Ицо Хазарта.
„ Какво те натъжава “ ми е обичаният идиотски въпрос, по тази причина да пробваме с още по-идиотски - „ какво те прави същински благополучен “? Тук, един тип, повиках на помощ стила на невероятни модерни публицисти като, да речем, Мира Добрева и Гала.
(смях) Истински благополучен съм от обстоятелството, че албумът ми се приема толкоз добре. Не мога да смогна да отговоря на всички, които ми пишат да ме поздравят. През последните години постоянно ми се случваше, като изляза на сцената, да изпитвам едно смазващо възприятие, което колкото да прикривах, и за което съм ти споделял – чувството за виновност, че давам на всички тези хора една претоплена гозба. Вярно, нелоша гозба, само че много поостаряла. Хората ми дадоха пъклен доста през тези години и най-сетне съумях най-малко частично да им се отплатя. Чувството е прелестно.
Видимо разбираш ужаса на обществените медии, само че все пак и ти ги ползваш: necessary evil ли са и по какъв начин се възпитава цифрова хигиена?
Мисля си, че в случай че някой търси ужаса на всички места, прекомерно евентуално е да го открие и в обществените медии.
Тенкс. (смях)
Аз обаче, забележи, ги намирам за потребни - по доста аргументи. Когато имам концерт, хората схващат оттова, без да се постанова да омажа половината град с лепило и плакати. Мога да видя какво прави мой съученик, който другояче няма да чуя или срещна още 10 години. Виждам разсъжденията на някой малоумник, който доста държи да ги показа с останалия свят – това, сред прочее, се случва и на читателя сега. Нищо чак толкоз извънредно не намирам в обществените медии, а и в последна сметка не сме длъжни да ги употребяваме, нали?
Казвал си, че твоето изкуство го можеш единствено тук, няма по какъв начин да си „ международен “. Защо не потърси „ себе си “ на открито (макар че всеки един от нас би трябвало да е признателен за това твое решение)?
Нека отново да припомня, че не считам своето занятие за изкуство. Изкуство е джазът, изкуство е да създадеш хубава картина или статуя, или пък книга, да речем. Макар да влагам много усърдие в нещата, които върша, аз по този начин и не можах да възприема себе си като същински създател. Песните ми се слушат от избран брой хора в България и Северна Македония, и това е всичко. По мотив търсенето на себе си: постоянно се сещам за един другар, който споделяше, че когато тръгнеш да търсиш себе си, нормално намираш различен хомосексуалист (смях).
Да се обзаложим, че занапред предвиждаш избора на децата си – на открито. Или?
И кое е „ на открито “? 50-100 лв. за самолетен билет и два-три часа път, дружно с таксито, това ли е „ на открито “? Като бях дете в края на 80-те, тъкмо преди да свърши хепи-соцът, майка ми беше кандидатствала за една екскурзия до Стокхолм. Половин година я ревизираха – та Държавна сигурност, та кво работи мъжът ти, та от кое място имаш тия седемдесет $... Накрая я пуснаха за една седмица и тя, като се върна, все едно беше ходила до Сатурн, по този начин се усещаше. Сега има хора, които работят в Милано или в Барселона и си идват тук за уикенда. И аз да седна и да ревна, в случай че децата ми решат да си търсят щастието на два часа път отсам – айде стига. Важното е, че имат този избор. За тези преди нас изборът беше тук - или патрон в гърба.
Покрай титаничния си нов албум отново обикаляш страната. И към този момент имаш почитатели, които не са били родени, когато започнахте с „ Ъпсурт “. Може ли да анализираш (или най-малко да синтезираш) разликата сред тези нови почитатели и „ истинските “? Как си обясняваш 12-годишен, който грубо ти се кефи, въпреки явно да не схваща 70% от нещата, които казваш?
А, аз не съм спирал да обикалям България не помня от кой момент. Готини са сегашните младежи, и по никакъв начин не са глупави тези, които виждам. Вероятно има и изключения, само че тях ги имаше и когато аз бях младеж. Разлика? Не знам, наподобяват ми като че ли по-информирани и по-отворени, в сравнение с ние бяхме преди време.
Занимавам те с „ новите “ почитатели, тъй като много от тях към този момент могат и да гласоподават. А ти очевидно си един от дребното, който може да им приказва на „ техен “ език. Това е може би най-важната задача в идващите няколко години: „ ние “ да се разберем с по-малките, които одобряват цялата чалга-глупост на последните 30 години.
Нищо им няма на младежите, напълно наред са си, съгласно мен. Имам чувството, че малко подценяваш ролята на нашето потомство. Точно ние сме тези, които одобриха чалга-глупостта. Точно нашето потомство седеше и гледаше по какъв начин се налива бетон по плажа, по какъв начин нарушителите облякоха костюми, купиха си медии и в този момент дават изявленията в тях. Някои от нас се избавят поединично – отиват в друга страна, или намират бизнес-възможности тук, или се затварят в черупката си, или се изживяват като рап-звезди, само че всички ние се възмущаваме, като че ли някой различен ни е срал в гащите. Сякаш гърците, холандците или французите всичко са получили безплатно, а ние сме клетници, преебани от Господ. Плюем по-старите от нас, че са търпяли бай Тошо, само че истината е, че при цялата гнусота на комунизма нашите родители са свършили повече смислени неща в техния живот, в сравнение с ние – в нашия. Голяма част от нас сме просто едни царе на оправданията, и нищо повече.
Има ли същинска независимост на словото у нас, или тя се простира до мига, в който някой засегне същински финансови ползи?
Свобода на словото има. Най-често обаче има и независимост за този, който реши да те накаже поради словото ти, в случай че то му пречи.
Цялата страна, дет „ циркът нема спирка “, и същинските „ дееба и илюминати “, си работи като мафия. Какво би трябвало да се случи, с цел да се извърнат нещата и да зафункционираме най-малко като Словения, да речем?
В Словения наскоро станаха много неприятни неща, свързани с незаконни имигранти, побои и изнасилвания. Пак там, и отново наскоро, едни двама убиха трети и излъчиха убийството му във Facebook. Та крещя да виждаме и тези неща, до момента в който седим и се възхищаваме на напредъка на Словения. Иначе – запретнали ръкави хората, работят крепко, избират си политици, каквито считат, че заслужават, и имат съответните резултати.
Говори се, че към този момент нямало ляво-дясно, а консервативно-либерално. Аз пък считам, че е още по-просташко – цялата политическа идеология се е свела до обикновеното прозападно и проруско, като че ли се върнахме в епохата на Драган Цанков. Коментирай.
Нойзи, не желая да обидя никого, само че истината е, че този въпрос спря да ме интересува. Аз не мога и не желая да допускам, че на един народ може седемстотин години все някой различен да му е отговорен. Смятам, че ние сме тъкмо там, където сме заслужили да бъдем. В 21-ви век продължаваме да се надяваме, че политическите идеологии не са маска на икономическите ползи. Искаме да живеем в приказка, в която слабият е по-силен от мощния.
Представи си, че живееш в Люксембург. За какво щеше да пишеш?
Чудил съм се и аз, но беше за Швейцария, какви ли генгста-рапъри има там, защо ли пеят? (смях) Сигурно се хвалят по какъв начин трета седмица към този момент не си заплащат санкцията за погрешно паркиране, тъй като са сурови алфа-мъжкари.
Присмиваш се безпощадно на българската хип-хоп и поп-сцена. Защо изобщо се занимаваш с инептите? Тва е все едно Коста Павлов да разисква, да речем, Христо Радевски. Или т.с. елиът да се занимава с некви „ поети “ от последната страница на селския вестник в Канзас.
Защото, макар че животът им сподели всячески, че са цялостни неудачници, някои от тях от време на време се появяват и с тежък взор изясняват какво е триумфът, въпреки и да не са го помирисвали даже. Държат се пренебрежително, без никой в никакъв случай да е харесал и една тяхна ария. Те се гордеят, че нямат почитатели, че не изкарват пари от музика, че вършат „ същински “ хип-хоп, и даже и единствено един човек да им се върже на нелепостите – отново е неприятно. Не може олицетворението на неуспеха да ти изяснява какво е триумф.
Не ти ли омръзна да бъдеш по-умният - и нищо да не се трансформира?
Надявам се да не намериш този мой отговор за свадлив, само че първо – аз доста постоянно съм противоположното на интелигентен, и второ – мисля, че всичко се трансформира.
Аз пък ще съм Воланд и споделям: отново разкостваш генално обществената тъкан, изключително там в „ Хлебарката “, както преди време и в „ Колега “ – и кво? Как да излезем от тази ненапълно кафкианска обстановка?
Налага се да призная, че в никакъв случай не съм чувал за Воланд, нито знам по кое време една обстановка е кафкианска. Знам обаче друго -пътят към триумфа минава през доста труд. Аз съм добър в едно несъмнено нещо - и когато го върша като хората, животът ми върви към по-добро. Нямам нито образованието, нито самочувствието да предложа рецепта по какъв начин да стане по-хубав животът на цялостен един народ. Никой не видях обаче да е съумял с мрънкане или с преливане от пусто в празно. Целеустремените хора, които познавам и на които се удивлявам, понасят доста удари, само че не престават напред и постоянно ще бъдат моят образец за това какво значи да живееш.
За какво въпреки всичко ти е тъжно през днешния ден? Нали, аз си упорствам, че нищо не е наред, би трябвало да задоволим картезианските ми подозрения?
(смее се дълго)
Oще: на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
(смях) Истински благополучен съм от обстоятелството, че албумът ми се приема толкоз добре. Не мога да смогна да отговоря на всички, които ми пишат да ме поздравят. През последните години постоянно ми се случваше, като изляза на сцената, да изпитвам едно смазващо възприятие, което колкото да прикривах, и за което съм ти споделял – чувството за виновност, че давам на всички тези хора една претоплена гозба. Вярно, нелоша гозба, само че много поостаряла. Хората ми дадоха пъклен доста през тези години и най-сетне съумях най-малко частично да им се отплатя. Чувството е прелестно.
Видимо разбираш ужаса на обществените медии, само че все пак и ти ги ползваш: necessary evil ли са и по какъв начин се възпитава цифрова хигиена?
Мисля си, че в случай че някой търси ужаса на всички места, прекомерно евентуално е да го открие и в обществените медии.
Тенкс. (смях)
Аз обаче, забележи, ги намирам за потребни - по доста аргументи. Когато имам концерт, хората схващат оттова, без да се постанова да омажа половината град с лепило и плакати. Мога да видя какво прави мой съученик, който другояче няма да чуя или срещна още 10 години. Виждам разсъжденията на някой малоумник, който доста държи да ги показа с останалия свят – това, сред прочее, се случва и на читателя сега. Нищо чак толкоз извънредно не намирам в обществените медии, а и в последна сметка не сме длъжни да ги употребяваме, нали?
Казвал си, че твоето изкуство го можеш единствено тук, няма по какъв начин да си „ международен “. Защо не потърси „ себе си “ на открито (макар че всеки един от нас би трябвало да е признателен за това твое решение)?
Нека отново да припомня, че не считам своето занятие за изкуство. Изкуство е джазът, изкуство е да създадеш хубава картина или статуя, или пък книга, да речем. Макар да влагам много усърдие в нещата, които върша, аз по този начин и не можах да възприема себе си като същински създател. Песните ми се слушат от избран брой хора в България и Северна Македония, и това е всичко. По мотив търсенето на себе си: постоянно се сещам за един другар, който споделяше, че когато тръгнеш да търсиш себе си, нормално намираш различен хомосексуалист (смях).
Да се обзаложим, че занапред предвиждаш избора на децата си – на открито. Или?
И кое е „ на открито “? 50-100 лв. за самолетен билет и два-три часа път, дружно с таксито, това ли е „ на открито “? Като бях дете в края на 80-те, тъкмо преди да свърши хепи-соцът, майка ми беше кандидатствала за една екскурзия до Стокхолм. Половин година я ревизираха – та Държавна сигурност, та кво работи мъжът ти, та от кое място имаш тия седемдесет $... Накрая я пуснаха за една седмица и тя, като се върна, все едно беше ходила до Сатурн, по този начин се усещаше. Сега има хора, които работят в Милано или в Барселона и си идват тук за уикенда. И аз да седна и да ревна, в случай че децата ми решат да си търсят щастието на два часа път отсам – айде стига. Важното е, че имат този избор. За тези преди нас изборът беше тук - или патрон в гърба.
Покрай титаничния си нов албум отново обикаляш страната. И към този момент имаш почитатели, които не са били родени, когато започнахте с „ Ъпсурт “. Може ли да анализираш (или най-малко да синтезираш) разликата сред тези нови почитатели и „ истинските “? Как си обясняваш 12-годишен, който грубо ти се кефи, въпреки явно да не схваща 70% от нещата, които казваш?
А, аз не съм спирал да обикалям България не помня от кой момент. Готини са сегашните младежи, и по никакъв начин не са глупави тези, които виждам. Вероятно има и изключения, само че тях ги имаше и когато аз бях младеж. Разлика? Не знам, наподобяват ми като че ли по-информирани и по-отворени, в сравнение с ние бяхме преди време.
Занимавам те с „ новите “ почитатели, тъй като много от тях към този момент могат и да гласоподават. А ти очевидно си един от дребното, който може да им приказва на „ техен “ език. Това е може би най-важната задача в идващите няколко години: „ ние “ да се разберем с по-малките, които одобряват цялата чалга-глупост на последните 30 години.
Нищо им няма на младежите, напълно наред са си, съгласно мен. Имам чувството, че малко подценяваш ролята на нашето потомство. Точно ние сме тези, които одобриха чалга-глупостта. Точно нашето потомство седеше и гледаше по какъв начин се налива бетон по плажа, по какъв начин нарушителите облякоха костюми, купиха си медии и в този момент дават изявленията в тях. Някои от нас се избавят поединично – отиват в друга страна, или намират бизнес-възможности тук, или се затварят в черупката си, или се изживяват като рап-звезди, само че всички ние се възмущаваме, като че ли някой различен ни е срал в гащите. Сякаш гърците, холандците или французите всичко са получили безплатно, а ние сме клетници, преебани от Господ. Плюем по-старите от нас, че са търпяли бай Тошо, само че истината е, че при цялата гнусота на комунизма нашите родители са свършили повече смислени неща в техния живот, в сравнение с ние – в нашия. Голяма част от нас сме просто едни царе на оправданията, и нищо повече.
Има ли същинска независимост на словото у нас, или тя се простира до мига, в който някой засегне същински финансови ползи?
Свобода на словото има. Най-често обаче има и независимост за този, който реши да те накаже поради словото ти, в случай че то му пречи.
Цялата страна, дет „ циркът нема спирка “, и същинските „ дееба и илюминати “, си работи като мафия. Какво би трябвало да се случи, с цел да се извърнат нещата и да зафункционираме най-малко като Словения, да речем?
В Словения наскоро станаха много неприятни неща, свързани с незаконни имигранти, побои и изнасилвания. Пак там, и отново наскоро, едни двама убиха трети и излъчиха убийството му във Facebook. Та крещя да виждаме и тези неща, до момента в който седим и се възхищаваме на напредъка на Словения. Иначе – запретнали ръкави хората, работят крепко, избират си политици, каквито считат, че заслужават, и имат съответните резултати.
Говори се, че към този момент нямало ляво-дясно, а консервативно-либерално. Аз пък считам, че е още по-просташко – цялата политическа идеология се е свела до обикновеното прозападно и проруско, като че ли се върнахме в епохата на Драган Цанков. Коментирай.
Нойзи, не желая да обидя никого, само че истината е, че този въпрос спря да ме интересува. Аз не мога и не желая да допускам, че на един народ може седемстотин години все някой различен да му е отговорен. Смятам, че ние сме тъкмо там, където сме заслужили да бъдем. В 21-ви век продължаваме да се надяваме, че политическите идеологии не са маска на икономическите ползи. Искаме да живеем в приказка, в която слабият е по-силен от мощния.
Представи си, че живееш в Люксембург. За какво щеше да пишеш?
Чудил съм се и аз, но беше за Швейцария, какви ли генгста-рапъри има там, защо ли пеят? (смях) Сигурно се хвалят по какъв начин трета седмица към този момент не си заплащат санкцията за погрешно паркиране, тъй като са сурови алфа-мъжкари.
Присмиваш се безпощадно на българската хип-хоп и поп-сцена. Защо изобщо се занимаваш с инептите? Тва е все едно Коста Павлов да разисква, да речем, Христо Радевски. Или т.с. елиът да се занимава с некви „ поети “ от последната страница на селския вестник в Канзас.
Защото, макар че животът им сподели всячески, че са цялостни неудачници, някои от тях от време на време се появяват и с тежък взор изясняват какво е триумфът, въпреки и да не са го помирисвали даже. Държат се пренебрежително, без никой в никакъв случай да е харесал и една тяхна ария. Те се гордеят, че нямат почитатели, че не изкарват пари от музика, че вършат „ същински “ хип-хоп, и даже и единствено един човек да им се върже на нелепостите – отново е неприятно. Не може олицетворението на неуспеха да ти изяснява какво е триумф.
Не ти ли омръзна да бъдеш по-умният - и нищо да не се трансформира?
Надявам се да не намериш този мой отговор за свадлив, само че първо – аз доста постоянно съм противоположното на интелигентен, и второ – мисля, че всичко се трансформира.
Аз пък ще съм Воланд и споделям: отново разкостваш генално обществената тъкан, изключително там в „ Хлебарката “, както преди време и в „ Колега “ – и кво? Как да излезем от тази ненапълно кафкианска обстановка?
Налага се да призная, че в никакъв случай не съм чувал за Воланд, нито знам по кое време една обстановка е кафкианска. Знам обаче друго -пътят към триумфа минава през доста труд. Аз съм добър в едно несъмнено нещо - и когато го върша като хората, животът ми върви към по-добро. Нямам нито образованието, нито самочувствието да предложа рецепта по какъв начин да стане по-хубав животът на цялостен един народ. Никой не видях обаче да е съумял с мрънкане или с преливане от пусто в празно. Целеустремените хора, които познавам и на които се удивлявам, понасят доста удари, само че не престават напред и постоянно ще бъдат моят образец за това какво значи да живееш.
За какво въпреки всичко ти е тъжно през днешния ден? Нали, аз си упорствам, че нищо не е наред, би трябвало да задоволим картезианските ми подозрения?
(смее се дълго)
Oще: на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ