Мариус Куркински на 50: Моля се да имам още време да се понауча на още живот и изкуство
Каквото и да кажем за него би било малко. Наричат го " наподръжаем ", " несравним ", " талантлив ", а той непретенциозно благодари и споделя, че се тормози от тези избрания. " Щом още съм на сцената, значи е имало смисъл ", споделя Мариус Куркински пред.
След няколко сполучливи спектакли по текстове на класика в българската литература – Николай Хайтов, той направи кино версия на описа " Засукан свят ". Филмът има привилегията на 14 ноември да открие тазгодишното издание на " КИНОМАНИЯ ", а феновете на артиста са повече от любопитни да го видят. Представянето му съответствува с честването на 100-годишнината от рождението на Хайтов и един персонален празник за Мариус - неговият 50-годишен празник.
Това не е всичко, с което той ни изненадва напоследък. Куркински ще приключи годината с един събирателен моноспектакъл, който ще има своята премира на 4 декември във Варна в Двореца на спорта и културата. В него ще бъдат събрани фрагменти от всичките му 11 моноспектакли. Ще може да се види още в София на 21 декември в зала " Арена Армеец ", както и в Пловдив. Този моноспектакъл е самобитната равносметка на артиста за всички години на сцената, както самичък споделя, а какви още равносметки прави за живота си и съжалява ли за нещо през днешния ден, четете в изявлението.
Вашият първи кино план като режисьор открива тазгодишното издание на " Киномания ". Очаквахте ли сходна покана и какво значи за вас?
Това за мен е съществено събитие, тъй като още като студент съм посещавал " Киномания " и съм гледал филмите на огромните международни режисьори. Не съм предполагал, че някоя година и с мой филм ще се открие този конгрес. Представители на фестивала гледаха кино лентата в края на юни месец и взеха решение, че е заслужен за това разкриване, което доста ме зарадва. Свързам " Киномания " и с Крикор Азарян, което е прочувствена връзка за мен, с индивида, който ме е учил на спектакъл. Примам го като едно първо самопризнание за кино лентата. Не мога към момента да кажа " триумф ", надалеч съм от това, само че по-скоро тестване и отговорност.
Имате няколко сполучливи опита с разкази на Хайтов на театралната сцена. Но за какво избрахте още веднъж този създател? С какво е специфичен за вас?
В Хайтов открих едно доста статично, само че и несъмнено пространство за живеене. Аскетично от непотребна страст и колебливост, тъй като той е доста недопечен човек, доста самоуверен човек, аз не съм чак толкоз. Започнах през 2010 година с " Горски разкази ", продължих през 2016 година с " Черното пиле ", което през днешния ден има над 120 изиграни представления. Това се оказа за мен като един курс, една огромна школа при един огромен създател. Тези всички години бяха като един институт, тъй като всяко зрелище е друго, театъра е живо изкуство, хората идват поради непосредствения контакт с душата на индивида на сцената. Киното е нещо напълно, напълно друго, по тази причина се тормозя дали ще бъде толкоз безапелационно поднесен описа, както и театъра.
Вложихме много труд, филмът нямаше да бъде вероятен без продуцента Иван Тонев, Ars Digital Studio, поддръжката на Националния кино център... и ето ни на, отново с Хайтов ще затворя един кръг, може пък и да продължа.
А за какво тъкмо " Закусан свят "?
Това е роман написан от първо лице, обгръща целия живот на един човек, целия 20-ти век. Започнах да си представям картини и желаех да го видя и в деяние, да видя живота на този човек в напълно различен тип кино роман. Така поставих старания да дефинира за себе си какъв ще е жанра, метода на описване, подредбата на епизодите, с една доста солидна подготовна и една режисьорска книга, защото се снимаше доста бързо – 3 седмици и половина, с доста местоположения. Екипът беше умел и успяхме да се оправим. Благодарен съм на Георги Тодоров – Жоро, който за мен е доайена на българското кино като художник и на Благомир Алексиев, който направил музикалната идея на кино лентата. Пробвахме доста неща, само че картината изхвърляше всевъзможни модерни звучения. Сетих се за гласа на Деси Добрева, тя изгледа кино лентата, стана и незабавно влезе в студио и записа няколко вокала.
Колкото и да беше сложна реализацията, фотосите бяха наслаждение, тъй като си в планината и имаш чувство за живот. Много съм признателен на хората в Ивайловград. Там видях една България, която мислех, че не съществува към този момент. Много положителни хора със непокътнати полезности, скромни, с подготвеност за помощ. Благодаря на Димитър Овчаров, който беше непрекъснато с нас. Това си беше и събитие за града.
Колко друг е днешният " засукан свят " от оня, който ни показва Хайтов?
Според мен е много по-засукан от преди век, само че това засукване е в публичен проект, в това какво става сред нас като хора в обществото, в нравствен проект. Не мога да кажа, че за всички хора е засукан, има хора с непоклатимо мислене, само че има и такива, които са притиснати от събитията на времето, засукват обстановки и за себе си, и за другите. Стигнахме до там, че да не разпознаваме положително от зло – това споделя и Хайтов – " толкоз е засукан този свят, че към този момент не можем да отличим положително от зло ". Това е доста рисково, в наши дни е по-осезаемо поради историческото време, технологиите и така нататък Не се окайвам - като българин считам, че ние сме малко изолирани в положителния смисъл на думата, като че ли сме предпазени от огромните международни катаклизми, макар че сме стопански подвластни от огромните сили.
Да гледаме през очите на другия или да се вглеждаме повече в себе си – какво в действителност желае да ни внуши този филм?
И двете са значими, само че да гледаме през очите на другия – това е доста мъчно. Много е човешко да можеш да разбираш другия. Едва в този момент, на тази възраст, съзнавам какъв брой не съм съумял да върша това, какъв брой съм бил себелюбив. Сега разбирам какъв брой е значимо съпричастието. Но тези неща са невъзможни без вглеждането в себе си най-много. В тази връзка – Хайтов в действителност би бил доста потребен през днешния ден, тъй като ни връща към полезностите, скромността, към отърваването от излишеството. Простички неща, които ни липсват и които обичам да си напомням. Публиката съумява да се отърси от всекидневието и съумява да стартира да слуша гласа на създателя, на този огромен публицист, който ги допира. Носи им познание и съвет. Всяко негово изречение е като поговорка.
Продукцията е с впечатляващ актьорски състав, в това число вас в основната роля, Камен Донев, Ана Пападопулу, Велислав Павлов, Димитър Николов, Димитър Рачков... Как избрахте актьорите?
Първо – доста обичам тези артисти. Работил съм доста с тях и са положителни. Принципът ми беше да избера хора, с които съм работил най-малко по няколко неща в театъра, да сме прекарали дълъг репетиционен развой, тъй като тогава артист и режисьор най-вече се опознават. Да им имам цялостно доверие, тъй като на снимачната площадка има скорост, концепцията ми беше без доста думи и обясняния, а единствено с авансово заложени задания, да се получават нещата. Тоест да съм с хора, които ме схващат с половин дума. За моя наслада - тъкмо по този начин се случваше на терена.
Представяте кино лентата в годината на вашия 50-ти празник. Наричат ви талантлив и несравним, само че като какъв се виждате вие през днешния ден, каква е вашата равносметка?
Щом съм на сцена и след зрелище, да вземем за пример на " Черното пиле " преди няколко дни, щом съм сцената и усетя мига, в който изкуството се случва, мисля, че е имало смисъл от този малко вманиачен живот, несъхраняващ себе си, нещадящ околните, нещадящ приятелите. Казваш си " абе може би пък в тая полуда има въпреки всичко някакъв смисъл ", когато видиш, че театъра продължава да се случва, да вълнува. Това е равносметката, в персонален проект са множеството ми проблеми, отвън театъра като че ли ме няма. След години се научих по какъв начин би трябвало да се живее, малко по-просто. Нещата са ясни, ние имаме завет какво би трябвало да вършим на Земята, аз имам гордостта, че съм живял съзнателно, с едно малко страдание за това, че задкулисието беше доста бясно, те и годините бяха такива. Нямаше по какъв начин другояче, не бях теоретичен, трябваше да се науча самичък по какъв начин да устоя на сцената. Иначе от възпитанието, което са ми дали родителите ми съм доста признателен, може би нямаше без него да мога да устоя на изкушенията, дивотиите и готовността, на всичко, което предлага сцената на живота.
Споменахте, че отвън сцената ви няма – това ли е цената, която заплаща всеки популярен артист, музикант, артист...?
Човек прави избрани избори. Ако погледна обратно в годините, моите биха могли да бъдат малко по-добри. Бих могъл да бъда малко по-съсредоточен в персонален проект, отвън сцената. Да, има цена, с която се заплаща за всичко, само че не скърбя за нищо. Няма по какъв начин да не бъда признателен за това, което ми се е случило – и на Господ, и околните ми, и на публиката. Благодарен съм, не съм очаквал толкоз доста наслада на сцената, а даже и в живота. Продължавам и се апелирам за това - да имам още сили и години да се понауча на още живот, на още изкуство.
Интервю на Милена Славкова
След няколко сполучливи спектакли по текстове на класика в българската литература – Николай Хайтов, той направи кино версия на описа " Засукан свят ". Филмът има привилегията на 14 ноември да открие тазгодишното издание на " КИНОМАНИЯ ", а феновете на артиста са повече от любопитни да го видят. Представянето му съответствува с честването на 100-годишнината от рождението на Хайтов и един персонален празник за Мариус - неговият 50-годишен празник.
Това не е всичко, с което той ни изненадва напоследък. Куркински ще приключи годината с един събирателен моноспектакъл, който ще има своята премира на 4 декември във Варна в Двореца на спорта и културата. В него ще бъдат събрани фрагменти от всичките му 11 моноспектакли. Ще може да се види още в София на 21 декември в зала " Арена Армеец ", както и в Пловдив. Този моноспектакъл е самобитната равносметка на артиста за всички години на сцената, както самичък споделя, а какви още равносметки прави за живота си и съжалява ли за нещо през днешния ден, четете в изявлението.
Вашият първи кино план като режисьор открива тазгодишното издание на " Киномания ". Очаквахте ли сходна покана и какво значи за вас?
Това за мен е съществено събитие, тъй като още като студент съм посещавал " Киномания " и съм гледал филмите на огромните международни режисьори. Не съм предполагал, че някоя година и с мой филм ще се открие този конгрес. Представители на фестивала гледаха кино лентата в края на юни месец и взеха решение, че е заслужен за това разкриване, което доста ме зарадва. Свързам " Киномания " и с Крикор Азарян, което е прочувствена връзка за мен, с индивида, който ме е учил на спектакъл. Примам го като едно първо самопризнание за кино лентата. Не мога към момента да кажа " триумф ", надалеч съм от това, само че по-скоро тестване и отговорност.
Имате няколко сполучливи опита с разкази на Хайтов на театралната сцена. Но за какво избрахте още веднъж този създател? С какво е специфичен за вас?
В Хайтов открих едно доста статично, само че и несъмнено пространство за живеене. Аскетично от непотребна страст и колебливост, тъй като той е доста недопечен човек, доста самоуверен човек, аз не съм чак толкоз. Започнах през 2010 година с " Горски разкази ", продължих през 2016 година с " Черното пиле ", което през днешния ден има над 120 изиграни представления. Това се оказа за мен като един курс, една огромна школа при един огромен създател. Тези всички години бяха като един институт, тъй като всяко зрелище е друго, театъра е живо изкуство, хората идват поради непосредствения контакт с душата на индивида на сцената. Киното е нещо напълно, напълно друго, по тази причина се тормозя дали ще бъде толкоз безапелационно поднесен описа, както и театъра.
Вложихме много труд, филмът нямаше да бъде вероятен без продуцента Иван Тонев, Ars Digital Studio, поддръжката на Националния кино център... и ето ни на, отново с Хайтов ще затворя един кръг, може пък и да продължа.
А за какво тъкмо " Закусан свят "?
Това е роман написан от първо лице, обгръща целия живот на един човек, целия 20-ти век. Започнах да си представям картини и желаех да го видя и в деяние, да видя живота на този човек в напълно различен тип кино роман. Така поставих старания да дефинира за себе си какъв ще е жанра, метода на описване, подредбата на епизодите, с една доста солидна подготовна и една режисьорска книга, защото се снимаше доста бързо – 3 седмици и половина, с доста местоположения. Екипът беше умел и успяхме да се оправим. Благодарен съм на Георги Тодоров – Жоро, който за мен е доайена на българското кино като художник и на Благомир Алексиев, който направил музикалната идея на кино лентата. Пробвахме доста неща, само че картината изхвърляше всевъзможни модерни звучения. Сетих се за гласа на Деси Добрева, тя изгледа кино лентата, стана и незабавно влезе в студио и записа няколко вокала.
Колкото и да беше сложна реализацията, фотосите бяха наслаждение, тъй като си в планината и имаш чувство за живот. Много съм признателен на хората в Ивайловград. Там видях една България, която мислех, че не съществува към този момент. Много положителни хора със непокътнати полезности, скромни, с подготвеност за помощ. Благодаря на Димитър Овчаров, който беше непрекъснато с нас. Това си беше и събитие за града.
Колко друг е днешният " засукан свят " от оня, който ни показва Хайтов?
Според мен е много по-засукан от преди век, само че това засукване е в публичен проект, в това какво става сред нас като хора в обществото, в нравствен проект. Не мога да кажа, че за всички хора е засукан, има хора с непоклатимо мислене, само че има и такива, които са притиснати от събитията на времето, засукват обстановки и за себе си, и за другите. Стигнахме до там, че да не разпознаваме положително от зло – това споделя и Хайтов – " толкоз е засукан този свят, че към този момент не можем да отличим положително от зло ". Това е доста рисково, в наши дни е по-осезаемо поради историческото време, технологиите и така нататък Не се окайвам - като българин считам, че ние сме малко изолирани в положителния смисъл на думата, като че ли сме предпазени от огромните международни катаклизми, макар че сме стопански подвластни от огромните сили.
Да гледаме през очите на другия или да се вглеждаме повече в себе си – какво в действителност желае да ни внуши този филм?
И двете са значими, само че да гледаме през очите на другия – това е доста мъчно. Много е човешко да можеш да разбираш другия. Едва в този момент, на тази възраст, съзнавам какъв брой не съм съумял да върша това, какъв брой съм бил себелюбив. Сега разбирам какъв брой е значимо съпричастието. Но тези неща са невъзможни без вглеждането в себе си най-много. В тази връзка – Хайтов в действителност би бил доста потребен през днешния ден, тъй като ни връща към полезностите, скромността, към отърваването от излишеството. Простички неща, които ни липсват и които обичам да си напомням. Публиката съумява да се отърси от всекидневието и съумява да стартира да слуша гласа на създателя, на този огромен публицист, който ги допира. Носи им познание и съвет. Всяко негово изречение е като поговорка.
Продукцията е с впечатляващ актьорски състав, в това число вас в основната роля, Камен Донев, Ана Пападопулу, Велислав Павлов, Димитър Николов, Димитър Рачков... Как избрахте актьорите?
Първо – доста обичам тези артисти. Работил съм доста с тях и са положителни. Принципът ми беше да избера хора, с които съм работил най-малко по няколко неща в театъра, да сме прекарали дълъг репетиционен развой, тъй като тогава артист и режисьор най-вече се опознават. Да им имам цялостно доверие, тъй като на снимачната площадка има скорост, концепцията ми беше без доста думи и обясняния, а единствено с авансово заложени задания, да се получават нещата. Тоест да съм с хора, които ме схващат с половин дума. За моя наслада - тъкмо по този начин се случваше на терена.
Представяте кино лентата в годината на вашия 50-ти празник. Наричат ви талантлив и несравним, само че като какъв се виждате вие през днешния ден, каква е вашата равносметка?
Щом съм на сцена и след зрелище, да вземем за пример на " Черното пиле " преди няколко дни, щом съм сцената и усетя мига, в който изкуството се случва, мисля, че е имало смисъл от този малко вманиачен живот, несъхраняващ себе си, нещадящ околните, нещадящ приятелите. Казваш си " абе може би пък в тая полуда има въпреки всичко някакъв смисъл ", когато видиш, че театъра продължава да се случва, да вълнува. Това е равносметката, в персонален проект са множеството ми проблеми, отвън театъра като че ли ме няма. След години се научих по какъв начин би трябвало да се живее, малко по-просто. Нещата са ясни, ние имаме завет какво би трябвало да вършим на Земята, аз имам гордостта, че съм живял съзнателно, с едно малко страдание за това, че задкулисието беше доста бясно, те и годините бяха такива. Нямаше по какъв начин другояче, не бях теоретичен, трябваше да се науча самичък по какъв начин да устоя на сцената. Иначе от възпитанието, което са ми дали родителите ми съм доста признателен, може би нямаше без него да мога да устоя на изкушенията, дивотиите и готовността, на всичко, което предлага сцената на живота.
Споменахте, че отвън сцената ви няма – това ли е цената, която заплаща всеки популярен артист, музикант, артист...?
Човек прави избрани избори. Ако погледна обратно в годините, моите биха могли да бъдат малко по-добри. Бих могъл да бъда малко по-съсредоточен в персонален проект, отвън сцената. Да, има цена, с която се заплаща за всичко, само че не скърбя за нищо. Няма по какъв начин да не бъда признателен за това, което ми се е случило – и на Господ, и околните ми, и на публиката. Благодарен съм, не съм очаквал толкоз доста наслада на сцената, а даже и в живота. Продължавам и се апелирам за това - да имам още сили и години да се понауча на още живот, на още изкуство.
Интервю на Милена Славкова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ