Жена оставила мъжа си сам вкъщи за седмица с кучето…
Какво ще се случи, в случай че мъж, тотално далечен от семейството, се окаже самичък у дома за седмица? Предлагаме ви да разберете сами:
Неделя
Останах самичък. За цяла седмица. Жена ми потегли през вчерашния ден. Кучето скочи при мен в леглото, върти опашка. Прегърнах го. Настроението е чудесно. Вървя из жилището – постепенно, не бързам. Сега мога да пуша на всички места.
Направих си график за деня. Пресметнах какъв брой време ще ми би трябвало за душ, бръснене, разходка с кучето. И ще ми остане куп свободно време! Не разбирам за какво жена ми толкоз постоянно се оплакваше от липса на време?
Вечерта включих настолната лампа, избърсах масата с чиста забрадка – сътворих си празнична атмосфера. Почистването и миенето на съдовете отложих за на следващия ден.
Понеделник
Върнах се от работа късно. Мръсните съдове не бяха намалели. Трябва леко да преработя графика за деня. На кучето обясних, че не всеки път ще ни е празник, а много рядко и по-често през вчерашния ден, в сравнение с на следващия ден. За вечеря ядох вчерашните макарони.
Вторник
Взех си почивен ден – семейството изисква повече време, в сравнение с допусках. Поспах повече. Кучето не дочака утринната разходка – не се беше сдържало в коридора. Изчистих, само че любовта ми към кучето си отиде. Миризмата остана, трябваше да църкам с дезодорант.
В кухнята открих че кренвиршите могат да се нагреят в супата и да се ядат непосредствено от тенджерата. Реших, че да шетам с прахосмукачка, както искаше жена ми, няма потребност. Важното е да се събувам на прага и да мия лапите на кучето.
Сряда
Вече е обяд – няма да си оправям леглото през днешния ден. Никакви комплицирани ястия за кучето. То минава на суха храна. За себе си отворих консерва риба в масло. Проблемът е в мивката – запушила се е от картофени обелки, лой и макарони. Пробвах да я отпуша. Не стана. Реших, че ежедневното бръснене е анахронизъм и единствено загуба на време.
Четвъртък
Повече няма да мета пода. Тази работа почна да ме нервира. Взех кучето с мен на работа, оставих го на входа. По-добре да изкара промяна с портиера, в сравнение с да разнася своето „ Педигри “ из всички ъгли. Девизът на вечерта – долу консервите! За вечеря никакво отваряне, омазване, нарязване. Пих чай с самун.
Петък
Бардакът в жилището мина в неуправляем безпорядък. Разгневеният псе раздра нощницата на брачната половинка ми и чифт от обувките ú. Исках да го порицая устно, само че то към този момент не ми върти опашка. Нещо е лудо. Вечерта взех решение да не се събличам.. Какъв е смисълът, като на сутринта отново би трябвало да се обличам. А леглото се оправя по-лесно – единствено нагласяш одеялото.
Събота
С кучето взехме решение да се храним дружно. Директно от хладилника. Правехме това бързо, с цел да не го държим дълго отворен. Вече не замразява и нещо от него намирисва. Реших се на единствения правилен ход – да взема кучето и да отидем на разходка. Да доживея до на следващия ден и ще кажа всичко на жена ми. Не би трябвало да постъпва по този начин – да оставя мен, инвалида на фамилния живот, за цяла седмица самичък. Че и с кучето!
Още по тематиката: „ Дневникът на един мъж, чиято жена е на отмора “
