Европейската демокрация умира
Какво е общо сред Испания, Австрия, Белгия, немската провинция Тюрингия, Израел и евентуално доста скоро Англия? Изборите, с резултати, които вършат невъзможни рационалните, сплотени парламентарни обединения. Това не е просто политическа фрагментация, която се трансформира в норма в Европа и отвън нея, а компромис - опълчване на безизходицата. Скъсването с всичко това може да изисква основни промени в политическите обичаи и парламентарните процедури, написа " Блумбърг ".
Испания преди малко организира четвъртите неубедителни избори и втори тази година. Проблемът за спечелилия Педро Санчес е, че той към този момент се опита и не съумя да подписа политически съглашения за болшинство с партии в левия фланг и в политическия център. Разликите в политиката с останалите партии евентуално биха парализирали съдружното държавно управление, което ги включва. Такъв сюжет има и в Германия при неохотна, неспокойна коалиция на десните и левите центристи.
В Австрия, където изборите се организираха на 29 септември, има повече от месец колебливост, защото спечелилият, водачът на дясноцентристите Себастиан Курц няма искащи съдружни сътрудници, с изключение на крайната десница. Курц към този момент се опита да ръководи в тази композиция и не съумя. В понеделник Зелените оповестиха, че ще приказват с Курц и той стартира договаряния с тях, макар както наподобява, непримиримите разлики в политиките за изменение на климата и миграцията. Разговорите евентуално ще продължат до идната година.
Невъзможно е да се планува какъв брой дълго Белгия ще остане без държавно управление след изборите през май. Преговарящите, назначени от краля, проучващи опциите за коалиция, подадоха оставка предходната седмица, без да стигнат до средата, тъй като най-силните партии - фламандските националисти и франкофонските социалисти - нямат забележими общи ползи.
В Тюрингия няма коалиция на болшинство след изборите през октомври. Крайната левица, водена от настоящия министър председател Бодо Рамелов завоюва, само че партиите, които са съгласни да работят с неговата политическа мощ, нямат болшинство. И неговите съперниците не могат му да работят дружно, без да нарушават ясните си обещания пред своите гласоподаватели.
Ако Консерваторите на премиера Борис Джонсън в Обединеното кралство не съумеят да завоюват болшинство идващия месец, страната ще се окаже в сходна обстановка, а всяка работеща коалиция е сложна даже да си я представим, по идеологически съображения.
На всички тези места, държавни управления без цялостна парламентарна поддръжка са изцяло способни да управляват ежедневните каузи на народите, поддържайки работещи държавни служби и да подсигуряват, че държавните чиновници получават заплатите си.
Но политиката е толкоз фрагментирана, колкото е през днешния ден, тъй като доста гласоподаватели желаят смяна, а това не е допустимо без мощни държавни управления. Междувременно е все по-трудно да се преодолеят идеологическите разлики единствено в името на стабилността и отговорността, защото гласоподавателите са склонни да отхвърлят сходни опити като самоопределящи се и неефективни.
Поне в Израел, който организира два неубедителни вота тази година, най-големите партии са подготвени да опитат нещо ново, с цел да преборят задънената улица - премиерска ротация, с сегашния водач Бенямин Нетаняху, който остава на поста си една година и по-късно връчва щафетата на своя противник и вероятен съдружен сътрудник Бени Ганц.
Европейците също би трябвало да станат по-креативни. Преговорите за образуване на държавно управление, на всички места стават все по-продължителни, а дребните съдружни сътрудници са все по-трудни за намиране, заради статистическите данни, че тази роля нормално води до трагични изборни загуби за тях.
Ротацията на водачи е гениално решение, само че мъчно може да се схване за непоклатимост. Може да се окаже по-малко нездравословно да се премине към скандинавски модел на държавно управление на малцинството.
В Норвегия, назначението на министър-председател не изисква гласоподаване за удостоверение от болшинството в Народното събрание, както в Испания или Германия. Управляващата партия нормално е просто победител в изборите, до момента в който по-малките партии постоянно демонстрират съдружна злост: Те могат да реализират повече в съпротива, като оказват помощ във образуването на ad-hok болшинство единствено по ограничения, които могат да поддържат, вместо да работят в държавното управление.
В Швеция има утвърдителен избор, само че единствено с цел да се подсигурява, че безспорното болшинство в Народното събрание не се опълчва на нов министър председател. С други думи, от депутатите се изисква единствено да толерират, а не интензивно да поддържат държавното управление.
Традицията на държавно управление на малцинството дава доста власт на голям брой спечелили в изборите, само че в това време те би трябвало да работят по-активно с опозицията, в сравнение с партиите, ръководещи в мажоритарните обединения. Предимството е, че всички страни могат да запазят своята политическа еднаквост и да вършат единствено взаимни отстъпки, които могат да одобряват откровено.
Вземането на решения без постоянни болшинства би могло да бъде още по-ефективно при по-широко потребление на гласоподаване с класиране, при което депутатите могат да подреждат по категория разнообразни версии на законопроект, с цел да преодолеят задънената улица, като безизходицата за Брекзит, която визира Народното събрание на Англия.
Силата на тази процедура би разрешила на държавно управление на малцинството да прокара значими закони, само че не би премахнала изцяло нуждата от взаимни отстъпки. Част от опозицията, колкото и фрагментирана да е, може да се сплоти против конкурентни ограничения и да събере по-голямо болшинство от държавното управление.
Скъсването с политическите обичаи и реформирането на разпоредбите за гласоподаване е мъчно: Политическите системи са нормализирани по инерция. Но политиците би трябвало да съумеят да видят, че демокрацията към този момент работи друго, не както в предходните десетилетия.
Ако не се създадат бързи промени, до момента в който виновните, обичайните партии към момента печелят болшинство, разочарованието на гласоподавателите от неефективните, непрестанно сменящи се държавни управления или дългите с месеци процеси на образуване на кабинет не вещае нищо положително и може да докара до откровени победи на извънредно десни и сходни. Тогава ще бъде прекомерно късно балансиращите сили да се обединят против тях.
Антикапитализъм пълзи по света
Живеем в най-драматичната софтуерна и икономическа промяна в историята
Испания преди малко организира четвъртите неубедителни избори и втори тази година. Проблемът за спечелилия Педро Санчес е, че той към този момент се опита и не съумя да подписа политически съглашения за болшинство с партии в левия фланг и в политическия център. Разликите в политиката с останалите партии евентуално биха парализирали съдружното държавно управление, което ги включва. Такъв сюжет има и в Германия при неохотна, неспокойна коалиция на десните и левите центристи.
В Австрия, където изборите се организираха на 29 септември, има повече от месец колебливост, защото спечелилият, водачът на дясноцентристите Себастиан Курц няма искащи съдружни сътрудници, с изключение на крайната десница. Курц към този момент се опита да ръководи в тази композиция и не съумя. В понеделник Зелените оповестиха, че ще приказват с Курц и той стартира договаряния с тях, макар както наподобява, непримиримите разлики в политиките за изменение на климата и миграцията. Разговорите евентуално ще продължат до идната година.
Невъзможно е да се планува какъв брой дълго Белгия ще остане без държавно управление след изборите през май. Преговарящите, назначени от краля, проучващи опциите за коалиция, подадоха оставка предходната седмица, без да стигнат до средата, тъй като най-силните партии - фламандските националисти и франкофонските социалисти - нямат забележими общи ползи.
В Тюрингия няма коалиция на болшинство след изборите през октомври. Крайната левица, водена от настоящия министър председател Бодо Рамелов завоюва, само че партиите, които са съгласни да работят с неговата политическа мощ, нямат болшинство. И неговите съперниците не могат му да работят дружно, без да нарушават ясните си обещания пред своите гласоподаватели.
Ако Консерваторите на премиера Борис Джонсън в Обединеното кралство не съумеят да завоюват болшинство идващия месец, страната ще се окаже в сходна обстановка, а всяка работеща коалиция е сложна даже да си я представим, по идеологически съображения.
На всички тези места, държавни управления без цялостна парламентарна поддръжка са изцяло способни да управляват ежедневните каузи на народите, поддържайки работещи държавни служби и да подсигуряват, че държавните чиновници получават заплатите си.
Но политиката е толкоз фрагментирана, колкото е през днешния ден, тъй като доста гласоподаватели желаят смяна, а това не е допустимо без мощни държавни управления. Междувременно е все по-трудно да се преодолеят идеологическите разлики единствено в името на стабилността и отговорността, защото гласоподавателите са склонни да отхвърлят сходни опити като самоопределящи се и неефективни.
Поне в Израел, който организира два неубедителни вота тази година, най-големите партии са подготвени да опитат нещо ново, с цел да преборят задънената улица - премиерска ротация, с сегашния водач Бенямин Нетаняху, който остава на поста си една година и по-късно връчва щафетата на своя противник и вероятен съдружен сътрудник Бени Ганц.
Европейците също би трябвало да станат по-креативни. Преговорите за образуване на държавно управление, на всички места стават все по-продължителни, а дребните съдружни сътрудници са все по-трудни за намиране, заради статистическите данни, че тази роля нормално води до трагични изборни загуби за тях.
Ротацията на водачи е гениално решение, само че мъчно може да се схване за непоклатимост. Може да се окаже по-малко нездравословно да се премине към скандинавски модел на държавно управление на малцинството.
В Норвегия, назначението на министър-председател не изисква гласоподаване за удостоверение от болшинството в Народното събрание, както в Испания или Германия. Управляващата партия нормално е просто победител в изборите, до момента в който по-малките партии постоянно демонстрират съдружна злост: Те могат да реализират повече в съпротива, като оказват помощ във образуването на ad-hok болшинство единствено по ограничения, които могат да поддържат, вместо да работят в държавното управление.
В Швеция има утвърдителен избор, само че единствено с цел да се подсигурява, че безспорното болшинство в Народното събрание не се опълчва на нов министър председател. С други думи, от депутатите се изисква единствено да толерират, а не интензивно да поддържат държавното управление.
Традицията на държавно управление на малцинството дава доста власт на голям брой спечелили в изборите, само че в това време те би трябвало да работят по-активно с опозицията, в сравнение с партиите, ръководещи в мажоритарните обединения. Предимството е, че всички страни могат да запазят своята политическа еднаквост и да вършат единствено взаимни отстъпки, които могат да одобряват откровено.
Вземането на решения без постоянни болшинства би могло да бъде още по-ефективно при по-широко потребление на гласоподаване с класиране, при което депутатите могат да подреждат по категория разнообразни версии на законопроект, с цел да преодолеят задънената улица, като безизходицата за Брекзит, която визира Народното събрание на Англия.
Силата на тази процедура би разрешила на държавно управление на малцинството да прокара значими закони, само че не би премахнала изцяло нуждата от взаимни отстъпки. Част от опозицията, колкото и фрагментирана да е, може да се сплоти против конкурентни ограничения и да събере по-голямо болшинство от държавното управление.
Скъсването с политическите обичаи и реформирането на разпоредбите за гласоподаване е мъчно: Политическите системи са нормализирани по инерция. Но политиците би трябвало да съумеят да видят, че демокрацията към този момент работи друго, не както в предходните десетилетия.
Ако не се създадат бързи промени, до момента в който виновните, обичайните партии към момента печелят болшинство, разочарованието на гласоподавателите от неефективните, непрестанно сменящи се държавни управления или дългите с месеци процеси на образуване на кабинет не вещае нищо положително и може да докара до откровени победи на извънредно десни и сходни. Тогава ще бъде прекомерно късно балансиращите сили да се обединят против тях.
Антикапитализъм пълзи по света
Живеем в най-драматичната софтуерна и икономическа промяна в историята
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ