Калоян Стайков е главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.

Калоян Стайков е основен икономист в Института за енергиен мениджмънт. Преди това, в продължение на 10 години е анализатор от експертната конструкция на Института за пазарна стопанска система. Преди това работи като икономист в Центъра за икономическо развиване. Той е част от група специалисти и икономисти, които от години упорстват за усилване на конкуренцията в енергетиката до цялостната ѝ либерализация. Автор е на редица изявления и разбори в тази посока.

Той е член и зам.-председател на Българската макроикономическа асоциация. Докторант в Стопански факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “. Магистър по Икономика и ръководство в енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги с бакалавърска степен по интернационална стопанска система и бизнес със специализация финанси от Амстердамския университет, Холандия.
Какво се случва на европейския енергиен пазар след нахлуването на Русия в Украйна?
Европейският енергиен пазар се успокои след първичната суматоха. Такава има края на зимата на предходната година, след началото на войната, и в следствие през лятото, когато вследствие на войната и глобите против Русия, съветската страна ограничи доставките на природен газ за Европа. Тази обстановка обаче относително бързо беше превъзмогната, както на енергийния пазар, по този начин и на пазара на храни, където имаше сходно напрежение. В края на предходната година и началото на тази година се почувства по-голяма сигурност на пазарите, по-малък риск и по-малко въпросителни по отношение на доставките на природен газ. Оттам се успокоиха и цените на електрическата сила.

Разбира се, за цените на електрическата сила способства и ускореното вложение във възобновими енергийни източници през предходната година. Освен всичко останало, това е по-евтин вътрешен енергиен запас, който не зависи от вноса на енергийни първични материали и не зависи от цената на природния газ. В момента следим утешение, въпреки че не престават да стоят на дневен ред редица въпросителни по отношение на бъдещето на енергийния бранш, промишлеността и идната зима.
Как България се приспособява към новите действителности с продажбата на петрол и газ? Адекватни ли сме?
Трудно е да се даде еднопосочен отговор. По отношение на доставките на нефт страната ни получи двугодишна дерогация от ембаргото, което беше наложено за вноса на съветски петрол в Европа. В този интервал би трябвало да се провежда различна доставка, тъй че работата на рафинерията да не бъде сложена под въпрос. Втората значима причина, заради която беше дадена тази дерогация, е да не сътвори сериозен ценови потрес на вътрешния пазар. За момента обаче няма обществена информация да се работи по този въпрос, а времето минава. Разбира се, постоянно стои рискът да изтече този гратисен интервал и след една година да изпаднем в обстановка бързо да се направи нещо, тъй като няма накъде. Твърде постоянно политиката в България следва тъкмо този метод – да се надяваме бурята да ни подмине, на нас да ни се размине и най-после зимата отново ни изненадва. Надявам се, идващите месеци да се употребяват по-активно в тази посока, с цел да може да се провеждат тези различни доставки.

По отношение на природния газ, там за жалост царува сериозна неустановеност и липса на каквато и да е информация. Единствената причина това да не е сериозен въпрос и да не стои на дневен ред е, че цените се успокоиха. Не бих споделил, че е някаква заслуга на държавното управление или на „ Булгаргаз “, това просто е международна наклонност. Затова въпросителните пред развиването на пазара на природен газ не престават да стоят на дневен ред. Те не са изчезнали и следва да разберем по какъв начин ще се решат всички тези проблеми през идната зима.
По-скъпа сила ли купуваме от европейците? Пазарни ли са цените у нас?
Цените сигурно са пазарни. Много е мъчно в условия на интегриран електроенергиен пазар да нямаме пазарни цени, просто тъй като българската електроенергийна система е доста обвързвана със прилежащите страни. Всяко съществено отклоняване в цените се трансформира в засилен импорт или експорт. По-висок импорт наблюдавахме през май месец. През предходната година наблюдавахме доста сериозен експорт на електрическа сила, тъй като в цяла Европа имаше дефицит и българските компании се възползваха от тази обстановка.

По отношение на природния газ там обстановката е малко по-различна. Самите газови мрежи не са толкоз гъвкави и не са планувани за такива потоци. Те не могат бързо да се реорганизират и внезапно потоците да бъдат изменени – потокът, който преди идваше от изток на запад и от север на юг в този момент да идва от запад на изток и от юг на север. Така че там обстановката е малко по-различна. Има изцяло утешение на интернационалния пазар, което естествено оказва въздействие и върху българския пазар.
Служебното държавно управление заприказва за нови американски и френски нуклеарни мощности на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “. Има ли някакво развиване по този въпрос или беше просто политическо говорене?
Има развиване. В момента се прави разбор от френска страна за вероятно осъществяване на реакторите, които бяха сложени на площадката в Белене. От друга страна тази седмица беше подписан контракт с „ Уестингхаус “ за предварителни инженерни действия за нова нуклеарна мощ на площадката в Козлодуй. Очевидно, има активност в тази посока. Остава обаче въпросът на какво е основана тази активност. В момента нямаме призната енергийна тактика, интегрираният проект за енергетика и климат би трябвало да бъде освежен през тази година и тези действия наподобяват като извадени от общия енергиен подтекст.

Ние нямаме тактика какво ще се случва в идващите 10 години в енергийния и надлежно в електроенергийния бранш, само че за следващ път се изследват благоприятни условия за градеж на нови нуклеарни мощности. Не споделям, че сходни вложения не са рационални. Просто те би трябвало да намерят своето място в общата енергийна политика, а не да се извадят отвън нея и това в следствие да ни върже ръцете. Инвестират се съществени суми в развиване на ВЕИ бранша, което предопределя и структурата на енергетиката, която може да се развива в идващите години. Но огромна инвестиция в една атомна централа или друга базова мощ има същия резултат – лимитира степента на независимост при развиването на този бранш, защото политиката и вложителите към този момент би трябвало да се преценяват със съществуването на тази мощ.

Затова е хубаво да се върви от общото към частното. Да имаме изясненост, по какъв начин бихме желали да наподобява енергетиката през идващите години и оттова към този момент да търсим инструментите за постигането на тези цели, а не по противоположния път – да си харесаме план, който съгласно нас е значим, само че той да не се вписва в общата енергийна рамка.
Възобновяемите енергийни източници у нас добиват все по-голямо значение. Каква е изгодата от тях за българските жители?
Възобновяемите енергийни източници са политическа цел, която е ориентирана към понижаване на потреблението на изкопаеми горива. Впоследствие тя се възприема и като бизнес цел на разнообразни компании, на разнообразни корпоративни тактики и надлежно по този начин се развива този бранш. Пряката изгода от тях естествено е намаляването на излъчванията, макар че това е малко условно. Най-очевидният смисъл от вложения в сходни централи е относително ниският им действен разход и неналичието на енергийна съставния елемент, т.е. няма енергийна суровина, която се влага в работата на тези централи. Те употребяват вятърна сила, слънчева сила, водна сила – източници, които са възобновими. Оттам идва и името им.

Ниската цена е извънредно привлекателна за потребителите, освен за семействата, само че и за бизнеса. Но това е единствено част от историята, защото тези централи са с изменчиво произвеждане. Тоест не може да се разчита, че във всеки миг, в който потрябва електрическа енергия те могат да я произведат. Това основава в допълнение разноски и спомагателни опасности за системата, които би трябвало да се ръководят.

Така наподобява новият тип на електроенергийната система освен в България, само че и по целия сват. Такива вложения се случват на всички места в разнообразни мащаби и с друга скорост. Изглежда, че това е пътят, по който ще се върви.
Разбрахме че в последния си работен ден, служебният енергиен министър Росен Христов е подкрепил още веднъж държавните въглищни централи. Трябва ли да се стремим към опазването им, при изискване, че те са спънка за асимилиране на европейски пари, плащаме по-висока сила и са източник на замърсяване?
Въглищните централи имат своето място в електроенергийния микс. Това доста ясно се видя през последните две години. Идеята, че от през днешния ден за на следващия ден можем да се откажем от тях просто не е реалистична. Алтернативно, можем да го създадем, само че зимата като ни изненада, ще се чудим за какво се е получило по този начин. Независимо от това, ролята на въглищните централи ще се промени, тъй като при тези цени на пазара те не могат да продължат да работят по този начин, както работеха преди 10 години. Техният бизнес модел би трябвало да се промени, както и метода им на работа. При някои от тях това е допустимо и в настоящия им тип. При други – може да са нужни спомагателни вложения. Но тези вложения би трябвало да се правят оценка на база на планувания живот и надлежно потребление на тези централи, тъй като в някои случаи ще се окаже, че не са целесъобразни.

Връщайки се към самото решение, не мисля, че това беше най-хубавият метод да се подходи към проблема, просто тъй като казусът с „ Марица изток 2 “ особено, стои на дневен ред още отпреди 2019 година Централата непрекъснато трупаше загуби. Беше на облага едвам през последните две години, само че по конюнктурни аргументи. Трябваше да се потърси някакво по-дългосрочно решение, а актуалното наподобява просто като прекачване на топката на идващото държавно управление. Реално видяно просто споделиха „ вие сте наред, вие се оправяйте с този проблем “.

Ситуацията, в която „ Марица изток 2 “ изпадна през тази година беше ясна още в края на предходната година, когато цените на природния газ започнаха да понижават, надлежно и цените на електрическата сила започнаха да понижават и централата към този момент нямаше по какъв начин да продължи да работи при натоварването, при което работеше през цялата предходна година. Това значи, че същите проблеми, с които бяхме привикнали, просто ще се върнат още веднъж. Подобно решение само отсрочва неизбежното по-генерално и стратегическо решение, а точно намирането на ясна роля на въглищните централи при тези пазарни условия. Това е бъдещето, към което вървим.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!