Почти 85 на сто от българите живеят в собствени жилища
Към 2020 година 84,3% от българите живеят в лично жилище, а останалите са наематели, България е на седмо място в Европейски Съюз по най-голям дял на популацията, обитаващо личен дом.
На равнище Европейски Съюз 70% от популацията е живяло в лично жилище през 2020 година, а останалите 30 на 100 са обитавали парцел чартърен. Страните с най-висока жилищна благосъстоятелност са Румъния, където 96% от популацията живее в личен дом, Словакия с 92%, Хърватия и Унгария с по 91%.
Във всички страни членки притежаването на жилището е по-обичайно, само че в Германия наемателите са съвсем равни на притежателите.
В Австрия 45% от популацията живее чартърен, а в Дания това се отнася за 41% от семействата.
53,5% от хората у нас живеят в къща, а 46% живеят в апартамент. Подобна е наклонността и в Европейски Съюз, където 53% от популацията живее в къща, а 46 на 100 населяват апартамент. Останалият 1% живее в различен тип жилище, като лодки-къщи, каравани и други Дали хората живеят в къща или в апартамент, зависи от това дали са в града или в провинцията. Ирландия има най-голям дял от популацията, живеещо в къща, с 92%, следвана от Хърватия със 78%, Белгия със 77% и Нидерландия със 75%.
Къщите са по-разпространени в над две трети от страните членки. Най-висок дял на жилищата е регистриран в Испания с 65%, Литва с 65%, Естония с 61%, Гърция и Литва с по 59%.
От значение за качеството на дома е и площта, с която разполага всеки член на семейството, отбелязва Евростат. В България през 2020 година са се падали по 1,3 стаи на човек, колкото и в Гърция, като страната ни е на едно от последните места в Европейски Съюз по този индикатор. Средното равнище в съюза е 1,5 стаи на човек. Най-нашироко живеят жителите на Малта (2,3 стаи на човек), следвани от Белгия и Ирландия с по 2,1 стаи. На противоположния полюс е Румъния с 1,1 стаи, както и Хърватия, Литва, Полша и Словакия с по 1,2 стаи на човек.
Освен това 39,5% от българите са живели в пренаселени жилища през 2020 година, в това отношение страната ни е изпреварена единствено от Румъния (45,1%) и Латвия (42,5%). Все отново делът на семействата у нас, обитаващи пренаселени домове, понижава по отношение на 47,4% през 2010 година Най-нисък е делът на пренаселените жилища в Кипър и Малта със надлежно 2,5% и 4,2%. На равнище Европейски Съюз 17,8% от популацията е живяло в пренаселено жилище през 2020 година, като делът му понижава по отношение на 19,1% през 2010 г.
От друга страна, 12,1% от българите живеят в прекомерно огромни жилища, т.е. домът им е по-голям от потребностите на семейството им. Класическата причина за прекомерно огромните жилища са възрастни жители или двойки, които са останали в дома си, откакто децата им са пораснали и са се открили в друго жилище. На равнище Европейски Съюз близо една трета от популацията (32,5%) е живяло в прекомерно огромно жилище през 2020 година, като делът му остава постоянен от 2010 година насам.
Най-висок е делът на прекомерно огромните жилища в Малта със 72,5%, Кипър със 71,4% и Ирландия с 63,3%, а най-нисък е в Румъния със 7,1%, Латвия с 10,3% и Гърция с 11%.
Ръст на цените и наемите
Цените на жилищата в България са нарастнали с близо 40% сред 2010 и 2020 година, до момента в който инфлацията през същия интервал е била 6,3%. Наемите през интервала са се повишили с близо 10 на 100. В същото време обаче българите са с най-ниските жилищни разноски в Европейски Съюз, демонстрират данни на европейската статистическа работа Евростат.
Близо 85% от българите населяват лично жилище, а над половината живеят в къща. Близо 40% от хората у нас обаче имат прекомерно тясно жилище, само че други 12% живеят в прекомерно огромни домове. В същото време 27,5% от българите не могат да отопляват дома си съответно, 11% живеят в жилище с течащ покрив, а 7% нямат тоалетна, душ или баня, демонстрират още данните на Евростат.
Според статистическата работа на Европейски Съюз строителството има дял от към 5% от брутния вътрешен артикул на България.
Жилищни разходи
За 10 години от 2010 година до 2020 година цените на жилищата у нас са нарастнали с 37,4%, което е над междинното ниво в съюза от 26,9%. Цените на жилищата в България са нараствали по-бързо, в сравнение с в Европейски Съюз през 2010 година и от 2016 година, когато са изпреварили междинния европейски растеж с под 3%, до момента в който към 2019 и 2020 година разликата набъбва на 11% при 7 на 100 през 2017 година и 2018 г.
През същия десетгодишен интервал наемите у нас са поскъпнали с 9,6%, което също е над междинното европейско ниво от 6,6% към 2020 година Наемите в България са растели изпреварващо по отношение на междинното равнище в Европейски Съюз и през 2019 година, до момента в който през 2018 година означават съвсем подобен растеж с европейския след няколкото години, в които са под междинното европейско ниво. Наемите в страната ни са нараствали по-бързо от европейските и сред 2010 и 2014 г.
На равнище Европейски Съюз наклонността е цените на жилищата да нарастват устойчиво от 2013 година насам, като покачването е изключително огромно сред 2015 и 2020 година 23 страни членки регистрират повишаване на жилищата сред 2010 и 2020 година, а три означават спад на цените. Гърция е единствената страна членка, за която не са налични данни. Най-голям растеж се следи в Естония (+108 %), Унгария (+91%), Люксембург (+89%), Латвия (+81%) и Австрия (+77%), а спадове регистрират Италия (-15%), Испания (-5%) и Кипър (-4%).
В същото време наемите в Европейски Съюз нарастват устойчиво сред 2010 и 2020 година, като общият растеж доближава 14 на 100 през целия интервал. 25 страни членки записват покачване, а две – спад. Най-голям е растежът в Естония (+145%), Литва (+107%) и Ирландия (+63%), а спадове означават Гърция (-25%) и Кипър (-5%).
През обсъждания 10-годишен интервал инфлацията се е развивала със сходни темпове с наемите, като общият растеж е 14%, а инфлацията в обособените страни варира сред 26% в Унгария и Румъния, 25% в Естония, 20% в Чехия, Литва и Австрия и 5% в Ирландия и Кипър, както и 2% в Гърция.
България – втора в Европейски Съюз по спад на каузи на строителството в БВП
По данни на Евростат през 2020 година строителството е съставлявало 4,9% от брутния вътрешен артикул на България, като делът му понижава по отношение на 7,1% през 2010 година На равнище Европейски Съюз делът е сред 5% и 6% през 2010-2020 година, като е най-голям през 2010 година (5,8%), а доближава 5,6% през 2020 г.
Сред страните членки на Европейски Съюз делът на строителството в Брутният вътрешен продукт е намалял в 14 страни сред 2010 и 2020 година, като максимален е спадът в Гърция, България и Испания. Сред страните членки с растеж на строителния бранш в Брутният вътрешен продукт през обсъждания интервал най-силно повишаване означават Ирландия, Латвия, Дания, Германия и Унгария.
През 2020 година делът на строителството в Брутният вътрешен продукт е от 7% нагоре във Финландия, Литва, Румъния, Полша, Австрия и Литва.
На равнище Европейски Съюз 70% от популацията е живяло в лично жилище през 2020 година, а останалите 30 на 100 са обитавали парцел чартърен. Страните с най-висока жилищна благосъстоятелност са Румъния, където 96% от популацията живее в личен дом, Словакия с 92%, Хърватия и Унгария с по 91%.
Във всички страни членки притежаването на жилището е по-обичайно, само че в Германия наемателите са съвсем равни на притежателите.
В Австрия 45% от популацията живее чартърен, а в Дания това се отнася за 41% от семействата.
53,5% от хората у нас живеят в къща, а 46% живеят в апартамент. Подобна е наклонността и в Европейски Съюз, където 53% от популацията живее в къща, а 46 на 100 населяват апартамент. Останалият 1% живее в различен тип жилище, като лодки-къщи, каравани и други Дали хората живеят в къща или в апартамент, зависи от това дали са в града или в провинцията. Ирландия има най-голям дял от популацията, живеещо в къща, с 92%, следвана от Хърватия със 78%, Белгия със 77% и Нидерландия със 75%.
Къщите са по-разпространени в над две трети от страните членки. Най-висок дял на жилищата е регистриран в Испания с 65%, Литва с 65%, Естония с 61%, Гърция и Литва с по 59%.
От значение за качеството на дома е и площта, с която разполага всеки член на семейството, отбелязва Евростат. В България през 2020 година са се падали по 1,3 стаи на човек, колкото и в Гърция, като страната ни е на едно от последните места в Европейски Съюз по този индикатор. Средното равнище в съюза е 1,5 стаи на човек. Най-нашироко живеят жителите на Малта (2,3 стаи на човек), следвани от Белгия и Ирландия с по 2,1 стаи. На противоположния полюс е Румъния с 1,1 стаи, както и Хърватия, Литва, Полша и Словакия с по 1,2 стаи на човек.
Освен това 39,5% от българите са живели в пренаселени жилища през 2020 година, в това отношение страната ни е изпреварена единствено от Румъния (45,1%) и Латвия (42,5%). Все отново делът на семействата у нас, обитаващи пренаселени домове, понижава по отношение на 47,4% през 2010 година Най-нисък е делът на пренаселените жилища в Кипър и Малта със надлежно 2,5% и 4,2%. На равнище Европейски Съюз 17,8% от популацията е живяло в пренаселено жилище през 2020 година, като делът му понижава по отношение на 19,1% през 2010 г.
От друга страна, 12,1% от българите живеят в прекомерно огромни жилища, т.е. домът им е по-голям от потребностите на семейството им. Класическата причина за прекомерно огромните жилища са възрастни жители или двойки, които са останали в дома си, откакто децата им са пораснали и са се открили в друго жилище. На равнище Европейски Съюз близо една трета от популацията (32,5%) е живяло в прекомерно огромно жилище през 2020 година, като делът му остава постоянен от 2010 година насам.
Най-висок е делът на прекомерно огромните жилища в Малта със 72,5%, Кипър със 71,4% и Ирландия с 63,3%, а най-нисък е в Румъния със 7,1%, Латвия с 10,3% и Гърция с 11%.
Ръст на цените и наемите
Цените на жилищата в България са нарастнали с близо 40% сред 2010 и 2020 година, до момента в който инфлацията през същия интервал е била 6,3%. Наемите през интервала са се повишили с близо 10 на 100. В същото време обаче българите са с най-ниските жилищни разноски в Европейски Съюз, демонстрират данни на европейската статистическа работа Евростат.
Близо 85% от българите населяват лично жилище, а над половината живеят в къща. Близо 40% от хората у нас обаче имат прекомерно тясно жилище, само че други 12% живеят в прекомерно огромни домове. В същото време 27,5% от българите не могат да отопляват дома си съответно, 11% живеят в жилище с течащ покрив, а 7% нямат тоалетна, душ или баня, демонстрират още данните на Евростат.
Според статистическата работа на Европейски Съюз строителството има дял от към 5% от брутния вътрешен артикул на България.
Жилищни разходи
За 10 години от 2010 година до 2020 година цените на жилищата у нас са нарастнали с 37,4%, което е над междинното ниво в съюза от 26,9%. Цените на жилищата в България са нараствали по-бързо, в сравнение с в Европейски Съюз през 2010 година и от 2016 година, когато са изпреварили междинния европейски растеж с под 3%, до момента в който към 2019 и 2020 година разликата набъбва на 11% при 7 на 100 през 2017 година и 2018 г.
През същия десетгодишен интервал наемите у нас са поскъпнали с 9,6%, което също е над междинното европейско ниво от 6,6% към 2020 година Наемите в България са растели изпреварващо по отношение на междинното равнище в Европейски Съюз и през 2019 година, до момента в който през 2018 година означават съвсем подобен растеж с европейския след няколкото години, в които са под междинното европейско ниво. Наемите в страната ни са нараствали по-бързо от европейските и сред 2010 и 2014 г.
На равнище Европейски Съюз наклонността е цените на жилищата да нарастват устойчиво от 2013 година насам, като покачването е изключително огромно сред 2015 и 2020 година 23 страни членки регистрират повишаване на жилищата сред 2010 и 2020 година, а три означават спад на цените. Гърция е единствената страна членка, за която не са налични данни. Най-голям растеж се следи в Естония (+108 %), Унгария (+91%), Люксембург (+89%), Латвия (+81%) и Австрия (+77%), а спадове регистрират Италия (-15%), Испания (-5%) и Кипър (-4%).
В същото време наемите в Европейски Съюз нарастват устойчиво сред 2010 и 2020 година, като общият растеж доближава 14 на 100 през целия интервал. 25 страни членки записват покачване, а две – спад. Най-голям е растежът в Естония (+145%), Литва (+107%) и Ирландия (+63%), а спадове означават Гърция (-25%) и Кипър (-5%).
През обсъждания 10-годишен интервал инфлацията се е развивала със сходни темпове с наемите, като общият растеж е 14%, а инфлацията в обособените страни варира сред 26% в Унгария и Румъния, 25% в Естония, 20% в Чехия, Литва и Австрия и 5% в Ирландия и Кипър, както и 2% в Гърция.
България – втора в Европейски Съюз по спад на каузи на строителството в БВП
По данни на Евростат през 2020 година строителството е съставлявало 4,9% от брутния вътрешен артикул на България, като делът му понижава по отношение на 7,1% през 2010 година На равнище Европейски Съюз делът е сред 5% и 6% през 2010-2020 година, като е най-голям през 2010 година (5,8%), а доближава 5,6% през 2020 г.
Сред страните членки на Европейски Съюз делът на строителството в Брутният вътрешен продукт е намалял в 14 страни сред 2010 и 2020 година, като максимален е спадът в Гърция, България и Испания. Сред страните членки с растеж на строителния бранш в Брутният вътрешен продукт през обсъждания интервал най-силно повишаване означават Ирландия, Латвия, Дания, Германия и Унгария.
През 2020 година делът на строителството в Брутният вътрешен продукт е от 7% нагоре във Финландия, Литва, Румъния, Полша, Австрия и Литва.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ