Как се кара Covid-19 за втори път
Какво значи да караш наново ковид. За това споделя първият българин с такава орис - Енчо Енчев, зам. кмет на Русе.
През октомври предходната година, единствено три месеца след първи позитивен тест за ковид, той още веднъж дава положителна проба. Настанен е в болница и за разлика от първия път, когато не е имал признаци, положението му е тежко. Тогава от болничната стая, единствено пред NOVA, той описа каква е разликата.
„ За повторно съм повален от ковид. Първият път беше през юли. Сегашното чувство е напълно друго. През лятото разбрах инцидентно, че съм позитивен след проучване в лаборатория. Нямах безусловно никакви признаци. С мен под карантина бяха брачната половинка ми, синът ми и възрастният ми татко. Сега обаче разбрах каква е разликата. При второто ми заразяване обаче, обстановката е друга, болката е друга. Имах висока температура малко над 39 градуса, бях изнемощял и с болежка във всички мускули и стави ”, описа той тогава.
Точно четири месеца след тези думи, намираме Енчо Енчев в кабинета си, в положително въодушевление и в нормалната делова атмосфера. Въпреки че се усмихва, споделя, че болестта е трансформирала целите му.
„ Докато лежах в болничната стая имах опция да размисля и тогава почувствах какъв брой къс е животът. Разбрах какъв брой доста неща сме си сложили като задача, които няма да можем да осъществим. Заради това ми се наложи доста бързо да приоритизирам нещата и първата ми цел беше да оздравея колкото се може по-бързо и оттова нататък да виждам по-философски на нещата ”, споделя той.
Една седмица Енчев остава на лекуване в белодробната болница в Русе. Разказва, че първите два дни били най-тежки - чувствал се зле, вливали му медикаментите посредством системи, само че лекуването дало добър резултат. След изписването се изолирал, напълно самичък. Тогава се появили непредвидени за него здравословни проблеми.
„ След като ме изписаха, на десетия ден, изпитах съществено неразположение - изведнъж ми се появи доста висок пулс - над 180. Кръвното ми, за моя доста огромна изненада, падна, приближиха се границите и в един миг, в който си самичък, карантиниран и в такава обстановка, изпитах терзание. Хубавото е, че обществените мрежи и връзките са на доста положително равнище, съумях да се съветвам, да си оказа помощ самичък в тази обстановка и да преодолея този проблем ”, споделя Енчо Енчев.
През октомври предходната година, единствено три месеца след първи позитивен тест за ковид, той още веднъж дава положителна проба. Настанен е в болница и за разлика от първия път, когато не е имал признаци, положението му е тежко. Тогава от болничната стая, единствено пред NOVA, той описа каква е разликата.
„ За повторно съм повален от ковид. Първият път беше през юли. Сегашното чувство е напълно друго. През лятото разбрах инцидентно, че съм позитивен след проучване в лаборатория. Нямах безусловно никакви признаци. С мен под карантина бяха брачната половинка ми, синът ми и възрастният ми татко. Сега обаче разбрах каква е разликата. При второто ми заразяване обаче, обстановката е друга, болката е друга. Имах висока температура малко над 39 градуса, бях изнемощял и с болежка във всички мускули и стави ”, описа той тогава.
Точно четири месеца след тези думи, намираме Енчо Енчев в кабинета си, в положително въодушевление и в нормалната делова атмосфера. Въпреки че се усмихва, споделя, че болестта е трансформирала целите му.
„ Докато лежах в болничната стая имах опция да размисля и тогава почувствах какъв брой къс е животът. Разбрах какъв брой доста неща сме си сложили като задача, които няма да можем да осъществим. Заради това ми се наложи доста бързо да приоритизирам нещата и първата ми цел беше да оздравея колкото се може по-бързо и оттова нататък да виждам по-философски на нещата ”, споделя той.
Една седмица Енчев остава на лекуване в белодробната болница в Русе. Разказва, че първите два дни били най-тежки - чувствал се зле, вливали му медикаментите посредством системи, само че лекуването дало добър резултат. След изписването се изолирал, напълно самичък. Тогава се появили непредвидени за него здравословни проблеми.
„ След като ме изписаха, на десетия ден, изпитах съществено неразположение - изведнъж ми се появи доста висок пулс - над 180. Кръвното ми, за моя доста огромна изненада, падна, приближиха се границите и в един миг, в който си самичък, карантиниран и в такава обстановка, изпитах терзание. Хубавото е, че обществените мрежи и връзките са на доста положително равнище, съумях да се съветвам, да си оказа помощ самичък в тази обстановка и да преодолея този проблем ”, споделя Енчо Енчев.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ