Кърджали: Паметникът на Освободителите на града е открит тържествено на 28 май 1939 от военния министър генерал Даскалов и го освещава Пловдивският митрополит Кирил
Кърджали. Военният министър военачалник Даскалов на 28 май 1939 година тържествено открива Паметникът на Освободителите на града и го освещава пловдивският митрополит Кирил. Това заяви за Радио „ Фокус “ Гергана ДИМИТРОВА, шеф на отдел „ Държавен списък “ - Кърджали.
Емблематичният монумент, издигнат на естествена могила в центъра на града, без който нито един празник от откриването му до момента не може да мине, е един величествен войнишки паметник-костница и паметник-мавзолей. Такива монументи има на всички места в българската земя, отдадени на Балканската война, в която вземат участие като доброволци цвета на нацията и идват доброволци - емигранти от цяла Европа, от Съединени американски щати и Канада, с една цел - да се бият за присъединението на откъснатите от България територии, в които живеят големи маси българи. „ Паметникът е съхранил парченце от националната ни история и е повдигнат като знак на признателността на поколенията към стотиците хиляди жертви, отдали живота си за постигането на фантазията за „ Обединението на България “, пред които се прекланяме и почитаме паметта на героите “, сподели Гергана Димитрова.
За да не се не помнят починалите военни чинове за освобождението на Кърджали и Мастанлийски окръг, в далечната 1933 година предприемчив комитет взема решение да стартира събирането на дарения, с които да се разгласи конкурс за монумент. Решено е да е статуя, която да се отлее и инсталира на фундамент от гранит на могилата, където да се слагат костите на починалите воини. Главният основател е окръжният шеф Лев Кацков, членове на комитета са полковник Табаков, шеф на Кърджалийския гарнизон, Петър Х. Йорданов, ръководител на Мастанлийската окръжна непрекъсната комисия, Никола Певтичев, кмет на Кърджали, енорийският духовник Данаил Николчев, зап. подполковник Христо Димитров, ръководител на сдружението на запасните офицери, Димко Ефтимов, ръководител на сдружението на запасните подофицери, Харалампи Михайлов, държавен проектант, Титков – околийски инженер и Кръстю Попов – депутат.
Средствата за построяването на Паметника са били събирани като помощи от Окръжната комисия, от общините, дарения от частни лица, сдружения и институции. Дамското и офицерските сдружения провеждат благотворителни акции, с цел да набират суми от лотарииа>, томболи и от лихви на събраните суми. През 1935 година общинският съвет взема решение безплатно да отпусне мястото за създаване на Паметника.
Прецизните общественици афишират два поредни състезанието през 1935 и 1937 година, като във втория вземат участие 9 колектива скулптори и архитекти. Проф. Дечко Узунов и проф. Михайл Михайлов оглавяват журито. Печели колектив от архитектите проф. Храбър Попов и Иван Найденович, и скулпторът Александър Занков, а изпълнителите леяри са от Бистрица и София. „ Втора премия не е била присъдена, а са били дадени две трети награди на плана на скулптора Николай Димитров с мото „ Бяло море “ и на скулптора Стефан Бойчев с мото „ Свобода “. Колективът на Занков се стопира на концепцията за комбинация, построена от двама боеца, единият с оръжие, а другият забиващ знамето - знак на принадлежност и възвръщане на откъснатите територии “, разясни началничката на Архива. Тя сподели още, че постаментът е построен от гранит с генезис от западния дял на Витоша и обработен от каменоделците Стоян Шопов „ Ганди “ от село Бистрица и от Йордан Белия от село Косача, Радомирско. Бронзовата отливка е изпълнена от Александър Котев – живописен бронзолеяр от София и е с височина 4 метра, а в основата си е с размери 2 на 2,5 метра и коства към 500.000 лева
„ Основният камък на Паметника е положен на 19 ноември 1938 година по време на Общия помен за починалите. Бронзовата група е била инсталирана на готовия фундамент на 13 май 1939 година благодарение на команда от бойци от Кърджалийския гарнизон. Преди повдигането на паметника в основата са били нахвърляни дребни монети, а в корпуса на гранитния фундамент е бил вграден дървен ковчег с кости на починали бойци за освобождението на града, затрупан с българския трикольор “, сподели още Гергана Димитрова.
Тържественото разкриване на паметника е направено на 28 май 1939 година от военния министър военачалник Даскалов и осветлен от пловдивския митрополит Кирил. На формалното разкриване участват също Димитър Пешев – подпредседател на Народното събрание и група народни представители, Ст. Клечков – Старозагорският регионален шеф, началници на Пловдивския и Старозагорския гарнизони, група опълченци и участници в боевете от 1912 година.
Дарина ДЕЕНИЧИНА
Емблематичният монумент, издигнат на естествена могила в центъра на града, без който нито един празник от откриването му до момента не може да мине, е един величествен войнишки паметник-костница и паметник-мавзолей. Такива монументи има на всички места в българската земя, отдадени на Балканската война, в която вземат участие като доброволци цвета на нацията и идват доброволци - емигранти от цяла Европа, от Съединени американски щати и Канада, с една цел - да се бият за присъединението на откъснатите от България територии, в които живеят големи маси българи. „ Паметникът е съхранил парченце от националната ни история и е повдигнат като знак на признателността на поколенията към стотиците хиляди жертви, отдали живота си за постигането на фантазията за „ Обединението на България “, пред които се прекланяме и почитаме паметта на героите “, сподели Гергана Димитрова.
За да не се не помнят починалите военни чинове за освобождението на Кърджали и Мастанлийски окръг, в далечната 1933 година предприемчив комитет взема решение да стартира събирането на дарения, с които да се разгласи конкурс за монумент. Решено е да е статуя, която да се отлее и инсталира на фундамент от гранит на могилата, където да се слагат костите на починалите воини. Главният основател е окръжният шеф Лев Кацков, членове на комитета са полковник Табаков, шеф на Кърджалийския гарнизон, Петър Х. Йорданов, ръководител на Мастанлийската окръжна непрекъсната комисия, Никола Певтичев, кмет на Кърджали, енорийският духовник Данаил Николчев, зап. подполковник Христо Димитров, ръководител на сдружението на запасните офицери, Димко Ефтимов, ръководител на сдружението на запасните подофицери, Харалампи Михайлов, държавен проектант, Титков – околийски инженер и Кръстю Попов – депутат.
Средствата за построяването на Паметника са били събирани като помощи от Окръжната комисия, от общините, дарения от частни лица, сдружения и институции. Дамското и офицерските сдружения провеждат благотворителни акции, с цел да набират суми от лотарииа>, томболи и от лихви на събраните суми. През 1935 година общинският съвет взема решение безплатно да отпусне мястото за създаване на Паметника.
Прецизните общественици афишират два поредни състезанието през 1935 и 1937 година, като във втория вземат участие 9 колектива скулптори и архитекти. Проф. Дечко Узунов и проф. Михайл Михайлов оглавяват журито. Печели колектив от архитектите проф. Храбър Попов и Иван Найденович, и скулпторът Александър Занков, а изпълнителите леяри са от Бистрица и София. „ Втора премия не е била присъдена, а са били дадени две трети награди на плана на скулптора Николай Димитров с мото „ Бяло море “ и на скулптора Стефан Бойчев с мото „ Свобода “. Колективът на Занков се стопира на концепцията за комбинация, построена от двама боеца, единият с оръжие, а другият забиващ знамето - знак на принадлежност и възвръщане на откъснатите територии “, разясни началничката на Архива. Тя сподели още, че постаментът е построен от гранит с генезис от западния дял на Витоша и обработен от каменоделците Стоян Шопов „ Ганди “ от село Бистрица и от Йордан Белия от село Косача, Радомирско. Бронзовата отливка е изпълнена от Александър Котев – живописен бронзолеяр от София и е с височина 4 метра, а в основата си е с размери 2 на 2,5 метра и коства към 500.000 лева
„ Основният камък на Паметника е положен на 19 ноември 1938 година по време на Общия помен за починалите. Бронзовата група е била инсталирана на готовия фундамент на 13 май 1939 година благодарение на команда от бойци от Кърджалийския гарнизон. Преди повдигането на паметника в основата са били нахвърляни дребни монети, а в корпуса на гранитния фундамент е бил вграден дървен ковчег с кости на починали бойци за освобождението на града, затрупан с българския трикольор “, сподели още Гергана Димитрова.
Тържественото разкриване на паметника е направено на 28 май 1939 година от военния министър военачалник Даскалов и осветлен от пловдивския митрополит Кирил. На формалното разкриване участват също Димитър Пешев – подпредседател на Народното събрание и група народни представители, Ст. Клечков – Старозагорският регионален шеф, началници на Пловдивския и Старозагорския гарнизони, група опълченци и участници в боевете от 1912 година.
Дарина ДЕЕНИЧИНА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ