Вече 22 г. левът членува в ERM ІІ
Калин Христов, подуправител на Българска народна банка
Както е добре известно, присъединяване на националната валута в ERM II е един от петте Маастрихтски критерия, по които се прави оценка готовността на една страна за присъединение към еврозоната. България сега не извършва този Маастрихтски аршин.
Отсъствието на официални условия за присъединение към ERM II прави процесът индивидуален и политически. Съответно осъществяването на този аршин за участие в еврозоната не е изцяло под контрола на кандидатстващата страна.
Единственият документ, обвързван с правилата за ERM II, е решение от две страници на Европейския съвет, взето през 1997 година в Амстердам. В този документ обаче съответни критерии за присъединение към ERM II няма.
Самият развой на кандидатстване и взимане на решение е добре дефиниран. Съответната процедура е доста ясна. Същественото в тази процедура е това, че настояването се изпраща от финансовия министър и шефа на централната банка от съответната страна в петък, след затваряне на финансовите пазари, а решението се взема в събота и се афишира в неделя преди пазарите да отворят.
Тази тридневна процедура до момента официално не е стартирана и приключена от българската страна. Това, което беше направено, бе едностранното ни вдишване на избрани задължения, които да бъдат изпълнени авансово – за да получим евентуално позитивна оценка, с която се чака да имаме основа за искане за присъединение на лв. към ERM II.
Тук ще бъде потребно да направя следните разяснения:
Липсата на официални критерии за присъединение към ERM II, както и историческата процедура от всички предходни присъединения на национални валути към ERM II, не изключват правото на страните членки да прибавят нови условия или да основават нови критерии. Такива нови условия или критерии могат да вземем за пример да регистрират еволюцията на институциите в еврозоната.
Същевременно обаче, с цел да бъдат тези нови условия и критерии наложителни за новите претенденти, е нужна смяна на европейското законодателство. Такава смяна няма, макар че в еврозоната бяха основани Единният контролен механизам (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), т.е. за ERM II са в действие същите писани правила, съществуващи от повече от 20 години.
Ето за какво комбинацията сред нови условия и непроменени правила значи следното. Единственият метод за използване на нови правила е, в случай че самата страна претендент ги изиска едностранно под формата на условия, които сами си слага. Точно подобен беше казусът с България.
Няма подозрение, че за България присъединяване на лв. в ERM II няма да съставлява никакво изпитание, нито да изисква каквато и да е смяна в паричния ни режим. Вече 22-ра година левът де факто взе участие в ERM II – с нулево и "без напрежения " отклоняване на курса.
Важно е да бъде подчертана още една специфичност в нашия случай. Българските управляващи имат за цел присъединяване в ERM II да стартира по едно и също време с присъединението към Единния контролен механизъм (ЕНМ) посредством определяне на така наречен тясно съдействие с ЕЦБ. С други думи, съгласно по този начин оповестената цел – не може да имаме присъединение към ЕНМ преди присъединение към ERM II, нито противоположното, т.е. двете би трябвало да се осъществят в еднакъв миг.
Присъединяването към еврозоната е по-следващ стадий. Според оповестените през лятото цели би трябвало да се присъединим към ЕНМ посредством тясно съдействие и към ЕМП, преди да се присъединим към еврозоната. Участието в Единния контролен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) преди участие в еврозоната носи асиметрично отнасяне с произлизащите от това опасности, които са добре известни.
България към този момент е приела да носи тези опасности. Тече процесът на определяне на тясно съдействие с ЕЦБ на основата на член 7 от Регламент (ЕС) 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година.
Този развой обгръща три блока.
Първо , става дума за законодателна основа – нужни са промени в българското законодателство, които да трансферират надзорни пълномощия от Българска народна банка към ЕЦБ и също така да обезпечат правна сигурност на ЕЦБ при използване на решенията ѝ в България. Вторият блок е обвързван с надзорния развой. Необходимо е синхронизиране на надзорните практики на Българска народна банка с тези на ЕЦБ като част от подготовката за присъединение към ЕRМ. Тази част от процеса е вътрешноинституционална, протичаща двустранно сред Българска народна банка и ЕЦБ. На трето място идва цялостната оценка на някои банки в България – развой, управителен от ЕЦБ, който обхващаща обзор на качеството на активите и стрес тест на банки.
На 12 ноември т.г. ЕЦБ разгласява информация по отношение на оценката на банките. На този стадий ЕЦБ избра да извърши цялостна оценка на шест банки в България.
Специално прегледът на качеството на активите се чака да бъде осъществен на основата на данни от банковите салда към края на 2018 година и с потреблението на нова методология на ЕЦБ, оповестена през юни т.г.
Накрая ще се спра в резюме върху предстоящите резултати върху кредитния развой, свързани с цялостната оценка на банките.
Първият предстоящ резултат е забавянето на кредитирането в интервала на прегледа. Такива са историческите данни, следени в еврозоната през 2014 година при оценката на банките преди стартирането на ЕНМ, а също и у нас при прегледа на активите през 2016 година Това закъснение на заема се дължи на няколко фактора – възпиране от поемането на нов кредитен риск, понижен потенциал за администриране на кредитната активност заради ангажирането на човешки запаси с процеса на прегледа в банките, както и изваждането на кредитни портфейли от балансите. Всичко това общо понижава размера на съществуващия заем.
Вторият предстоящ резултат е обвързван с асиметричността на въздействието върху кредитния пазар. За разлика от 2016 година, когато Българска народна банка подложи всички банки у нас на обзор на активите и стрес тест, в този момент оценката ще бъде осъществена единствено на няколко банки. При равни други условия, допускайки че това ще засегне кредитния развой в съответните банки, това значи основаване на относителни преимущества за банките отвън процеса.
*Заглавието е на редакцията. Публикуваме текста със съкращения.
Както е добре известно, присъединяване на националната валута в ERM II е един от петте Маастрихтски критерия, по които се прави оценка готовността на една страна за присъединение към еврозоната. България сега не извършва този Маастрихтски аршин.
Отсъствието на официални условия за присъединение към ERM II прави процесът индивидуален и политически. Съответно осъществяването на този аршин за участие в еврозоната не е изцяло под контрола на кандидатстващата страна.
Единственият документ, обвързван с правилата за ERM II, е решение от две страници на Европейския съвет, взето през 1997 година в Амстердам. В този документ обаче съответни критерии за присъединение към ERM II няма.
Самият развой на кандидатстване и взимане на решение е добре дефиниран. Съответната процедура е доста ясна. Същественото в тази процедура е това, че настояването се изпраща от финансовия министър и шефа на централната банка от съответната страна в петък, след затваряне на финансовите пазари, а решението се взема в събота и се афишира в неделя преди пазарите да отворят.
Тази тридневна процедура до момента официално не е стартирана и приключена от българската страна. Това, което беше направено, бе едностранното ни вдишване на избрани задължения, които да бъдат изпълнени авансово – за да получим евентуално позитивна оценка, с която се чака да имаме основа за искане за присъединение на лв. към ERM II.
Тук ще бъде потребно да направя следните разяснения:
Липсата на официални критерии за присъединение към ERM II, както и историческата процедура от всички предходни присъединения на национални валути към ERM II, не изключват правото на страните членки да прибавят нови условия или да основават нови критерии. Такива нови условия или критерии могат да вземем за пример да регистрират еволюцията на институциите в еврозоната.
Същевременно обаче, с цел да бъдат тези нови условия и критерии наложителни за новите претенденти, е нужна смяна на европейското законодателство. Такава смяна няма, макар че в еврозоната бяха основани Единният контролен механизам (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), т.е. за ERM II са в действие същите писани правила, съществуващи от повече от 20 години.
Ето за какво комбинацията сред нови условия и непроменени правила значи следното. Единственият метод за използване на нови правила е, в случай че самата страна претендент ги изиска едностранно под формата на условия, които сами си слага. Точно подобен беше казусът с България.
Няма подозрение, че за България присъединяване на лв. в ERM II няма да съставлява никакво изпитание, нито да изисква каквато и да е смяна в паричния ни режим. Вече 22-ра година левът де факто взе участие в ERM II – с нулево и "без напрежения " отклоняване на курса.
Важно е да бъде подчертана още една специфичност в нашия случай. Българските управляващи имат за цел присъединяване в ERM II да стартира по едно и също време с присъединението към Единния контролен механизъм (ЕНМ) посредством определяне на така наречен тясно съдействие с ЕЦБ. С други думи, съгласно по този начин оповестената цел – не може да имаме присъединение към ЕНМ преди присъединение към ERM II, нито противоположното, т.е. двете би трябвало да се осъществят в еднакъв миг.
Присъединяването към еврозоната е по-следващ стадий. Според оповестените през лятото цели би трябвало да се присъединим към ЕНМ посредством тясно съдействие и към ЕМП, преди да се присъединим към еврозоната. Участието в Единния контролен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) преди участие в еврозоната носи асиметрично отнасяне с произлизащите от това опасности, които са добре известни.
България към този момент е приела да носи тези опасности. Тече процесът на определяне на тясно съдействие с ЕЦБ на основата на член 7 от Регламент (ЕС) 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година.
Този развой обгръща три блока.
Първо , става дума за законодателна основа – нужни са промени в българското законодателство, които да трансферират надзорни пълномощия от Българска народна банка към ЕЦБ и също така да обезпечат правна сигурност на ЕЦБ при използване на решенията ѝ в България. Вторият блок е обвързван с надзорния развой. Необходимо е синхронизиране на надзорните практики на Българска народна банка с тези на ЕЦБ като част от подготовката за присъединение към ЕRМ. Тази част от процеса е вътрешноинституционална, протичаща двустранно сред Българска народна банка и ЕЦБ. На трето място идва цялостната оценка на някои банки в България – развой, управителен от ЕЦБ, който обхващаща обзор на качеството на активите и стрес тест на банки.
На 12 ноември т.г. ЕЦБ разгласява информация по отношение на оценката на банките. На този стадий ЕЦБ избра да извърши цялостна оценка на шест банки в България.
Специално прегледът на качеството на активите се чака да бъде осъществен на основата на данни от банковите салда към края на 2018 година и с потреблението на нова методология на ЕЦБ, оповестена през юни т.г.
Накрая ще се спра в резюме върху предстоящите резултати върху кредитния развой, свързани с цялостната оценка на банките.
Първият предстоящ резултат е забавянето на кредитирането в интервала на прегледа. Такива са историческите данни, следени в еврозоната през 2014 година при оценката на банките преди стартирането на ЕНМ, а също и у нас при прегледа на активите през 2016 година Това закъснение на заема се дължи на няколко фактора – възпиране от поемането на нов кредитен риск, понижен потенциал за администриране на кредитната активност заради ангажирането на човешки запаси с процеса на прегледа в банките, както и изваждането на кредитни портфейли от балансите. Всичко това общо понижава размера на съществуващия заем.
Вторият предстоящ резултат е обвързван с асиметричността на въздействието върху кредитния пазар. За разлика от 2016 година, когато Българска народна банка подложи всички банки у нас на обзор на активите и стрес тест, в този момент оценката ще бъде осъществена единствено на няколко банки. При равни други условия, допускайки че това ще засегне кредитния развой в съответните банки, това значи основаване на относителни преимущества за банките отвън процеса.
*Заглавието е на редакцията. Публикуваме текста със съкращения.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ