените считали, че водораслите във водата са трансформирали цвета си.
Сега, обаче, откривателите имат вяра, че са разгадали изцяло загадката. За да схванат какво се крие в морската вода, те взели проби от мястото. Те били оценени от специалисти, които забелязали, че водата има високо наличие на желязо. Наличието на този детайл евентуално се дължи на неналичието на светлина и О2.
Богатите на желязо течности се окисляват, когато имат допир с въздуха, което предизвиква наслойка. Този развой е повода за аления цвят на водопада.
Откритията са оповестени в списание “Journal of Geophysical Research: Biogeosciences ”.
Тази част от света е необитаема поради извънредно тежките климатични условия. Смята се, че дребните микроби са единствените живи организми, които могат да оцелеят на ледника Тейлър. Въпреки това има туристи, които се осмеляват да посетят Сухите долини.
Единственият метод да посетите Кървавите водопади е с хеликоптер, излитащ от американската база Макмъдро. Алтернативен вид е туристите да тръгнат от новозеландската база „ Скот “ или да се качат на круиз през морето Рос.
Сухите долини са ситуирани сред високите над 4000 м. Трансарктически планини, които блокират опцията ледът от изток до постигане морето Рос. Няколко ледника се промъкват през пролуките, само че всеки лед, който се разпада от ледниците, бързо минава от твърди към изпарения в суха атмосфера. Уникалните условия в сухите долини са породени и от катабатични ветрове. Те се появяват, когато студеният, компактен въздух се изтегля надолу от силата на гравитацията. Вятърът може да доближи скорост от 320 километра в час, да загрява при втурване и да изпарява цялата вода, лед и сняг.
Първоначално сухите долини се считали за лишени от какъвто и да е било живот. Изследователят Робърт Скот, който открива долините през 1903 година, поглеждайки над една от тях я е нарекъл „ Долина на гибелта “.
По-късно откривателите разкрили, че сухите долини са дом на разнообразни екстремофили - организми, които живеят в рискови условия. Сред тях са лишеите и мъховете, разнообразни типове микроби и микроскопични червеи. Тези организми са претърпели дълбоки еволюционни промени, които им разрешават да оцелеят в една от най-суровите и тежки среди на планетата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ