Скулптура на Христо Ботев от 1964 г. на академик Григорий Данилович Ястребенецкий от Санкт-Петербург ще бъде дарена на Калоферза 175-та годишнина от рождението на великия поет-революционер
Капитан I сан о.р., професор, д.пс.н., инженер Илия Пеев
Една същинска другарска история ме свърза трайно с това красиво събитие в навечерието на 175-та годишнина от рождението великия поет-революционер Христо Ботев.
През юни 2022 година по електронната поща капитан I сан от запаса, лекар на историческите науки, Валентин Георгиевич Смирнов, шеф на Руския държавен списък на Военноморския флот в Санкт-Петербург, ми изпрати публикацията „ Скулптура на Христо Ботев възнамеряват да подарят на България ”. Статията е оповестена във вестник „ Санкт-Петербургски ведомости ”, брой 110 от 21 юни 2022 година под заглавие „ Завещанието на статуя ”.
Сергей Глезеров. Завещанието на статуя. Вестник „ Санкт-Петербургски ведомости ”, брой 110 от 21 юни 2022 година
Авторът на публикацията Сергей Евгениевич Глезеров в изявление с подполковник от запаса Юрий Михайлович Лебедев, боен преводач и публицист, ръководител на центъра „ Примирение ” (1995-20025), който е поддържал близки креативен връзки със скултура Григорий Ястребенецкий, дава гласност на авторското наследство. През есента на 2021 година Юрий Лебедев е беседвал със забележителния ваятел Григорий Ястребеницкий, който споделя пред него:
„ Имам забавен и доста безценен за мене скулптурен портрет на Христо Ботев, който съм направил през 60-те години на предишния век. Искам да подаря тази моя работа на българите ”.
Григорий Ястребенецкий приключва работата над скулптурния портрет на българския поет-революционер Христо Ботев, 1 април 1964 година Архивен фонд на Санкт-Петербург. ЦГАКФФД СПб. Фотодокумент Ар 175958. Автор на фотографията Василий Гаврилович Федосеев.
Григорий Ястребенецкий. Скулптурен портрет на Христо Ботев.
Академик Григорий Ястребеницкий е умрял на 18 март 2022 година и не можа персонално да направи дарението. Завещанието му се поддържа от негови наследници и другари, бивщи възпитаници и докторанти, сътрудници, художници, скулптори, фенове и други
Статията „ Завещанието на статуя ” доста ме трогна и аз помолих моя остарял другар капитан I сан от запаса Валентин Смирнов да ме свърже с подполковник от запаса Юрий Лебедев, с който към този момент няколко месеца плодотворно си кореспондираме и обменяме отзиви по какъв начин най-добре да се осъществя наследството на учен Григорий Ястребенецкий.
Двамата дружно с Юрий Лебедев се обърнахме към кмета на гр. Калофер господин Румен Василев Стоянов и господин Боян Ботйов – ръководител на Общонародната фондация „ Христо Ботйов “, които одобриха задушевно предлагането за подаяние на град Калофер бюста на Христо Ботев от учен Григорий Ястребеницкий.
Кореспондираме също и с доктор Анатолий Викторович Щелкунов, почетен жител на Варна, някогашен Генерален консул на РФ в морската столица, който ни даде скъпи рекомендации за практическите логистически и дипломатически стъпки, които би трябвало да се подхващат за сполучливо осъществяване на благородната задача.
Предстои делова среща в родния град на поета-революционер за разискване на съответни дейности за осъществяване на дарението, мястото за слагане на бюста, логистиката по доставянето, други организационни, протоколни и церемониални въпроси.
Красивата статуя на Христо Ботев, от 1964 година насам, повече от половин век, чака родния град на великия поет-революционер. Известно е, че паметниците не живеят настрана от града, тъй като скулптурата и любовта са единни. Какво знаем за учен Григорий Данилович Ястребенецкий, сътворил с голяма обич скулптурния портрет на Христо Ботев?
Академик Григорий Данилович Ястребенецкий (29.10.1923 – 18.03.2022)
За него могат да се напишат книги, да се създадат филми и отново няма да се каже всичко. С съображение постоянно в печата го назовават Скулптур-Легенда, един от тези велики международни майстори, които със своето изкуство съединяват столетията.
Започва да рисува от три годишна възраст. Участник е във Великата отечествена война (1941-1945 г.), повече от 1/3 от неговите работи са отдадени на войната.
Професор Григорий Данилович Ястребенецкий е почетен с почетното звание „ Народен художник на Русия ”, Заслужил активист на културата на Полша, Почетен лекар в Алеята на славата в СПбГУП, Академик на Руската художествена академия. Той е участник в над 200 изложения на негови произведения, създател е на 64 паметника, сложени в Русия, Германия, Казахстан и Узбекистан. повече от 500 скулптурни портрета и мемориални дъски.
Героите на творбите на Григорий Ястребеницкий са към 300 художници, актьори, писатели, композитори, държавници и политически дейци. Особено място в неговото творчество заема тематиката за Великата Отечествена война (1941-1945).
Ръководил е на креативната работилница на скулптурите на Руската художествена академия.
Произведения на статуя Григорий Ястребенецкий се намират в над 40 съветски музея: в Държавната Третяковска изложба, Министерството на културата, Съюза на художниците, Руската художествена академия, частни сбирки в Германия, Англия, Финландия, Швеция, Съединени американски щати.
Академик Григорий Ястребенецкий е награждаван с доста ордени – „ Отечествена война I степен ”, „ Червена звезда ”, медал „ Почит ” на Руската федерация, с над 20 медала „ За защитата на Ленинград ”, „ За бойни заслуги ”, „ За успеха над Германия във Великата отечествена война (1941-1945 г.г.) ”, притежател е на доста високи задгранични награди – „ Медал на мира ”, „ За заслуги пред Отечеството ” (ГДР), почетен е със званието лауреат на художествената Премия Мартин Андерсен Нексе (Германия) и други
Григорий Ястребенецкий има издадени пет книги, в които разкрива тайните на майстора ваятел: „ Кое-что из опыта ” (2009), „ Теплые осколки ” (2009), „ Нас осталось мало ” (2011), „ Интервью създателя с самим собой ” (2005), „ Такая долгая жизнь. Записки скульптора ” (2018).
Вместо умозаключение – един прекомерно забавен факт, който безапелационно демонстрира извънредно мощното почитание на Григорий Ястребенецкий към скулптурата на Христо Ботев – фотография на създателя и авторското създание са сложени на видно място на задната корица на книгата „ Интервью създателя с самим собой ” (2005).
Една същинска другарска история ме свърза трайно с това красиво събитие в навечерието на 175-та годишнина от рождението великия поет-революционер Христо Ботев.
През юни 2022 година по електронната поща капитан I сан от запаса, лекар на историческите науки, Валентин Георгиевич Смирнов, шеф на Руския държавен списък на Военноморския флот в Санкт-Петербург, ми изпрати публикацията „ Скулптура на Христо Ботев възнамеряват да подарят на България ”. Статията е оповестена във вестник „ Санкт-Петербургски ведомости ”, брой 110 от 21 юни 2022 година под заглавие „ Завещанието на статуя ”.
Сергей Глезеров. Завещанието на статуя. Вестник „ Санкт-Петербургски ведомости ”, брой 110 от 21 юни 2022 година
Авторът на публикацията Сергей Евгениевич Глезеров в изявление с подполковник от запаса Юрий Михайлович Лебедев, боен преводач и публицист, ръководител на центъра „ Примирение ” (1995-20025), който е поддържал близки креативен връзки със скултура Григорий Ястребенецкий, дава гласност на авторското наследство. През есента на 2021 година Юрий Лебедев е беседвал със забележителния ваятел Григорий Ястребеницкий, който споделя пред него:
„ Имам забавен и доста безценен за мене скулптурен портрет на Христо Ботев, който съм направил през 60-те години на предишния век. Искам да подаря тази моя работа на българите ”.
Григорий Ястребенецкий приключва работата над скулптурния портрет на българския поет-революционер Христо Ботев, 1 април 1964 година Архивен фонд на Санкт-Петербург. ЦГАКФФД СПб. Фотодокумент Ар 175958. Автор на фотографията Василий Гаврилович Федосеев.
Григорий Ястребенецкий. Скулптурен портрет на Христо Ботев.
Академик Григорий Ястребеницкий е умрял на 18 март 2022 година и не можа персонално да направи дарението. Завещанието му се поддържа от негови наследници и другари, бивщи възпитаници и докторанти, сътрудници, художници, скулптори, фенове и други
Статията „ Завещанието на статуя ” доста ме трогна и аз помолих моя остарял другар капитан I сан от запаса Валентин Смирнов да ме свърже с подполковник от запаса Юрий Лебедев, с който към този момент няколко месеца плодотворно си кореспондираме и обменяме отзиви по какъв начин най-добре да се осъществя наследството на учен Григорий Ястребенецкий.
Двамата дружно с Юрий Лебедев се обърнахме към кмета на гр. Калофер господин Румен Василев Стоянов и господин Боян Ботйов – ръководител на Общонародната фондация „ Христо Ботйов “, които одобриха задушевно предлагането за подаяние на град Калофер бюста на Христо Ботев от учен Григорий Ястребеницкий.
Кореспондираме също и с доктор Анатолий Викторович Щелкунов, почетен жител на Варна, някогашен Генерален консул на РФ в морската столица, който ни даде скъпи рекомендации за практическите логистически и дипломатически стъпки, които би трябвало да се подхващат за сполучливо осъществяване на благородната задача.
Предстои делова среща в родния град на поета-революционер за разискване на съответни дейности за осъществяване на дарението, мястото за слагане на бюста, логистиката по доставянето, други организационни, протоколни и церемониални въпроси.
Красивата статуя на Христо Ботев, от 1964 година насам, повече от половин век, чака родния град на великия поет-революционер. Известно е, че паметниците не живеят настрана от града, тъй като скулптурата и любовта са единни. Какво знаем за учен Григорий Данилович Ястребенецкий, сътворил с голяма обич скулптурния портрет на Христо Ботев?
Академик Григорий Данилович Ястребенецкий (29.10.1923 – 18.03.2022)
За него могат да се напишат книги, да се създадат филми и отново няма да се каже всичко. С съображение постоянно в печата го назовават Скулптур-Легенда, един от тези велики международни майстори, които със своето изкуство съединяват столетията.
Започва да рисува от три годишна възраст. Участник е във Великата отечествена война (1941-1945 г.), повече от 1/3 от неговите работи са отдадени на войната.
Професор Григорий Данилович Ястребенецкий е почетен с почетното звание „ Народен художник на Русия ”, Заслужил активист на културата на Полша, Почетен лекар в Алеята на славата в СПбГУП, Академик на Руската художествена академия. Той е участник в над 200 изложения на негови произведения, създател е на 64 паметника, сложени в Русия, Германия, Казахстан и Узбекистан. повече от 500 скулптурни портрета и мемориални дъски.
Героите на творбите на Григорий Ястребеницкий са към 300 художници, актьори, писатели, композитори, държавници и политически дейци. Особено място в неговото творчество заема тематиката за Великата Отечествена война (1941-1945).
Ръководил е на креативната работилница на скулптурите на Руската художествена академия.
Произведения на статуя Григорий Ястребенецкий се намират в над 40 съветски музея: в Държавната Третяковска изложба, Министерството на културата, Съюза на художниците, Руската художествена академия, частни сбирки в Германия, Англия, Финландия, Швеция, Съединени американски щати.
Академик Григорий Ястребенецкий е награждаван с доста ордени – „ Отечествена война I степен ”, „ Червена звезда ”, медал „ Почит ” на Руската федерация, с над 20 медала „ За защитата на Ленинград ”, „ За бойни заслуги ”, „ За успеха над Германия във Великата отечествена война (1941-1945 г.г.) ”, притежател е на доста високи задгранични награди – „ Медал на мира ”, „ За заслуги пред Отечеството ” (ГДР), почетен е със званието лауреат на художествената Премия Мартин Андерсен Нексе (Германия) и други
Григорий Ястребенецкий има издадени пет книги, в които разкрива тайните на майстора ваятел: „ Кое-что из опыта ” (2009), „ Теплые осколки ” (2009), „ Нас осталось мало ” (2011), „ Интервью създателя с самим собой ” (2005), „ Такая долгая жизнь. Записки скульптора ” (2018).
Вместо умозаключение – един прекомерно забавен факт, който безапелационно демонстрира извънредно мощното почитание на Григорий Ястребенецкий към скулптурата на Христо Ботев – фотография на създателя и авторското създание са сложени на видно място на задната корица на книгата „ Интервью създателя с самим собой ” (2005).
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ