Марк Крамер: Пораженията в Украйна хвърлят Кремъл в безпорядък
" Картината на всеобща поддръжка в Русия за войната с десетки хиляди аплодиращи Владимир Путин на стадиона в Москва е лъжлива. През годините съветският президент построи ефикасна система за надзор над публичното неодобрение. Системата обаче не е неуязвима и към този момент има признаци, че поддава под натика на войната и провалите в Украйна. Това съобщи историкът проф. Марк Крамер от Харвардския университет пред.
" Напълно съм склонен с посоката, в която Байдън разсъждава. В момента ръководещите среди в Русия наподобяват в хаос, на ръба на конфликт сред основни фигури като Евгений Пригожин, който управлява наемниците от “Вагнер ”, и министъра на защитата Сергей Шойгу - незапознат бюрократ от кариерата. Пригожин влезе в спор и със по този начин некомпетентния шеф на генералния щаб Валерий Герасимов. Покрай кавгите им режимът не наподобява кадърен нито да ръководи обществото, нито да води умело тази война, която до този миг е крушение за съветската войска. Трудно е да се реши какво е отношението на руснаците към войната. Повечето от тях се пробват съзнателно да не ѝ обръщат внимание. Те знаят, че цената за намерено противоречие е доста висока - могат да изгубят работата си или да бъдат хвърлени в пандиза. В Русия се върна руският вид цензура, съвсем като по времето на Сталин. Допитването до публичното мнение в тази страна постоянно е било извънредно мъчно, а в този момент е съвсем невероятно да накараш хората да приказват искрено. Кремъл може да управлява малките екрани, само че към момента не управлява напълно интернет и руснаците могат да видят най-малко част от същинската картина. Каква е тайната на Путин – да задържи системата, макар големите загуби. Ако се има вяра на американските и английските изказвания Русия е изгубила до 200 000 убити и ранени – в пъти повече, в сравнение с в Афганистан ", сподели още изторикът.
" Единствената война, в която публичното мнение в Русия бе фактор, бе първата война в Чечения от 1994 до 1996 година. Тогава публичният напън способства за прекратяването на бойните дейности. Путин разбра това и едно от първите неща, които направи откакто пристигна на власт през 1999 година, бе да предприеме ограничения за обезсилване на публичното мнение. Той възвърне контрола върху малкия екран, стартира да преследва политическите си съперници, трансформира изборите във фарс и реплика. Почти цялото му 23-годишно ръководство мина във войни - Втората чеченска война стартира през 1999-та и завърши едвам през 2009-та. Междувременно, през 2008 година, Путин води война и с Грузия. След това, през 2014-та, той изпрати войски в Крим и Източна Украйна, а през 2015-та и в Сирия. През цялото това време публичното мнение, в случай че имаше някаква роля, то тя бе да поддържа начинанията му, както бе в тази ситуация с анексирането на Крим. Съдейки по видеокадрите в интернет, през последните дни на фронта умират стотици съветски бойци. Много руснаци през днешния ден избират да не обръщат внимание на войната. Но няма по какъв начин да продължат да се държат по този метод, в случай че броят на жертвите нарасне още повече. Ако жертвите и лишенията от войната набъбнат внезапно, което е допустимо да се случи в околните няколко месеца, за руснаците ще стане доста по-трудно да останат несъпричастни. През 2014 година Русия наруши десетки съглашения, които подписа с Украйна след разпадането на Съветския съюз през 1991 година и в които даде обещание да зачита границите ѝ. При това състояние няма по какъв начин днешната война да завърши единствено с мирни договаряния - каквото и съглашение да произлезе от тези договаряния, няма по какъв начин да се има вяра на съветското павителство отпред с Путин, че ще го съблюдава. Войната ще би трябвало да бъде решена на бойното поле, а след войната би трябвало да бъдат подхванати спомагателни стъпки, като се стартира с развой на присъединение на Украйна към НАТО ", разяснява Крамер.
" Напълно съм склонен с посоката, в която Байдън разсъждава. В момента ръководещите среди в Русия наподобяват в хаос, на ръба на конфликт сред основни фигури като Евгений Пригожин, който управлява наемниците от “Вагнер ”, и министъра на защитата Сергей Шойгу - незапознат бюрократ от кариерата. Пригожин влезе в спор и със по този начин некомпетентния шеф на генералния щаб Валерий Герасимов. Покрай кавгите им режимът не наподобява кадърен нито да ръководи обществото, нито да води умело тази война, която до този миг е крушение за съветската войска. Трудно е да се реши какво е отношението на руснаците към войната. Повечето от тях се пробват съзнателно да не ѝ обръщат внимание. Те знаят, че цената за намерено противоречие е доста висока - могат да изгубят работата си или да бъдат хвърлени в пандиза. В Русия се върна руският вид цензура, съвсем като по времето на Сталин. Допитването до публичното мнение в тази страна постоянно е било извънредно мъчно, а в този момент е съвсем невероятно да накараш хората да приказват искрено. Кремъл може да управлява малките екрани, само че към момента не управлява напълно интернет и руснаците могат да видят най-малко част от същинската картина. Каква е тайната на Путин – да задържи системата, макар големите загуби. Ако се има вяра на американските и английските изказвания Русия е изгубила до 200 000 убити и ранени – в пъти повече, в сравнение с в Афганистан ", сподели още изторикът.
" Единствената война, в която публичното мнение в Русия бе фактор, бе първата война в Чечения от 1994 до 1996 година. Тогава публичният напън способства за прекратяването на бойните дейности. Путин разбра това и едно от първите неща, които направи откакто пристигна на власт през 1999 година, бе да предприеме ограничения за обезсилване на публичното мнение. Той възвърне контрола върху малкия екран, стартира да преследва политическите си съперници, трансформира изборите във фарс и реплика. Почти цялото му 23-годишно ръководство мина във войни - Втората чеченска война стартира през 1999-та и завърши едвам през 2009-та. Междувременно, през 2008 година, Путин води война и с Грузия. След това, през 2014-та, той изпрати войски в Крим и Източна Украйна, а през 2015-та и в Сирия. През цялото това време публичното мнение, в случай че имаше някаква роля, то тя бе да поддържа начинанията му, както бе в тази ситуация с анексирането на Крим. Съдейки по видеокадрите в интернет, през последните дни на фронта умират стотици съветски бойци. Много руснаци през днешния ден избират да не обръщат внимание на войната. Но няма по какъв начин да продължат да се държат по този метод, в случай че броят на жертвите нарасне още повече. Ако жертвите и лишенията от войната набъбнат внезапно, което е допустимо да се случи в околните няколко месеца, за руснаците ще стане доста по-трудно да останат несъпричастни. През 2014 година Русия наруши десетки съглашения, които подписа с Украйна след разпадането на Съветския съюз през 1991 година и в които даде обещание да зачита границите ѝ. При това състояние няма по какъв начин днешната война да завърши единствено с мирни договаряния - каквото и съглашение да произлезе от тези договаряния, няма по какъв начин да се има вяра на съветското павителство отпред с Путин, че ще го съблюдава. Войната ще би трябвало да бъде решена на бойното поле, а след войната би трябвало да бъдат подхванати спомагателни стъпки, като се стартира с развой на присъединение на Украйна към НАТО ", разяснява Крамер.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ