Даниел Вълчев в Кръг квадрат: Възможна ли е правова държава без демокрация?
Какво е правова страна и допустима ли е без народна власт? Какви са провокациите пред демократичната народна власт? Ефективни ли са актуалните механизми за ограничение на овластяването на радикалните болшинства? Справедливостта или мирът е блян на правото? Трябва ли някой да стои отвън правото, с цел да го обезпечава? Работи ли правото в изключителни обстановки? Разговор сред Даниел Вълчев, Тончо Краевски, Радослав Илиев и Андрей Райчев в предаването " Кръг квадрат ".
Даниел Вълчев: В последно време понятията " демократична страна " и " правова страна " се използват, като отчасти припокриващи се и свързани. Исторически, съгласно мен, това не е безусловно по този начин. Повечето хора може би знаят, че самата концепция за правова страна е, сякаш немска концепция и множеството откриватели я свързват с Кант и неговото разграничаване сред правова страна и полицейска страна. При Кант правовата страна не е въпрос на метод на ръководство, а на това дали има едно самоорганизиращо се болшинство, което да е релативно без значение от институциите в страната. През 1991 година, когато се правеше българската конституция, в преамбюлът ѝ се записа, че България ще се стреми да стане демократична, правова и обществена страна, т.е. и тогава ги мислихме едно с друго. За да слага въпреки всичко основа за спор, ще кажа, че има огромни създатели като Ханс Кензел, който смята, че в словосъчетанието " правова страна " няма кой знае какъв смисъл, защото няма страна без право, а в концепцията на Келзен страната е самото право и правото е самата страна.
Андрей Райчев: Имам един сериозен проблем и той е в следното - право значи някакъв тип ред и това той да се съблюдава, само че право има и в страната на Хамурапи. И там е имало цар и той е имал право да се разпорежда, както откри за добре. Демокрацията значи някакъв тип независимост. Не на всички места, където има ред, има независимост и противоположното. В Германия има народна власт от стотина години, в България има народна власт също от този момент, дори официално видяно по-дълго от Германия. Но в Германия има правова страна доста преди този момент. Германецът е академик да живее в право епохи, което въобще не значи, че е академик на независимост и волеизявление. Тоест не е ли правото нещо, над което се надстроява свободата?
Радослав Илиев: Правото съдържа в себе си въпроса за справедливостта. И тя поражда демократично, т.е. когато ние се съгласяваме, че нещо е заслужено или като нещо априорно. Демокрацията, назад, няма същина и наличие, тя е просто форма. В демокрацията може да се осъществя правдивост, само че това не значи, че в недемократични форми на ръководство не може да има правдивост и нюх за право. В този смисъл има ли тогава правова страна?
Тончо Краевски: Има такова разбиране като " съдържателна народна власт ", което се е практикувало в Германия през 30-те години и ненапълно в Съюз на съветските социалистически републики и това нещо няма нищо общо с правовата страна. Демокрацията и правовата страна са съществували и тук-там не престават да съществуват като две обособени неща. Правова страна без народна власт е по-лесният образец, само че ще се опитам да дам образец и за противоположното. Например, концепцията за правото в комунистическа Русия, с което тя опитва през 30-те години, а точно служащите да се провеждат в препоръки и да вземат изключителна власт върху целия правов ред в частната и обществената сфера, като взимат решения без процедура, без правосъден надзор, който да ги спре.
Андрей Райчев: Да, подобен е замисълът, само че на процедура това в никакъв случай не се случва. Партията взима всички решения и никаква народна власт не настава. Те си показват това като висша форма на народна власт, точно тъй като няма никакво право. В тази страна изрично няма народна власт, това е пролетарска тирания.
Тончо Краевски: Затова дадох този образец, тъй като демокрацията, в случай че не е лимитирана с право, елементарно се изражда в робия. Ако тя не е лимитирана с правни връзки тя се трансформира в тирания на тълпата, която може да лишава благосъстоятелност и да осъжда на гибел избрани хора и по този начин стопира да дава отговор на хубавите конотации за нея. Всъщност, когато приказваме за народна власт, ние постоянно си представяме точно правова страна.
Даниел Вълчев: За мен огромното несъгласие не е сред правовостта и демокрацията, а се демонстрира сред либерализма и демокрацията. Интересен е спорът, който се корени в демократичната народна власт. Либерализмът изначално е обвързван със свободата, до момента в който демокрацията е по-скоро колективистичен мироглед. Можем ясно да следим по какъв начин с развиването на демокрацията недоверието към вероятни радикални болшинства внезапно се ускорява. До Втората международна война хората без благосъстоятелност и обучение не са допускани да гласоподават. След отпадането на тези ограничители, се появяват нови три, които да държат радикалните болшинства надалеч от властта...
Целия диалог вижте тук
