Камелия Тодорова пред в. "Шоу": Българинът се оказва голям расист!
Камелия Тодорова постоянно е говорила искрено – и за професионалните, и за персоналните си премеждия. И от време на време думите режат като бръснач! Примата на българския джаз рядко икономисва това, което мисли, и поради това от много време се усеща неуместна за системата. Прави го и в този диалог, в който констатациите й са повече от мъчителни.
- Как става по този начин, че вашите песни стоят толкоз непреходно във времето, като че ли не се въздействат от никакви музикални течения?
- Определено не се въздействат (смее се). В историята на музиката въобще има или хубава, или неприятна музика. А аз съм човек, който живее в своето време и следва модерните му звучения, без да се въздействам от модерните течения. Песните, които съм си избрала да пея, са от тези, които остават във времето. Звучат като евъргрийн. За мен значими са текстът и мелодията, оттова нататък могат да варират само аранжиментите.
- Споделяли сте ми, че не се чувствате като типичната българка. Визирате единствено интервала, в който сте живели отвън България ли? Защото, когато се връщате в родината, времената към момента са били сложни за живот…
- По-скоро имам поради, че не съм характерен актьор за всеобща консумация. Музиката, която аз извършвам, е за избрана аудитория – хора, които харесват хубавата музика, която не позволява въздействие върху себе си и се харесва през всички времена. А от интервала ми в чужбина съм се научила най-много да бъда гъвкава и наблюдателна. Едно от най-важните неща е да използваш информацията и какво се случва към мен. Винаги съм се старала да върша музика, която да се харесва и на хората тук, и на открито. И един ден, когато моите осъществявания станат по-популярни, може би ще ме харесат даже и на Запад (смее се).
- Е по какъв начин?! Там от дълго време ви знаят!
- (Смее се.) Е... да, имаше подобен интервал, в който там ме разпознаваха. Но към този момент от много години съм в България. Забравили са ме. Така е в живота – като изчезнеш от една страна и отидеш в друга, те не помнят!
- Какви са паралелите, които неизбежно се появяват в съзнанието ви – за системата в този момент, режима преди, стандартите отвън България…
- Смятам, че през всичките тези години нищо не се случи и промени. Единствената смяна е, че през ’91-ва магазините бяха празни. Сега са цялостни, само че бедността е доста по-голяма. Хората са още по-бедни, а контрастът сред богати и небогати е доста огромен. Първия път, когато се върнах в България – ’90-а, заварих режим на ток, на храна, на продажба на мляко, самун и така нататък Всичко това беше доста стряскащо за мен. По-отчайващото е, че за жалост не виждам кой знае каква смяна от този момент. Ние
всички се
върнахме в
България с
вярата,
че нещата се
трансформират
а не стана по този начин. Нищо не се случи. Аз да вземем за пример виждам майка си от ’92-ра до момента, като от последните 5 години тя е на легло и е в доста тежко положение. Не дръзвам да я дам в дом или приют, тъй като знам, че ще я уморят там. Не дръзвам да я изпратя и в болница, тъй като и там ще я оставят да почине по същия метод. А това да лекуваш и поддържаш един възрастен човек е извънредно скъпо в България. И по какъв начин може хора, които цялостен живот са работили и плащали налози, осигурявали се, имат 45 години трудов стаж, а както е в тази ситуация с майка ми – и 10 години работа след пенсионна възраст, най-после да получават 230 лв. пенсия??! С това не могат да се покрият единствено памперсите, които й закупувам! Именно поради това и не съм отпътувала на никое място отвън България. Не можех просто тъй като се усещам виновна да се грижа за нея.
- А в случай че събитията бяха други, щяхте ли да заминете от България?
- Аз постоянно бих отпътувала да пребивавам там, където имам работа. Мога да отида да пребивавам при щерка ми в Германия и по този начин да работя в чужбина. Както и да се върна в Англия, само че аз направих своя избор и продуцирам музиката си в България, до момента в който мога, колкото и да са непоносими изискванията тук. И отговорете ми на един въпрос – нали сме в Европейския съюз? Всъщност всичко е проформа. Защо нищо не направихме в нашата страна – да вземем да вземем за пример законите в Германия и да ги използван в България, с цел да имаме една постоянна осигурителна, здравна и икономическа система. Нашите обаче нищо не желаят да създадат! Защото не им е комфортно. Няма да могат да крадат и да усвояват средства тези, които сякаш ни ръководят! И страната затъва от ден на ден и повече. Още през ’92-ра споделих, че в случай че желаеме у нас нещо да стане, да се случи, да се развие, би трябвало да станем колония. Някой да вземе и да направи страна от България, тъй като очевидно българите няма да го сторят! И се оказах права!
- Колония на кого?
- Нямам поради съответна страна. Но да кажем да беше ни взела една Германия, щеше да ни оправи до момента 1000 пъти! А в случай че от Япония дойдат да видят какво вършим ние със градежите – по какъв начин се строи, без каквато и да е било конструкция, ще се заловен за главите! Която и страна да пристигна, Русия, Полша, Унгария, Румъния, ще е същата реакция. Това, в което ние живеем, е един безпорядък! Хаос, в който хората се чудят единствено по какъв начин да си изхарчат парите, по какъв начин да перат пари и нищо друго. Никаква политика не се развива, тъй като такава просто няма. Слушам понякога изявления на политици… те просто са за смях в залата. Ами че Лиляна Павлова съобщи наскоро, че не познава човек с по-малко от 11 000 лева заплата?! И един тип, че в действителност нямало беднотия?! Е по какъв начин може да се приказва така… И по какъв начин може ние, като народ, да разрешаваме подобен човек да седи в ръководството?! Да, тези, които споделят, че не са небогати, в действителност не са. Те станаха милионери, билионери и така нататък Бойко Борисов също може да пристигна и да каже това, само че най-малко не го е изказал, нали, може би това е разликата. Това не го прави по-различен от хората в неговото ръководство.
- Вие сте човек с ясно построена гражданска позиция и евентуално и поради нея през 2011-а имахте заряд за политиката, кандидатирайки се за вицепрезидент. Стремеж да потърсите опция за смяна на тъкмо това статукво, за което приказваме в този момент. Накрая обаче казахте: „ Аз смятах, че няма по-мръсен бизнес от шоубизнеса, само че не се оказах права!”.
- Ами да… И към момента държа на думите си. Благодаря ви, че ги припомняте, тъй като към момента са доста, доста показателни. И неприятното е, че манталитета, който се оформя с годините в България, и по този начин, както се трансформира характерът на българина – не към положително, а противоположното, не ме кара да се усещам оптимистично. Хората са доста озлобени, егоцентрични и завистливи. А да не приказваме за това какъв брой ги е обсебил мързелът. Да, има изключения, съществуват, само че всеобщо е това, което описах.
- Манталитетът се оказва крайъгълен камък за всяка смяна. При нас той е индикативен – когато се приказва за закон, се имат поради „ вратичките” в него; когато нещо не може да се случи, то се урежда по втория метод и така нататък
- Много тъкмо казано за жал. Нищо не може да се направи. 90-те години, когато се прибрах, приказвах с „ Музикаутор”, които ми споделиха, че работят дружно с GEMA – немска компания за авторски права. Добре де, само че те не са взели и една осминка от законите, които GEMA има, с цел да съществуват?! Всичко е побългарено по този начин, че да работи у нас, а дали дава отговор на равнището в Европа, никак никой не го интересува. И това се случва на всички места, във всеки различен бранш. Преди малко си говорихме за отношението към възрастните хора. Ами като се обадиш в този момент на „ Бърза помощ”, първо питат на какъв брой години е индивидът и откакто чуят, казват… „ ами то мирише на мърша”. Да, аз това чух по телефона, когато се обадих за майка ми… Вие се учудвате, естествена реакция, само че ситуацията е доста ужасно! С необикновен нрав сме. Не мога да схвана и когато родителите устоят младото семейство на децата си? Защо не възпитават децата си на отговорност и автономия.
- Този нрав ли бе в основата на повода ви да напуснете България и преди време?
- Не напълно, времената бяха други, както и събитията. Аз имах и прочувствени аргументи. Исках да изживея огромна обич и да си опитам шанса. Аз съм човек, който постоянно мисли в вероятност. Някой може да каже, че съм огромен идеалист. Но аз избрах риска и поех следствията. Понякога човек може да направи неточности. В последна сметка в България нищо не се разви по този начин, както чакаха мнозина. Това не ме накара да се откажа и да създавам. Призванието ми е да съм актьор и да варирам и дисциплинирам живота на хората.
- Връщам ви в интервала, в който изиграхте Търновската кралица, с цел да попитам не сте ли мислели в миналото и за кино кариера?
- Понеже не се поддържа имиджът и името на артистите в България, по тази причина те биват забравяни. И младото потомство въобще не се интересува от тях. Дори и да съм желала да продължа, не съм могла поради събитията. Лошото е, че в България идва един миг, в който ставаш прочут, правиш репертоар, след което нямаш развиване. Няма какво да се развие, тъй като няма система, по която това да се случва. Няма кой да провежда турнета, да те свърже и показа на света. Липсват пътища. Ти седиш в един оплетен свят, в който не знаеш накъде да тръгнеш. Аз от дълго време се отхвърлих да диря и да мисля за логичност. Явно е, че живеем в антилогичен свят (смее се). Да погледнем една Америка – да не би там да е разумно с този Тръмп… Светът от дълго време е полудял, не сме единствено ние. Но ние сме най-зле, тъй като нищо не се развива както в „ белите страни”.
- Когато човек е развивал паралелно задоволително качествено и духовния си свят, може би въпреки всичко съумява да откри значимите отговори за себе си. С вас преди сме говорили доста за прераждането…
- Аз не съм спряла да преоткривам себе си. Мисля за вероятността, за утрешния ден, за бъдещето. И към момента не се усещам задоволително стара, с цел да се откажа да работя. Винаги си намирам по какъв начин да продължа, върху какво да създавам, с цел да не се откажа от работата, тъй като в действителност аз от дълго време привикнах да пребивавам с нея. Ще ми е доста мъчно да кажа, че спирам. А ще спра единствено когато усетя, че към този момент нямам какво да кажа. Гласът ми обаче, за мое удивление, е в чудесна форма (смее се). Не ще да си върви, а и аз върша всичко допустимо да го подкрепям. Няма да се дам толкоз елементарно! Да развъртвам духовния свят може да се каже дори, че ми е ген, тъй като съм живяла измежду доста духовно богати родители. Говорело се е за напълно друго измерение и образование. Имало е и огромна дисциплинираност. И мисля, че човек на първо място би трябвало да дисциплинира себе си, тъй като нищо не става ей по този начин в този живот, с щракане на пръсти. Интересувала съм се и от прераждането, да. Знам, че имам 14 прераждания, множеството мъжки. Била съм даже и военачалник.
- Дисциплината, която споменахте, ли е това, на което отдавате триумфите, а и това, което ви вади в сложните моменти?
- Дисциплината е във всичко и доста ми оказва помощ. Мога да кажа дори, че откогато съм учител – към този момент 13 години, аз станах и доста добър психолог. Изучавам непрекъснато човешката природа, характери, оказвам помощ на всички мои възпитаници, които имат някакви проблеми. Оказва се, че младото потомство е в множеството случаи извънредно лабилно душевен. И крайностите при тях са две – или нямат никакво самочувствие, или то е голямо, а няма никакво покритие.
- Имате две дъщери, които също са представители на това младо потомство, единствено че, доколкото знам, при тях няма проблем нито с дисциплината, нито с душeвността?
- Няма, Слава Богу, и аз доста се веселя, че е по този начин. Те обръщат внимание на дисциплинираност и приемливост, тъй като по този начин провеждат живота си. А аз съм ги оставила да взимат сами своите решения и да се оправят по този начин, както намерят за добре. На мен също никой не ми е помагал, а в случай че някой го е правил, то е било тъй като аз сама съм стигнала до него. Смятам, че и двете ми девойки се оправят доста добре с живота. Много ми оказват помощ и в грижите към майка ми. Само Рейчъл е тук, Мириам е в Германия. Но и двете са намерили попрището си и работят върху, развивайки се, да се усещат задоволени. Мириам работи в музикална организация за класическа музика в Берлин, където е личен помощник на диригенти, оперни артисти от целия свят. Професия, каквато не съществува у нас, тъй като нямаме такава скица на работа. Ние нямаме даже същински музикален бизнес, тъй като това, което се прави у нас, не може да се назова по този начин. Всъщност нито
един актьор не
може да направи
бизнес със
личната си
специалност
Той може да направи пари посредством различен бизнес, с цел да си поддържа егото на актьор. И аз съм щастлива, че към момента се оправям единствено с музика, само че всеобщо хората се отхвърлят от пеенето, тъй като няма бизнес. А тези риалити шоута, които бълват звезди, в действителност прахосват гении. Децата, които печелят музикалните формати, живеят 2-3 години след това на някаква популярност, след което са захвърлени на улицата, тъй като няма какво да вършат и по какъв начин да се оправят. У нас всеки си прави нещо самичък, а това на никое място не се назовава „ бизнес”, нито „ индустрия”. А тези деца ги лъжат най-безцеремонно – единствено и единствено да се явят и да създадат телевизионното шоу. Никой не им споделя истината непосредствено. Кой от тези формати стана в действителност огромна звезда? Всичките са подчинени на „ Вирджиния рекърдс”, която си прави, каквото си изиска с тях. Взима им 50% от хонорарите и те си мислят, че нещо вършат. Бизнес е, но не за тях, а за нея! И по какъв начин да стане тогава нещо, откакто самият актьор нищо не печели – нито популярност, нито пари?! А други приключват в Карлуково да се лекуват от зависимости.
- А за какво не сме ви виждали нито един път като жури в даден формат?
- Във всяко риалити продуцентът и режисьорът дирижират журито. Казват им какво би трябвало да вършат, да приказват, по какъв начин да се държат.
Те съвсем не могат да имат лично мнение, тъй като са част от цялото шоу. А аз съм човек с темперамент. Не съм комфортна (смее се). Само един път да си отворя устата да кажа за някого за какво не може да пее, ще стане ужасно. Не тъй като няма да е истина, а тъй като те такива истини не желаят да чуват. Всъщност аз в никакъв случай не съм била комфортна на никоя система. Номенклатурата продължава и до момента. И е неуместно, че някои към момента си мислят, че живеем в народна власт, откакто всичко си е постарому. Изобщо не сме се променяли.
Сега дори ще ви споделя какво чета – доста забавна книга за еврейските въпроси. Казва се „ Рафаел” и е написана от Леа Коен. Всички тук се бият в гърдите по какъв начин сме избавили евреите, само че никой не споделя какъв брой са унизени те. Аз самата си припомням в ученическите си години по какъв начин са се отнасяли към евреите в класа. Българинът се оказва един огромен расист! В книгата се приказва за същинската история. И за нещо, за което никой различен нито написа, нито сподели – че България е имала страховит подем през 30-те години – в промишлеността, в градежите, в архитектурата. Не го написа и в учебниците! А това е нашата история.
- Темата за расизма постоянно е одобрявана с несъгласие, когато е в посока България, само че и прекомерно искрено манипулирана в смислите си. Статистиката обаче удостоверява думите ви, тъй като съгласно скорошни данни близо половината българи са расисти…
- Никога няма да не помни по какъв начин, когато бях студентка, имаше сътрудници от Китай, Виетнам и Африка. Тях никой не ги възприемаше, изключително пък в случай че някое бяло момиче има връзка с тъмнокож. Ставаше невероятна покруса. Негативно отношение се усещаше от самото начало. Виждах това и по отношение на евреите, с които живеех и в квартала, в който съм израснала на „ Дондуков” и „ Бенковски”. Две от еврейските семейства бяха комунисти, само че преуспяха. Всичките емигрираха. Но като помислим малко, истината е, че в действителност евреите измислиха комунизма. По-тъжното обаче е, че историята на България не стопира да се трансформира и пренаписва, а тя си е една. Дори няма кой да напише новата история заради необективност на историците.
- Започнахме с музика, дано и приключим по този начин диалога си. Върху какво работите сега?
- Работя върху два нови сингъла. След това ще се опитам да направя и два нови клипа. Предстои ми и разпространение на „ Мастър клас”, взаимно с Нов български университет, който ще стартира от 20 юни до 30 август. Ще прекарам лятото в работа, подготовка за концерти и участия в някои джаз фестивали. Есента ще направя няколко концерта из страната, с цел да завърша по традиция годината с прекрасен новогодишен концерт.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Как става по този начин, че вашите песни стоят толкоз непреходно във времето, като че ли не се въздействат от никакви музикални течения?
- Определено не се въздействат (смее се). В историята на музиката въобще има или хубава, или неприятна музика. А аз съм човек, който живее в своето време и следва модерните му звучения, без да се въздействам от модерните течения. Песните, които съм си избрала да пея, са от тези, които остават във времето. Звучат като евъргрийн. За мен значими са текстът и мелодията, оттова нататък могат да варират само аранжиментите.
- Споделяли сте ми, че не се чувствате като типичната българка. Визирате единствено интервала, в който сте живели отвън България ли? Защото, когато се връщате в родината, времената към момента са били сложни за живот…
- По-скоро имам поради, че не съм характерен актьор за всеобща консумация. Музиката, която аз извършвам, е за избрана аудитория – хора, които харесват хубавата музика, която не позволява въздействие върху себе си и се харесва през всички времена. А от интервала ми в чужбина съм се научила най-много да бъда гъвкава и наблюдателна. Едно от най-важните неща е да използваш информацията и какво се случва към мен. Винаги съм се старала да върша музика, която да се харесва и на хората тук, и на открито. И един ден, когато моите осъществявания станат по-популярни, може би ще ме харесат даже и на Запад (смее се).
- Е по какъв начин?! Там от дълго време ви знаят!
- (Смее се.) Е... да, имаше подобен интервал, в който там ме разпознаваха. Но към този момент от много години съм в България. Забравили са ме. Така е в живота – като изчезнеш от една страна и отидеш в друга, те не помнят!
- Какви са паралелите, които неизбежно се появяват в съзнанието ви – за системата в този момент, режима преди, стандартите отвън България…
- Смятам, че през всичките тези години нищо не се случи и промени. Единствената смяна е, че през ’91-ва магазините бяха празни. Сега са цялостни, само че бедността е доста по-голяма. Хората са още по-бедни, а контрастът сред богати и небогати е доста огромен. Първия път, когато се върнах в България – ’90-а, заварих режим на ток, на храна, на продажба на мляко, самун и така нататък Всичко това беше доста стряскащо за мен. По-отчайващото е, че за жалост не виждам кой знае каква смяна от този момент. Ние
всички се
върнахме в
България с
вярата,
че нещата се
трансформират
а не стана по този начин. Нищо не се случи. Аз да вземем за пример виждам майка си от ’92-ра до момента, като от последните 5 години тя е на легло и е в доста тежко положение. Не дръзвам да я дам в дом или приют, тъй като знам, че ще я уморят там. Не дръзвам да я изпратя и в болница, тъй като и там ще я оставят да почине по същия метод. А това да лекуваш и поддържаш един възрастен човек е извънредно скъпо в България. И по какъв начин може хора, които цялостен живот са работили и плащали налози, осигурявали се, имат 45 години трудов стаж, а както е в тази ситуация с майка ми – и 10 години работа след пенсионна възраст, най-после да получават 230 лв. пенсия??! С това не могат да се покрият единствено памперсите, които й закупувам! Именно поради това и не съм отпътувала на никое място отвън България. Не можех просто тъй като се усещам виновна да се грижа за нея.
- А в случай че събитията бяха други, щяхте ли да заминете от България?
- Аз постоянно бих отпътувала да пребивавам там, където имам работа. Мога да отида да пребивавам при щерка ми в Германия и по този начин да работя в чужбина. Както и да се върна в Англия, само че аз направих своя избор и продуцирам музиката си в България, до момента в който мога, колкото и да са непоносими изискванията тук. И отговорете ми на един въпрос – нали сме в Европейския съюз? Всъщност всичко е проформа. Защо нищо не направихме в нашата страна – да вземем да вземем за пример законите в Германия и да ги използван в България, с цел да имаме една постоянна осигурителна, здравна и икономическа система. Нашите обаче нищо не желаят да създадат! Защото не им е комфортно. Няма да могат да крадат и да усвояват средства тези, които сякаш ни ръководят! И страната затъва от ден на ден и повече. Още през ’92-ра споделих, че в случай че желаеме у нас нещо да стане, да се случи, да се развие, би трябвало да станем колония. Някой да вземе и да направи страна от България, тъй като очевидно българите няма да го сторят! И се оказах права!
- Колония на кого?
- Нямам поради съответна страна. Но да кажем да беше ни взела една Германия, щеше да ни оправи до момента 1000 пъти! А в случай че от Япония дойдат да видят какво вършим ние със градежите – по какъв начин се строи, без каквато и да е било конструкция, ще се заловен за главите! Която и страна да пристигна, Русия, Полша, Унгария, Румъния, ще е същата реакция. Това, в което ние живеем, е един безпорядък! Хаос, в който хората се чудят единствено по какъв начин да си изхарчат парите, по какъв начин да перат пари и нищо друго. Никаква политика не се развива, тъй като такава просто няма. Слушам понякога изявления на политици… те просто са за смях в залата. Ами че Лиляна Павлова съобщи наскоро, че не познава човек с по-малко от 11 000 лева заплата?! И един тип, че в действителност нямало беднотия?! Е по какъв начин може да се приказва така… И по какъв начин може ние, като народ, да разрешаваме подобен човек да седи в ръководството?! Да, тези, които споделят, че не са небогати, в действителност не са. Те станаха милионери, билионери и така нататък Бойко Борисов също може да пристигна и да каже това, само че най-малко не го е изказал, нали, може би това е разликата. Това не го прави по-различен от хората в неговото ръководство.
- Вие сте човек с ясно построена гражданска позиция и евентуално и поради нея през 2011-а имахте заряд за политиката, кандидатирайки се за вицепрезидент. Стремеж да потърсите опция за смяна на тъкмо това статукво, за което приказваме в този момент. Накрая обаче казахте: „ Аз смятах, че няма по-мръсен бизнес от шоубизнеса, само че не се оказах права!”.
- Ами да… И към момента държа на думите си. Благодаря ви, че ги припомняте, тъй като към момента са доста, доста показателни. И неприятното е, че манталитета, който се оформя с годините в България, и по този начин, както се трансформира характерът на българина – не към положително, а противоположното, не ме кара да се усещам оптимистично. Хората са доста озлобени, егоцентрични и завистливи. А да не приказваме за това какъв брой ги е обсебил мързелът. Да, има изключения, съществуват, само че всеобщо е това, което описах.
- Манталитетът се оказва крайъгълен камък за всяка смяна. При нас той е индикативен – когато се приказва за закон, се имат поради „ вратичките” в него; когато нещо не може да се случи, то се урежда по втория метод и така нататък
- Много тъкмо казано за жал. Нищо не може да се направи. 90-те години, когато се прибрах, приказвах с „ Музикаутор”, които ми споделиха, че работят дружно с GEMA – немска компания за авторски права. Добре де, само че те не са взели и една осминка от законите, които GEMA има, с цел да съществуват?! Всичко е побългарено по този начин, че да работи у нас, а дали дава отговор на равнището в Европа, никак никой не го интересува. И това се случва на всички места, във всеки различен бранш. Преди малко си говорихме за отношението към възрастните хора. Ами като се обадиш в този момент на „ Бърза помощ”, първо питат на какъв брой години е индивидът и откакто чуят, казват… „ ами то мирише на мърша”. Да, аз това чух по телефона, когато се обадих за майка ми… Вие се учудвате, естествена реакция, само че ситуацията е доста ужасно! С необикновен нрав сме. Не мога да схвана и когато родителите устоят младото семейство на децата си? Защо не възпитават децата си на отговорност и автономия.
- Този нрав ли бе в основата на повода ви да напуснете България и преди време?
- Не напълно, времената бяха други, както и събитията. Аз имах и прочувствени аргументи. Исках да изживея огромна обич и да си опитам шанса. Аз съм човек, който постоянно мисли в вероятност. Някой може да каже, че съм огромен идеалист. Но аз избрах риска и поех следствията. Понякога човек може да направи неточности. В последна сметка в България нищо не се разви по този начин, както чакаха мнозина. Това не ме накара да се откажа и да създавам. Призванието ми е да съм актьор и да варирам и дисциплинирам живота на хората.
- Връщам ви в интервала, в който изиграхте Търновската кралица, с цел да попитам не сте ли мислели в миналото и за кино кариера?
- Понеже не се поддържа имиджът и името на артистите в България, по тази причина те биват забравяни. И младото потомство въобще не се интересува от тях. Дори и да съм желала да продължа, не съм могла поради събитията. Лошото е, че в България идва един миг, в който ставаш прочут, правиш репертоар, след което нямаш развиване. Няма какво да се развие, тъй като няма система, по която това да се случва. Няма кой да провежда турнета, да те свърже и показа на света. Липсват пътища. Ти седиш в един оплетен свят, в който не знаеш накъде да тръгнеш. Аз от дълго време се отхвърлих да диря и да мисля за логичност. Явно е, че живеем в антилогичен свят (смее се). Да погледнем една Америка – да не би там да е разумно с този Тръмп… Светът от дълго време е полудял, не сме единствено ние. Но ние сме най-зле, тъй като нищо не се развива както в „ белите страни”.
- Когато човек е развивал паралелно задоволително качествено и духовния си свят, може би въпреки всичко съумява да откри значимите отговори за себе си. С вас преди сме говорили доста за прераждането…
- Аз не съм спряла да преоткривам себе си. Мисля за вероятността, за утрешния ден, за бъдещето. И към момента не се усещам задоволително стара, с цел да се откажа да работя. Винаги си намирам по какъв начин да продължа, върху какво да създавам, с цел да не се откажа от работата, тъй като в действителност аз от дълго време привикнах да пребивавам с нея. Ще ми е доста мъчно да кажа, че спирам. А ще спра единствено когато усетя, че към този момент нямам какво да кажа. Гласът ми обаче, за мое удивление, е в чудесна форма (смее се). Не ще да си върви, а и аз върша всичко допустимо да го подкрепям. Няма да се дам толкоз елементарно! Да развъртвам духовния свят може да се каже дори, че ми е ген, тъй като съм живяла измежду доста духовно богати родители. Говорело се е за напълно друго измерение и образование. Имало е и огромна дисциплинираност. И мисля, че човек на първо място би трябвало да дисциплинира себе си, тъй като нищо не става ей по този начин в този живот, с щракане на пръсти. Интересувала съм се и от прераждането, да. Знам, че имам 14 прераждания, множеството мъжки. Била съм даже и военачалник.
- Дисциплината, която споменахте, ли е това, на което отдавате триумфите, а и това, което ви вади в сложните моменти?
- Дисциплината е във всичко и доста ми оказва помощ. Мога да кажа дори, че откогато съм учител – към този момент 13 години, аз станах и доста добър психолог. Изучавам непрекъснато човешката природа, характери, оказвам помощ на всички мои възпитаници, които имат някакви проблеми. Оказва се, че младото потомство е в множеството случаи извънредно лабилно душевен. И крайностите при тях са две – или нямат никакво самочувствие, или то е голямо, а няма никакво покритие.
- Имате две дъщери, които също са представители на това младо потомство, единствено че, доколкото знам, при тях няма проблем нито с дисциплината, нито с душeвността?
- Няма, Слава Богу, и аз доста се веселя, че е по този начин. Те обръщат внимание на дисциплинираност и приемливост, тъй като по този начин провеждат живота си. А аз съм ги оставила да взимат сами своите решения и да се оправят по този начин, както намерят за добре. На мен също никой не ми е помагал, а в случай че някой го е правил, то е било тъй като аз сама съм стигнала до него. Смятам, че и двете ми девойки се оправят доста добре с живота. Много ми оказват помощ и в грижите към майка ми. Само Рейчъл е тук, Мириам е в Германия. Но и двете са намерили попрището си и работят върху, развивайки се, да се усещат задоволени. Мириам работи в музикална организация за класическа музика в Берлин, където е личен помощник на диригенти, оперни артисти от целия свят. Професия, каквато не съществува у нас, тъй като нямаме такава скица на работа. Ние нямаме даже същински музикален бизнес, тъй като това, което се прави у нас, не може да се назова по този начин. Всъщност нито
един актьор не
може да направи
бизнес със
личната си
специалност
Той може да направи пари посредством различен бизнес, с цел да си поддържа егото на актьор. И аз съм щастлива, че към момента се оправям единствено с музика, само че всеобщо хората се отхвърлят от пеенето, тъй като няма бизнес. А тези риалити шоута, които бълват звезди, в действителност прахосват гении. Децата, които печелят музикалните формати, живеят 2-3 години след това на някаква популярност, след което са захвърлени на улицата, тъй като няма какво да вършат и по какъв начин да се оправят. У нас всеки си прави нещо самичък, а това на никое място не се назовава „ бизнес”, нито „ индустрия”. А тези деца ги лъжат най-безцеремонно – единствено и единствено да се явят и да създадат телевизионното шоу. Никой не им споделя истината непосредствено. Кой от тези формати стана в действителност огромна звезда? Всичките са подчинени на „ Вирджиния рекърдс”, която си прави, каквото си изиска с тях. Взима им 50% от хонорарите и те си мислят, че нещо вършат. Бизнес е, но не за тях, а за нея! И по какъв начин да стане тогава нещо, откакто самият актьор нищо не печели – нито популярност, нито пари?! А други приключват в Карлуково да се лекуват от зависимости.
- А за какво не сме ви виждали нито един път като жури в даден формат?
- Във всяко риалити продуцентът и режисьорът дирижират журито. Казват им какво би трябвало да вършат, да приказват, по какъв начин да се държат.
Те съвсем не могат да имат лично мнение, тъй като са част от цялото шоу. А аз съм човек с темперамент. Не съм комфортна (смее се). Само един път да си отворя устата да кажа за някого за какво не може да пее, ще стане ужасно. Не тъй като няма да е истина, а тъй като те такива истини не желаят да чуват. Всъщност аз в никакъв случай не съм била комфортна на никоя система. Номенклатурата продължава и до момента. И е неуместно, че някои към момента си мислят, че живеем в народна власт, откакто всичко си е постарому. Изобщо не сме се променяли.
Сега дори ще ви споделя какво чета – доста забавна книга за еврейските въпроси. Казва се „ Рафаел” и е написана от Леа Коен. Всички тук се бият в гърдите по какъв начин сме избавили евреите, само че никой не споделя какъв брой са унизени те. Аз самата си припомням в ученическите си години по какъв начин са се отнасяли към евреите в класа. Българинът се оказва един огромен расист! В книгата се приказва за същинската история. И за нещо, за което никой различен нито написа, нито сподели – че България е имала страховит подем през 30-те години – в промишлеността, в градежите, в архитектурата. Не го написа и в учебниците! А това е нашата история.
- Темата за расизма постоянно е одобрявана с несъгласие, когато е в посока България, само че и прекомерно искрено манипулирана в смислите си. Статистиката обаче удостоверява думите ви, тъй като съгласно скорошни данни близо половината българи са расисти…
- Никога няма да не помни по какъв начин, когато бях студентка, имаше сътрудници от Китай, Виетнам и Африка. Тях никой не ги възприемаше, изключително пък в случай че някое бяло момиче има връзка с тъмнокож. Ставаше невероятна покруса. Негативно отношение се усещаше от самото начало. Виждах това и по отношение на евреите, с които живеех и в квартала, в който съм израснала на „ Дондуков” и „ Бенковски”. Две от еврейските семейства бяха комунисти, само че преуспяха. Всичките емигрираха. Но като помислим малко, истината е, че в действителност евреите измислиха комунизма. По-тъжното обаче е, че историята на България не стопира да се трансформира и пренаписва, а тя си е една. Дори няма кой да напише новата история заради необективност на историците.
- Започнахме с музика, дано и приключим по този начин диалога си. Върху какво работите сега?
- Работя върху два нови сингъла. След това ще се опитам да направя и два нови клипа. Предстои ми и разпространение на „ Мастър клас”, взаимно с Нов български университет, който ще стартира от 20 юни до 30 август. Ще прекарам лятото в работа, подготовка за концерти и участия в някои джаз фестивали. Есента ще направя няколко концерта из страната, с цел да завърша по традиция годината с прекрасен новогодишен концерт.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ