Къде са руските междупланетни мисии?
Какво се случи с съветските междупланетни задачи? Защо нито една съветска задача не се насочи оттатък рамките на околоземна орбита през последните няколко години? Космическият специалист Дуейн Дей разгласява любопитна публикация на уеб страницата The Space Review.
Според Дей казусът е почнал още през 90-те години на предишния век, когато доста учени останали без работа и без нови задачи, по които да работят. Някои от тях емигрирали на Запад, било то в Европа или Съединени американски щати, други просто се преквалифицирали и престанали да се трудят в ракетно-космическия бранш. До началото на новия век напълно малко галактически откриватели останали на старите си работни места. И когато още веднъж почнали да приказват за бъдещите проекти, те просто се оказали нереалистични.
Например през 2010 година съветското бюро Неправителствени организации “Лавочкин ” даде обещание да изстреля 33 междупланетни задачи в интервала сред 2012 и 2020 година. Десетилетието към този момент отминава, а точният брой осъществени задачи е нула. След повредата на “Фобос-Грунт ” през 2011 година Русия реши да търси други цели с изключение на Марс и се концентрира върху Луната. Но истината е, че нито една от новите планувани лунни задачи не е покрай довеждане докрай. Всяка последваща вест, оповестена от руснаците за тези задачи, е обвързвана с следващото отсрочване. Не е ясно по кое време и дали Русия ще се насочи към Луната.
Според Дей повода за тъжното развиване не е толкоз в липса на финансиране, колкото в организацията и отношението на властимащите към космонавтиката. В началото на първото десетилетие от новото хилядолетие руснаците взеха решение да се концентрират единствено върху планирането на смели и амбициозни галактически задачи, които трябваше да реализират неща, в никакъв случай непостигнати от други страни, само че тези цели се оказаха непостижими за съветската галактическа промишленост. Правилният ход трябваше да е различен: Русия трябваше да се концентрира върху по-малко амбициозни, само че постижими задачи, които да оказват помощ на страната да възвърне инженерните и софтуерните си качества след краха на Съюз на съветските социалистически републики.
Прочетете цялата публикация тук:The Space Review
Дуейн Дей ни насочва и към една публикация на специалиста Джим Оберг, който проучва непрекъснатите управителни проблеми, водещи до непрекъснатите провали. В публикацията е поместено едно любопитно стихотворение от Сергей Жуков, кандидат-космонавт, галактически запалянко и съветски държавник. Разстроеният Жуков е разгласил “Епитафия за съветската галактическа организация (1992-2015 година) ”, като текстът на български звучи почти:
“Студентите излетяха на Запад,
а лекарите – кой в Китай, кой в Иран?
Само прежълтялата лента на кино лентата,
пази още престижа на Русия.
Заривайки се в купища хартия,
чиновничеството стана болнаво и плитко.
И ето той стои там, в сълзи.
На прага на Вселената, поетът.
Той гледа с отворени очи,
В дълбокия космос… и няма руснаци там. ”
Сергей Жуков.
Космическата задача “Фобос-Грунт ”, която аварира през 2011 година, трябваше да послужи като тестова платформа и за по-нататъшни междупланетни задачи. Photo credit: Roscosmos
